Отчет за финансовия резултат error: Reference source not found таблица за паричните потоци error: Reference source not found

Изпълнението на бюджета се урежда с Финансовия регламент, член 48, параграф 1 от който гласи: „Комисията изпълнява ... бюджета в съответствие с настоящия регламент на собствена отговорност и в рамките на разрешените бюджетни кредити.“ Член 50 гласи, че Комисията предоставя на институциите необходимите правомощия за изпълнение на разделите на бюджета, които се отнасят за тях.

С въвеждането на многогодишните бюджетни кредити се появи несъответствие между поетите задължения и извършените плащания: това несъответствие, съответстващо на неизпълнените задължения, представлява разликата във времето между момента, в който се поемат задълженията, и момента, в който се извършват съответните плащания.

Сумите собствени ресурси, записани в отчетите, са сумите, кредитирани в течение на годината в сметките, открити на името на Комисията от правителствата на държавите-членки. Приходите обхващат също, в случай на излишък, бюджетния резултат за предходната финансова година. Другите приходи, записани в отчетите, са действително получената в течение на годината сума.

За целите на изчисляването на бюджетния резултат за годината разходите се състоят от плащанията, направени спрямо бюджетните кредити за плащания за годината, плюс всички бюджетни кредити за тази година, които са пренесени за следващата година. Под плащания, извършени спрямо бюджетните кредити за плащания за годината, се разбират плащанията, които са извършени от счетоводителя до 31 декември на финансовата година. В случая с Европейския фонд за гарантиране на земеделието плащанията са тези, извършени от държавите-членки между 16 октомври 2008 г. и 15 октомври 2009 г., при условие че счетоводителят е бил уведомен за поетото задължение и за разрешението до 31 януари 2010 г. Разходите по ЕФГЗ могат да подлежат на решение за съответствието след проверки в държавите-членки.

Бюджетният резултат се състои от два елемента: резултата на Европейския съюз и резултата от участието на страните от ЕАСТ, които са част от ЕИП. В съответствие с член 15 от Регламент № 1150/2000 за собствените ресурси този резултат представлява разликата между:

• 
  общия размер на приходите, получени за тази година;
  
• 
  и общия размер на плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за тази година, плюс общия размер на бюджетните кредити за тази година, пренесени за следващата година.
  

Към така получената цифра се добавя или от нея се приспада следното:

• 
  нетното салдо на анулираните бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходни години, и всички плащания, които поради колебанията на курса на еврото надвишават едногодишните бюджетни кредити, пренесени от предходната година;
  
• 
  салдото на записаните през годината печалби и загуби от валутния курс.
  

Бюджетните кредити, пренесени от предходната финансова година, по отношение на вноските от трети страни и работата за тях, които по дефиниция никога не губят сила, се включват към допълнителните бюджетни кредити за финансовата година. Това обяснява разликата между пренесените от предходната година суми в отчетите за изпълнението на бюджета за 2009 г. и сумите, пренесени за следващата година, в отчетите за изпълнението на бюджета за 2008 г. При изчисляването на резултата за годината не се вземат предвид бюджетните кредити за плащания, предназначени за повторна употреба, и бюджетните кредити, отново предоставени след възстановяването на предплати.

Пренесените бюджетни кредити за плащания включват: автоматично пренесени суми и суми, пренесени с решение. Анулирането на неизползвани бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходната година, показва анулиранията на бюджетни кредити, пренесени автоматично и с решение. То включва и намалението на бюджетните кредити от целеви приходи, пренесени за следващата година, в сравнение с 2008 г.

Финансовият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване. Бюджетният резултат обаче се основава на модифицирани правила за касова отчетност в съответствие с Финансовия регламент. Тъй като в основата и на двата резултата стоят едни и същи операции, добре е да се гарантира тяхната равняемост. Таблицата по-долу показва това равнение, като подчертава ключовите равняващи се суми, разделени на приходни и разходни позиции.

Реалните бюджетни приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години. Поради това вземанията, установени през текущата година, но все още несъбрани, трябва да бъдат приспаднати от финансовия резултат за целите на равняването, тъй като не са част от бюджетните приходи. Обратно, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.

