Отговорен редактор

През петнадесети век, в едно малко село до Нюмерберг, живеело семейство с осем деца. Осем! За да може да осигурява храна на масата за тази тълпа, бащата, главата на семейството, ковач по професия, работил почти осемнадесет часа на ден, а в квартала успявал да намери всяка друга работа, за която се плащало. Въпреки привидно безнадеждното им състояние, две от децата на Албрехт Дюрер-старши имали мечта. И двамата искали да следват таланта си в изкуството, но знаели, че баща им няма пари, за да изпрати който и да е от тях в Нюмерберг да учат в Академията.

След много дълги дискусии през нощта в претрупаното си легло двете момчета накрая измислили споразумение. Щели да хвърлят монета. Този, който загубел, щял да слезе долу в близките мини и с печалбите си да подкрепя своя брат, докато той посещава академията. После, когато този брат, който щял да спечели при хвърлянето на монетата, свършел да учи след четири години, той щял да подкрепя другия брат в академията или с творчеството си или, ако е необходимо, щял да работи в мините.

Една утрин след църква хвърлили монета. Албрехт Дюрер спечелил и отпътувал към Нюмерберг. Алберт слязъл в опасните мини и през следващите четири години финансирал брат си, чиято работа в академията почти веднага станала сензация. Офорното изкуство на Албрехт, дърворезбите и живописта му с маслени бои били далеч по-добри от тези на неговите професори и докато дойде време да се дипломира, започнал да печели значителни суми за творбите си.

Когато младият художник се завърнал вкъщи, семейство Дюрер организирало празнична вечеря. Накрая Албрехт станал от почетното си място начело на масата, за да вдигне тост за любимия си брат за годините на саможертва, за да може той да осъществи амбицията си. Заключителните му думи били:

- А сега, Алберт, мой щастлив братко, сега е твой ред. Сега ти можеш да отидеш в Нюмерберг да следваш твоята мечта, а аз ще се грижа за теб.

Всички погледи се обърнали в нетърпеливо очакване към далечния край на масата, където седял Алберт, сълзи се стекли по пребледнялото му лице, клатейки наведената си глава наляво и надясно, докато плачел и повтарял отново и отново:

- Не... не... не... не.

Накрая Алберт станал и избърсал сълзите от бузите си. Погледнал към масата лицата, които обичал, и после, държейки ръцете си близо до дясната си буза, нежно казал:

- Не, братко. Не мога да отида в Нюмерберг. Прекалено късно е за мен. Виж... виж какво направиха четири години на мините с ръцете ми! Кокалчетата на всеки пръст са се строшавали поне веднъж и напоследък страдам толкова силно от артрит на дясната си ръка, че дори не мога да държа чаша, за да отвърна на тоста ти, а какво остава да правя тънки линии по пергамент или платно с молив или с четка. Не, братко... прекалено късно е за мен.

По-късно, когато тържеството приключило и всички се разотишли, Албрехт отишъл до стаята на брат си. Вратата била леко открехната и Албрехт могъл да види как Алберт бил коленичил до леглото си и със сключени за молитва ръце се молел Бог да благослови неговия брат. Албрехт бил разтърсен.

Изминали са повече от 450 години. Досега стотиците шедьоври на Албрехт Дюрер: портрети, скици с въглен и позлатен молив, картини с водни бои, дърворезби и медни гравюри се намират във всеки голям музей в света, но шансовете са големи ние, както повечето хора, да знаем само една от творбите на Албрехт Дюрер. Дори е възможно да имаме копие на тази негова творба. Един ден, за да отдаде почит на Алберт за всичко, което той бил жертвал, Албрехт Дюрер старателно нарисувал натрошените ръце заедно с дланите и изтънелите пръсти, протегнати към небето. Той нарекъл силната си картина само "Ръце", но почти веднага целият свят отворил сърцата си за шедьовъра му и преименувал израза на любовта му в "Молещите се ръце".

