Отношения

Много изследователи обръщат внимание на това, че в условията на конфликт съществува нелинейна зависимост между равнището на стреса, в който са принудени да действат дипломатите и политиците, и способност­та им да вземат правилни решения. Независимо от мотивацията, средното равнище на стреса и на свързаните с него безпокойство и напрежение пови­шават активното им поведение и повишават точността на преценките им за ситуацията. Но когато напрежението стане много високо, намалява спо­собността да се оценява обективно и комплексно информацията, появява се склонност към параноидни реакции, расте количеството на погрешните решения. Желанието да се излезе от предизвикващата напрежението ситу­ация можела подтиква към извършване на необмислени и прибързани дей­ствия. Всичко това още повече засилва тенденцията към ескалация на кон­фликтните взаимодействия. Изобщо подготовката и вземането на решения в конфликтните ситуации изискват повишено внимание, както към собстве­ните решения, така и за решенията на противната страна. Конфликтите ряз­ко повишават значението на свързаните с тях външнополитически реше­ния, тъй като последиците от тези решения стават много сериозни. Засил­ват отговорностите на лицата, които са правомощни да ги разработват и вземат. Налагат отпечатък върху протичането на информационните проце­си. От една страна, голяма става потребността от навременна, точна и пълна информация, но от друга страна, поради нарушаването на комуникационните връзки и повишаването на секретността в поведението на страните, инфор­мацията често се оказва недостатъчна и неточна. Бързината в развитието на събитията в много случаи започва да изпреварва времето, необходимо за обработка на и без това недостатъчната информация. Заедно с това в информационните канали се увеличава количеството на дезинформация, която все по-активно се използва от страните.

3.3. Международни конфликти 497

Повишават се емоционалните компоненти не само у лицата, взема­щи решенията, но и сред обществените формации, които могат да влия­ят върху външнополитическия процес. Емоциите, предразсъдъците и стереотипите предизвикват не само едностранчив подбор на постъпва­щата информация, но и едностранчивото й интерпретиране. Пораства съблазънта да се придава по-голяма вяра на съобщения, които хармони-рат с вече създали се представи за ситуацията и за поведението на про­тивника, докато съобщения, които не хармонират с тези представи се омаловажават или се пренебрегват.

Изключително трудни за контрол са конфликтите, в основата на които са различия, свързани с религии, които са превърнати в идеологии или идеологии, които са превърнати в религии. Такива кон­фликти се основават на догматични и застинали становища, които са слабо свързани с реалностите. Те подтискат нормалната оценка на инте­ресите. Възможностите за конструктивна комуникация в тези случаи биват дълбоко увредени и това пречи за намирането на общ език, дори когато комуникацията не е напълно прекъсната. Несъвместимостта на религиите и идеологиите поражда устойчива вражда и възникващите на тяхна основа противоречия, кризи и конфликти много лесно навлизат в руслото на „игра с нулева сума". През втората половина на XX век гло­балните отношения са много убедителен пример за това.

Преминаването от фазата на кризата към международния конфликт, избухването на конфликта става винаги по един начин - за да постигне своите цели, едната от страните пристъпва към едностранни принуди­телни действия. Приключването на конфликтите обаче може да става по различни начини. Начините могат да бъдат сведени към четири ос­новни възможни варианта.

• Победа на едната от страните. В този вариант постигналата победата страна налага на победената страна своята воля. Нейни­те интереси биват задоволени, а интересите на претърпялата по­ражение страна биват пренебрегнати. Този изход прекратява кон­фликтните действия, но не премахва конфликтното противоречие. Запазва противоречието на интересите между страните и поради това съдържа зародиша на ново конфликтно развитие, ако обсто­ятелствата се променят. Стабилността на всяка наложена със сила ситуация по общо правило е трайна, колкото е трайно състояние­то на силовото неравенство в полза на победителя. В този случай

498 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

липсват предпоставките страните да си сътрудничат за поддържа­не на възникналата нова ситуация. Претърпялата поражение страна запазва желанието си да постигне реванш. Нерядко поражението дава тласък на вътрешнополитически процеси на националисти­ческа основа, на болезнено чувство за национално унижение, кои­то започват трайно да влияят върху външнополитическото й по­ведение.

• Прекратяване на конфликтните действия на страните, на-ложено от намеса па международната общност. Поначало тази намеса има формата и правното основание на мерки, които Организацията на обединените нации е лравомощна да предприе­ма в защита на международния мир и сигурност. В този вариант организацията е заинтересована да възпира страните от активни конфликтни действия и заедно с това да ги подтиква и съдейства за постигане на решаване на конфликтното противоречие чрез взаимно споразумение.