Въпреки че начислените разходи не се считат за бюджетни разходи, плащанията, извършени през текущата година и свързани с фактури, регистрирани през предходни години, са част от бюджетните разходи за текущата година.

Освен плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, бюджетните кредити за тази година, които са пренесени за следващата година, също трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на бюджетния резултат за годината (в съответствие с член 15 от Регламент № 1150/2000). Същото важи и за бюджетните плащания, извършени през текущата година от пренесени суми, и за анулираните неизползвани бюджетни кредити за плащания.

В първоначално приетия бюджет, подписан от председателя на Европейския парламент на 18 декември 2008 г., размерът на бюджетните кредити за плащания бе определен на 116 096 милиона EUR, а сумата, която трябва да се финансира със собствени ресурси, възлизаше на 114 736 милиона EUR. Следва да се отбележи, че прогнозите за приходите и за разходите в първоначалния бюджет подлежат на коригиране през бюджетната година, като тези корекции се представят в коригиращи бюджети. Корекциите в плащанията на собствените ресурси на база БНД на държавите-членки гарантират, че включените в бюджета приходи съответстват точно на включените в бюджета разходи. В съответствие с принципа на балансираност бюджетните приходи и разходи (бюджетните кредити за плащания) трябва да са балансирани.

През 2009 г. бяха приети десет коригиращи бюджета. Тяхното отражение върху приходната част на бюджета за 2009 г. доведе до окончателни приходи в размер на 113 035 милиона EUR. Тази сума бе финансирана със собствени ресурси в размер на общо 110 238 милиона EUR (следователно с 4 498 милиона EUR по-малко от първоначално прогнозираната сума), а останалата част — с други приходи. Намалените нужди от собствени ресурси се дължаха главно на включването на 1 796 милиона EUR, свързани с излишъка от предходната година, както и на общия ефект от намаление на бюджетните кредити за плащания и увеличение на прогнозираните приходи в коригиращ бюджет № 10/2009. Последното доведе до допълнително намаление на собствените ресурси с 2 888 милиона EUR.

Що се отнася до собствените ресурси, следва да се отбележи, че събираемостта на традиционни собствени ресурси бе много близка до прогнозираните суми. Това се обяснява с факта, че бюджетните прогнози бяха променени при изготвянето на коригиращ бюджет № 6/2009 (бяха намалени с 5 226 милиона EUR), както и при изготвянето на коригиращ бюджет № 10/2009 (в този случай бяха увеличени с 600 милиона EUR). Тези корекции се основаваха, от една страна, на новите макроикономически прогнози от пролетта на 2009 г., които бяха по-малко оптимистични от предишните, а от друга страна — на промяната на реалната събираемост на вноските.

Окончателните плащания на базата на ДДС и на БНД на държавите-членки също бяха много близки до окончателната бюджетна прогноза. Разликите между прогнозираните суми и реално платените суми се обясняват с разликите в курсовете на еврото, използвани за бюджетни цели, и курсовете в сила в момента, в който държавите-членки, които не са част от ИПС, реално са извършили своите плащания.

През 2009 г. бюджетът на ЕС продължи да е в преход — от една многогодишна финансова рамка към следващата. Бюджетните кредити за поети задължения отразяваха насоките в разходите, договорени за новия период на програмиране 2007—2013 г., докато частта на исканията за плащане, все още свързани с предходната финансова рамка (за периода 2000—2006 г.), възлизаше на близо 12 %.

За поетите задължения първоначалният бюджет, а следователно и поставените политически цели бяха изпълнени на практика съгласно заплануваното. Изпълнението, с изключение на неизползваните резерви (447 милиона EUR за свързания с глобализацията фонд и 56 милиона EUR за Резерва за спешна помощ), достигна 99,6 % от бюджета, който бе леко коригиран през годината. Поетите задължения по функция 2 (Природни ресурси) бяха увеличени с 259 милиона EUR (увеличение с 600 милиона EUR за плана за възстановяване за развитието на селските райони, намаление в края на годината с 390 милиона EUR и увеличение с 49 милиона EUR за мерките за борба със заболяването син език). Средствата по функция 5 (Администрация) намаляха с 55 милиона EUR. Съвместно те представляват увеличение в размер на само 0,15 % от първоначалния бюджет, ако не бъде взето под внимание увеличението от 615 милиона EUR за Европейския фонд „Солидарност“ (поради същността му на резерв за непредвидими разходи).