Следващия път, когато видиш копие на "Молещите се ръце", вгледай се по-дълго. Нека то да ти напомни, ако все още имаш нужда от напомняне, че никой, никой никога не успява сам!
А сам нашият Господ Исус Христос и нашият Бог и Отец, Който ни възлюби и по благодат ни даде вечна утеха и добра надежда, да утеши сърцата ви и да ги утвърди във всяко добро дело и слово. (2 Солунци 2:16-17)

Бъди изпълнен с вдъхновение, потопен си в Божието благоволение!

Божието видение за теб е видение преливащо с любов, радост, мир, чистота, изобилие и свобода, съвършена свобода! Алилуя!

Стой твърдо в Божията воля и ще видиш как се изпълнява пред очите ти!

Уповавай на Господа, и върши добро; така ще населиш земята и ще се храниш с увереност.

Весели се, тъй също в Господа; и Той ще ти даде желанието на сърцето ти. (Псалм 37:3-4).

Илияна Киркова

(Из брак и семейство)

Рекс Джаксън

Какво представлява бракът? Бракът е продукт на Божествен план. Той не е измислен или изобретен от човешките същества - създал го е Бог. Той избра Едемската градина, за да го учреди. Със Своето Слово го крепи. Потвърждава го присъствието на Христос на венчавката в Кана.

Ще научим как се отразява връзката на Христос с църквата Му във всеки брак, изграден върху Божествени основи.

Някой бе оприличил брака като комплект, който "съдържа всички части на нещо, което трябва да се сглоби". То изисква остъргването на някои груби части, малко лепене, малко изчукване, малко избърсване на прах, покриване с восък, и излъскване. Но резултатът е красив и струващ си труда. Бракът, който ще има траен и всеобхватен ефект за добро е онзи, изграден според модела и наставленията, дадени в Божието слово.

Бракът: Институция, дадена от Бога.

От Бога даден като Благословия за човека.

Бракът е единствената институция, или организация, на земята днес, която е установена преди грехът да се появи на света. Четем за него в Божието слово, Библията.

Тогава Господ Бог каза: "Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник." Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът. Той създаде жената от реброто и му я приведе. (Битие 2:18, 21).

Виждаме, че Бог създаде Ева за да бъде помощник на Адам преди грехът да се появи на света. Така ние знаем, че Сам Бог даде на мъжа и на жената брачните взаимоотношения като част от Своя съвършен план за тях. Тъй като Бог включи брака в съвършените условия, които Той осигури в Едемската градина, ние можем да го приемем като Негов модел за всички хора за всички времена.

Бог е доволен, че хората се женят, но Той има стандарти за женитбата. Той очаква Неговите хора да следват тези стандарти, да спазват модела, който Той им дава за брак.

За нещастие, грехът влезе в Едемската градина. Оттогава грехът е изкривил и развалил много от благословиите, които Бог даде на човека. Грехът е разрушил милиони бракове. Ако искаш твоят брак да бъде чудесна връзка, на която Бог иска да се наслаждаваш, тогава следвай модела, който Той ти дава в Своето Слово, Библията.

Днес, както никога по-рано, се напада институцията брак и дом. Много дори биха напълно унищожили брака и биха го заменили със споразумения за временно съжителство без да са женени. Тези споразумения могат да се прекратят, когато единият от двамата пожелае. В много части на света две трети от браковете свършват с развод. Това е изцяло противно на Божия модел, даден в Неговото Слово. Той желае бракът ти да бъде връзка, в която Той може да изрази Своята любов към теб. Това може да стане само когато го почиташ, като търсиш Неговото напътстване и като следваш Неговия модел.

Библията ни дава много напътствия за брака и за дома, даден, за да учи на духовни истини.

Бракът, който Бог е планирал за теб е картина на любовта, уважението, съюза и общуването между Христос и църквата му. В Стария завет Бог нарича себе си съпруг на Своите хора. В Новия завет църквата се нарича невеста на Христа.

"Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът." Тая тайна е голяма, но аз говоря това за Христа и за църквата: Но и вие, всеки до един, да люби своята жена като себе си; а жената да се бои от мъжа си" (Ефесяни 5:31-33).