• Значителна промяна на интересите или на техните приори­тети па едната или на двете страни, която позволява да се прекратят конфликтните действия, поради това. че предметът на спора вече не е толкова съществен. Този изход е възможен не само поради промяна в съдържателната страна на противопоставените интереси, но може да настъпи в резултат от промяна в приоритет­ното подреждане на интересите. Появата на общ силен и опасен противник може много бързо и ефективно да прекрати конфликта между противниците и да ги направи дори съюзници. При такава ситуация обаче те стават страни в друг конфликт, в който са заан­гажирани по-съществени за тях интереси.

• Споразумение между страните, даващо им възможност чрез взаимни отстъпки да задоволят, макар и ненапълно, своите инте­реси. Това е най-благоприятен изход. За намирането му обаче е нужна комуникация между тях за намиране на форми и начини за сътрудничество, в чийто процес конфликтното отношение да бъде трансформирано от модела на „игра с нулева сума" в :,игра с не­нулева сума" и всяка от страните да получи определена изгода. Не е невъзможно, при преосмисляне на позициите и възможнос­тите, поради обективен анализ на по-голям информационен ма-

3.3. Международни конфликти 499

сив, страните да намерят алтернативни решения за напълно или в голяма степен удовлетворяване на своите интереси и желания. Даже тогава, когато удовлетворението не е пълно, преимуществата на решението могат да се окажат по-големи от вредите, които конфликтувашите страни могат да си причинят взаимно. Промените в международните отношения в края на XX и началото на XX век се отразиха и в сферата на международните конфликти. От­падна опасността от катастрофален световен термоядрен конфликт. Повиши се миротворческата способност на Организацията на обеди­нените нации. Но надеждите на някои обществени среди за безконфлик­тно развитие на международните отношения бяха разсеяни от събития­та. С отпадането на ограничителната роля на глобалните военнопо­литически блокове се активизираха съществуващи и в миналото конф­ликти с ниска интензивност. Спадна ролята на идеологическите разли­чия като генератор на противоречия и конфликти, но на преден план излязоха конфликти на етническа, сепаратистична и религиозна основа. Разпадането на големи многонационални федеративни държави предиз­вика конфликти, в това число и военни конфликти, които заплашиха или нарушиха международния мир и световната сигурност.

Не може да не се забележат и тревожни тенденции, чието влияние е вероятно да продължи с нарастваща активност, които ще водят към по­вишаване на конфликтността в световната система.

• Вследствие на интензивната им експлоатация редица основни и невъзобновяеми природни ресурси започват да се изчерпват. Сред тях са запасите на планетата от въглища, нефт, газ и др. Очертава се недостиг на питейната вода, недостиг на енергия. Неизбежна последица ще бъде засилване на конкуренцията за контрол върху тези ресурси, защото потребностите и възможностите за използването им принадлежат на едни страни, а разположението на ресурсите е в други части на света.

• Много тревожен източник на конфликтност е увеличаващата се пропаст между богати и бедни общества и държави.

• Сериозен източник на противоречия и конфликти още отсега са трансграничпите увреждания на природната среда. Страни, които най-много допринасят за рушенето на екологичното равно-

500 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

веене, отказват да се включат в съвместните усилия за неговото запазване.

• Резките промени в съотношенията на силите - военни, икономи­чески, политически и т.н. - подхранватшюночително опасни пре­тенции за хегемонизъм, както на глобално, така и на регио­нални равнища.

• Интеграционните процеси могат да създават и да извеждат на световната сцена нови политически, икономически и военни субекти, противопоставянето на интересите на които също е свързано с много сериозни последици. Битката между гиганти не може да няма световни мащаби и катастрофални последици.

• По друг повод вече отбелязахме, че гдобализацията, този сам по себе си закономерен и естествен процес е едновременно причина и следствие на увеличаващата се взаимозависимост. С нейното развитие обаче се множат и допирните точки на интересите върху световната сцена. Между страни със слаби азаимодействия конф­ликти не възникват или ако възникнат, не са мащабни и остри. С глобализацията от една страна, полето на възможните ко­лизии на интереси се разширява, а заедно с това, поради взаи­мозависимостите, които все повече обвързват съвременния свят, последиците от тях се разпростират все по-широко.

• Много изследователи още отсега предупреждават, че в някои от­ношения засилването на конфликтите на националната идентич­ност, ксенофобията, етническото насилие или на шовинизъм са ответна реакция на високомерната политика, насочена към безалтерпативност на либералната демокрация, към неогра­ничената пазарна експанзия и към интерпретация на демок­рацията и правата на човека единствено в западен вариант. Стремежът на някои богати и силни общества да налагат собстве­ни критерии за ценности, форми на демократично управление и култура може да предизвиква активен отпор и така да снижава възможностите за комуникации и конструктивен диалог.

Променят се и страните в конфронтационните отношения. Конф­ликти, в които страни са държавите, продължават да са често явление, но все по-често в конфликтите се изявяват недържавни субекти намеж-

3.3. Международни конфликти 501

дународни отношения - екстремистки религиозни и националистически движения, мощни групировки на престъпния свят, транснационални теро­ристични организации и т.н. В този тип международни конфликти държа­вите са само една от страните. Асиметрията на тези конфликти дълбоко променя и характера на използваните от страните средства. Особено, когато се прибягва към оръжие. В тези конфликти класическите сред­ства на могъщите армии загубват ефективността си, а терорът получава ужасяващи мащаби. Превантивната и миротворческа роля на диплома­цията се заличава. Tosa ново развитие в областта на конфликтите изпра­вя правителствата на много държави и заедно с това цялата междуна­родна общност предлшого опасна форма на международен въоръжен конфликт, която поради своята мащабност се превръща в още един глобален проблем - международния тероризъм. В тази форма на кон­фликтни действия се размиват ясните очертания на класическата воина между държавите и това създава неопределеност по отношение на побе­да и поражение, победители и победени, начало и край на конфликта, с примирие и мирен договор.

Подсистемната обособеност на конфликтите отделя отношенията между намиращите се в конфликта страни от отношенията между дру­гите държави, които са запазили неутралитет. Но конфликтните отно­шения и свързаните с тях взаимодействия на страните се развиват в рам­ките на общата система и затова й влияят неблагоприятно. Могат да вредят на страни, които не участват в тях. Особена опасност представ­лява способността на конфликтните ситуации да предизвикват трудно предвидими и понякога неподдаващи се на контрол верижни реакции в Системата. Обективни последици от тях могат да станат тежки пораже­ния на природната среда, разрушаващи екологичното равновесие. По­ради това, макар ненамесата на третите страни винаги да остава един от ефективните начини за локализиране на конфликтите, третите страни и заедно с това цялата международна общност са заинтересовани от пре­дотвратяването им, а когато са възникнали, заинтересовани са от тяхно­то уреждане и прекратяване. Особено, когато страните уреждат отно­шенията си с употреба на въоръжена сила.

Употребата на сила, за да бъде наложено решение на международен спор, е нарушение на международното право. Когато се включи и сила­та на оръжията, нарушението е още по-сериозно - нарушават се между­народният мир и сигурността, които световната общност и междуна-

502 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

родното право защитават като първостепенна ценност. Това предизвик­ва възникване на нов международен, вторичен по естеството си конф­ликт, между употребилата първа въоръжена сила страна и международ­ната общност. Употребата на въоръжената сила променя положе­нието па страните в конфликта, тъй като първата употреба е нарушение на международното право, докато силовите противо­действия на другата страна стават израз па нейното право на самозащита. Когато бъдат нарушени световният мир и сигурността, също както нападнатата с въоръжената сила страна, международната общност придобива право на самозащита. Мерките, които международ­ната общност предприема чрез решенията на Съвета за сигурност са правен аналог на формулираното в чл. 51 на Устава на ООН неотменимо право на самозащита. Въоръженото нападение е насочено против териториалната цялост и политическата независимост на нападнатата страна, но заедно с това е насочено против една първостепенна общо­човешка ценност - световния мир.

Неправомерността в поведението на употребилата първа въоръ­жена сила страна не зависи от правната основателност или нео­снователност на нейните интереси, защото произт ича от нарушаване на императивен принцип на международното право, което инкриминира средството, а не причината, довела до неговата употреба.

3.4. МЕЖДУНАРОДНИ ВОЙНИ

Тъй като международните конфликти могат да имат твърде раз­лична интензивност и обхват, а и много от тях съдържат силно изра­зена тенденция към ескалиране, някои от тях прерастват в междуна­родни войни или показват характеристики, които по същество ги пра­вят трудно различими от войните. Не всеки въоръжен конфликт с война. Има въоръжени конфликти между държавите, които не прера­стват във война между тях.

В концептуалното отношение към конфликтите и войните и към тях­ната роля и значение за световните отношения в теорията, както и в политиката, не е съществувало единомислие. Не съществува и сега. Раз­личията се простират от пълното осъждане на конфликтите и войните до тезата, че те са едно от най-естествените състояния на отношенията.

3.4. Международни войни 503

Войната е осъждана и отхвърляна също така решително, както е аргу­ментирана тезата, че тя е необходимо и неизбежно зло. Преценките са изразявани и по различен начин обосновавани, както от мислители, фи­лософи и изследователи, така и от политически личности, играли значи­телна роля в световното развитие. В преобладаващия брой случаи повод да се заеме определена позиция е поставянето на въпроса дали конф­ликтите и войните са неизбежно и естествено възникващо състояние в международните отношения или са неестествено, ненормално и вредно състояние, както и на въпроса какъв трябва да бъде моделът на отноше­нията в света. С търсенето на отговор на тези въпроси отново са свърза­ни имената на Макиавели и Хобс, на Русо, на Кант и Лок, на Хегел и Маркс и на много други. За Хобс войната е естествено състояние, про­изтичащо от неизменната същност на човешкия егоизъм. Тя е нормално и вечно състояние, в което протича човешкият живот. Хегел вижда в конфликтите и войните естествен израз на единството и борбата на про­тивоположностите, които са двигател на развитието. Според него, вой­ните са необходимо, макар и жестоко средство да се преодоляват упадъкът и застоят в гражданското общество. Противоположен е възгледът на Кант, за който войните са нетърпимо бедствие, тъй като естествено­то състояние за човека не е да убива и унищожава себеподобните си, а да живее в условия на мир и свобода, следвайки повелите на естествено­то право. За Маркс конфликтите и войните са грозно явление, свързано с експлоатацията на човек от човека и затова всемирната победа на про­летарската революция ще прекъсне социалните им корени и ще създаде общността на свободни от експлоатация хора. За идеолозите на фашиз­ма и хитлеризма мирът е неестественото състояние, докато войната е желан, благороден и ефикасен начин да се прочиства, облагородява и усъвършенства обществото. Така е, защото в нея загиват и се унищожа­ват непълноценните и слабите и в интерес на прогреса се установява господството на висшата арийска раса.

По съществото си всяка война също представлява международен въоръжен конфликт. Но конфликт извънредно остър, кръвопролитен и разрушителен, в който страните поставят в действие цялата мощ на въоръжените си сили. Щетите, които тя нанася и вредите на население­то са несравними с вредите и щетите от всички други видове на конф­ликтни отношения. Международната война е конфликт, който принцип­но се различава от всички други международни конфликти, защото в тях

504 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

мирните отношения, дори когато са силно застрашени, са запазени, ар­миите на враждуващите страни не са поставени в действие, международ­ният мир не е нарушен.

Прекъсвайки мирните отношения, войната въвежда конфликтните отношения между воюващите в ново състояние. Мирните отношения между държавите, когато не заплашват мира и сигурността, са въпрос, който засяга само тях и никоя друга държава или международна органи­зация не може да се намесва. Но състоянието на война е качествено различно. В отличие от другите форми на конфликтите, започвай­ки войната, страните прекъсват всякакви мирни отношения и като използват всички средства, с които разполагат, в това число и пря­ката употреба на военната си сила, се стремят да защитят или да наложат на противника решенията, които са ги противопостави-л и. Непосредствената цел на войната разгромът и капитулацията на про­тивника. Затова тя е най-чистата форма на конфликтните отношения, които се развиват по правилата на „игра с нулева сума".

Войната не означава прекъсване на международните отношения. Са­мата тя е специфичен вид на такива отношения, които образуват отделен подсистемен комплекс, отделящ политически и юридически воюващите от всички останали субекти на международните отношения. Но воюва­щите страни продължават да преследват политическите, икономическите и други цели, които са преследвали и преди избухването на войната.

Войните не избухват отведнъж и неочаквано. Те се предхождат от продължително развитие, в което се натрупват враждебността и напре­жението, а когато те станат факт, целите на воюващите са напълно оп­ределени в духа на следваната от тях преди това политика. Макар да е исторически ясно очертано явление, с ясно определено начало и край. войната е резултат на външнополитически курс, който я предхожда и продължава през цялото й развитие. Онова, което я отличава от другите видове отношения не е съдържателната страна на отношенията, а е на­чинът, по който те се осъществяват. През време на война страните след­ват политиката, която са следвали преди войната. Техните външнополи­тически цели остават такива, каквито са били преди войната. Променят се средствата, които се използват, за да бъдат постигнати. Следовател­но, не е съдържателната страна на целите, които воюващите пре­следват, а са средствата, с които те се стремят да ги постигнат. Войната е продължение на политиката с други средства.

