Библейски личности Молитвата на Халев

Библейски личности

Молитвата на Халев

Малко се знае за Халев, но Библията ни казва достатъчно за неговата личност с което да ни насърчи в упованието ни в силата и верността на Бога. Халев беше представител на Юдовото племе сред съгледвачите изпратени от Моисей. Освен това за него се знае, че е бил воин и овчар. Той беше и един от двамата от по-старото поколение израелтяни, които единствени влязоха в обещаната земя след като станаха свидетели на чудното извеждане на израелтяните от Египет чрез мощната ръка на Бога. Халев лично видя и опита някои от добрите плодове на обещаната земя, но видя и великаните по онези места, които със сигурност нямаше да им я отстъпят просто така от добра воля. В крайна сметка това си беше тяхната земя, там живееха техните семейства, те бяха засадили семената за храната си, там пасяха техните стада... и всичко това се случваше от векове.

Халев не притежаваше физическата красота на Саул или необикновената сила на Самсон. Той не беше толкова мъдър, колкото цар Соломон. Халев всъщност не беше много по-различен от мен и теб. Имаше обаче нещо в него, което го отличаваше от повечето му сънародници и с което той спечели Божието благоволение към себе си и идните си поколения. Това беше един мъж, който повярва с цялото си сърце в Божиите обещания и в Божията вярност. Халев познаваше Бога не от чужди разкази за опитности с Него, но от своя личен опит, от това на което стана свидетел по пътя на Израел от Египет през пустинята до обещаната земя. Всички чели някога Петокнижието знаем какви чудни неща извърши Бог за народа си, за да им докаже любовта и верността Си, за да познаят от опит неограничената Му сила, да го познаят лично и да Му позволят да се прослави чрез тях, като останат верни в сключения помежду им вечен завет. Бог имаше прекрасен план за народа си - искаше да ги благослови и чрез тях да благослови света, който беше създал с толкова много любов.

Божието сърце беше дълбоко наскърбено, когато мъжете, които съгледаха лично обещаната им от Бога земя и се увериха, че тя беше точно толкова добра, колкото и Бог им я беше обещал, се усъмниха във верността и могъществото на своя Бог. За пореден път Бог доказа истинността на думите Си и както като орел ги пренесе на крилете Си през пустинята и там не ги лиши от никое добро, така и в обещаната им земя Той им позволи лично да засвидетелстват добрите неща, които имаше за тях и децата им, ако само Му се доверяха. Когато мъжете понечиха да обезсърчат останалите от народа и да посеят в тях от своето семе на съмнение, Словото ни казва, че Халев направи противоположното на тях, като започна да уверява хората да продължат напред, защото ще могат да я завладеят с Божията помощ (Числа 13:30).

А когато народа остана в упорството си на неподчинение, Исус Навиев и Халев раздраха дрехите си и им заявиха,: “Земята през която минахме, за да я огледаме е много добра земя. Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде - земя, където текат мляко и мед. Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото ние ще ги погълнем; защитата Му се е оттеглила от тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях.”(Числа 14:7-9). Тези мъже бяха готови да останат верни на Бога до смърт, дори когато Божиите люде понечиха да ги убият с камъни.

Божият гняв пламна срещу неверния Му народ и неверието им беше сурово наказано. Те видяха, но не получиха това, което Бог имаше за тях и само поради завета Си Бог въведе децата на разбунтувалите се в земята, която техните бащи само успяха да видят. За Халев и Исус обаче Бог изпълни намеренията си според първоначалния Си план само защото те му се довериха напълно и бяха готови да Му се предоставят като инструменти за да бъдат употребени от Бога за Негова слава (Числа 14:30).

Бог каза за Халев: “Но понеже слугата Ми Халев има в себе си друг дух и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе и потомството му ще я наследи.” (Числа 14:24).

Халев и Исус не само влязоха в обещаната земя, но и наистина станаха свидетели на още много велики Божии дела и победи. Те се насладиха на плодовете на обещаната им земя и си преминаха в една достойна възраст. Божието благоволение остана и върху техните деца поради верността на бащите им.

Векове по-късно Исус поръча на църквата Си: “ Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. И тези знамения ще придружават повярвалите; в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят; змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болните ще възлагат ръце и те ще оздравяват.” (Марк 16:15-18).

А апостол Йоан вдъхновен от Святия Дух написа за насърчение на църквата:

“И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече. Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза от небето, от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си.” Откр.21:1-2.

Бог все още търси сърца, като тези на Исус Навиев и Халев благоразположени към Него, готови да изпълнят поръчението Му на всяка цена само и само, за да се установи царството Му сред нас и да се възвеличи името Му над всяко друго име. Изследвайте сърцата си и открийте от коя група сте? От тези, които се усъмниха и позволиха на съмненията им да ограбят радостта им в Господа и насладата от това да видят Божията слава, или от онези, които с непоклатимата си вяра в Божията сила и любов спечелиха благоволението Му за себе си и за поколенията след тях? Великаните все още съществуват макар и от друго естество и има битки, които все още предстоят на църквата, внимавайте само съмненията, обезсърчението или удобствата и благата на тази земя да не ни накарат да забравим онова велико поръчение, което ни бе завещано от нашия Учител, Господ и Спасител Исус Христос.

Спомням си за първият си полет със самолет към Англия преди години по Божието водителство. Бог ми бе говорил години преди това, че ще ме изпрати в Англия за известно време с определена задача. Когато споделих с английски приятели, че Бог ме насочва към Бирмингам, те направо ми се изсмяха. Според тях това беше възможно най-неподходящото място и най - нехаресвано място в Англия. Град пълен с работници и имигранти. Спомням си, че летях със 100 в себе си, с намерението да живея там за три години, и си мислех уплашена от неизвестното, че все още не е късно да се върна в България сред близките и приятелите ми, в удобството което познавах. Когато слязох на автогарата в Бирмингам часове по-късно обаче се смутих за момент, защото обстановката която заварих приличаше по-скоро на автогара в някой голям индийски или пакистански град, отколкото на автогара от английски град. През месеците и следващите години през които Бог ми позволи да поживея и послужа на хората от Пакистан живеещи в този град, аз осъзнах, че нямаше по-подходящ британски град за служението ми от този, тъй като това са хората, които Бог е положил на сърцето ми. Нямаше да преживея прекрасните разговори за Бога с тези хора и да бъда свидетел на Божията вярност в живота си. Нямаше да срещна толкова интересни посветени на Бога хора от по-старото поколение на Англия, които да споделят с мен свои опитности с Бога. Това, което се опитвам да споделя с вас е това, че разбрах от личен опит какво имаше Исус в предвид когато каза на Марта:

“... ако повярваш, ще видиш Божията слава.” Насърчавам ви да повярвате на Бога и ще преживеете Божията слава лично. Тогава Бог няма да бъде за вас просто главен герой от историите в Библията, но ще е ваш добър познат, баща и приятел.

Разбира се, че видях и ‘великаните’ по онези земи, когато чух група млади ислямисти да крещят на центъра на града, че искат Великобритания за исляма, когато срещах млади хора от английски произход да се лутат между множеството езически храмове и религии, защото църквата не стоеше на мястото си и не им предлагаше спасителното благовестие облечено със силата на Святия Дух. Старинните църковни сгради изпълвани с хваление и поклонение към Бога в миналото, сега се превръщаха в джамии, дискотеки или хотели. Не казвам, че английската църква няма искрени и ревностни християни, разбира се че има, но те са малцинство според скромните ми наблюдения. Църквата беше завладяна от духа на материализма, хуманизма и неверието. Ситуация не много по-различна от нашата тук.

Точно Великобритания е била наричана “люлката на мисиите” поради многото си верни мисионери изпращани до различни точки на света, които с цената на всичко са разнасяли благата вест и са печелели битки в Господното име.

Подобно на Халев и Исус Навиев обаче, верните и ревностни християни в така наричаните християнски страни са по-скоро малцинство от колкото болшинство. Как знам това ли? Ами свидетели ли сме често на Божията слава в живота си, пребъдваме ли в Неговото свято присъствие ежедневно, облечено ли е свидетелстването ни със силата на Святия Дух? Ако е така за вас, мога само да се зарадвам и благодаря на Бога, че ви има. Колкото до останалите от нас ми се иска да покопнеем отново за онези първи преживявания с Бога, когато горяхме за Него и копнеехме за присъствието Му. Иска ми се църквата ни да преживее Божията слава в поколението в което живеем. Копнея да видя Божието царство сред нас в наши дни. Това не е невъзможно, но е нужно да платим цена и да се посветим на Бога.

Беше особено силно за мен преживяване да посетя и послужа в арабския свят, също по Божие водителство преди време. Това беше страна за която чух, че един от първите мисионери стъпили там бил млад мъж, който загубил живота си млад умирайки от малария доколкото си спомням. Ето това е един друг Халев, с друго име, от друга националност, но с духа на Халев от Библията ни. Никога няма да забравя и малкото християнско гробище с гробове на мисионери и дечицата им, платили с живота си, за да останат верни на Бога в изпълнението на Неговото поръчение и така преселили се в обещаната им земя - небесният Ерусалим. Спомням си как четях стиховете от Словото изписани върху надгробните им плочи с които останалите вярващи се опитваха да насърчат живите да продължат примера им. Днес сме свидетели на плодовете на вярата на тези хора в Бога. Аз вярвам, че Бог е благоволил както в тях така и в поколенията , които са оставили след тях, не само в кръвните им роднини, но говоря и за духовните им роднини в арабския свят, където сега се намира едно от лицата на тайната Христова църква. Не случайно е казано, че кръвта на мъчениците е семето на църквата. На свой ред аз и останалите мисионери там имахме проправен път за благовестие. Святия Дух не бе престанал да подготвя сърца за себе си, а ние просто трябваше да споделим плодовете Му и да се зарадваме в Господа за гладът за Бога, на който станахме свидетели въпреки гонението и заплахите от слугите на нечестивия сред местното население. От личен опит разбрах, за което съм много благодарна на Бога, че никой не може да грабне от ръката на Бога тези, които са Му поверили душите си. Никой не може да заглуши семето, което Той е посял в сърцата им и никой няма силата да ги “отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.” (Рим.8:39).

За съжаление много от нас са изгубили тази жар за Бога, която изгаря братята ни от тайните църкви, които всеки ден са готови да докажат любовта си към Бога дори и ако се наложи да умрат за Него. Неотдавна четох за един християнин, който копнеел за отминалите си интимно общение и преживявания с Бога . Един ден той се обърнал към Бога и Му казал колко много му липсва. Останал много смутен, когато чул Бог да Му отговаря: “Ти също много ми липсваше, както и времето прекарвано с теб в близко общение. Как очаквах твоето завръщане!” Тази история илюстрира, че Бог винаги ни чака и желае близко общение с нас, копнее да ни показва милост, да ни разкрива повече и повече от Себе си, но от нас зависи дали ще Му позволим да го направи. Не Той се отдалечава от нас и не Той променя отношението си към нас, а ние. Божията ръка не се е скъсила да помага и спасява, ухото му все още чува вика на страдащия, но ние не получаваме, защото не знаем как да искаме. Исусовото поръчение е все още валидно. Той не ни е оставил сами да го изпълняваме, но ни обеща помощта на Святия Дух, за да извършим Божията воля сред поколението сред което Бог е благоволили да се родим. Бог все още върши чудеса, но поради неверието ни, Божията сила е ограничена.

Компромисите и греховете ни позорят Бога и правят свидетелстването ни безсилно и жалко. Халев знаеше, че Бог се нуждае не от свръхнадарени хора, за да извърши волята Си и да се прослави, той знаеше че Бог ще воюва за тях и Той ще им даде победи само, ако повярват в Него. Днес не е по-различно. Бог все още търси хора благоразположени към Него, които да Му се доверят с цялото си сърце и да Му позволят да се прослави в тях и чрез тях.

И накрая бих искала да ви споделя за една молитва подарена на наш брат от Святия Дух по време на негово пребъдване в Духа. Святия Дух му я подарил, като водителство да започнат да се молят за Уелс, но тази молитва бързо започнала да се разнася по света и да благославя и насърчава и много други наши братя и сестри от различни нации. Вие също можете да се молите с нея за България и за страните за които Бог ви подбуди да ходатайствате!

Християните са я нарекли “Молитвата на Халев” и тя гласи следното:

“О, Велики Царю на небето, имай милост към земята ни.

Съживи църквата Си; изпрати Святия Си Дух заради децата .

Нека царството Ти дойде сред нацията ни. В мощното име на Исус те молим. Амин.”

Нека Бог ви благослови и насърчи в това да не се уморявате да Го търсите и да копнеете за присъствието Му. Нека сърцето на Халев затупти и във вашите гърди! Нека подобно на Марта и вие видите Божията слава в поколението, в което Бог е благоволил да се родите сред нациите сред които Той ви постави като Негови верни свидетели! Господ идва скоро!