Ще се молиш ли Бог да ти даде твоето, да отразява Неговата любов? Такова семейство, принадлежи един на друг за цял живот.

Бракът е съюз между мъж и жена, който според закона и морала свързва двамата в едно цяло за цял живот и изключва интимни връзки с всички останали. По този начин може да се създаде дом и да се поддържа семейството. Когато мъжът и жената се свържат в брак, "те стават една плът."

Любов и общуване. Бог каза, че не е добро за човека да бъде сам. Той взе една кост от мъжа и направи жената да отговаря на нуждата му за общуване.

Матю Хенри писа, че Бог не е взел кост от краката на Адам, че да тъпче жена си. Той не е взел кост от главата му, че да може жена му да го командва. Бог взе ребро от Адам, близо до сърцето му, така че мъжът да обича жена си, да я защитава и да я държи до себе си.

Щастието в брака зависи от любовта и общуването между мъжа и жената. Ева бе част от Адам. Мъжът и жената стават една плът. Животът и на двамата се свързва в един живот и никой от тях не е съвършен сам. Ефесяни 5:28 казва: "Мъжете трябва да обичат жените си както обичат себе си."

Щастието в брака зависи от това дали имаш достатъчно пари да се наслаждаваш на живота си, или това, че мъжът е господар на дома в отношенията на любов и споделяне между мъжа и жената.

Бащинство и майчинство. Бракът обикновено донася на мъжа и на жената връзка и отговорности на бащинството и майчинството. Техният брак изгражда дом и семейство, където децата могат да се родят и да получат любов и грижи от баща и майка. Божието слово към Адам и Ева показва, че родителството е част от Неговия план: "Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я" (Битие 1:28). Когато в едно семейство се родят деца, родителите имат отговорността да се грижат за тях и да им осигурят стабилен и хармоничен дом. Бог е много загрижен за това на децата да се даде подходяща обстановка, в която да растат и да се запознаят с Него. Прочетете Марк 10:13-16, което ще ви помогне да разберете отношението на Исус към децата.

Бракът: Свещен съюз. Един мъж - една жена.

Освен Адам и Ева нямаше други хора на света. Някой може да си мисли, че Бог е трябвало да даде на Адам повече от една жена така, че светът да се засели по-бързо. Но Бог, който винаги знае най-добре, му даде само една жена. Това бе Божия замисъл; това бе Божия идеал за брак. В идеалния брак, който Той учреди, Бог даде една жена на един мъж.

"Затова ще остави човек майка си и баща си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът." И така, те вече не са двама, но една плът. Това, което Бог е съединил, човек няма да раздели (Мат. 19:5-6).

Исус каза, че мъжът и жената ще станат една плът. Независимо от обичаите, това е учението на Библията. В някои части на света обичаите позволяват на един мъж да се ожени за повече от една жена. В една страна има обичай жена да се жени за повече от един мъж. В друга област всички синове от едно семейство се женят за една и съща жена. А сред някои народи мъжете купуват и продават жените си. Някои хора се развеждат и се женят отново и отново. Другите просто живеят заедно без да се женят. Така, че вие виждате, че обичаите не ви предлагат практическо ръководство и правилен брак. За това трябва да се обърнете към Божието Слово.

Исус учи, че нищо не трябва да разруши този съюз, или единство на мъжа с жена му. Когато Бог даде на Мойсей законите, които наричаме Десетте Божи заповеди, Той включи и закони против греховете, които бяха разрушили съюза на мъжа и жената: "Не прелюбодействай. Не пожелавай жената на ближния си" (Изх. 20:14-17).

Всеки от брачните партньори, който има сексуални връзки с друго лице, извършва прелюбодеяние и нарушава Божия закон. Това е неморално. Дори само пожелаването на нечия друга съпруга или съпруг е грях. "Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си" (Матея 5:4). Новия завет подчертава Божието у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците (Евреите 13:4).

