Отчет за изпълнението на Националната здравна стратегия за 2012

Изтегляне 3.84 Mb.

страница	3/21
Дата	15.09.2017
Размер	3.84 Mb.
	#30228
Тип	Отчет

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 21

2.2. Рискови фактори

2.2.1. Рискови фактори, свързани със социално-икономическата среда (социални детерминанти на здравето)

Социално-икономическите, културните условия, условията на околната среда имат съществено въздействие върху индивидуалното здраве и съответно върху индивидуалните рискови фактори.
2.2.1.1. Доходи и разходи

В състояние на съществуваща финансовo-икономическа криза по данни на НСИ реалните доходи на населението през 2012 г. нарастват спрямо 2011 г. от 9 629 лв. общ доход средно на домакинство на 10 752 лв. и средно на едно лице - съответно от 3 939 лв. на 4 541 лв., което е с 15.3% повече спрямо 2011 г. Докато реалните доходи на домакинствата отбелязват намаляване през 2011 г. в сравнение с 2010 г. с 0.5%, за 2012 г. се отбелязва лек ръст.

Като цяло се запазва регистрираната и в предходните години структура на доходите. Основната част от дохода на населението за 2012 г. (95.3%) е получена под формата на текущи приходи от работна заплата, пенсии, социални трансфери - социални помощи, детски надбавки, стипендии, обезщетения при безработни, както и приходи от предприемачество и продажба на имущество. Работната заплата формира над 50% от доходите на домакинствата - за 2012 г. е 52.7% при 51.8% за 2011 г. и 50.9% за 2010 г. и продължава да бъде най-значителният източник на приход. В номинално изражение доходът на домакинство от работна заплата през 2012 г. се увеличава и домакинствата са разполагали с 2 281 лв. при 1 960 лв. през 2011 г. или реално доходът от работна заплата се е увеличил с 16.4%. Вторият източник на доходи са пенсиите, които през 2012 г. формират 26.7% от приходите. Следва да се отбележи, че относителният дял на доходите от този източник е намалял с 3.4% в сравнение с предходната година. Доходите на домакинствата от предприемачество и собственост в България остават традиционно ниски, но бележат увеличение след 2010 г. от 5.29% на 7.1% през 2011 г. и 7.3% през 2012 г. Тези данни сочат, че населението продължава да разчита предимно на доходи от наемен труд, прослужено време и възраст.

Общият доход на домакинствата през трето тримесечие на 2012 г. (2 632.57 лв.) нараства номинално с 10.1% спрямо третото тримесечие на 2011 г., реално общият доход на домакинствата нараства с 5.9% на годишна база.

Социалните трансфери (пенсии, семейни добавки за деца, социални помощи, стипендии и обезщетение при безработица и др.) формират 30.1% от общия годишен доход на лице от домакинство през 2012 г., докато през 2011 г. е 33.3%, а през 2010 г. е 34.2%.

Структурата на доходите показва, че населението продължава да разчита предимно на доходи от наемен труд, прослужено време и възраст^¹⁷. (фигура 13)

Фигура 13. Относителен дял на източниците на доход от общия доход на лице от домакинство

Източник: Национален статистически институт

Важен показател за социално равенство е еднаквостта в заплащането на двата пола. По данни на НСИ през 2011 г. (последната година, за която НСИ публикува данни) разликата в средногодишната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по пол е 1 769 лв. и е нараснала с 9.4% спрямо 2010 г.

Разходите на българските домакинства по данни на Евростат и НСИ растат малко по–бързо от приходите през второто тримесечие на 2012 г.

През 2012 г. българските домакинства са изразходвали 4 058 лв. средно на лице, което е с 16.1% повече от 2011 г. Основната част (83.5%) традиционно са похарчени за задоволяване на потребностите, а 15.8% - за плащане на данъци и други разходи (регулярни и еднократни трансфери към други домакинства, основен ремонт на жилище и други). За храна са изразходвани 1 355 лв. средно на лице от домакинството.

По данни на НСИ продължава да намалява делът на разходите за храна – от 37.8% през 1999 г. на 37.2% през 2010 г. През 2011 г. са отчетени 36.2%, а за 2012 г. - 33.4%. Въпреки това, той се запазва относително висок в сравнение с другите европейски страни. Запазва се делът на разходите за данъци (5%) при 5.2% за предходната 2011 г., което се отдава на запазване нивото на данъчното облагане. Разходите, свързани с образованието, свободното време и културния отдих, нарастват от 3.5% през 2011 г. на 4.1% от всички разходи през 2012 г. Домакинствата са заплатили повече за жилища, вода, електроенергия и горива (поради увеличение на цените на тока и водата) – от 14.1% през 2011 г. на 15.3% през 2012 г.

Относителен дял на разходите за жилищно обзавеждане са 3-4%. Разходите за алкохолни напитки са и тютюневи изделия са по-високи – 4-5%. Делът на разходите за облекло и обувки достига 3.2% през 2012 г.

Общият разход на домакинствата през 2011 г. се запазва и през 2012 г., като в номинално изражение се увеличава с 6.6% спрямо 2010 г. Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата през 2012 г. е 83.5% при 84.0% за 2011 г. и 85.7% за 2010 г. (фигура 14).

Фигура 14. Относителен дял на отделните групи разходи от общия разход на домакинствата (в %)

Източник: Национален статистически институт
Разходите за здравеопазване бележат постоянен ръст в структурата на разходите на домакинствата и гражданите. Така през 1999 г. те са разходвали 3.2% за здравеопазване, през 2000 г. - 3.6%, през 2010 г. - 5.5%, докато през 2011 г. са достигнали 5.6%, а през 2012 г. – 5.2%. Средният разход за здравеопазване за едно българско домакинство през 2012 г. е 501 лв. при 479 лв. за 2011 г., а средният разход за едно лице през 2012 г. възлиза на 212 лв. при 196 лв. за предходната година (фигура 15).
Фигура 15. Среден разход на домакинствата и на едно лице за здравеопазване
за периода 2000 - 2012 г.

Източник: Национален статистически институт
2.2.1.2. Бедност

България е сред държавите-членки на ЕС, в които рискът от бедност за населението е над средното равнище за ЕС. Равнището на бедност в България е 22.3 % или бедни са били около 1 673,5 хил. души^¹⁸. Основният риск за изпадане в бедност на преобладаващата част от домакинствата в България се определя от тяхната икономическа активност и участието на пазара на труда. Социално-икономическите условия оказват съществено въздействие върху здравето. Често поради бедност лицата се изключват и маргинализират от участие в дейности (икономически, социални и културни), които за други хора са нещо нормално. По възрастови групи рискът от бедност е най-висок за децата до 18-годишна възраст и за населението в над трудоспособна възраст. Според икономическия статус, рискът от бедност е най-голям за безработните (52.2%), пенсионерите (28.3 %) и останалите икономически неактивни лица (27.8 %). Работещи бедни са 8.2 % от заетите, което неминуемо се отразява на равнището на бедност сред децата.

