4. Създаване на основа за разработването на Морската стратегия на Р. България и Програмата от мерки към нея, изпълнението на които ще доведе до постигане на добро състояние на околната среда в Черно море до 2020 г
|
Разработване на Морска стратегия и програма от мерки за опазване и постигане на добро състояние на морската околна среда на Черно море.
|
Проучване на цялостния комплекс от въздействия и натиск от природни и антропогенни фактори върху морската околна среда и най-вече върху нейното биоразнообразие и живи ресурси, социален и икономически анализ на ползванията и определяне на екологични цели за постигане на добро състояние на околната среда в морските води.
Разработване, на първоначален етап, на стратегическа рамка за защита, съхранение и подобряване на морската околна среда на Черно море, за предотвратяване на нейното влошаване, както и за възстановяване на неблагоприятно засегнатите черноморски екосистеми.
|
Извършени оценка и анализ на настоящото състояние на морската околна среда и проведено обществено обсъждане, така че да се отчетат максимален брой мнения и становища по отношение на съществуващите въздействия, определяне на екологичните цели и на вида на мерките за постигане на добро състояние на морската околна среда.
|
Изготвена и публикувана е Първоначална оценка на състоянието на околната среда в морските води, формулирани са критерии за добро състояние и екологични цели за морската околна среда на Република България - етап от разработването на Морската стратегия на България и в изпълнение на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 от Наредбата за опазване на околната реда в морските води /ДВ бр.94/23.11.2010 г., която хармонизира изискванията на Рамкова директива за морска стратегия 2008/56/ЕО.
Подготвителните дейности по разработване на Морската стратегия като извършване на първоначална оценка, анализ на въздействията и натиска върху морската околна среда, социален и икономически анализ на ползванията, формулиране на критерии и екологични цели за постигане на добро състояние са изпълнени от експертен екип с водещата роля на учени от Института по океанология на БАН.
Морската стратегия и Програмата от мерки за постигане на добро състояние на морската околна среда ще бъдат разработени и приети през 2016 г. като по този начин ще се положи началото на създаване на набор от стратегически документи, които планово да осигурят постигането на стратегическата цел – добро състояние на морската околна среда в Черно море.
|
1
|
5. Създаване на стратегическа рамка за намаляване и предотвратяване на неблагоприятните последици от наводненията върху човешкото здраве, околната среда, стопанската дейност и културното наследство на страната.
|
Разработване на Планове за управление на риска от наводнения.
|
Предотвратяване и намаляване на неблагоприятните последици от наводненията върху човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност.
|
Разработен проект на карти на районите под заплаха и в риск от наводнения, като част от Плановете за управление на риска от наводнения, които ще се изготвят до декември 2015 г. и ще включват мерки за намаляване на потенциалните неблагоприятни последици от наводненията за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност.
Стартирало проектиране на „Национален център за управление на водите – първи етап - Басейна на река Искър”, който ще предоставя в реално време информация за състоянието на водите и ще изготвя прогнози с цел управление на водите и превенция на риска от наводнения.
Разработена Методика за оценка на риска от наводнения съгласно изискванията на Директива 2007/ 60/ ЕС . Методиката ще даде критерии и методи за определяне на районите със значителен потенциален риск от наводнения и подход и методи за разработване на картите на заплахата и риска от наводнения.
Приет на второ четене от Народното събрание на изготвения Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, с който се осигурява контрол на техническото състояние и безопасността на всички язовири в страната, вкл. създаване на регистър на съоръженията.
|
Завърши Предварителната оценка на риска от наводнения – определяне на райони със значителен потенциален риск от наводнения в четирите района за басейново управление. Извършено е докладване пред Европейската комисия (ЕК) на районите със значителен риск от наводнения, съгласно Директива 2007/ 60/ ЕС относно оценка и управление на риска от наводнения (Директивата за наводненията).
Със заповеди на министъра на околната среда и водите са утвърдени районите със значителен потенциален риск от наводнения в четирите района за басейново управление, съгласно чл. 146г, ал. 2 от Закона за водите, в съответствие с чл. 5 от Директивата за наводненията.