Бракът: значение за света. Можете да видите, че бракът е част от Божия план за човечеството. Когато следваме Божието учение и модел за брак, ние можем да имаме щастлив дом. Нашите преживявания в дома ще ни помогнат по-добре да разберем много духовни истини.

Целта на Бога е мъжът и жената, родителите и децата, да намерят в семейството любов, приятелство и грижа, от които всеки има нужда. Той също така е основал семейството като основна единица на обществото. Неговите закони поставят морални стандарти, според които трябва да живеят мъжете и жените. Онези, които идват от щастливи домове, където са се научили да живеят в мир заедно, ще открият, че това им помага да се разбират с другите. Високо уважаваните общества са съставени от честни и почтени семейства. Добри семейства съставят добри общества, и добри общества съставят добри нации.

Колко важно е тогава всяко семейство да приеме Божиите стандарти и да живее според Неговите правила за щастие! Колко е важно да се пазим от всичко, което би разрушило дома! И колко важно е да научите това, което Бог има да ви каже за семейството ви и за дома ви! Бог да ви благослови, докато учите и прилагате на практика това, което научавате във всеки урок.

И защо точно сега не отделите време да се помолите за дома си и за всички членове на вашето семейство. Помолете Бог да направи така, та семейството ви да има истинско влияние в обществото. Той може да ви помогне да приложите на практика това, което научавате.

Помолете Бог да ви благослови и да ви помогне да се сдобиете с такъв дом, какъвто Той иска вие да имате.
***

Каква е тайната на успешния брак?

- Непрекъснато й говоря: "Ти си великолепна. Ти си всичко, което иска сърцето ми. Ти си страхотна". Защо го правя ли? Ами, първо - това й помага да разцъфти, защото жената отразява любовта на мъжа към нея. И второ - това помага на моето сърце да бъде постоянно влюбено в нея. Помнете, че жената се явява отражение на любовта на мъжа.

Джон Бивиър

Всеки казва, че любовта боли, но това не е вярно. Самотата боли. Отхвърлянето боли. Загубата на някой боли. Всички тези неща се бъркат с любов, но в действителност, любовта е единственото нещо в този свят, което премахва всички болки и ни кара да се чувстваме отново прекрасно.

Оскар Уайлд

Случки, оцветяващи дните ми

Поли Тачева

Цюрих, 8 януари 2014 г.
С благодарност към хората, оставящи свежа диря след себе си!
Преди няколко дни създадох специален албум във Фейсбук, в който споделям няколко случки от живота си в Швейцария. Преработих ги специално за читателите на "Благодат" с надеждата да бъдете насърчени и благословени от написаното. Бих искала също да направя следните уточнения: Аз не претендирам за изчерпателност, нито за експертност. Целта ми не е да правя реклама на държавата. Тя не се нуждае от това. Просто споделям действителни случки и лични наблюдения, а всеки сам нека си прави изводите, след като ги прочете.

Откакто съм дошла в тази изключително добре уредена страна със система, работеща на ръба на съвършенството, аз търся причините за успеха им. На какво се дължи? Вярвам, че споделените случки ще отговорят поне до известна степен на този въпрос. Щом те са го постигнали, всеки би могъл, нали?

Причината да се наслаждавам на живота тук се крие в отношението на обикновения швейцарец - малката, незабележима на пръв поглед съставна част на обществото. За мен това е лицето на "истинската Швейцария" - случките от ежедневието, постъпките на "случайния минувач". Няма противопоставяне на "политиците срещу народа", на "системата срещу хората" или на "държавата срещу човека". Напротив, обикновените швейцарци се държат като собственици, управляващи и отговорни за всичко тук (държавата, природата, реда, законите) и едновременно с това те са верни слуги, гостоприемни, мили и грижовни домакини.

Ние, българите, също имаме качествата и ресурсите да бъдем добре уредена държава с висок стандарт на живот. Умна и способна нация сме. Имаме дивно красива природа. Манталитетът подлежи на промяна, стига да го пожелаем. Нужно ни е покаяние! И след това - стъпка по стъпка по тесния път - с търпение, вяра и постоянство ще успеем! Защото променим ли се аз и ти, променя се цял народ!

Гостите ми от България решиха, че навярно не съм разбрала добре и щели да ми пратят "нова карта". Но банковата служителка беше напълно сигурна, че който и да я намери, ще я върне в банката им. Тя любезно и търпеливо ми обясни начина, по който мога да тегля пари в брой - от къде и до каква сума на ден (без карта има малко ограничение) и отново потвърди, че ще си получа картата обратно до 1-2 седмици.

Какво беше смайването ми, когато в сряда (на третия работен ден след моето обаждане) в пощенската си кутия открих плик с дебитната ми карта, на която се кипреше собствения ми подпис, изпратена от централата на банката ми в Берн със следното писъмце: "Уважаема госпожо, имаме удоволствието да ви върнем дебитната карта, която получихме без никакво обяснение от еди-къде си." Това беше!

Нямам представа кой - дали добросъвестен клиент, пазарувал след мен от същото място, служител или собственик на магазина, но който я е намерил, е пратил картата ми в съответната банкова централа. Така работи системата в Швейцария!

В малкото швейцарско градче Бруг живее служителка, която остави дълбока следа в сърцето ми, предоставяйки ми дома си, без да ме познава лично. В периода, когато си търсех работа, собственичка на агенция, с която от около 3-4 седмици водехме служебна кореспонденция, реши, че вероятно имам проблем и с настаняването и съвсем спонтанно ми написа в имейл:

"Можеш да дойдеш и да живееш у дома. Аз без друго скоро заминавам на почивка в чужбина и ще отсъствам за 2-3 седмици..."

Ето така постъпват швейцарците, с които общувам! Дали виждат нужда или им се привижда - няма значение, но първата им реакция е - да подадат ръка! Поклон с благодарност!
В Хорген, малко градче на така наречения "Сребърен" бряг на езерото Цюрих снимах улична библиотека. Четеш и връщаш. Швейцарците доста четат и имат богати библиотеки: обществени и лични. Много е възможно да са на едно от първите места по четене като нация. Библиотеката край улицата е идея на предприемчив швейцарец, който е решил да сподели книгите си безвъзмездно. Виждала съм и книги, поставени пред дома с бележка: "Можете да вземете безплатно която книга си харесате." И в България има прекрасна инициатива: "Подари книга":

www.capital.bg/vestnikut/capital/k2014/hora/2013/12/27/2208532_vsekidnevni_geroi_blagovesta_i_cheteneto_koeto_spasiava/, която набира все повече привърженици.

След като си свърши работата, майсторът прибра инструментите и килимчето, донесе една голяма прахосмукачка от микробуса си и почисти "работното си място". Няколко месеца по-късно викахме майстор, за да поправи електрическата печка. След като свърши, той почисти с препарат стъклото на плота: до блясък.

Каква беше радостта ми, когато чух подобна случка от България! Майсторът не искал да вземе бакшиш и дори отказал почерпката на домакините. Приел само заплатата за труда си и на всичко отгоре почистил след себе си! На удивените стопани отговорил, че няколко години е работил "на запад" и така бил свикнал. Браво, майсторе! Благословен да си!
През ноември реших да отида до Бюрото по труда в Талвил. Знаех горе-долу района, но нямах точния адрес. Стигнах до посочената от една позната улица и попитах първата срещната жена дали знае къде се намира. Тя нямаше представа, но каза "момент". Свали си ръкавицата, извади си телефона, влезе в Интернет, откри адреса и след това ме заведе до входа на Бюрото по труда, въпреки че беше тръгнала в различна посока. На раздяла тя с усмивка ми пожела да си намеря най-хубавата работа, а аз се замислих за евангелската заповед: "Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две!" Хм... Аз дори не бях я "принуждавала"... Само попитах...

Сигурна съм, че и в Швейцария могат да се срещнат лоши хора и недобро отношение - нали навсякъде по света хората са от плът и кръв? Да, но за повече от две години аз не съм имала нито един случай на негативно отношение или безразличие. Факт!

