ІV.2. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „ОПАЗВАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА”

ІV.2. ПРЕГЛЕД НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРОГРАМА „ОПАЗВАНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДВИЖИМОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО И ВИЗУАЛНИТЕ ИЗКУСТВА”

За изпълнение на програмата през отчетния период е осъществено следното:

От началото на 2016 г. в девет национални музея, Националната галерия, Културния център «Двореца» в Балчик и Центъра за подводна археология в Созопол, второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на културата, беше въведен изцяло нов модел за финансиране със стандарти, аналогичен на този при музеите с регионален характер. Чрез прилагането на система на делегиран бюджет на държавните културни институти им се даде по-голяма самостоятелност и извършената реформа стимулира тяхната активност за привличане на повече посетители и собствени приходи.

Във връзка с изпълнение на мярка, заложена в Цел 3: „Създаване на съпричастност с постиженията на съвременната култура и изкуствата” към Приоритет 17.3 от приетата Програма на правителството, през 2016 г., беше изготвен проект на нова бюджетна програма за развитие на изобразителните изкуства, който към настоящия момент не е приет. Планирането и реализирането на прояви в областта на изобразителните изкуства в страната и по света изисква по-голям ресурс, за да може постиженията на талантливите български творци да бъдат адекватно представени и популяризирани, както и да се осигури гостуването на утвърдени и млади чуждестранни автори.

Финансирането на дейности, свързани с представянето и популяризирането на постиженията на българските изобразителните изкуства от години е ограничено и спорадично. Формирането на отделен бюджет за визуални изкуства ще позволи по-доброто планиране на проявите в тази област, ще внесе яснота и прозрачност какви средства реално се отпускат за този важен сектор и ще допринесе за по-добра отчетност и анализиране на постигнатите резултати. Периодично се отпуска целева подкрепа за дейности в областта на изобразителните изкуства, но не се обявяват отделни сесии за финансиране на такива проекти.

За изпълнение на програмата през отчетния период е осъществено следното:

1.1. Методическо ръководство, регистри, съвети към министъра на културата:

Методическото ръководство на националните, ведомствените, регионалните, общинските и частни музеи по опазване на културните ценности е една от основните дейности, която се извършва ежедневно в писмен вид чрез отговори на преписки, в устна форма при срещи и по телефона, в електронен вид – по интернет и на място, чрез участие в конкурси за директори и участие в други комисии. Тя включва: консултации, експертна помощ и указания за създаване на общински и частни музеи; кандидатстване за вписване в Регистъра по чл. 96, ал. 4 и Регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство /ЗКН/; прилагане на ЗКН и подзаконовите нормативни актове; водене на музейна документация; създаване на музейни образователни програми; пререгистриране на музейни сбирки като обществени колекции; извършване на идентификация на движими културни ценности; извършване на откупки на движими културни ценности; подготовка на документи за провеждането на конкурси за директори на музеи и художествени галерии; казуси, възникнали с управлението на музейните фондове; съгласуване на тематико-експозиционна документация за постоянни експозиции; осигуряване на държавна гаранция за изложби; възможности за целево финансиране на проекти; организиране на гостуващи изложби; изпращане на циркулярни писма с методически указания за промяна на статута на музеите във второстепенни разпоредители с бюджет; становища по правилници за устройството и дейността на музеите - актуализирани са правилниците за устройството и дейността на всички второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на културата, предоставяне на информация на МВР по въпросите за идентификацията на движимите културни ценности и вписването им в регистрите; обобщаване на постъпилите искания, изготвяне на предложение до Министерство на финансите за отпускането на допълнителни субсидирани бройки за музеи и художествени галерии с регионален характер; беше инициирано назначаването на музейни и художествени съвети, които да подпомагат дейността на държавните музеи и художествени галерии в системата на Министерство на културата, изготвянето на планове за дейността и други отчетни документи, които да показват ефекта от извършената реформа.