Картите на районите под заплаха и в риск от наводнения са изготвени и приложени към издадените заповеди на министъра на околната среда и водите, с които са утвърдени районите със значителен потенциален риск от наводнения в четирите района за басейново управление.
В Министерството на околната среда и водите функционира оперативно звено с цел оперативно управление на водите на национално ниво за предотвратяване на вредното въздействие на водите от преминаване на високи вълни, вследствие на непредвидими обстоятелства. Оперативното звено подготвя и взема своевременни управленски решения за предотвратяване на критични ситуации по време на пълноводие вследствие на снеготопене и интензивни валежи.
С цел предоставяне в реално време на информация за състоянието на водите и изготвяне на прогнози за управление на водите и превенция на риска от наводнения е подготвена методика за оценка на офертите и изисквания към изпълнител на обществена поръчка с предмет: „Подготовка на проект и изграждане на Център за управление на водите в басейна на река Искър (ЦУВ – БРИ) като част от Национален център за управление на водите в реално време” (НЦУВ в РВ), който ще се финансира по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.”
През 2013 г. бе изготвен и верифициран финалния отчет по приключилия през 2012 г. проект “Оценка на риска от наводнения за заливаемите ивици на река Дунав, ориентирана към заинтересованите страни” (DANUBE FLOODRISK), финансиран от Оперативна програма за транснационално сътрудничество “Югоизточна Европа”,
По проект DANUBE FLOODRISK бяха изработени карти на опасността и риска за река Дунав в изпълнение на Директива 2007/60/ЕС – печатен атлас и онлайн модел, който да бъде предаден на Международната комисия за опазване на река Дунав (МКОРД). За България бяха осигурени липсващи данни и изготвен дигитален теренен модел на дъното и крайбрежната ивица на реката. Изработени бяха и пилотни крупномащабни GIS проекти за три пилотни района – Лом, Никопол/Белене и Русе, които бяха предадени на заинтересовани страни в регионите и бяха проведени обучения за използването им.
Разработени са и са приети методики за определяне на обеми в язовирите за поемане на очакван приток и за определяне на свободни обеми в язовирите преди пълноводие и преди високи вълни и на лимити за изпускане на води от тях. Разработена е и е одобрена Методика за определяне на прилежащите земи и заливаемите ивици на реките в България, която ще спомогне за правилно и недвусмислено прилагане разпоредбите на Закона за водите по отношение на земите публична държавна, общинска и частна собственост, и предвидените в закона различни забрани, ограничения и санкции. Определянето на принадлежащите земи и заливаемите ивици на реките в България е важна основа за оценка на риска от наводнения и правилното планиране на превантивните дейности за намаляване на риска.
Изготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, който цели отстраняване на пропуски в транспонирането на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения в българското законодателство и избягване на процедура за нарушение.
|
1
|
|
Повишаване на капацитета за предотвратяване и борба с наводненията.
|
Въвеждане на оптимален модел за повишаване на капацитета за реагиране при наводнения.
Реализиране на активни мероприятия и осигуряване на адекватна намеса при предотвратяване на рисковете от загуби и щети за населението в случай на наводнения и тяхното навременно и ефективно ограничаване и ликвидиране.
|
Обявена е процедура по ОПОС „Мерки за повишаване на капацитета за предотвратяване и борба с наводненията и за мониторинг и защита на водите, използвани за корабоплавателна дейност”. Конкретни бенефициенти по тази процедура са Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” към Министерство на вътрешните работи и Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав” към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ, която ще бъде предоставена по процедурата е 105,4 млн. лв. Допустимите за финансиране инвестиции са за закупуване на специализирана техника и оборудване за изпомпване на вода с голям капацитет, издирване и спасяване по вода, пречистване на вода, предотвратяване на наводнения и временно настаняване при наводнения, както и за локализиране и отстраняване на замърсявания от корабоплавателна дейност и оптимизиране на дейностите за контрол върху премахването на наносни отложения от река Дунав.
|
Сключени са и се изпълняват договори за БФП по ОПОС по проект за повишаване капацитета на териториалните структури на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР за реакция при наводнения и проект за Система за защита на водите на река Дунав от нефтени разливи и контрол върху дейностите по изземване на наносни отложения с бенефициент Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав” към МТИТС.
|
|
6. Изграждане на цялостна инфраструктура за третиране на отпадъците в страната.
|
Доизграждане на регионалните системи за управление на отпадъците, включващи съоръжения за предварително третиране, рециклиране, оползотворяване и обезвреждане
на различните видове отпадъци, образувани в страната.