Веднъж, когато беше ден за събиране на хартия, фирмата беше взела всичко, с изключение на една хартиена чантичка, пълна с други хартиени чантички. Намерихме я със залепено върху нея учтиво писмо, в което ни молеха да приведем хартията в подходящ вид - пакет с размер А4, добре завързан с канап от четирите краища. Доста се почудих на тази педантичност и си казах: "И аз обичам законите и правилата, но това не е ли... малко прекалено?"

По-късно на една гара съвсем случайно видях как прехвърлят пакетите от камион - във вагон. Те се движеха по малка поточна линия, падайки от високо във вагона. Ако някой пакет не беше добре завързан, хартията би се разпиляла. Едва тогава разбрах: Правилата тук си имат точно определена причина и цел. И не е ли така с всеки закон? Вместо да умуваме, по-добре да го спазваме!
Когато за първи път отидох до един супермаркет близо до промишлената зона на Веденсвил, носех празни пластмасови бутилки в багажника. Бяха доста, а не във всеки супермаркет има контейнери. Докато се чудех, дали да ги извадя, видях един господин наблизо, който тъкмо излизаше от колата си. Попитах го дали има контейнери. Той каза, че не е сигурен, но добави: "Момент, ще проверя". И двамата бяхме на паркинга. И аз можех да отида, но човекът дори не се замисли. Влезе в магазина и секунди по-късно излезе, за да ми каже любезно усмихнат, че контейнери има.

Около час по-късно, в същия район, попитах друг шофьор как мога да изляза от Веденсвил - на магистралата за Хорген. Явно беше сложно за обяснение, защото човекът спонтанно каза: "Моля ви, карайте след мен!" Няколко минути той буквално ме ескортира, докато видяхме табелата "Хорген". Беше с жена си и след като им помахах за благодарност, видях, че правят обратен завой.

Такива са швейцарците, които срещам! Сякаш копнеят да правят добро на случайно срещнати непознати. И най-учудващото е, че го правят сърдечно, непринудено и ненатрапчиво - като дишането!
Пощенски кутии има навсякъде по света. Но, ако живееш в Швейцария, от време на време ще намираш по някоя и друга прилежно сгъната найлонова торба, оставена там с цел. Беше ми интересно, когато открих в кутията първия подобен найлонов плик. Върху него пишеше, че на еди-коя си дата еди-коя си благотворителна организация щяла да мине, за да събере еди-какви си дрехи за еди-къде си. По същия начин раздават и пликове за обувки със съответната информация. Швейцарците подбират дрехи (или обувки), които желаят да дарят и ги оставят в пликовете пред домовете си на посочения ден. Колите на организациите минават, събират ги и след това ги раздават на нуждаещите се. Всичко е организирано перфектно и е за всеобща полза!
Как работят институциите и държавните служители в Швейцария? Един понеделник си подадох документ за смяна на шофьорската книжка в селската община. По закон, щом си живял една година в страната, си длъжен да попълниш съответното заявление. Все още продължавам да се учудвам от липсата на бюрокрация и от милото отношение на държавните служители. Всъщност "мило" е твърде слаба дума. Тук се отнасят с теб така, сякаш ти си най-важният човек, за когото е чест да отделят цялото си внимание, добронамереност и професионализъм, обслужвайки те максимално бързо - без нито една излишна дума или движение! (Сякаш си "английската кралица".).

Та, въпросният понеделник сутрин си подадох съответното заявление - бях го попълнила. Отне около минута-две, докато ми преснимат документа за самоличност и проверят данните. Уведомиха ме, че до две седмици ще си получа швейцарската шофьорска книжка по пощата. Е, в сряда сутрин тя беше там. Само два работни дни по-късно! Кога препратиха информацията до централния град на кантона, не зная. Как успяха да обработят данните и да отпечатат книжката (подобна на нашите по изработка), също не зная. И кога "долетя" от Цюрих обратно до селото готовата книжка, нямам идея. Но така работят институциите тук! Шапка им свалям!