Неусвоените гласувани бюджетни кредити, с изключение на резервите, възлязоха на общо 2 395 милиона EUR и се състояха основно от: Европейския социален фонд (за сближаването — 674 милиона EUR, и за регионалната конкурентоспособност — 248 милиона EUR), Инструмента за предприсъединителна помощ (142 милиона EUR), администрацията на Комисията (394 милиона EUR) и конкурентоспособността (377 милиона EUR, разпределени в цялата функция 1а).

По-подробен анализ на бюджетните корекции, техния съответен контекст, тяхната обосновка и отражение е представен в доклада на Комисията за бюджетното и финансовото управление за 2009 г., част А — преглед на бюджетно равнище, и част Б, която разглежда всяка функция от финансовата рамка.

Приходите в общия бюджет на Европейския съюз могат да бъдат разделени на две основни категории: собствени ресурси и други приходи. Това е посочено в член 311 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че: „Без да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени ресурси.“ Основната част от бюджетните разходи се финансират със собствени ресурси. Другите приходи представляват само малка част от общото финансиране.

Има три категории собствени ресурси: традиционни собствени ресурси, ресурсът от ДДС и ресурсът от БНД. Традиционните собствени ресурси на свой ред се състоят от налози върху захарта и мита. Част от системата на собствените ресурси са и корекционен механизъм в полза на Обединеното кралство, както и брутно намаление на годишната вноска на базата на БНД на Нидерландия и на Швеция.

Разпределението на собствените ресурси се извършва в съответствие с правилата в Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (РСР от 2007 г.). РСР от 2007 г. влезе в сила на 1 март 2009 г. При все това то породи действие на 1 януари 2007 г. Поради това последиците със задна дата са взети под внимание през бюджетна година 2009.

Традиционни собствени ресурси: всички установени суми традиционни собствени ресурси трябва да бъдат записани в една или друга от сметките, водени от компетентните органи.

• 
  В обикновената сметка, предвидена в член 6, параграф 3, буква а) от Регламент № 1150/2000: всички събрани или обезпечени суми.
  
• 
  В отделната сметка, предвидена в член 6, параграф 3, буква б) от Регламент № 1150/2000: всички суми, които все още не са събрани и/или не са обезпечени; сумите, които са обезпечени, но са оспорени, също могат да бъдат вписани в тази сметка.
  

• 
  салдото, подлежащо на събиране през предходното тримесечие,
  
• 
  сумите, събрани през въпросното тримесечие,
  
• 
  поправките на базата (корекции/анулирания) през въпросното тримесечие,
  
• 
  отписаните суми,
  
• 
  салдото, което подлежи на събиране в края на въпросното тримесечие.
  

Традиционните собствени ресурси трябва да бъдат записани в сметката на Комисията към министерството на финансите или назначения от държавата-членка орган най-късно на първия работен ден след 19-ия ден на втория месец след месеца, през който вземането е било установено (или в случая на отделната сметка — събрано). Държавите-членки задържат 25 % от традиционните собствени ресурси като разходи по събирането. Условните вземания, свързани със собствените ресурси, се коригират въз основа на вероятността да бъдат събрани.

Собствените ресурси на база ДДС произтичат от прилагането на унифицирана ставка за всички държави-членки към хармонизираната база за ДДС, определена в съответствие с правилата на член 2, параграф 1, буква б) от РСР от 2007 г. Унифицираната ставка е фиксирана на 0,30 %, освен за периода 2007—2013 г., за който изискуемата ставка за Австрия е фиксирана на 0,225 %, за Германия — на 0,15 %, а за Нидерландия и Швеция — на 0,10 %. Базата за ДДС не може да надвишава 50 % от БНД за всички държави-членки.