Провеждане на ежеседмични консултативни срещи между МОСВ и общините, с цел подпомагане подготовката и изпълнението на проекти за ускоряване на процедурите. Подпомагане на общините, както при подготовката на проекти, така и при изпълнението им чрез мобилни групи - на място.
Организиране и провеждане на обучения за бенефициенти по Приоритетна ос 2 от Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013 г.”
|
Ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху здравето на хората и околната среда, посредством увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци.
Предотвратяване на редица екологични проблеми, посредством екологосъобразно обезвреждане на отпадъците (изхвърлянето в нерегламентирани сметища, в реките, край пътищата; рискове за замърсяване на подземните води, които се използват и за питейни цели).
Намаляване на натиска върху околната среда, в следствие на прекомерна експлоатация на природните ресурси.
|
Въведен в експлоатация проект по ОПОС на регион Перник. Регионалната система ще обслужва 133 977 жители. Капацитетът на депото е 1 570 000 куб. м общ нетен обем, като с проекта ще бъде изградена само клетка 1 с капацитет 300 000 куб. м.
Стартирало изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ за „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Хасково”, както и на договор с ПУДООС за изпълнение на дейности по закриване и рекултивиране на общински депа, които не отговарят на нормативните изисквания.
Обявена процедура „Изграждане на регионални системи за управление на отпадъци в региони Пазарджик, Провадия, Благоевград, Дупница и на претоварна станция Своге в регионална система Костинброд (140 млн. лв.)”.
Приключило изпълнение на Финансовия меморандум по ИСПА за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците в гр. Кърджали, четири претоварни станции и закриване на осем общински депа. Договорите за строителство приключват в края на април 2013 г. Проектният капацитет на новоизградения Регионален център за управление на отпадъците е 732 000 куб. м за целия експлоатационен период, като проектът, изпълняван по ИСПА, включва изграждането и въвеждане в експлоатация единствено на първа клетка с капацитет 97 352 куб. м.
Въведени в експлоатация следните обекти, финансирани от ПУДООС/ДБ: регионален център за обезвреждане на битови отпадъци (667 707 жители обслужвано население), регионално депо за неопасни отпадъци – Шумен (233 570 жители обслужвано население); сепариращи инсталации в общините Харманли; Силистра и Враца (360 219 жители обслужвано население).
Продължаване и през 2013 г. на дейностите по закриване и рекултивация на общинските сметища за битови отпадъци .
В процес на закриване и рекултивация са 20 депа в Севлиево, Лом, Русе-Средна кула, с. Басарбово (община Русе), с. Сандрово (община Русе), с. Ряхово (община Сливо поле), с. Пиргово (община Иваново), Созопол, Момчилград, Кърджали, Столична (Долни Богров-І етап), Баните (Смолян), Якоруда, Долни Чифлик, Вършец, Венец, Калояново, Завет, Раковски и Кула с обща площ 914,17 дка.
Съгласувани и одобрени за финансиране от ПУДООС са проекти за рекултивация на 41 общини. При реализацията на тези проекти ще бъдат закрити и рекултивирани общо 1600 дка площ. В напреднал етап на оценка са 21 проекта за закриване и рекултивация на депа с обща площ. Други 11 проекта на общини за закриване и рекултивация на депа са в предварителен етап на оценка.
оценка.
|
Към 31 декември 2013 г. общият размер на договорените средства по Приоритетна ос 2 „Отпадъци” на ОПОС възлиза на 836,3 млн лв. (или близо 117% от бюджета на ос 2). Изплатени са около 180 млн.лв. (над 25 % от бюджета на ос 2).