Въз основа на данни от държавните музеи и Националната галерия за резултатите от първите 5 месеца след въвеждане на новия модел на финансиране беше извършен сравнителен анализ, който показа следните резултати:

Осем културни института са увеличили собствените приходи спрямо същия период на миналата година между 4 % и 132 %, най-високият отчетен ръст на посетителите спрямо миналата година е 252 %, организирани общо 264 изложби, концерти, лекции, образователни програми и др. събития и са били съорганизатори, партньори или участници в 105 прояви, проведени извън техните сгради и обекти. Заплатите на специалистите с висше образование са увеличени спрямо м. декември 2015 г. между 16.5 % и 51.5 %. Следва да бъде отбелязано, че все още има недостиг на фондохранилища и средствата за: откупки, изложби, реставрация, климатизация, музейно оборудване, обновяване на експозициите, дигитализация и др. Държавните културни институти нямат финансови задължения и неразплатени разходи. Служителите имат по-голяма мотивация и творческа свобода, предлагат се нови идеи, взимат се по-ефективни управленски решения, което доведе до значително по-добри резултати в сравнение с предходната година.

Беше изпратено циркулярно писмо до всички музеи и галерии с Препоръката на ЮНЕСКО относно опазването и популяризирането на музеите и музейните колекции, тяхното многообразие и роля в обществото, приета от 38-та сесия на Генералната конференция на ЮНЕСКО.

Беше организирана национална среща „Доброволците в българските музеи” през месец април в Националния политехнически музей – София. Преди срещата беше проведена втората анкета до всички музеи в страната на тема работа с доброволци, като обобщените резултати бяха представени на срещата от дирекция „КНМИИ”; Пета национална среща „Музеите и устойчивото развитие” в Пловдив, съвместно с БНК на ИКОМ. Музейната колегия беше широко представена в лицето на над 140 участници от страната. Като специални гости на срещата присъстваха представители от Министерството на културата, БАН, университети, общини и др. Беше проведена Дванадесета национална среща – семинар: „Добри практики“:„Ролята на музеите за управление, опазване и социализация на недвижимото културно наследство“, предизвика значим интерес сред музейните специалисти, които дискутираха проблеми, свързани с опазването на недвижимото културно наследство, неговото управление и социализиране. През отчетния период в Регионален исторически музей - Русе се проведе Международния панаир на изложбите, чиито статут бе изготвен със съдействието на експерти от ДКНМИИ. В рамките на панаира бяха отличени музеите, представили най-интересни концепции за временни изложби. ДКНМИИ участва в подготовката и провеждането на XIV Международен панаир на традиционните занаяти ЕМО „Етър“. Беше проведена Четвърта национална среща „Съхраняване на националната идентичност и музеите в България като част от устойчивото развитие” – Етър 2016. Организацията на срещата беше осъществена от Министерство на културата – дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“, ЕМО „Етър“ – гр. Габрово и община Габрово. Партньори на срещата бяха Национален музей на образованието – Габрово, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, РИМ Габрово, Дом на хумора и сатирата – Габрово и Исторически музей – гр. Севлиево. Броят на участниците надхвърли 120 души. Бяха представени 36 презентации и документални филма. Освен от музеите, присъстваха представители от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, БАН, общини, гости, интересуващи се от културно наследство. В последния, трети ден, колегите от Историческия музей – гр. Севлиево бяха гидове на обиколката на Средновековен град-крепост „Хоталич“, Хаджистояновото училище и Етнографски комплекс „Дандалови къщи“ в гр. Севлиево.

Участие на представители на дирекцията в Международна конференция на тема „Обединена Европа и нейното културно наследство – Посолство на Чешката република – „Чешкото стъкло – историята на една мечта“; в научна конференция „Социалните функции на музея през 21 век“ в НМ „Земята и хората“, посветена на 30 г. от създаването му; в юбилейна научна конференция „Литературната памет – личности, събития, идеи“ в Национален литературен музей, посветена на 40 г. от създаването му.

Беше отпуснато частично финансиране за провеждане на Втора национална среща на художествените галерии в България, която се проведе в Художествена галерия – Сливен.

По инициатива на Двустранната комисия за опазване на културното наследство и с участието на дирекция „КНМИИ“ стартира подготовката на Международна конференция "Музейни експозиции и стандарти: Поглед напред", която предстои да се проведе в края на м. ноември в София.

Изготвена е анкетна карта за резултатността от провежданите методически срещи с музейни специалисти, карти, образци и правила за предоставяне на административни услуги.

Проведе се обучение на музейни специалисти на тема: „Разширяване на достъпа до културно наследство. Осигуряване на интелектуална и физическа достъпност за посетители с допълнителни (специфични) потребности”. Организираните обучения дават възможност музейните специалисти да усвоят нови методи на работа за осигуряване на достъп до културните ценности на хора със специфични потребности.