Собствените ресурси на база ДДС произтичат от прилагането на унифицирана ставка за всички държави-членки към хармонизираната база за ДДС, определена в съответствие с правилата на член 2, параграф 1, буква в) от решението на Съвета от 29 септември 2000 г. Базата за ДДС не може да надвишава 50 % от БНД за всички държави-членки.

Ресурсът на база БНД е променлив ресурс, предназначен да осигури необходимите приходи всяка година за покриване на разходите, надвишаващи сумата, събрана от традиционните собствени ресурси, ресурсите от ДДС и разни приходи. Приходите произтичат от прилагането на унифицирана ставка към съвкупния БНД на всички държави-членки. Ресурсите на база ДДС и БНД се определят въз основа на прогнози за базите за ДДС и за БНД, направени при изготвянето на предварителния проектобюджет. Тези прогнози впоследствие се преразглеждат; цифрите се осъвременяват през въпросната бюджетна година чрез коригиращ бюджет.

Реалните цифри за базите за ДДС и БНД са на разположение в хода на годината, следваща въпросната бюджетна година. Комисията изчислява разликите между дължимите от държавите-членки суми, позовавайки се на реалните бази, и реално платените суми въз основа на (преразгледаните) прогнози. Комисията изисква тези салда по ДДС и БНД, били те положителни или отрицателни, от държавите-членки за първия работен ден на месец декември на годината, следваща въпросната бюджетна година. Корекции може все още да се правят на реалните бази за ДДС и БНД през следващите четири години, освен ако не бъде изразена резерва. Изчислените по-рано салда се коригират и разликата се изисква по същото време, както салдата по ДДС и БНД за предходната бюджетна година.

Когато извършва проверки на декларациите за ДДС и данните за БНД, Комисията може да изрази резерви пред държавите-членки по отношение на някои точки, които могат да имат последствия за техните вноски по собствените ресурси. Тези точки могат да се дължат например на липсата на приемливи данни или на нуждата от разработване на подходяща методология. Тези резерви трябва да бъдат разглеждани като потенциални искания към държавите-членки за неопределени суми, тъй като финансовото им отражение не може да бъде оценено с точност. Когато е възможно да бъде определен точният размер, съответните ресурси на база ДДС и БНД се събират или във връзка със салдата по ДДС и по БНД, или с индивидуални покани за внасяне на средства.


2.3.3 Корекция за Обединеното кралство

Този механизъм намалява плащанията по собствените ресурси на Обединеното кралство пропорционално на неговия т.нар. „бюджетен дисбаланс“ и увеличава съответно плащанията по собствените ресурси на другите държави-членки. Механизмът за корекция на бюджетния дисбаланс в полза на Обединеното кралство беше въведен от Европейския съвет във Фонтенбло (юни 1984 г.) и произтеклото от тази среща решение за собствените ресурси от 7 май 1985 г. Целта на механизма бе намаляване на бюджетния дисбаланс на Обединеното кралство чрез намаляване на неговите плащания към ЕС. Германия, Австрия, Швеция и Нидерландия се ползват от намалено финансиране на корекцията (ограничено до една четвърт от обикновената им сума).

Съгласно РСР от 2007 г. Нидерландия и Швеция се ползват от брутно намаление на годишните си вноски на база БНД за периода 2007—2013 г. Брутното намаление, което е на стойност 605 милиона EUR за Нидерландия и 150 милиона EUR за Швеция (по цени от 2004 г.), се коригира така, че да отразява текущите цени, чрез прилагане на дефлатора на БВП за ЕС, изразен в евро, и се предоставя след изчисляване на корекцията в полза на Обединеното кралство и нейното финансиране.

Член 11 от РСР от 2007 г. постановява, че когато решението влезе в сила, то ще породи действие на 1 януари 2007 г. Това означава, че финансирането за 2007 и 2008 г. трябваше да бъде преизчислено в съответствие с новите правила. Корекцията (разликите между старото и новото РСР за 2007 и 2008 г.) бе записана в коригиращ бюджет № 3/2009 и извършена с едно-единствено плащане на 1 юни 2009 г.