По приоритетната ос се изпълняват 24 договора на стойност 826 млн. лв. - 4 договора за техническа помощ, 19 договорa за изграждане на регионални системи за управление на отпадъците в Аксаково (Варна), Борово (Бяла), Ботевград, Бургас, Видин, Габрово, Добрич, Луковит, Малко Търново, Никопол, Панагюрище, Перник, Плевен, Разлог, Самоков (Костенец), Столична община, Стара Загора, Хасково и Ямбол и 1 договор за изпълнение на дейности по закриване и рекултивиране на общински депа за битови отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания.
Успешно изпълнени са 24 проекта по процедурата за техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти. Общата усвоена БФП по тези проекти възлиза на 10,2 млн. лв.
Приключени са дейностите по изграждането на две депа - в Ботевград и София, които ще обслужват население от над 1,6 млн. жители, ще бъдат с общ обем над 3 млн. м3, капацитет за депониране над 170 хил. т/ г. и над 70% от отпадъците ще бъдат оползотворени.
Подписан е договор за проектиране и изграждане на Завод за механично и биологично третиране на отпадъци с производство на РДФ-гориво, с финансиране от ОПОС 2007-2013 г. Заводът за механично-биологично третиране на отпадъците e част от цялостната система за дълготрайно и ефикасно решение за отпадъците на столицата и е на стойност около 200 млн. лв. Чрез него ще се осигури оптимално рециклиране на метал, пластмаса и хартия, ще се оползотворяват биоразградимите отпадъци.
Отчетено е частично изпълнение на Финансовия меморандум по ИСПА за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците в гр. Кърджали, четири претоварни станции и закриване на осем общински депа.
Отчетени с Протокол образец 16 са обекти, финансирани от ПУДООС/ДБ: Регионален център за обезвреждане на ТБО за общините Асеновград, Първомай, Садово, Куклен, Лъки - първа клетка, община Асеновград; Реконструкция, модернизация и разширение на регионално депо за неопасни отпадъци, община Гоце Делчев; Сепарираща инсталация за битови отпадъци на Регионално депо за ТБО на общините Враца и Мездра, община Враца.
Отчетено е изпълнение на строително-монтажни работи и въвеждане в експлоатация на закриването на старите общински сметища в Русе, Лом, Севлиево (Кормянско) и Созопол.
Сключени са и се изпълняват договори, финансирани от ПУДООС/ДБ за закриване и рекултивация на следните общински депа за неопасни отпадъци: Столична, с. Долни Богров, Раковски, Калояново, Долни Чифлик, Каспичан, Елхово, Самуил, Кубрат, Угърчин, Кубрат и Самуил. С решение на УС договорът с община Дулово е прекратен.
В процес на закриване са 9 депа на обща площ 12 872,93 дка.
Съгласувани и одобрени за финансиране от ПУДООС са проекти за рекултивация на 41 общини. При реализацията на тези проекти ще бъдат закрити и рекултивирани общо 1600 дка площ. В напреднал етап на оценка са 2116 проекта за закриване и рекултивация на депа, Други проекти на общини за закриване и рекултивация на депа са в предварителен етап на оценка.
|
2
|
7. Ефективно правно регулиране на управлението на отпадъците.
|
Приемане на всички подзаконови нормативни актове, в съответствие с изискванията на Закона за управление на отпадъците (ЗУО).
|
Усъвършенстване на съществуващата нормативна уредба за регулиране на дейностите по рециклиране и оползотворяване на масово разпространени и специфични потоци отпадъци, в съответствие с новия ЗУО.
Повишаване значението на дейностите по рециклиране и оползотворяване на отпадъците, насочвайки усилията за създаване на „рециклиращо общество” и подход, отчитащ целия „жизнен цикъл на продуктите и материалите”.
Предотвратяване, намаляване и ограничаване в максимално възможна степен на замърсяването на околната среда, в резултат на емисии на опасни вещества при дейности с отпадъци.
Ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху здравето на хората и предотвратяване на редица екологични проблеми (изхвърляне в нерегламентирани сметища, в реките, край пътищата; рискове за замърсяване на подземните води, които се използват и за питейни цели), чрез увеличаване на количествата рециклирани и оползотворени отпадъци, и намаляване на количествата отпадъци, които постъпват за депониране.
