Болести на органите на кръвообръщението

Болестите на органите на кръвообращението са водещи в структурата на умиранията от десетилетия. Показателите нарастват при двата пола с възрастта, по-подчертано в групите след 35 години при мъжете и 45 години при жените. Повъзрастовите показатели на мъжете са по-високи, като индексът на свръхсмъртност в групите на активната възраст на двата пола се колебае от 1,3 до 2,4. Разликата е свързана с по-голямата честота на факторите на риска при мъжете още от млада възраст, по-рисковото им поведение, ролята им в обществото (работа с по-големи отговорности) и други

Болестността от злокачествени новообразования бележи понижение през 2016 г. на 5 247 души в сравнение с 2015 г., когато е била 5 995 души, като коефицентът намалява на 2 940,5 на сто хилади души от населението. Новооткритите случаи са 619, което представлява 346,9 на сто хилади души. В нозологичната структура на тези заболявания няма съществени изменения. Висока е заболеваемостта от злокачествени новообразувания на: млечната жлеза, шийка и тяло на матката при жените, простатата при мъжете, бронхите и белия дроб, дебелото черво и др. При децата до 17 години с най-висока честота са злокачествените заболявания на лимфната, кръвотворната и сродните им тъкани.

Тези заболявания са водещи в структурата на общо регистрираните заболявания – второ място с болестност (416,7 на 1 000 жители) и първо със заболеваемост (250,2 на 1 000 жители) през 2016 год. При смъртността по причини са на шесто място с относителен дял 2,8 %.

През 2016 година болестността от заразни и паразитни болести е по-висока (64,8 на хиляда), в сравнение с 2015 година (60,9 на хиляда), заболеваемостта също е увеличена на 48,5 в сравнение с 2015 г, когато е 46,5 на хиляда. Болестността от активна туберкулоза бележи понижение през изтеклата година, като коефициентът е 94,1 на сто хиляди, от които новооткритите случаи са 14,5 на сто хиляди. Най-голям е делът на туберкулозата на дихателните органи – 77,8 на сто хиляди души, като новооткритите са 12,8 на сто хиляди.

(брой)

През 2016 г. структурата на психичните заболявания запазва своята тенденция от 2015 година. За 2016 година са хоспитализирани 1 951 болни, или 109,3 на десет хиляди души от населението. Около 50% от всички хоспитализирани са с диагноза шизофрения и налудни разстройства. Следват заболелите от маниакално депресивни разстройства и др. От диспансеризираните с най-голям дял продължават да са болните с шизофрения и налудни разстройства, следват афективните разстройства и болните с умствена изостаналост.

Във връзка с подобряване на психичното здраве е необходимо да бъдат възприети мерки за: интензифициране на процеса на деинституционализация и развитие на психичноздравните услуги в общността; реално ангажиране на управленските институции в изпълнение на мерките по Политика 1.5. Опазване и подобряване на психичното здраве от Националната здравна стратегия 2014-2020год.; създаване на система за мониторинг на дейността на службите за психично здраве; въвеждане на система за обучение за справяне със стреса на работното място и създаване на програми за обучение по проблемите на стреса в училищата и висшите учебни заведения; популизиране на дейността на психичноздравните служби, борба със стигмата и дискриминацията; подобряване на финансирането на амбулаторната и стационарната психиатрична помощ; привличане и усвояване на европейските фондове на развиване на инфраструктури и технологии за новата, базирана в общността психиатрия и за обновяване на институционалната материална база и практика; подобряване на квалификацията на специалистите за работа с тежките психични разстройства в общността.

Рискови фактори, влияещи върху здравето на населението в Област Добрич

Анализът на честотата на някои рискови фактори, асоциирани с хипертоничната болест (ХБ), исхемичната болест на сърцето (ИБС), мозъчно-съдовата болест (МСБ) и онкологичните заболявания показва, че профилактиката на тези заболявания е не достатъчно ефективна:

• 
  Относителният дял на хипертониците остава трайно висок;
  
• 
  Тютюнопушенето продължава интензивното си разпространение, особено сред жените и младежите;
  
• 
  Кръгът на злоупотребяващите с алкохол се разширява;
  
• 
  Нараства относителният дял на хората с ниска физическа активност;
  
• 
  Нараства делът на населението, в чийто ежедневен режим на хранене са слабо застъпени протективните хранителни фактори;
  

Здравните индикатори за осигуреност в първичната извънболнична помощ са, както следва: