ІІІ.2. Преглед на изпълнението на политика „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование”

ІІІ.2. Преглед на изпълнението на политика „Политика в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование”

• 
  Утвърждаване на българската национална култура като равнопоставена на другите култури в епохата на глобализация.
  
• 
  Утвърждаване на ролята на българската култура като важен дипломатичeски фактор в двустранните и многостранни отношения на Република България.
  
• 
  Активно подпомагане създаването и разпространението на изкуство и на културни продукти и услуги.
  
• 
  Утвърждаване на българската национална и културна идентичност като част от Европейското културно пространство.
  
• 
  Разширяване на достъпа на гражданите и гостите на страната до културните продукти, разработване и внедряване на съвременни форми на разпространение на художествени продукти с партньорски проекти и в координация с местните власти, неправителствения и стопански сектор.
  
• 
  Популяризиране на българската култура зад граница чрез организиране на седмици и дни на българското изкуство в рамките на международни фестивали у нас и в чужбина; на покази и разпространение чрез целеви културни страници в Интернет.
  
• 
  Осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес по изкуство и култура.
  
• 
  Задълбочаване процеса на взаимно обуславяне на учебните програми с конкретните задачи в културните институти, с цел повишаване степента на реализация на кадрите на българското образование в училищата по изкуствата и културата.
  
• 
  Разширяване полето за реализация на подготвените творчески кадри чрез утвърждаване на нови форми за подпомагане творчески иновации и инициативи
  

• 
  Оптимизиране на действащата система на финансиране в мрежата на сценичните изкуства и повишаване на ефективността на маркетинга и атрактивността на предлаганите културни продукти;
  
• 
  Разширяване на равнопоставения достъп до култура и културно наследство;
  
• 
  Опазване и социализиране на културното наследство и стимулиране на обвързването му с туристическите продукти;
  
• 
  Привличане на проектно финансиране в областта на културата по различни програми и донори;
  
• 
  Привличане на средства от Европейските програми и двустранни спогодби за подкрепа на културата;
  
• 
  Утвърждаване на България като дестинация за осъществяване на международни културни проекти;
  
• 
  Разширяване на гамата от предлаганите културни продукти и услуги в чужбина;
  
• 
  Подкрепа на деца с изявени дарби в областта на изкуствата;
  
• 
  Модернизиране на учебната база на училищата по изкуствата.
  

С държавна подкрепа беше осъществена международна промоция на четири филма, както и цялостно представяне на българското кино със собствен щанд на фестивала в Берлин и Кан и чрез провеждане на дни на българското кино в Мадрид, Барселона, Прага, Страсбург, Рим. Представени бяха български филми в рамките на прояви, организирани от посолствата на РБългария в Европа и извън европейския съюз.

В резултат на оптимизиране на методиката за финансиране на държавните драматични, куклени и музикални театри и въведения нов начин на финансиране, субсидията се определя по базов компонент за един лев реализирани приходи от брой продадени билети и средства, определени по допълнителни компоненти, като институтите бяха освободени от някои ограничения в дейността си, в резултат на което се постигна по-оптимално и коректно разпределение на средствата в бюджета.

Делегираните бюджети за финансиране в културните институти в областта на сценичните изкуства активизират усилията за постигане на максимален публичен и финансов ефект от реализацията на сценичната продукция. Държавните сценични институти продължават да развиват и интензифицират подходите за промотирането на продукцията си и методите за привличане на повече зрители. Финансовите условия стимулират производството, мениджмънта и привличането на зрителите в салоните. Системата на финансиране на сценичните институти и отчета на резултатите налагат създаване на инструментариум и система от корекции, които да гарантират верността на данните.

По отношение на стимулиране на многообразието на сценичния културен продукт и

развиване на нови аудитории продължи подкрепата на фестивали и проекти в областта на театралното, музикалното и танцово изкуство.

Държавните сценични институти продължават да развиват и интензифицират подходите за промотирането на продукцията си и методите за привличане на повече зрители. Финансовите условия стимулират производството, мениджмънта и привличането на зрителите в салоните. На база на направените анализи в по-голямата си част сценичните институти усвояват успешно новите финансови механизми и отчитат повишаване на резултатите. За софийските сценични институти този факт е очевиден. По-трудно е положението в извън столицата и в по-малките населени места, където зрителска аудитория е стеснена. Няколко сценични института се намират в лошо финансово състояния и реализираха преразходи на годишните си бюджети. В тази връзка с Постановление № 31 от 12.02.2016 г. на МС осем сценични институти бяха поставени в оздравителен режим на работа. Във връзка с одобрените от министъра на културата оздравителни програми на тези сценични института дирекция СИХО извършва постоянен мониторинг и анализ на изпълнението и препоръки за развитието им през 2017 г.

Анализът на състоянието на сценичната мрежа в контекста на финансовия модел за делегирани бюджети и работата с културните институти в областта на театралното, музикалното и танцовото изкуство за развитието на високо художествен сценичен продукт и все по разширяващия се достъп на зрителските аудитории до него е важна стратегическа цел за националната ни култура. В посока на приоритета за непрекъснат мониторинг и контрол на дейностите в този сектор беше извършена и комплексна оценка за 2015 г., съгласно Правилата за мониторинг и контрол на държавните сценични институти.

Оценката на дейността на сценичните институти показва разнообразяване на обхвата и увеличава броя на спектаклите.

Административните и контролни органи на Министерството на културата полагат всички усилия в осъществяването на мониторинг и контрол. Изпращат се комисии по места, които разясняват и следят за нормалното функциониране на финансовите механизми. За нарушенията се налагат съответните санкции. През отчетния период бяха извършени проверки в 9 института, с участието на експерти от дирекция СИХО, за анализ на творческата дейност и финансови резултати.

Друга област на тази политика е осигуряване на съвременни условия за реализиране на качествен образователен процес и подготовка на високо квалифицирани кадри в областта на изкуствата и културата. В тази връзка по Програма „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата” се оказва подкрепа и методическо ръководство на 23 училища по изкуствата и по културата, които на основание чл. 13 от Закона за закрила и развитие на културата имат роля и функция не само на национални образователни институции, но и на културни институти, с възможности да осъществяват активна художествено-творческа дейност. Училищата провеждат обучение по стратегически за страната професии и специалности, свързани със съхраняване на националната идентичност, традициите и културата, с кадровото осигуряване на художествено-творческия потенциал, с развитието на българската култура и изкуства и с осъществяването на културната политика на България. По отношение обучението на кадри в областта на изкуството и културата, през отчетния период е осъществено насърчаване и подпомагане на творческата активност на изявени и даровити деца и ученици от училищата по изкуствата чрез стипендии и еднократно подпомагане; подобряване и осъвременяване на условията за качествено обучение и творчество в училищата; повишаване на експертния капацитет, педагогическите качества и ефективността на преподавателския състав.

И през 2016 г. продължи активното участие на представители на Министерство на културата в процеса на вземане на решения в ЕС. В проведените редовни заседания на Съвета във формат „Образование, младеж и култура”, (май 2016 и ноември 2016), бяха приети заключения, които поставят акцент върху цифровизацията на европейското културно наследство. От една страна бяха обсъдени възможностите на Еуропеана във връзка с разширяване на цифровия достъп, видимостта и използването на това наследство, както и бе постигнат общ подход относно предложението за Решение 2018 да бъде обявена за Европейска година на културното наследство. Бяха приети и промени в Решение № 445/2014/ЕС за установяване на действие на Съюза „Европейски столици на културата“ за периода 2020—2033 г, с цел разширяване на инициативата и в страни извън ЕС (Норвегия, Исландия и Лихтенщайн) и увеличаване от 2 на 3 броят на градовете, носители на титлата през дадена година. В областта на аудиовизията бяха проведени публични дебати по идеята за ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги с цел постигане на компромисен текст, който да бъде представен на Съвета на министрите през месец май 2017 г. Беше проведен ориентационен дебат относно Стратегията на ЕС за международни културни отношения.

По време на заседанията на Комитета по културни въпроси и Работна група „Аудиовизия“ – помощни органи към Съвета на Европейския съюз, бяха последователно разработени всички досиета, които са приети от Съвета, като за целта са изготвяни своевременно рамкови позиции и указания, съобразени с националните интереси относно различните законодателни и незаконодателни предложения. Указанията са своевременно изпращани на Постоянното представителство в Брюксел по установения ред и българската позиция е представяна и защитавана по време на заседанията.

През отчетния период продължи изпълнението на Работния план за култура (2015-2018), в който са набелязани конкретни мерки за изпълнени на приоритетите на Европейската програма за култура. Експерти от Министерство на културата взеха участие в работни групи по „Отворения метод за координация” по следните теми: „Споделено участие в управлението на културното наследство”, „Насърчаване на достъпа до култура чрез цифрови средства“; „Междукултурният диалог в контекста на миграционната и бежанска криза”. През отчетния период бяха публикувани докладите от работните групи на тема: „Достъп до финансиране за културните и творчески индустрии“ и „Насърчаване на четенето в дигиталната среда“.

Министерство на културата участва в няколко работни групи и контактни комитети в областта на културата и аудиовизията : Контактен комитет по Директивата за аудиовизуални медийни услуги, Работна група по медийна грамотност към Европейската Комисия, Експертната група по цифровизация и цифрово съхранение, Контактен комитет по Програмата „Творческа Европа“, Консултативен съвет на PEGI (Паневропейска система за възрастов рейтинг за видео и компютърни игри).

Министерството на културата ръководи Работна група 18 „Политика в областта на културата и аудиовизията” към Съвета по европейски въпроси, в рамките на която се обсъждат всички изброени по-горе въпроси и документи в двата комитета. Представители на Министерството на културата участват и в състава на РГ 3 „Свободно предоставяне на услуги“, РГ 5, „Конкуренция”, РГ6 „Държавни помощи“, РГ 17 „Телекомуникации и информационни технологии“, РГ 20 „Околна среда”, РГ 25 „Търговска и външноикономическа политика“, РГ 30 „Разширяване”, РГ 34 „Интелектуална собственост” .

Започна подготовката за Българското председателство на ЕС, което страната ни ще поеме през първата половина на 2018 г. В резултат от променения заради Брекзит график на ротационното председателство на Съвета на ЕС и изместването на българското председателство с шест месеца по-рано, през 2016 г. се процеса на подготовка се активизира. Проведени бяха срещи на политическо и експертно ниво с представители на държави членки от председателското трио или такива, които вече са провели своето Проучен беше опита на ДЧ в редица области – секторни приоритети, сформиране на екипи, организиране на събития и конференции и др., работа с институциите и др.

Министерство на културата разработи индикативни приоритети за сектор „Култура и аудиовизия“, които са обвързани с темите от европейския дневен ред и ще бъдат актуални през първата половина на 2018 г. Проведени бяха и координационни срещи с представители на европейските институции.

Министерството отговаря за подготовката на културната програма в контекста българското председателство. В периода бяха проведени редица срещи с представители на културни организации и музеи във връзка с организация на културната програма за българското председателство. Беше проучен опита на други ДЧ и беше направено подробно проучване на различни възможности за провеждане на програмата. Осъществи се посещение на екип от Центъра за изящни изкуства в Брюксел БОЗАР с цел разработване на част от културните събития, които ще се проведат в Брюксел в рамките на българското председателство. Проведена бе среща и с директорите на Българските културни институти в чужбина за подготовката и изпълнението на комуникационна стратегия и културна програма. Министерство на културата разработи проект на културна програма, която представя цялостната концепция за провеждането на културните събития в национално и международно измерение.

Министерство на културата е национален координатор за провеждане на инициативата Европейска столица на културата през 2019 г. В тази връзка и в изпълнение на Многогодишната програма (2015-2019) за подкрепа на избрания за „Европейска столица на културата” български град, одобрена с Решението по т. 1 от Протокол № 13 от заседанието на Министерския съвет от 1 април 2015 г., Министерство на културата потърси възможности за ускоряване на процеса и осигуряване от страна на Министерство на финансите на предвидените в програмата средства от държавния бюджет за подкрепа на избрания за „Европейска столица на културата” български град. Изготвеният от МК през 2015 г. проект на Постановление на МС за одобряване на допълнителен трансфер по бюджета на община Пловдив за 2015 г. не бе одобрен от Министерство на финансите. Последвалата кореспонденция между двете ведомства не даде очаквания резултат. В тази връзка министърът на културата в служебното правителство проведе няколко срещи с представители на община Пловдив и фондация Пловдив 2019 за да бъде даден нов старт на процеса. В резултат от проведените срещи в Министерство на културата е внесен екшън план от община Пловдив във връзка с осигуряването на подкрепа от държавата.

Към Министерството на културата функционират активно две контактни звена по хоризонталните програми на ЕС „Творческа Европа” и „Европа на гражданите”. Успешното бе участието на страната ни в тях, като през отчетния период бяха проведени над 50 информационни събития в цялата страна с около 2000 участници. По време на тези информационни срещи бяха представени общите рамки на програмите, отворените покани за представяне на проектни предложения, документите и критериите за кандидатстване. Успоредно с това Министерството започна работа и по разпространение на информация за инициативата „Знак за европейско наследство”, Частично споразумение на Съвета на Европа за културни маршрути, както и за Наградите на Европейския съюз за културно наследство, за литература, за архитектура и за съвременна музика, както и за Гаранционния механизъм по програма „Творческа Европа“ за подкрепа на малките и средни предприятия в културния и творческия сектор.

Министерство на културата продължава да бъде активен партньор на Съвета на Европа и на ЮНЕСКО в областта на културата и културното наследство. Експерт от министерството взе активно участие в подготовката на проект за Стратегия за културното наследство през 21 век, иницииран от Белгийското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа. По повод на Българското председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа Министерството на културата организира Националната конференция „Разширяване на достъпа до културно наследство” през м. май 2016 г. в гр. Габрово.

Започна подготовката за участие в VІІІ-те игри на франкофонията в Кот д’Ивоар през 2017 година, в които България отново ще вземе участие в частта „Култура“. През втората половина на 2016 г. беше организирана вътрешна селекция в областите фотография и изобразително изкуство и избраните кандидати бяха представени пред международно жури, което направи окончателният избор. Двама български представители ще представят страната в предстоящите игри през месец юли 2017 г.

Успешно се развива и сътрудничеството в региона на Югоизточна Европа, Дунавския регион, страните от Черноморското икономическо сътрудничество и Форума на славянските култури.

По линия на политиката на Република България за сътрудничество за развитие Министерството на културата продължава да участва активно в МРГ „Политики на развитие“ към МВнР.

Министерството на културата продължи активната си работа по сътрудничеството във формат 16 + 1 - Китай и страните от Централна и Източна Европа. Представител на Министерството на културата и български творци взеха участие в подготвителна среща за културния сезон 16+1, който ще се проведе през 2017 г. в Китай. Започна и работа по самото организиране на сезона. В момента се прави селекция. По силата на този документ се създават благоприятни възможности за износ на продукти на културните и творчески индустрии от България за Китай, както и възможности за разширяване на сътрудничеството в областта на изобразителното изкуство, театъра, танците със страните от формата 16 +1.

Двустранното сътрудничество в областта на културата продължи да се развива равномерно. През отчетния период министърът на културата направи посещения в Република Австрия, Кралство Белгия, Германия, Френска република, Република Турция, Англия, Република Италия, Руска федерация.

Бяха предприети действия за актуализация на правно-нормативната база и са подписани следните международни двустранни договори:

• 
  Протокол за споразумение за сътрудничество между Министерство на културата на Република България и Музея Лувър за нов петгодишен период;
  
• 
  Меморандум за разбирателство между Министерството на културата на Република България и Министерството на транспорта, комуникациите и благоустройството на Република Кипър за предотвратяване на кражбата, незаконните разкопки и незаконния внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на движими културни ценности, както и за насърчаване на тяхното връщане, подписан на 22 април 2016 г. в Никозия;
  
• 
  Меморандум за разбирателство между Министерство на културата на Република България и Министерство на образованието и културата на Република Индонезия за сътрудничество в областта на културата, подписан на 11 март 2016 г. в София;
  
• 
  Програма за сътрудничество в областта на културата между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Китайската народна република за периода 2017-2020 г.;
  
• 
  Спогодба между Правителството на Република България и Правителството на Република Косово за сътрудничество в областта на културата;
  
• 
  Утвърдена е Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Китайската народна република за взаимно създаване на културни центрове, подписана на 12 ноември 2015 г. в София.
  

Подготвени са и са в процес на съгласуване:

• 
  Меморандум за разбирателство между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата и комуникациите на Френската република за предотвратяване на кражбата, незаконните разкопки и незаконния внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на движими културни ценности, както и за насърчаване на тяхното връщане;
  

• 
  Проект на Програма за сътрудничество в областта на образованието, наука и културата между Република България и Република Ливан за периода 2015 – 2018 г.;
  
• 
  Проект на споразумение между Република България и Конфедерация Швейцария за превенция на незаконния експорт и импорт на културни ценности;
  
• 
  Проект на Програма за сътрудничество между Министерството на културата на Република България и Министерството на културата на Република Армения в областта на културата за периода 2016-2018 г.;
  
• 
  Проект на Споразумение за кинематографска копродукция и обмен между Република България и Кралство Мароко.
  
• 
  Програма за сътрудничество в областта на културата, образованието, науката и младежта между правителствата на България и Австрия за периода 2017 – 2020 г.
  
• 
  Програма за сътрудничество в областта на културата между правителствата на Република Българея и Ислямска Република Пакистан;
  
• 
  Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата между правителството на Република България и правителството на Република Индия за периода 2018-2020 г.;
  
• 
  Меморандум за разбирателство между Изпълнителната агенция „Национален филмов център“ към Министерство на културата на Република България и Филмовата комисия на организацията за икономика и търговия на Индия
  

През отчетния период беше проведена среща с директорите на Българските културни институти в чужбина, в рамките на която беше направен преглед на цялостната им дейност, бяха дискутирани възможностите за оптимизация на работата им и начините за по-успешното им функциониране, а също така обсъдени предложения за изготвяне на културната програма на българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г.;

Министерство на културата членува в и участва в работата на Мрежата на националните културни институти в чужбина на държавите членки на Европейския съюз (EUNIC). Подписан бе Меморандум за участие в проекта „Кръстопът от култури“.

Министерство на културата инициира, както и подкрепя логистично и финансово провеждането на голям брой български културни прояви в чужбина:

• 
  Изложба-живопис „Незабравени шарки“, представяща български традиционни орнаменти, в сградата на Европейската комисия, посветена на националния празник 3 март;
  
• 
  Участие във фестивала „Балкан трафик“ и Голямото българско хоро на площада Гран Плас в Брюксел;
  
• 
  Изложба „Златната легенда”, представена от месец октомври 2015 година до месец май 2016 година в най-престижните японски музеи, в която България участва с някои от най-ценните експонати от тракийските ни съкровища;
  
• 
  Реализация на постоянна музейна експозиция в реставрираната сграда на Метоха към църквата „Св. Стефан" в Истанбул, Република Турция;
  
• 
  Дни на българското кино в Рим;
  
• 
  Дни на българското кино в Прага;
  
• 
  Галаконцерт в престижната зала „Кадоган хол” в Лондон, в рамките на подготовката на България за председателство на Съвета на Европейския съюз;
  
• 
  Изложбата „Първото злато. Ада Тепе. Най-старото златно съкровище в Европа” в престижния Музей за история на изкуствата във Виена.
  
• 
  Представяне на спектакъла „Кармен Колекция“ на балет „Арабеск“ в театър „Аржентина“ в Рим
  

• 
  „Национален фонд “Култура”;
  
• 
  „Филмово изкуство”;
  
• 
  „Сценични изкуства”;
  
• 
  „Фестивали, конкурси, събития и чествания”;
  
• 
  „Гарантиране защитата на интелектуалната собственост”;
  
• 
  „Подпомагане развитието на българската култура и изкуство, на българския книжен сектор, библиотеки и читалища”;
  
• 
  „Популяризиране на българската култура в чужбина”;
  
• 
  „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“
  

• 
  Народно събрание;
  
• 
  Министерски съвет;
  
• 
  Министерство на финансите;
  
• 
  Министерство на вътрешните работи;
  
• 
  Министерство на външните работи;
  
• 
  Министерство на образованието и науката;
  
• 
  Министерство на икономиката;
  
• 
  Министерство на туризма;
  
• 
  Министерство на регионалното развитие и благоустройството ;
  
• 
  Министерство на труда и социалната политика;
  
• 
  Министерство на земеделието и храните;
  
• 
  Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси към МС;
  
• 
  Национално сдружение на общините в Република България;
  
• 
  Училищни настоятелства;
  
• 
  Агенция „Митници”;
  
• 
  Гранична полиция;
  
• 
  Прокуратура на Република България;
  
• 
  Културни институти към посолствата на чужди държави в България;
  
• 
  Общини;
  
• 
  Граждански сектор.
  

Министърът и ресорните заместник министри.