Въвеждане на разделно събиране на отпадъци от хартия и картон, стъкло, метали и пластмаси.
|
Разработени и приети, във връзка с новия ЗУО, проекти на наредби, с които се определят:
-
заплащането на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци;
-
изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци;
-
изискванията за разделното събиране, транспортирането, съхраняването, предварителното третиране, рециклирането, оползотворяването и/или обезвреждането на излезли от употреба моторни превозни средства и излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване;
-
класификация на отпадъците;
-
условията и изискванията към площадките за разполагане на съоръженията за третиране на отпадъци; за изграждането и експлоатацията на съоръженията и инсталациите за третиране на отпадъци, както и за предварително съхраняване, третиране и транспортиране на производствени и опасни отпадъци и управление на отпадъци и оборудване, съдържащи полихлорирани бифенили;
-
реда и начина за изчисляване на размера на отчисленията и разходване на събраните средства за дейностите по закриване и следексплоатационни грижи на площадките на депата за отпадъци;
-
реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри и др.
|
С ПМС № 186 от 23.08.2013 г. са приети изменения в Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, които са свързани с отпадането на необходимостта от издаване на удостоверение на лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци и изпълняващи задълженията си индивидуално. Промените са направени във връзка с изпълнение на приетия с Решение на Министерски съвет № 808 от 8 октомври 2012 г. План за намаляване на регулаторната тежест за бизнеса и новия Закон за управление на отпадъците (обн. ДВ, бр. 53 от 13.07.2012г.).
Приета е Наредба за реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци. В Наредбата се запазват принципите и процедурите, заложени в Наредба 14/15.11.2010 г. за реда и начина за изчисляване на размера на отчисленията и разходване на събраните средства за дейностите по закриване и след експлоатационни грижи на площадките на депата за отпадъци и Постановление № 207 на МС от 16.09.2010 г. за определяне на размера и реда за отчисленията по чл. 71е от Закона за управление на отпадъците. Въведени са обезпечения при извършване на дейност по обезвреждане на отпадъци чрез депониране в съответствие с чл. 60 от ЗУО. Въведен е механизъм за осигуряване на необходимите средства за закриване и рекултивация чрез представяне на банкова гаранция за депата, собственост на производствени предприятия. По отношение на отчисленията за депониране, предвидени в чл. 64 от Закона за управление на отпадъците, са определени техните размери за периода 2013-2020 г.
С ПМС №11 от 15.01.2013 г. е приета Hаредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, с която се определя отговорността на лицата, които пускат на пазара моторни превозни средства (МПС) по отношение на отпадъците, образувани в резултат на тяхната употреба, както и целите по повторна употреба и оползотворяване и повторна употреба и рециклиране, които следва да бъдат постигнати. С наредбата се определят изисквания с цел предотвратяване образуването на отпадъци от МПС, постигане на определени нива за повторната употреба и рециклиране и повторна употреба и оползотворяване на ИУМПС и за ограничаване на обезвреждането им. С Наредбата се цели лицата, участващи в проектирането, производството, разпространението и потреблението на МПС и лицата, които извършват дейности с ИУМПС да предприемат мерки за ограничаване на тяхното вредно въздействие върху човешкото здраве и околната среда.
С ПМС № 245 от 24.10.2013 г. е прието изменение и допълнение на Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства, във връзка със забраната за използването на олово, живак, кадмий и шествалентен хром при производството на превозни средства и резервни части за тях, въведена с Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно излезлите от употреба превозни средства. Поради факта, че в някои случаи технически е невъзможно да бъде избегната употребата на тези вещества в приложение II към Директива 2000/53/ЕО са изброени материали и компоненти на превозните средства, които са освободени от забраната. Освобождаването от забраната е обвързано с конкретни срокове.
С ПМС № 256 от 13.11.2013 г. е приета Наредба за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване. Наредбата транспонира изискванията на Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 Юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОВ, L 197/24.07.2012 г.) в българското законодателство.