Европейската комисия е поставила намаляването на бедността в центъра на своята програма в областта на икономиката, заетостта и социалните въпроси в стратегията „Европа 2020”, особено в условия на икономическа криза и мерки за бюджетна дисциплина. Бедността и борбата с бедността и социалното изключване и подобряване на условията на живот е актуален проблем не само за България, но за света, Европа и ЕС. Сред различните инициативи в тази посока е и решението на ЕК от преди няколко години, с което 2010 г. е обявена като година за борба с бедността в ЕС и Европа като цяло

Gini коефициентът, показващ неравенството в разпределението на доходите на домакинствата, по данни на НСИ, се запазва на почти едно и също ниво - 35.1 (2010 г.) при 33.2 (2009 г.). За последните години 5-7 години индексът на Gini е нараснал едва от 0.30 до 0.45, което показва, че нараства делът на по-бедните лица и съответното осредняване на българите в по-голям процент се отлага за някакво по-далечно и неопределено бъдеще. Отношението между доходите на най-бедните и най-богатите домакинствата е 6.8.

Комбинираният индикатор за населението в риск от бедност или социално изключване, включващ три показатели (риск от бедност, нисък интензитет на икономическа активност и материални лишения), също запазва нивото си – 49.1% за 2010 г. при 49.2% за 2009 г. (актуални данни на НСИ).
2.2.1.3. Безработица

През 2012 г. световната криза продължава да се отразява негативно на пазара на труда в страната. През февруари 2012 г. регистрираната безработица е повишена с 0.5 процентни пункта спрямо същия период на 2011 г. и достига 11.5%. Наблюдава се сезонно оживление на пазара на труда, като се отбелязва лек прираст от 1 процентен пункт. По данни на Евростат продължително безработните (от една и повече години) са 55.2% от всички безработни лица.

Според икономическия статус, рискът от бедност е най-висок за безработните - 52.2%, пенсионерите – 28.3% и останалите икономически неактивни лица - 27.8% . Работещи бедни са 8.2% от заетите, което се отразява на равнището на бедност и сред децата. Процентът на лицата, живеещи в домакинства с безработни или в домакинство с нисък интензитет на икономическа активност е 11%.

Неблагоприятните икономически условия оказват сериозно влияние върху броя на безработните над 15 години. По данни на НСИ през 2011 г. той е 372.3 хил. и нараства до 410.3 хил. през 2012 г. Коефициентът на безработица също се увеличава от 10.2% през 2010 г. на 11.2% през 2011 г. и 12.3% през 2012 г., като при мъжете е по-висок – 13.5% в сравнение с жените - 10.8% (2012 г.). Най-висок е коефициентът на безработица във възрастовата група 15-24 г. (28.5%), следва тази 25-34 г. (13.5%) и в останалите възрастови групи е приблизително еднаква (по 10%) или без работа в активна трудова възраст са по-често мъжете и лица от двата пола във възрастовите групи 15-24 и 25-34 години. През 2012 г. продължава започналата през 2009 г. тенденция на намаление на работната сила и нарастване на лицата извън работната сила на възраст от 15 до 64 г.

Основните политики в областта на труда и социалното дело са насочени към продължително безработните лица до 29 и над 50 годишна възраст, към безработните с намалена работоспособност, с нисък образователен ценз, без специалност и професия. Броят на безработните младежи до 29-годишна възраст също се е увеличил, като коефициентът на безработица при тях достига 20.8%.

Съществен проблем са продължително безработните или т.нар. „обезкуражени лица”, които за 2009 г. са 184.2 хил. души на възраст 15-64 години, а през 2012 г. достигат 226.6 хил. Продължителната безработица обезсърчава лицата, останали за дълъг период без работа и намалява цялостната икономическа активност на населението. Продължително безработните през миналата година са били 56.2% от всички безработни лица, което показва задълбочаване на проблема със структурната безработица у нас. Отчита се и намаление на обезкуражените .лица, които не търсят работа, защото считат, че няма да намерят такава. Докато за 2011 г. те са били общо 235.2 хиляди души, през 2012 г. са 225.6 хил.души. Това се е отразило на данните за икономически активното население, което работи или има желание да работи и е в процес на търсене на работа.

Заетите лица и през 2012 г. са продължили да намаляват от 2.949 млн. души до 2.934 млн. души. По данни на НСИ икономически активните лица на възраст 15-64 години са близо 3.3 млн. или 67.1% от населението на същата възраст. В сравнение с 2011 г. коефициентът на икономическа активност (15-64 г.) нараства с 1.1 процентни пункта. Общият брой на заетите лица достигна 2.93 млн. или 46.6% от населението на 15 и повече навършени години. Заетите лица на възраст 15-64 навършени години са 2.89 млн. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 58.8%, съответно 61.3% за мъжете и 56.3% за жените. Коефициентът на заетост на населението на възраст 20-64 години е 63.0% като остава почти непроменен в сравнение с 2011 г. - 65.8% за мъжете и 60.2% за жените. Коефициентът на заетост за възрастовата група 55-64 навършени години достига 45.7% или с 1.1 процентни пункта повече от 2011 г., като увеличението се дължи основно на жените. Коефициентът на безработица за възрастовите групи 15-24 години е 28.1%, а за възрастовата група 15-29 години е 20.8%.

Икономическата криза се отразява върху заетостта в групите от най-образованите безработни лица, поради което проследяването на тяхната динамика през последните три година и половина е от особен интерес. Запазват се наблюдаваните през последните години значителни териториални различия в равнището на безработица. Картографирането на бедността в страната очертава драстични различия в териториален план.

Въпреки подобряването на текущите показатели на пазара на труда, като повишаване на заетостта и намаляване на безработицата, то не води до качествена промяна, свързана с дългосрочната конкурентоспособност в тази област. Качеството на човешкия капитал, измерено чрез качеството на образованието, остава ниско, като същевременно на пазара на труда търсенето на висококвалифицирани специалисти остава високо.
2.2.1.4. Образование

В Държавния бюджет за 2012 г. по функция “Образование” са планирани 2.747 млрд. лв., което представлява 3.4% от БВП или 9.5% общо от разходите. Ръстът в разходите за образование спрямо 2011 г. е в размер на 171.2 млн. лв., от които по националния бюджет – 76.9 млн.лв. и 94.3 млн.лв. – средства по европейските фондове.

По данни на НСИ за учебната 2012/2013 година в детските градини са записани 235 хил. деца, като е регистрирано увеличение от 3.1% в сравнение с предходната година. През 2012 г. завършилите средно образование в общообразователните и професионални училища са съответно 30.3 и 29.4 хил. ученици.

По данни на НСИ за 2012 г., нетният коефициент на записване в началното образование е 95.4%. В сравнение с предишни години все по-малко деца в селата завършват средно образование и разликата в достъпа до образование на градските и селските деца става все по-отчетлива. Посещаемостта на учебните заведения също е свързана както с доходите в семейството, така и с отдалечеността на училището от населеното място на детето.