Беше извършена координация на предложенията от музеите за включването им в плана на БНБ за отсичане на възпоменателни монети и отпечатване на възпоменателни банкноти.

Изготвена беше националната програма за честване на Европейската нощ на музеите. Участие в инициативата взеха 100 музея, 8 частни галерии, една аукционна къща и 8 читалища. Беше взето участие в координацията и подготовката на Националния културен календар в областта на музеите и галериите.

Продължава процедурата по промяна на статута на общинските музеи от структурни единици в общините в самостоятелни юридически лица, второстепенни разпоредители с бюджет, в изпълнение изискванията на ЗЗРК и ЗКН по места, където тя още не е изпълнена.

Води се публичен регистър на лицата, които имат право да участват в комисии за идентификация на движими културни ценности (регистър на експертите по чл.96, ал.4 от Закона за културното наследство), в който за изминалия период са вписани 21 експерта и публичен регистър на лицата, които имат право да извършват дейности по консервация и реставрация на културни ценности (по чл.165, ал.1 от ЗКН) в който за отчетния период са вписани 32 специалисти по консервация и реставрация на културни ценности и Регистър на музеите, в който за отчетния период са вписани 139 музея. Регистрите са достъпни на електронната страница на МК.

Функционират следните съвети към министъра на културата: Специализиран експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство в копия и реплики и Специализиран експертен съвет по чл.99, ал.2 от ЗКН за предоставяне статут на национално богатство на движими културни ценности. Експерти от дирекцията участват в ТК 94 – Опазване на културното наследство към Българския институт за стандартизация.

1.2. Процесът по дигитализация на музейните фондове като цяло значително изостава спрямо другите сектори, поради липса на обучени експерти и най-вече липсата на финансов ресурс. Създаването на Регистър на движимите културни ценности е едно от изискванията на Закона за културното наследство и съответства на европейските приоритети за по-лесен отдалечен достъп до културното наследство чрез неговата дигитализация. Разработването или закупуването на софтуер за дигитализация на движимото културно наследство ще позволи по-добър достъп и ефективно използване на ресурсите за развитие на културните и творческите индустрии, ще подобри взаимодействието между културните институти и органите на МВР, Прокуратурата и Агенция "Митници" за превенция на нелегалния трафик. Необходими са законодателни промени, приемане на стратегия, план за действие, приоритети и стандарти на национално ниво и обучението на специалисти в музеите и художествените галерии. Поради тази причина, мярката продължава да не се прилага. Ще се търсят нови възможности за осигуряване на средства или получаването на софтуер.

Експерти от дирекция „КНМИИ” оказват методическа помощ при изпълнението на проект „Съвместна дигитализация на природното и културно наследство” по програма INTERREG Europe.

Субсидията за проекти е основен инструмент за подпомагане дейността на музеите и художествените галерии и за реализиране на политиката на Министерство на културата по опазване и представяне на движимото културно наследство и изобразителните изкуства. Субсидирането на творческите проекти следва да бъде съобразено с приоритетите в европейския план за култура и по-специално: по-голяма мобилност на колекциите, насърчаване на културното многообразие и междукултурния диалог, стимулиране на културните и творческите индустрии, и превръщането на културния туризъм в двигател за устойчиво социално и икономическо развитие, а също така и програми за доброволци в музеите и художествените галерии, мобилност на творци и професионалисти и др.

През първото полугодие бяха въведени ограничения за разходване на средства до 20% от годишната субсидия по програмата. Поради тази причина беше проведена една сесия за частично финансиране на творчески проекти и две заседания на комисията за целева подкрепа. В рамките на финансирането на проекти за осигуряване на целева подкрепа на дейности в областта на музейното дело и изобразителните изкуства чрез бюджета на Министерство на културата бяха финансирани 13 броя проекти на обща стойност 78 270 лв. За цялата година бяха проведени 7 заседания на комисията за целева подкрепа и бяха подпомогнати 30 бр. проекта на обща стойност 193 790 лв.

Беше проведена сесия за частично финансиране на проекти в областта на музеите и изобразителните изкуства на тема: „Подготовка на временни експозиции и образователни програми“. Подадени бяха 53 проектни предложения, от които бяха одобрени и финансирани 42 на обща стойност 150 000 лева.

Във връзка с опазване на обекти, свързани с българската история и култура в чужбина по програмата са финансирани дейности по създаване на експозиция в сградата на „Женския метох“ в Истанбул, Турция на стойност 112 000 лв.