Имах подобен случай и в Цюрих. Минавайки през Стария град, видях служител, който почистваше покрива на една от къщите. Беше с наушници, тъй като и тази машина е шумна. В момента, в който ме забеляза, мъжът спря да чисти. Поздрави ме любезно усмихнат. Аз използвах случая да го попитам дали е удобно да го снимам и той с готовност ми позира. Продължи да работи едва, когато отминах. Явно им е практика да обичат ближния както себе си.

Оказа се, че малко след като Паули избягал, съсед го видял, треперещ край пътя и го взел у тях. Купили няколко вида котешка храна и се погрижили да е добре нахранен и приютен на топло, като междувременно отпечатали и голяма цветна негова снимка и я закачили на таблото за обяви в супермаркет COOP, за да уведомят собственика му.

Изгубен беше и се намери, но при следващите ни пътувания до Клостерс, Паули оставаше на хотел. След това (вече с име и телефон на нашийника) той още няколко пъти бяга от къщи, но винаги някой се обаждаше и казваше от кой адрес да си го вземем.

В Швейцария бездомни кучета и котки няма. Но още по-учудващото е, че всеки обикновен гражданин тук се чувства лично отговорен - не само за хората, но и за животните - да се полагат първокласни грижи. Респект!

www.dfa.ch

и на мен, и на моя приятелка оказаха безвъзмездна професионална помощ и се справиха блестящо: и двата казуса бяха решени в наша полза. Благодарни сме!
Купувайки си билет за локалната мрежа в един селски автобус, шофьорът ми каза нещо на немски, което не разбрах. Минута по-късно (по негова молба) една от пътничките ми преведе, че щяло да ми излезе по-евтино, ако си купувам от другия вид билети - за по шест пътувания в локалната мрежа. Ставаше дума за малка разлика в цената, но човекът държеше да съм добре запозната с правата си и се постара да ми го каже на език, който разбирам.

Друг шофьор пък ме трогна в един дъждовен ден, когато буквално скочи от мястото си, след като спря на една от спирките, за да помогне на пътник със специални нужди, да се качи и настани удобно в автобуса. Беше много мил!

Същото отношение видях и на планината Пилатус край Люцерн, където до най-стръмното в света влакче, както и до върха, имат достъп и хора с инвалидни колички. Начинът, по който служителите им помагат да се настанят, е трогателен. Дълбок респект към човечността им!

Думата, която най-добре описва отношението на швейцарците е грижа. Грижа за човека. Грижа за животните. Грижа за природата. Грижа за общата, частната и лична собственост. Тях ги е грижа!

Някой ще каже: "Това е дребен жест." Така е, но верният в малкото е верен и в голямото. Обратното също е валидно.

И понеже стана дума за пощи, ще спомена и друг случай от живота ми в тази учудваща с реда си държава. Около празниците бях изпратила няколко писъмца, като си мислех, че марка от един франк е достатъчна, но явно за различни кантони има и малка разлика в цените. Няколко дни по-късно получих писъмце от местната поща, в което ме уведомяваха, че дължа около три франка и половина за изпратените писма, които ме молеха да им платя, като уточняваха, че те все пак били доставили всяко от писмата ми на неговия получател.

Тези дни имах допир и с българските пощи. На 16 декември пратих подарък до България - препоръчан, за да пристигне до една седмица. Доколкото зависи от швейцарците, те спазиха срока: на 21 декември пратката беше в София. Оттогава получателят няколко пъти ходи до пощенския клон, показвайки им и копие от документа за изпращането, както и извлечението от швейцарската поща - по дати и часове за местонахождението на пакета. Не зная по каква причина, защото не получих отговор на БГ-запитването си по имейла, но пратката стигна до получателя едва на 3 януари.

Тъй като искаме Родината ни да е Рай, завършвам с въпроса: Колко от нас се отнасяме един към друг, към по-слабите, към околната среда, към животните, към работата си, към частната и към държавната собственост - като небесни хора?