Броят на записаните в различните степени на висшето образование за 2012/2013 г. остава без съществена промяна в сравнение с предходната учебна година. Наблюдава се спад в броя на студентите в колежите за придобиване на степен „професионален бакалавър” и в частните университети. Значително се увеличава броят на докторантите, като към 31.12.2012 г. в образователната и научната степен доктор се обучават 5 371 лица или с 14.2% повече в сравнение с предходната учебна година. Проследявайки динамиката на записаните учащи по степени на образование за 2011 г. и 2012 г., се наблюдава увеличен брой записали се в предучилищно, начално и прогимназиално образование. Броят на учащите в средното образование е намалял през 2012 г. – 273 498 (за 2011 г. – 282 512). Наблюдава тенденция на лек спад за последните 4-5 години на предпочелите да получат висше образование у нас (приложения – фигура 8).

След последното преброяване на населението от 2011 г. за пръв път НСИ отчита показател „никога не посещавали училище”, чието ниво е 1.2% от населението над 7 години – около 81 хил. души, които никога не са ходили на училище. По данни на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.) се отчита, че 1.5% от населението на 9 и повече години е неграмотно – над 112 хил. души.

В България за учебната 2011/2012 г. от подлежащи на задължителна предучилищна подготовка 65 367 деца са обхванати 37 688 или 58%.

2.2.2. Рискови фактори, свързани с околната среда

2.2.2.1. Атмосферен въздух

През 2012 г. на територията на 10 населени места регионалните здравни инспекции (РЗИ) поддържат 17 стационарни пункта за мониторинг, в които качеството на атмосферния въздух се контролира по показателите: общ суспендиран прах, фини прахови частици, олово (аерозол), фенол, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород и други. Изследвани са общо 3 073 броя проби за аерозоли на прах и тежки метали (11 393 броя проби за 2011 г.) и 44 273 броя проби за газове (47 514 броя проби за 2011 г.) . Пробите с отклонения, превишаващи регламентираните съгласно нормативните документи допустими концентрации за всеки конкретен атмосферен замърсител, са съответно: 403 броя, което представлява 13.11% от всички проби за прахови аерозоли (7.74% за 2011 г.) и 517 броя за газообразните замърсители, което представлява 1.16% (0.47% за 2011 г.) (приложения - таблица 22).

2.2.2.2. Питейни води

Съгласно действащото законодателство водоснабдителните дружества носят пълна отговорност за качеството и количеството на доставяната за населението питейна вода и за извършване на мониторинг по показателите за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели. Органите на държавния здравен контрол проверяват съответствието на качеството на подаваната за населението питейна вода с изискванията по заложените в наредба показатели. Регионалните здравни инспекции (РЗИ) и водоснабдителните организации разработват и изпълняват програми за мониторинг на питейната вода, като РЗИ изпълняват мониторинг в размер не по-малък от 50% от пълния обем мониторинг, извършван от водоснабдителните дружества.

През 2012 г. 28-те РЗИ и НЦРРЗ са осъществявали мониторинг по химични, микробиологични и радиологични показатели за качество на доставяната за населението питейна вода чрез централизирани водоснабдителни мрежи на населени места в 8 805 пункта в страната, разположени във всичките обособени зони на водоснабдяване. За питейно-битово водоснабдяване се използват около 6 300 водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, от които преобладаваща част са подземни (96.1%).

От РЗИ в рамките на държавния здравен контрол са анализирани общо 19 489 проби, от които 16 736 проби са изследвани по показатели за постоянен мониторинг (който се извършва по-често, но обхваща ограничен брой показатели) и 2 753 проби са анализирани по показатели за периодичен мониторинг (който се извършва по-рядко, но обхваща всички показатели, които нормативно е определено да се анализират в питейната вода). От изследваните проби за постоянен мониторинг 9.5% са показали несъответствие с изискванията, а за пробите по периодичния мониторинг – 16.8%, (съответно 8.9% и 14.9% за 2011 г.).

В рамките на посочените по-горе проби са извършени 239 334 анализа по отделните физико-химични показатели и 45 666 анализа по микробиологични показатели.

Процентът на несъответствие по микробиологични показатели общо за страната е 3.8% (при 2.9% за 2011 г. и 4.4% за 2010 г.).

Като цяло отклоненията по този вид показатели са сравнително широко разпространени, но са по-характерни за малките зони на водоснабдяване, които нямат пречистване и водата се подава във водоснабдителната система директно, само след обеззаразяване. Основните причини за това несъответствие са: неефективна и непостоянна дезинфекция на водата поради липса на подходяща апаратура за правилно и постоянно дозиране на обеззаразяващите реагенти. Все още в страната има немалко населени места, водата на които се обеззаразява по примитивен начин – ръчно, с хлорна вар. Други причини, които влияят неблагоприятно върху микробиологичните качества на питейната вода са неподходяща технологична схема на водоснабдяването, в т.ч. неправилно разположение на съоръженията за дезинфекция или недостатъчен брой на същите, липса на пречистване на водата, чести аварии на остарялата и износена ВиК мрежа, субективни грешки поради слаба квалификация или недобросъвестно изпълнение на служебните задължения на служители на ВиК операторите.

По физико-химични показатели процентът на несъответствие е 2.1 при 1.0% за 2011 г. Трайни отклонения в химичния състав на питейните води са регистрирани по показатели: нитрати, флуор, хром и манган.

Най-масово, в най-голям брой зони на водоснабдяване са регистрирани наднормени количества нитрати (>50 мг/л), които са многогодишен проблем за питейното водоснабдяване в районите с интензивно земеделие. Проблемът се регистрира в по-голямата част от областите в страната, като най-засегнати са областите Стара Загора Хасково, Търговище, Добрич, Плевен, Шумен, Варна, Велико Търново, Разград, Русе, Ямбол, Бургас,. В преобладаващите случаи отклоненията са до два пъти над допустимата норма.

През 2012 г. в София – град и областите Видин, Перник, Кърджали, Кюстендил и Смолян изследванията на РЗИ не са констатирали проби води с повишено съдържание на нитрати, а в областите Смолян и Софийска област има единични такива. Основните причини за това несъответствие са: неправилно използване на азотни минерални торове в разрез с добрите земеделски практики, неспазване на изискванията по отношение събирането, съхраняването и обезвреждането на торовия отпадък в животновъдството, липса на канализация и съоръжения за пречистване на фекално-битовите води в по-малките населени места, липса на санитарно-охранителни зони около водоизточниците, или неспазване на режима на ограничения и забрани в тях. Проблемът е трудно решим, тъй като нитратите са трайно присъстващо неорганично съединение във водата (крайна фаза на разграждане на органичната материя) и няма разработени достъпни и масово приложими в практиката методи за отстраняването им от големи количества вода.