С транспонирането на новата директива в българското законодателство се цели да се подобри събирането, повторната употреба и рециклиране на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), което да допринесе за намаляването на отпадъците и за ефективното използване на ресурсите.
Съгласно Наредбата за календарната 2016 година Република България следва да събира ИУЕЕО в количество равно на 41 % от средното тегло на електрическо и електронно оборудване (ЕЕО), пуснато на пазара на Република България през предходните три години. От 2020г. и за всяка следващата година целта става 65 %.
От 01 Януари 2018 г. обхватът на Наредбата, се променя и ще се прилага за по-голям брой видове ЕЕО. От началото на 2014 г. в обхвата на Наредбата се включват и фотоволтаичните панели.
За дистрибуторите и лицата, които извършват продажба на ЕЕО на крайните потребители с търговска площ по-голяма или равна на 400 m2, определена за ЕЕО, се предвижда в търговския обект или на входа на обекта да приемат без заплащане много малки по размер ИУЕЕО (при които нито един външен размер не надвишава 25 cm), без крайните потребители да са задължени да закупуват ЕЕО от подобен вид.
Приета е Наредба № 4 за условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци(обн. ДВ, бр. 36 от 2013 г.)
Наредбата цели въвеждането на изискванията на Глава ІV и Приложение VI, както и чл. 31, параграф 2 от Глава II, на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, в българското законодателство.
С наредбата се определят условията и изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации за изгаряне и инсталации за съвместно изгаряне на твърди и течни отпадъци, с оглед предотвратяване, намаляване и/или ограничаване в максимално възможна степен на замърсяването на околната среда, включително на изпусканите в резултат на изгарянето емисии на вредни вещества в атмосферния въздух, почвите, повърхностните и подземните води, и произтичащия от тях риск за човешкото здраве. Регламентират се задълженията на операторите на инсталации за изгаряне или инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци.
С наредбата се определят условията и реда за извършване на дейностите по оползотворяване и/или обезвреждане на отпадъци в инсталации за изгаряне или инсталации за съвместно изгаряне. Приета е Наредба № 3 за изискванията към инсталации, произвеждащи титанов диоксид (обн. ДВ, бр. 49/04.06.2013 г.)
Наредбата цели въвеждането на изискванията на Глава VI на Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването), в българското законодателство.
С наредбата се определят изискванията за изграждането и експлоатацията на инсталации, произвеждащи титанов диоксид, като и към инсталациите, извършващи дейности по третиране на отпадъци от това производство, с оглед предотвратяване, намаляване и ограничаване в максимално възможна степен на замърсяването на околната среда, включително на изпусканите в резултат на производството емисии на опасни вещества и произтичащия от тях риск за човешкото здраве и околната среда. Регламентират се задълженията на операторите на инсталации, произвеждащи титанов диоксид, като и към инсталациите, извършващи дейности по третиране на отпадъци от това производство.
Определят се емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества във водни обекти и във въздуха, както и условията и реда за мониторинг и контрол на тези норми.
Въвеждат се разпоредби относно условията за извършване на дейности по управление на отпадъци от производството на титанов диоксид.
Разработен е проект на Наредба за класификация на отпадъците. С наредбата се определят условията и редът за класификация на отпадъците по видове и свойства, който е публикуван за обществено обсъждане и съгласуван с Министерство на здравеопазването.
Целта на наредбата е класифициране на отпадъците, осигуряващо екологосъобразното им управление в съответствие със ЗУО и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
В наредбата са отразени и промените свързани със ЗУО, чрез който в българското законодателство се транспонира Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви, както и са направени някои промени спрямо досега действащата наредба с цел подобряване прилагането.
Приета е Наредба за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, обн. ДВ, бр, 80 от 13.09.2013г. В Наредбата са разписани мерките, процедурите и изискванията за предотвратяване или намаляване във възможно най-висока степен на отрицателното въздействие на депата през целия им жизнен цикъл върху околната среда и в частност върху подземните и повърхностните води, почвата и въздуха, както и за ограничаване на парниковия ефект и риска за човешкото здраве, техническите правила и норми за проектиране и изграждане на депата, както и изискванията към съхраняването на метален живак за повече от една година.
Разработен е проект на Наредба за изискванията за реда и начина за инвентаризация на оборудване, съдържащо полихлорирани бифенили, маркирането и почистването му, както и за третирането и транспортирането на отпадъци, съдържащи полихлорирани бифенили, който е публикуван за обществено обсъждане и съгласуван с Министерство на здравеопазването, Министерство на регионалното развитие и Министерство на инвестиционното проектиране. В наредбата са отразени промените свързани със ЗУО, чрез който в българското законодателство се транспонира Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви, както и са направени несъществени промени в досега действащата наредба.
Процесът на инвентаризация, извеждане от експлоатация и обезвреждане на оборудване, съдържащо ПХБ в страната реално е приключил. Същевременно Директива 96/59/ЕО на Съвета от 16 септември 1996г. за обезвреждането на полихлорирани бифенили и полихлорирани терфенили не е отменена. В тази връзка новата наредба ще се прилага в ограничени случай при евентуално откриване на оборудване, съдържащо ПХБ.
Приета е Наредба за изменение на Наредба №2 от 22 януари 2013г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, (Обн., ДВ, бр.10 от 05.02.2013 г.).
Наредбата е разработен във връзка с проведени срещи и семинари с бизнеса, представители на браншови организации и др., пряко засегнати от действието на Наредба №2. Основната цел на промените и допълненията от една страна са да се намали административната тежест върху задължените лица, а от друга да се внесе яснота при тълкуването и прилагането на Наредба №2 както от задължените лица така и от отговорните институции.
Прието е ПМС № 131 от 06.06.2013 г. за изменение и допълнение на Наредба за батерии и акумулатори и за негодни за употреба батерии и акумулатори с оглед отстраняването на непълнота в съответствието на разпоредбите за негодни за употреба автомобилни батерии и акумулатори с Директива 2006/66/ЕО за батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕО и по-конкретно изискването крайните потребители да не се обвързват със задължение да закупуват нови батерии и акумулатори, предназначени за автомобили при връщането на негодни такива на територията на търговски обект.
С ПМС се въвежда по-голяма яснота относно системата за разделно събиране на негодни за употреба портативни и/или автомобилни батерии и акумулатори, която организациите по оползотворяване и лицата с индивидуално изпълнение са задължени да създадат.
Разработен е проект на Наредба за реда и начина за изчисляване размера на финансовите гаранции и за предоставяне на годишните справки-декларации при трансграничен превоз. Проектът е приет на колегиум, минал е процедура на външно съгласуване и предстои приемането му на заседание на Министерски съвет.
Утвърдени са „Вътрешни правила за получаване, регистриране, уведомяване, съхраняване, осчетоводяване, предявяване и освобождаване на банковите гаранции по Закона за управление на отпадъците”. Създаден е регистър за банковите гаранции по чл.81 от Закона за управление на отпадъците, целящ вътрешен контрол по изпълнение на законодателството свързано с банковите гаранции.
През 2013 г. са издадени:
4 бр. разрешения на организации по оползотворяване на отпадъци от опаковки (по чл. 81 от ЗУО);
2 бр. разрешения на организации по оползотворяване на излезли от употреба моторни превозни средства и едно разрешение за индивидуално изпълнение излезли от употреба моторни превозни средства;
5 бр. разрешения на организации по оползотворяване на излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, по чл. 81, ал. 1 от ЗУО;
7 бр. разрешения на организации по оползотворяване и едно разрешение за индивидуално изпълнение за негодни за употреба батерии и акумулатори по чл. 81, ал. 1 от ЗУО;
5 бр. разрешения на организации по оползотворяване и 2 бр. за индивидуално изпълнение за отработени масла по чл. 81, ал. 1 от ЗУО;
5 бр. разрешения на организации по оползотворяване на излезли от употреба гуми по чл. 81 от ЗУО.
В лабораториите на ИАОС са извършени 1059 броя изпитвания на отпадъци
|
1
| |
|
Сподели с приятели: |