1.4. Създаване на нова нормативна база.

Със заповед на министъра на културата бе сформирана работна група и пет подгрупи със задача да се направи анализ на действащия Закон за културното наследство и изготви проект на ЗИД на ЗКН в срок до 16.09.2016 г. Задачата бе изпълнена в посочения срок.

Продължава работата по създаването или актуализирането на други подзаконови нормативни документи.

Бяха подадени становища или отчети във връзка с проекти на програми за двустранно сътрудничество, проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за МВР, изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 – 2020), Плана за действие в изпълнение на Националната стратегия за учене през целия живот за периода 2014-2020 г. и изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.).

Изготвени са предложения за възможните форми за задълбочаване на сътрудничеството с МОН и стимулиране на провеждането на учебни занятия в музейна среда. Участие в организираната от Комисията по култура и образование към НС Кръгла маса на тема: „Училището в музея, музеят в училището“.

От 2016 г. започна вписването в Регистъра на музеите, воден на основание чл. 32 от Закона за културното наследство. През 2016 г. са вписани 139 държавни, общински и частни музеи. Тези музеи са отчели 3 396 997 посетители за 2015 г. В момента се извършва ежегодното актуализиране на информацията в регистъра. По данни, получени от 97 държавни, общински и частни музеи посещенията в тях възлизат на 2 823 043, което показва завишение с 20,32% на средния брой на посетителите в музеите.

През отчетния период стартира работата по подготовка на национална музейна изложба, посветена на тракийското изкуство, която да се проведе в Кралство Норвегия през 2017 г. Бяха осъществени редица работни срещи между представители на Градския музей в Берген, НИМ, Норвежкия институт за опазване на културното наследство, Посолството на Кралство Норвегия в София, Министерство на културата и Министерски съвет. На 29.11.2016 г. беше сключено Споразумение за реализиране на изложбата, която ще се проведе от 1 септември до 10 декември в Градския музей Берген, Кралство Норвегия.

Бяха частично финансирани проекти за организиране на 39 изложби.

Образователни програми в музеите и в галериите – показателят обхваща броя финансирани от Министерството на културата проекти за създаването на образователни програми в музеите и галериите, насочени към специфичните целеви групи.

През отчетния период беше обявена сесия за частично финансиране на проекти на тема „Подготовка на временни експозиции и образователни програми“. Финансирани бяха 12 проекта, като два от тях са насочени към хора със специфични потребности.

Осигурен е награден фонд за Националната награда за живопис на името на Владимир Димитров – Майстора.

През отчетния период бяха частично финансирани 8 изложби, представени са 21 изложби в Галерия „Средец“ и е организирано гостуването на изложба „Съвременно българско изкуство“ в БКИ – Берлин и БКИ – Виена.

3. Описание на факторите и причините, оказали въздействие върху недостатъчното постигане на планираните/ заявените целеви стойности.

Консервация и реставрация на движими културни ценности

Музеите все по-често поемат управлението и осигуряват грижите на стопани на големи резервати и археологическите обекти, които са предоставени за управление на общините или са държавна собственост и предстои процедура по предоставянето им. Броят на тези обекти и откритите по време на археологически проучвания движими културни ценности ежегодно се увеличава. За извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности са необходими съответните специалисти и средства, с които голяма част от музеите не разполагат. Изключително рядко са налице възможности да се осигури финансиране по проекти или да се отделят средства при подготовката на изложби в чужбина. Считаме за целесъобразно ежегодно да се провежда сесия за финансиране на проекти за консервационно-реставрационни дейности, като по този начин се оказва помощ на музеите за опазването, съхраняването и представянето на движимите културни ценности.

Изграждането дори само на една нова експозиция е дейност, която изисква значителен финансов ресурс, надхвърлящ средствата, с които разполага музеят за цялата година. В резултат, нови музейни експозиции се правят рядко а тези, които се обновяват само частично заради ограничения бюджет, често не успяват да приложат съвременни и иновативни методи на представяне. Експозициите, непроменени с десетилетия, създават впечатление за отживялост и това води до драстично намаляване броя на посетителите в даден музей. Промяната може да настъпи с осигуряването на сериозен финансов ресурс.

Ресорен заместник-министър; дирекция “Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства”; главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”(ИОКН) и директорите на националните, ведомствените, регионалните и общинските музеи и галерии.