3.4. Международни войни 505

С възникването на войната, взаимодействията на страните се осъ­ществяват, следвайки стратегията на военните действия.Военните дей­ствия имат своя логика, развиват се съобразно свои закономернос­ти. Ролята на военната стратегия остава изцяло ограничена в рамките на постигането на победата и налагането на пълната капитулация на противника (като максимална стратегическа цел) или недопускането противникът да постигне победа (като минимална стратегическа цел). С постигането на военната победа главната военна цел бива постигната и с това ролята на военната стратегия се изчерпва. Диктувайки условията на мира, победилата страна естествено се стреми да обезпечи и своите военностратегически интереси и затова включва в мирния договор съот­ветните военни клаузи, но останалото излиза извън рамките на военната стратегия. За какво ще послужи постигнатата победа не е предмет на военната стратегия. Тази стратегия се отнася за управлението на воен­ната сила като средство за постигане на политическите цели. След по­бедата реализирането на политическите цели остава грижа на полити­ческата стратегия. Изпълнили своята роля, военните трябва да отстъпят мястото на политиците и дипломатите, които ше решат какви следва да бъдат условията на мира. Тъй като войната е продължение на поли­тиката с други средства, военната стратегия винаги трябва да остава подчинена на политическата стратегия.

Войната е явление, което е в пълен дисонанс с целите и характера на цялата международна система. Дезорганизира я, дълбоко нарушава ней­ния ред; дестабилизира я и руши сигурността в нея, посяга на мира, кой­то световната общност преценява като всеобща ценност. Последиците от военните действия оказват голямо влияние, далече надхвърлящо рам­ките на отношенията между воюващите. Предизвикването на масова гибел и огромни разрушения не може да бъде оправдавано с никакви политически цели от онзи, който пръв е нарушил мира. Особено опасни и тежки са последиците от войни, в които участват много държави обе­динени в големи, понякога световни коалиции; войни, при които военни­те действия се разпростират върху обширни пространства и войни, при които биват използвани средства, които дълбоко, трайно и мащабно на­рушават екологичното равновесие. Недопустимо е да се пренебрегне обстоятелството, че всяка ракетно-термоядрена война, в която биха били употребени дори само 4 - 5 % от съществуващите ядрени арсенали, може изобщо да прекрати живота върху планетата. При тези обстоятелства

506 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

предотвратяването на войните и защитата на мира стават защита на съще­ствуването на цялото човечество.

Въпреки това, войните не са рядко явление в световните отношения. Според едно изследване на Норвежката академия на науките, за перио­да от 3600 г. rip. н.е. до 70-те години на XX век в света е имало само 292 години, през които не е имало война. През този период е имало 14 531 големи и малки войни. В тях от военните действия, глада и епидемиите са загинали 3,6 мрд. души. Средствата, които са изразходвани, за да бъдат създадени унищожените от войните материални ценности, се равняват на стойността на златен обръч около цялата земя (по екватора), висок 10 метра и широк 156 метра.

Не са международни войни:

• Международни конфликти, в които макар да употребяват въоръ­жени силя, страните не прекъсват напълно дипломатически­те и други мирни отношения. В някои от тях големи и силни държави поставят в действие толкова дивизии и бойни средства,-че сраженията превъзхождат мащабите на войни между по-малки държави. Такъв бе случят с въоръжените военни действия по гра­ницата между СССР и КНР през 70-те години. Най-често се касае за свързани с териториални спорове на съседни държави погра­нични сблъсквания. В тях страните си поставят предимно локални задачи и преследват ограничени цели. Такива конфликти не при­ключват с подписване на мирен договор.

• Въоръжените конфликти между части от населението на една и съща държава. Това са граждански войни, които пред­ставляват явления от вътрешнополитическо естество. Въпреки това, създаденият в международната общнос i правен ред не е без­различен към хуманитарните проблеми на такива конфликти. Той съдържа норми, предназначени за тях. Най-голямо значение имат подписаните през 1947 г. Женевски конвенции за въоръжените конфликти от немеждудържавен характер и допълнителните про­токоли към тях. В края на XX век се прояви тенденция към пред­приемането чрез ООН на хуманитарни намеси в рамките на пред­приемани от организацията хуманитарни операции.