В някои региони на страната (област Плевен и Монтана) съществуват трайни отклонения в съдържанието на хром в подземни питейни води. Завишеното съдържание на хром в питейните водоизточници няма антропогенен произход, а се дължи на геогенно набогатяване на подземните води, свързано със специфичност на земната кора в Дунавската равнина и упоменатите региони. Най-често концентрацията на хром е в диапазона 0.05-0.1 мг/л, т.е. превишението е до два пъти над допустимата норма и се регистрира в ограничен брой малки зони на водоснабдяване.

През 2012 г. продължават да функционират малки водоснабдителни системи с наднормени концентрации на флуор в питейната вода (в области Благоевград, Бургас, Хасково и Ямбол). Касае се за природно обусловено повишено съдържание на флуориди в подземни води, най-често ситуирани в близост до минерални водоизточници. Концентрациите са сравнително не големи – превишение с около 2 пъти над нормата от 1.5 мг/л. Здравните последици са свързани с опасност от консумация на водата от малки деца и вероятността да развият зъбна флуороза в подрастваща възраст.

Проблемът с отклонения по показателя манган няма пряка здравна значимост, дори и при превишаване на нормата до определена степен, но е много важен за консуматора, тъй като този показател променя силно цвета и мътността на водата. Проблемът има предимно регионален характер – населени места преди всичко в области Хасково, Стара Загора, Габрово, Велико Търново, Сливен и др. и се дължи на естествени природни фактори. В някои населени места в Хасковска област се отчитат значителни превишения на допустимата концентрация на манган, което прави водата в тези зони негодна за пиене и използване в домакинството. Към настоящия момент проблемът остава нерешен, което трябва да стане с изграждане на пречиствателни (обезманганителни) станции и подмяна на довеждащите водопроводи и водопроводната мрежа в на населените места.

Остава нерешен и проблемът с констатираните отклонения по показател арсен в зона на водоснабдяване Меричлери, област Хасково, където е въведена забрана за ползване на водата за пиене и приготвяне на храна.

В зони на водоснабдяване със стара и износена водопроводна система и получаващи вода от повърхностни водоизточници, без същата да преминава през процес на пречистване, а само на обеззаразяване се регистрират отклонения и по органолептични показатели – цвят, мътност, вкус, особено в периоди на обилни дъждове или бързо снеготопене. Макар проблемът да няма пряка здравна значимост, той е от голяма важност за хората, тъй като по тези параметри те оценяват “субективно” качеството на водата.

Трябва да се отбележи, че все още при провеждане на периодичния мониторинг в част от зоните на водоснабдяване не се спазват в пълна степен изискванията за честота и обхват на мониторинг, главна причина за което са силно ограничените аналитични възможности на лабораториите на водоснабдителните организации и отчасти на РЗИ.
2.2.2.3. Почви и отпадъци

За 2012 г. няма данни за дифузни замърсявания на почвите в страната с тежки метали и устойчиви органични замърсители. Като цяло, почвите са били в добро екологично състояние, без риск за здравето при ползване на обработваеми площи според тяхното предназначение.

Основен санитарен ограничител за увеличаване оползотворяването на утайки от пречиствателни станции в земеделието остава наднорменото им съдържание на микроорганизми. Проучване на НЦОЗА от 2012 г. доказва, че общият дял на изследваните утайки, които са безопасни за директно приложение в земеделието по всички нормирани показатели (тежки метали, устойчиви органични замърсители и микробиологични показатели), е относително малък – 36.4%. От утайките, които не са годни за оползотворяване в земеделието, най-много са тези, които не изпълняват санитарно-микробиологичните изисквания, най-вече по отношение наднормено съдържание на E. Coli и Cl. Рerfringens.

2.2.2.4. Води за къпане

В съответствие със задълженията си на компетентен орган по прилагане на европейското законодателство в тази област, Министерство на здравеопазването чрез своите териториални органи – Регионалните здравни инспекции, извършва регулярен контрол и мониторинг (най-малко два пъти месечно през сезона за къпане) на качеството на водите за къпане.

По Черноморското крайбрежие зоните за къпане са 89 на брой, а общо за страната са 93. Във всяка от тях има пункт за взимане на проби, с точно определени географски координати, включени в Информационната система по водите на Европейския съюз (WISE). През сезона за къпане се извършва взимане на проби и анализ на водите най-малко веднъж на две седмици от всяка една зона за къпане.

Резултатите от провеждания мониторинг за всяка зона на къпане се обобщават след края на съответния сезон на базата на всички проведени изследвания в зоната за къпане по два микробиологични показателя – чревни ентерококи и Ешерихия коли.

Според получените резултати за всеки сезон като цяло, водите за къпане се класифицират в следните категории:

- съответстващи на по-строгите препоръчителни изисквания;

- съответстващи на задължителните изисквания, но несъответстващи на препоръчителните изисквания;

- несъответстващи на задължителните изисквания;

- зони забранени за къпане (временно или постоянно) през сезона за къпане.

Проведеният през сезон за къпане 2012 г. мониторинг на качеството на водите за къпане показва, че:

- Във всички зони е проведен необходимия по обем и честота мониторинг.

- От 89 зони за къпане, разположени по Черноморското крайбрежие 88 отговарят на задължителните изисквания (при 86 за 2011 г.), а 55 отговарят и на по-строгите препоръчителни изисквания (при 45 за 2011 г.).

- От четирите зони за къпане, разположени във вътрешността на страната, всичките отговарят на препоръчителните изисквания (за 2011 г. само една от зоните е отговаряла на тези изисквания).

- Като цяло за страната процентът на зоните, несъответстващи на задължителните изисквания, е 1.1 при среден за Европейския съюз 1.9.

- Процентът на зоните, съответстващи на по-строгите препоръчителни изисквания е 63.4 и е по-нисък от средния за Европейския съюз – 78.3.

- Най-сериозни проблеми по отношение качеството на водите за къпане и през сезон 2012 г. продължават да се регистрират в зона за къпане „Златни пясъци” - Панорама под пречиствателна станция за отпадъчни води”, която не съответства на задължителните изисквания и в района на гр. Варна (където и четирите зони за къпане не съответстват на препоръчителните изисквания, като при това през сезона се регистрират голям брой проби с отклонения от тези изисквания), както и в района на гр. Черноморец, област Бургас.

Основните причини, които влошават качеството на водите за къпане по Черноморското крайбрежие, са недостатъчният брой и капацитет и недобрата поддръжка на станциите и съоръжения за пречистване на отпадъчни води (при засиленото в последните години строителство), нерегламентирани зауствания и изпускания на непречистени отпадъчни води, вкл. и от заведения, разположени на или в близост до плажовете, нерегламентирано заустване на отпадъчни води в дъждовни канализации, изливащи се в близост до зоните за къпане и др.

През последните години са предприети мерки от компетентните органи - Министерство на околната среда и водите, Басейнова дирекция за управление на водите - Черноморски район и Министерство на регионалното развитие за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи пречиствателни станции за отпадъчни води за агломерациите по черноморското крайбрежие с над 2000 еквивалент жители, част от които вече са изпълнени, но все още за големи населени места и курортни комплекси като Златни пясъци, Слънчев бряг-Равда-Несебър, Созопол и др. необходимите мерки все още са в начален етап на изпълнение. Остава нерешен въпросът и със замърсяване на водите за къпане в района на гр. Варна от вливането на замърсени дъждовни води от т.нар. «Шокеров канал» поради нерегламентирано включване на битови отпадъчни води в него.

Актуална информация по време на сезона за къпане за качеството на водите за къпане се публикуват на интернет-страниците на Регионалните здравни инспекции - Бургас, Варна, Добрич, Кърджали и Разград. На същите са публикувани и т.нар. „профили на водите за къпане”, в които се съдържа по-подробна информация за всяка зона за къпане по отношение нейното местоположение физико-географски и климатични характеристики, вероятни и установени източници на замърсяване, мерки, които се предприемат при установени несъответствия и за подобряване на качеството на водите за къпане и т.н.

2.2.2.5. Шум

Шумът в околната среда представлява значителен екологичен риск. Излагането на населението в Европа на въздействие на шум се увеличава, в сравнение с други стресови фактори на средата.

Определянето на състоянието на шумовото натоварване в урбанизираните територии на Република България се осъществява чрез Национална система за мониторинг на шума в околната среда, която обхваща всички агломерации и преминаващите през тях участъци от основните пътища, основните железопътни линии и основните летища, както и промишлените източници на шум.

През 2012 г., в рамките на националната система за мониториг на шум, РЗИ са провели измервания на градския шум в общо 726 пункта. Програмите за мониторинг на шума в урбанизираните територии се изготвят от съответната РЗИ, на чиято територия се намират.

Данните отразяват шумовите нива във всички областни градове и в девет общини: Ботевград, Самоков и Своге от Софийска област, Горна Оряховица и Свищов от област Велико Търново; Дупница от област Кюстендил, Казанлък от област Ст. Загора, Попово и Омуртаг от област Търговище (приложения – фигура 9).

Най-силно влияние върху акустичната обстановка в градовете оказва шумът, създаван от транспортните средства, включително железопътен и въздушен трафик (80-85% от общото шумово натоварване). Допълнителен принос към общия звуков фон придават обектите с промишлена дейност, както и съоръжения, използвани на открито, а така също и човешката дейност.

Извършените измервания показват, че допустимите шумови нива са превишени в 501 броя от контролните пунктове в страната, което представлява 69% от общия брой контролирани зони. Относителният дял на пунктовете с превишени нива намалява в сравнение с 2011 г. (72%).

Случаите на установени най-ниски шумови нива – под 58 dB(A) са се увеличили с 2% в сравнение с 2011 г. За седемгодишен период не се регистрира изразена тенденция за диапазони 58-62 dB(A) и 63-67 dB(A), като нивата на шума в диапазона 63-67 dB(A) през 2012 г. запазват водещата позиция. Запазва се тенденцията през годините да намалява броят на пунктовете с измерени нива в рамките на интервала 68-72 dB(A). За 2012 г. те са намалели с 24 броя. В диапазона 73-77 dB(A) се наблюдава много слабо повишение с три пункта в сравнение с 2011 година. През 2012 г. отново липсват високите стойности на шумови нива от диапазона 78-82 dB(A) и над 82 dB(A). Неблагоприятно е продължаващото задържане на високите шумови нива от диапазона 63-67 dB(A) (32.78%) (приложения – таблица 23).

През 2012 г. се забелязва незначително подобрение на акустичната обстановка. Намалял е броят на пунктовете с наднормена експозиция в градовете София, Варна, Враца, Плевен, Попово, Смолян. При част от пунктовете се касае за добри градоустройствени решения, например гр. Попово, при който трафикът на едно от основните пътни трасета София-Варна е изнесен от града по околовръстен път. В други градове се изтъква социално-икономическата обстановка, свързана с намаления поток от тежкотоварни автомобили, като фактор за снижаването на нивата на шума.

В гр. София пускането в експлоатация на втория лъч на метрото и прилежащите към него паркинги, както и промяната на режима за паркиране в централната част на града (синя и зелена зона), са довели до намаляване на транспортния поток като цяло, което е довело до намаляване на шумовите нива.

2.2.2.6. Здравен контрол на козметичните продукти

През 2012 г. по линия на систематичния здравен контрол, инспекторите от РЗИ са извършили 17 394 проверки в 9 285 обекта за производство, съхраняване и търговия с козметични продукти.

Проведени са 2 677 изследвания на козметични продукти по микробиологични показатели и 2 727 по химични показатели.

В рамките на Европейската система за бързо съобщаване за наличие на опасни стоки на пазара RAPEX са извършени 9 979 проверки за наличие на нотифицирани по системата козметични продукти.

През 2012 г. са издадени 25 броя здравни сертификати на български производители за износ на козметични продукти.

2.2.2.7. Генетично модифицирани организми в храни

През 2012 в Р. България не е регистриран нерегламентиран внос на ориз и оризови продукти с произход от Китай, за които да се предприемат уведомителни действия посредством Система за бързо известяване за храни и фуражи (RASFF).

По отношение на разрешените ГМО въз основа на информация от Българска агенция по безопасност на храните, не са установени проби в храни със съдържание на ГМО над нормата от 0.9%, която налага етикетиране и действия от страна на компетентните органи (МЗ, МЗХ) в съответствие със Закона за храните и подзаконовите нормативни актове.

Във връзка с оценката на здравния риск от ГМО се извършава мониторинг на евентуални неблагоприятни ефекти върху здравето на потребителите от употреба на генетично модифицирани храни и хранителни съставки. Няма научно обосновани данни за отрицателни въздействия. Повишената обществена чувствителност към генетично модифицирани организми в храни, липсата на достатъчно данни за отдалечени ефекти и недостатъчна информация относно ГМО налага извършване на мероприятия, касаещи комуникацията на риска. Това включва компетентно информиране, насочено както към населението, така и към производителите и търговците по отношение на оценката на риска на ГМО.

2.2.2.8. Нейонизиращи лъчения

През 2012 г. е приета нова европейска Директива за защита на работещите от въздействието на електромагнитните полета, която трябва да бъде транспонирана в националното законодателство до 1 юли 2016 г.

Измерванията на ЕМП през 2012 г., извършени от НЦОЗА, обхващат 245 броя базови станции за мобилна комуникация; 8 слънцезащитни кремове и продукти; 35 броя измервания на ЕМП излъчвани от други източници. Експертните оценки на източници на нейонизиращи лъчения възлизат на 958 базови станции, 266 радио и ТВ станции, 25 по инвестиционни проекти. През годината продължи прилагането на програма за комуникация на риска от облъчване на населението с ЕМП, живеещо в близост до телекомуникационни източници. Проучванията по отношение на страховете на населението от ЕМП от базови станции за мобилна комуникация показват, че те са намалели значително спрямо предишни години. Извършените от НЦОЗА изследвания през 2012 г. на експозицията на UV лъчения в работната среда при различни производства и процеси, използващи източници на UV лъчение, включващи стерилизация на въздух, вода или повърхности в помещения, в дерматологията, физиотерапията, в производства със сушене на мастила, при солариумите, показват надвишаване на регламентираните гранични стойности на експозиция, и висок професионален риск за работещите.

2.2.2.9. Йонизиращи лъчения

По линия на мониторинга на радиационните параметри на жизнената среда от НЦРРЗ са извършени изследвания на 690 проби - хранителни продукти, питейни, повърхностни и минерални води, почви, дънни утайки, растителност, атмосферни отлагания, атмосферен въздух, строителни материали и други обекти; направени са 918 радиохимични, 310 гама-спектрометрични анализи и 876 радиометрични определяния. Чрез радиохимични анализи е определяно съдържанието на цезий 137, стронций-90, радий-226, радон-222, уран-естествен, обща бета и обща алфа активност в различни среди, а чрез гамаспектрометричен анализ - съдържанието на гама излъчващи нуклиди. За страната общият брой проби, анализирани за съдържание на радионуклиди, е 1 379, броят проведени анализи и измервания е съответно 3 116 и 2 767.

По изследваните радиологични показатели за водните проби, хранителните продукти и пробите от околна среда не са констатирани отклонения от характерните за съответните райони стойности.

В рамките на контрола на обекти от ядрената промишленост с национално значение е извършен контрол на радиационните фактори на работната среда в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД и СП „РАО - Козлодуй” и „ПХРАО Нови хан” и не са установени отклонения от нормативните граници (ОНРЗ 2012). Направени са 6 847 измервания на мощността на дозата гама лъчение, 824 анализа за контрол на повърхностно замърсяване и 382 анализа за определяне на обемна активност на аерозоли.

ДЗК следи за възстановяването на околната среда в бившите обекти на уранодобивната и уранопреработвателната промишленост и за намаляване на надфоновото облъчване на населението. Общият брой на обектите е 78. Проведени са общо 478 измервания на 122 проби вода, 45 проби почва/дънни утайки/материал и 14 проби растителност/храни. При проверките са констатирани несъответствия с нормите за радиационна защита и безопасност при ликвидиране на последствията от урановата промишленост в Република България. Установени са отворени или разбити щолни. Отворените входове са предпоставка за облъчване и за пропадане на хора и животни в тях. Констатирани са набези и изнасяне на материал (метални опорни греди) от минните изработки.

През 2012 г. приключи Пилотното проучване за нива на радон в четири области – София, Софийска, Пловдивска и Варненска, представляващи територии с различен географски релеф и значителна част от населението на страната. Данните показват, че 92% от измерените стойности са под 300 Bq.m^-3, което е референтно ниво съгласно българското законодателство (ОНРЗ, 2012). 30 от изследваните 373 жилища са с концентрация на радон над референтното ниво (13 в област Пловдив; 3 в София; 9 в Софийска област; 5 в област Варна). Област Пловдив като цяло е с по високи концентрации – жилища в Пловдив и общините Асеновград (село Бачково), Калояново, Първомай, Карлово. В Софийска област общините с измерени високи стойности са Костинброд и Долня баня. В община Долна баня има радонови извори, които могат да бъдат вероятна причина за измерените високи стойности. Средната годишна ефективна доза за българското население от естествения радиационен фон е оценена на 2.3 mSv, като облъчването от радон е голяма част от нея (приблизително 50%). Новите измервания на концентрацията на радон в жилища показват, че годишната ефективна доза за българското население следва да се оцени наново, след измерване и на останалите региони на страната. Направеният анализ потвърждава необходимостта от национално проучване и от план за действие за редуциране на облъчването на населението от радон в затворени помещения.

Оценка на лъчевото натоварване на българското население от рентгеновата диагностика през 2011 г., данните от което са обработени през 2012 г., показа, че общата колективна доза от рентгеновите изследвания, оценена по същата методика като тази през 2010 г., е 3615 man.Sv за колективната доза и 492 mSv на 1000 души от населението, срещу съответно 3235 man.Sv и 420 mSv за 2010 г. Слабото повишение се дължи на увеличение с 9% на броя на рентгеновите изследвания. Компютър-томографските изследвания съставят само 7.6% от общия брой изследвания, но имат основен принос (45.9%) в колективната доза. България е на едно от последните места в Европа по колективна доза. Това е добра тенденция, но анализът показва, че основна причина за това е малкият брой на рентгеновите изследвания на глава от населението (на предпоследно място в Европа).

Национално проучване в нуклеарната медицина (НМ) показва, че общият брой на НМ изследвания нараства слабо – през 2007 г. те са 19 175, през 2010 г. – 19 768 и през 2011 г. – 20 581. Тези стойности не включват изследванията на деца, коитo представляват само 0.8% от всички изследвания и имат несъществено влияние върху колективната доза. Честотата на НМ изследвания на милион население в България е 2624, която е една от най-ниските в Европа. Годишната колективна доза от диагностични нуклеарно-медицински процедури в България през 2010 г. е оценена на 67 man.Sv, а през 2011 г. – на 75 man.Sv. Колективната доза през 2011 г. е нараснала с около 40% спрямо тази през 2007 г. (54 man.Sv).

През 2012 г. са обслужени 5 458 лица работещи в среда на йонизиращи лъчения от гр. София и област София. Общият брой на профилактичните прегледи е 23 102, от които 14 608 са редовни, а вторичните прегледи са 460. Ново постъпилите пациенти са 1 085. Издадени са 5 077 експертни заключения за пригодност за работа в среда на йонизиращи лъчения за София-град и Софийска област. На отчет се водят 18 лица с професионални лъчеви увреждания, регистрирани през минали години.

През 2012 г. е извършен дозиметричен контрол на 4 762 лица.

При предварителния контрол на обекти с ИЙЛ не са констатирани отклонения по време на строителство. Изготвени са 246 броя здравни заключения по документация на обекти за издаване на лицензия за използване на ИЙЛ за медицински цели (служебно съгласуване с АЯР).

Разпределението на обектите по области, степен на сложност и извършените проверки по линия на системния здравно-радиационен контрол са представени в таблица 24 от приложенията. Общият брой проверки е 3 707, като от тях 1 227 са извършени от НЦРРЗ, 679 от РЗИ Пловдив, 562 от РЗИ Враца, 551 от РЗИ Варна, 366 от РЗИ Русе и 322 от РЗИ Бургас.

Резултатите от радиационния мониторинг на околната среда показват, че естественият гама-фон в страната не е повлиян от експлоатацията на ядрените съоръжения и обектите с ИЙЛ и не се отличава от характерния за съответните региони локален гама-фон. Радиоактивността на въздуха, водата, почвата, флората и фауната варира в нормални граници. Няма отклонения от нормативните изисквания за радиационна защита. Годишната ефективна доза от надфоново облъчване на лица от населението, живеещо около АЕЦ “Козлодуй” и ПХРАО-Нови хан, е под 10 μSv по оценка, направена въз основа на резултатите от радиационния мониторинг в тези райони. Това показва, че не са необходими допълнителни мерки за оптимизиране на радиационната защита на населението. Като обобщение може да се каже, че нивото на радиационната защита в страната е приемливо и съответства на общоприетите международни стандарти и критерии в тази област.

2.2.2.10. Рискови фактори, свързани с трудовата среда

У нас заетостта на работещите в традиционно рискови икономически сектори е по-висока в сравнение със страните в Европейския съюз, вследствие на което по-висок дял работещи са изложени на физични, химични, биологични и ергономични рискови фактори. Висок е и делът на работещите в условия на стрес (ниска автономност, работа в условията на недостиг на време, сменна работа, удължен работен ден и др.). Друг важен проблем е по-ниската информираност на работещите за рисковете за здравето и безопасността при работа.

Нивото на трудовите злополуки (ТЗ) е един от най-важните показатели за състоянието на условията на труд и на дейностите за осигуряване на здраве и безопасност при работа. През 2012 г. са регистрирани общо 3 027 трудови злополуки (ТЗ), от които 82 са със смъртен изход, а 11 – с изход трайно намалена работоспособност. Загубените календарни дни са 158644^¹⁹ .

Разпределението на ТЗ (общ брой), смъртни и с изход инвалидизация по икономически дейности показва, че през 2012 г. най-висок брой ТЗ са регистрирани в отрасъл държавно управление – 170, сухопътен транспорт – 153 и търговия на едро – 149. Най-висок брой ТЗ със смъртен изход са регистрирани в търговия на едро - 13, следвани от равен брой в сухопътен транспорт (7) и растениевъдство, животновъдство и лов (7).

Общият брой на регистрираните ТЗ по jериториалните подразделения на НОИ е най-висок в София-град (1082), Варна (259) и Пловдив (253). Най-висок брой ТЗ със смъртен изход са регистрирани в София-град (17), Бургас (7) и Пловдив (7). Висок е делът на ТЗ със смъртен изход спрямо общия брой ТЗ в Търговище 12.5 % (2 от 16), Ямбол –11.7% (4 от 34), Кърджали – 10.5 % (2 от 19), Видин – 9.1 % (1 от 11).

През 2012 г. се наблюдава повишение на общия брой ТЗ (с 9.9%), но намаляване на ТЗ със смъртен изход (с 4.9%) в сравнение с 2011 г.

Броят на СТМ надвишава повече от два пъти броя на специалистите по трудова медицина, голяма част от които са регистрирали повече от една СТМ. Осигурените лица през 2012 г. (по данни на НОИ) са 2 659 190, съответно един лекар със специалност трудова медицина се очаква да обслужва средно по 12 087 лица.

2.2.3. Рискови фактори, свързани с начина на живот

2.2.3.1. Тютюнопушене

Въпреки предприетите мерки за ограничаване на тютюнопушенето, то продължава да е сериозен медико-социален проблем и една от основните предотвратими причини за смърт и инвалидност. По данни на СЗО всяка година над 5.6 милиона души в целия свят умират преждевременно от заболявания, свързани с тютюна. Около 1 от 8 смъртни случаи сред населението над 30-годишна възраст се дължи на тютюнопушенето. В Европа тютюнопушенето формира средно 12.2% от глобалното бреме на болестите (3%-28.8% в отделните страни) и е причина за 2.3-21% от всички смъртни случаи. В България кореспондиращите данни са съответно 13.5% от всички болести и 12.4% от смъртните случаи^²⁰.

България е сред водещите страни по употреба на тютюневи изделия, основно на цигари. След дългогодишна тенденция на увеличаване на тютюнопушенето у нас, през последните години се наблюдава намаляване на неговото разпространение:

през 1952 г. са пушили 13.7% от българските граждани,
през 2007 г. – 45.2%,
през 2008 г. – 38.8%,
през 2009 г. – 36%
в началото на 2012 г. като пушачи се самоопределят 36%.

След въвеждането от 1-ви юни 2012 г. на пълна забрана за тютюнопушене в закрити обществени места, както и на някои открити обществени места, към края на годината, пушачи са 34% от възрастното население в страната.

От 2001 г. до 2005 г. България заема трета позиция след Гърция и Япония в света по потребление на човек от населението^²¹. През 2009 и 2012 г., по данни на Евробарометър, България се нарежда по брой пушачи на второ място в Европа след Гърция^²² ^²³.

На този фон, данните на НСИ сочат значимо намаление на потреблението на цигари средно на лице от домакинството на страната за периода 1999-2012 г. – от 1000 цигари средно на лице от домакинство през 1999 г. до 601 броя през 2012 г.^²⁴ (приложения – таблица 25)

През 2012 г. резултатите от национално представително проучване сред родителите на 2884 деца от детските градини в страната, проведено от НЦОЗА^²⁵, показват, че децата пасивни пушачи са 57.5% от извадката, като броят им е намалял с 7 пункта в сравнение с 2008 г. При 11.8% от случаите пуши само майката, 19.7% пуши бащата, а при 26.0% пушат и двамата родители. Най-много са децата пасивни пушачи в Силистра (90.9%), Добрич (78.1%), Разград (70.0%), а най-малко в София (43.5%), Бургас (45.2%) и Кърджали (46.7%)

Доказано е, че политиките за среда без тютюнев дим освен, че предпазват непушачите от експозиция на цигарен дим и намаляват негативния ефект от тютюнопушенето, водят до намаляване на консумацията на тютюн, стимулират отказването от опити за пушене и намаляват пушенето при младите хора, без да вредят на икономиката.

2.2.3.2. Употреба на алкохол

В Европейския съюз злоупотребата с алкохол ежегодно се явява причина за 115 000 смъртни случая сред хората до 70 г. възраст и е отговорна за 12% от преждевременната смъртност при мъжете и 2% от преждевременната смъртност при жените. В ЕС алкохолът е трети по значимост рисков за здравето фактор след тютюнопушенето и високото артериално налягане. Злоупотребата с алкохол, съставлява около 9% от общото бреме на болестите^²⁶²⁷.

Европейският съюз е районът с най-високата консумация на алкохол в света. Данните от доклада Health at a Glance: Europe 2012^²⁸ показват, че измерена чрез мониториране на годишните данни за продажбите на абсолютен алкохол^²⁹ в отделните страни, тя възлиза на средно 10.7 литра АА на глава от населението. С 10.0 литра АА на глава от населението, България се ситуира на 8-мо място сред страните с най-ниска алкохолна консумация. Отчита се и нейното намаление с 10 пункта за периода 1980-2010 г. (приложения – фигура 10).

В този контекст, данните на НСИ, показват значимо нарастване (с 6.7 литра) на консумацията алкохолни напитки средно на лице от домакинство в страната за периода 1999-2012 г. основно поради покачването през годините на употребата на бира с около 8 л, на фона на незначителен спад на консумацията на традиционните за България вина и ракии^³⁰ (таблица 26 - приложения). Подобна тенденция се отчита и в други страни, традиционни производители и потребители основно на вино (Италия, Франция и Гърция)

През 2012 г. е нараснал и средният разход на домакинство за алкохолни напитки и тютюневи изделия до 420 лв. на година и нарастване до средно 89 лв. на лице от домакинството. Въпреки по-високите в номинална стойност разходи, алкохолът и тютюневите изделия не променят своето значение в структурата на разходите от 1999 до 2012 г. (4.8%-44%).

2.2.3.3. Физическа активност

През последните десетилетия тенденцията по отношение на нивото на физическата активност у нас продължава да е неблагоприятна за всички възрастови групи. Над 80% от българите са с ниска физическа активност, което поставя България на първо място сред страните в Европейския съюз. Не се занимават въобще със спортна дейност над половината от тях, регулярно я практикуват едва 3%. Според Еurobarometer⁵ основна причина за ниското ниво на физическата активност е липсата на достатъчно възможности за спорт и физическа активност.

Недостатъчна е физическата активност и при децата в ученическа възраст. Изследвания показват, че над 30% от децата са физически активни по-малко от два дни в седмицата, едва 1/5 от тях отговарят на препоръките на СЗО за физическа активност (60 минути дневно)^6,7. За умерена до интензивна физическа активност почти всеки ден съобщават само 20-36% от момичетата и 37-47% от момчетата. Около 40% от децата ежедневно стоят повече от 5 часа (извън учебните занятия) пред компютър и телевизор.

Обездвиженият начин на живот, заедно с редица други фактори на риска, води до по-висока заболеваемост и смъртност от исхемична болест на сърцето, мозъчносъдова болест, диабет, хипертонична болест, злокачествени новообразувания и др. Комбинациите от ниска физическа активност, повишено артериално налягане, повишен холестерол, наднормена телесна маса или затлъстяване увеличават многократно риска за здравето на хората⁸.

2.2.3.4. Хранене и хранителен статус на населението в България

Данните от ежегодните бюджетни проучвания на домакинствата в България от НСИ^³¹ върху представителна извадка от населението показват постоянно намаляване консумацията общо на хляб и тестени изделия. От 2000 г. до 2011 г. потреблението на тези основни за българския модел на хранене продукти е намаляло с 25%. Увеличава се консумацията на картофи с 18.6%. Консумацията на пресни зеленчуци и пресни плодове има обща тенденция за нарастване от 2000 г. до 2011 г., но през 2012 г. се наблюдава спад в консумацията, съответно за зеленчуци от 1% и за плодове от 2.6% в сравнение с 2011 г. Запазва се тенденцията за намаляване на консумацията на компоти.

През последните 10 години се отбелязва увеличаване на консумацията на месо. Консумацията на риба е ниска (14.8 g среднодневно през 2012 г. на лице, при препоръка поне 30 г). От 2000 г. се увеличава консумацията на кисело мляко и млечни продукти и намалява консумацията на прясно мляко, но тя все още е 50% от препоръчваното ежедневно количество. През 2012 г. се наблюдава намаление на употребата на захар с 6.2%, но приемът на захарни и шоколадови изделия се увеличава.

Консумацията на безалкохолни и алкохолни напитки през 2012 г. е най-висока за периода от 2000 г. до 2012 г.

Отрицателните характеристики в модела на храненето на населението са по-изразени при децата в ученическа възраст, при които консумацията на пържени картофи и чипс, тестени закуски; захарни, шоколадови и сладкарски изделия; безалкохолни напитки, съдържащи захар, е висока, а консумацията на плодове и зеленчуци, мляко, млечни продукти и риба е ниска. Наред с нездравословния модел на хранене при голяма част от учениците се наблюдава ниска физическа активност. Тенденцията за увеличаване на затлъстяването при децата в ученическа възраст (7-18 години) се запазва.

Относителният дял на свръхтегло при децата на възраст 7-18 години е 16.7%, а на затлъстяване - 8.2%. Спрямо 1998 г. честотата на свръхтеглото се е запазила в същите граници, докато честотата на затлъстяването (2.1-4.8%) се е увеличила с повече от 100% (5.1-10.9%, 2011 г.)^³².

Тенденцията за увеличаване на затлъстяването е още при децата в 1-ви клас. Докато през 1998 г. относителният дял на децата на 7-8 г. със затлъстяване е под 10%, през 2011 г. достига 20.8% при момчетата и 14.6% при момичетата^³³.

Високата консумация на сол от населението в България е обект на Национална промотивна кампания на МЗ за намаляване на солта в храните и храненето у нас.

За подобряване на организираното хранене на децата от 7 до 19-годишна възраст е публикуван Сборник рецепти за ученическите столове и бюфети, актуализиран и допълнен, съобразно препоръките за здравословно хранене. През 2012 год. е изготвен проект на Наредба за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни. Във връзка с практическото приложение на наредбата през 2012 г. започна разработване на «Сборник рецепти и ръководство за здравословно хранене на деца до 3-годишна възраст».

2.2.3.5. Употреба на наркотици^³⁴

Данните на Националния фокусен център за наркотици и наркомании от проведено представително национално социологическо проучване през м.октомври 2012 г. сред общото население (15-64 г.) в България относно нагласи и употреба на психоактивни вещества, обхващащо 5653 лица, показва, че, както и в предходни проучвания, най-масово употребяваният наркотик е канабисът – 7% от анкетираните най-малкото са го опитали поне веднъж в живота си (350-355 хил.лица). Следва групата на стимулантите: екстази – 1.8% (около 90 хил.лица); амфетамини – 1.2% (около 60 хил.) и кокаин – 0.8% (около 40 хил.лица). Употребата на хероин е 0.3% (около 15 хил. души).

През 2012 г. в Националния фокусен център за наркотици и наркомании или с негово водещо участие и подкрепа са осъществени общо 21 проучвания (10 проучвания за 2011 г.) от различен тип. В лабораторията към центъра са извършени 2563 серологични изследвания (4 728 за 2011 г.) на 677 пациенти (1 182 пациенти, 2011 г.).

Броят на лицата, употребяващи наркотични вещества, изследвани в лабораторията на НЦН, е спаднал през 2011 г. и 2012 г. Причини за това могат да бъдат намален брой на употребяващи инжекционно наркотици (УИН) в София или намаляващ брой зависими лица, търсещи лечение. В последните 2 години нивото на HIV инфекцията при употребяващите инжекционно наркотици бележи тенденция нае задържане около 3% от тестуваните лица. Нивото на Хепатит В инфекция продължава спада особено при лица под 25 г., употребяващи инжекционно наркотици, което вероятно е последица от успешно провеждащата се от 1992 г. ваксинациона програма на всички новородени в страната. Нивото на инфектирани с вируса на Хепатит С за всички интравенозни изследвани в София е 67.8% и е повишено спрямо 2011 г. (62%). Нивото на инфекция на сифилис се е повишило чувствително на около 11%, което е най-високо от 10 години в рисковата група на УИН (3% за 2011 г.).

Каталог: pub
pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
pub -> Съдържание
pub -> Съдържание уводни думи
pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
pub -> Азбучен списък на преподавателите