Отношения

Подобна бе съдбата и на политическата интеграционна общност, образувана главно от бившите социалистически страни в Европа, основа на която бе Политическият консултативен комитет на Органи­зацията па Варшавския договор. Още през 60-те години се установи практика комитетът, съставен от висшите партийни и държавни ръко­водители, да приема единни за страните-участнички решения и да пред­лага инициативи по важни международни въпроси, да разработва общ международен политически курс на доминираните от Съветския съюз страни. Главно през 70-те години политическата интефационш общност на бившите социалистически страни се утвърди като самостоятелен су­бект в глобалните международни отношения, действайки като страна в отношенията с НАТО и с държави, неучастващи в социалистическата общност. С прекратяване ю на действието на Варшавския договор и но­вата политическа ориентация на бившите социалистически държави и гази политическа интеграционна общност също се разпадна.

Образуването на регионални интеграционни общности в края на XX век се прояви в различни части на света. В сравнение с Европа тези общ­ности все още не са толкова развити, някои от тях са още в процес на изграждане, но като цяло те ясно очертават устойчива тенденция в раз­витието на международните отношения.

На основата на Латиноамериканската организация за свободна търго­вия в Южна Америка през 70-те години ъъзникнаЛатиноамериканска-та интеграционна асоциация, поставяща си цел да създаде общ пазар и да развие икономическото сътрудничество между участващите в нея страни (Аржентина, Боливия, Бразилия, Перу, Венецуела, Колумбия, Мексико, Парагвай, Уругвай, Чили и Еквадор). През 1991 г. Аржентина. Бразилия, Парагвай и Уругвай създадоха Южен общ пазар (Mercado Commun del Sur, MERCOSUR ). От 1996 г. към него със статус на асоци­иран член се присъедини Чили. Между петте страни съществува зона за свободен обмен като първа стъпка за пълно изграждане на общия пазар.

Зона с голям икономически потенциал е Северноамериканската асоциация за свободна търговия (North American Free Trade Association, NAFTA). В 1988 г. САЩ и Канала сключиха договор за свободен иконо-

2.9. Системи за колективна сигурност 465

мически обмен, а през 1992 г. бе подписан нов договор, с който към NAFTA се присъедини Мексико. Предвижда се пълната либерализация на търговията между трите държави да се осъществи напълно през след­ващото десетилетие.

С цел да се развие регионалното икономическо сътрудничество, да се утвърди открита интернационална система за търговия, да се стимулира частният сектор в икономиката и да се либерализират инвестициите, през 1989 г. по инициатива на Австралия се формира зоната наАзиатско-тихо-океанско икономическо сътрудничество ( Asian Pacifik Economic Cooperation, АРЕС). В нея членуват 19 държави: Австралия, Бруней, Кана­да, Китай, Кирибати, Малайзия, Маршалови острови. Нова Зеландия, Па­пуа - Нова Гвинея. Република Корея. Руската федерация (от 1997 г.), Синга­пур, САЩ, Тайланд. Тайван, Филипините, Хонконг и Чили. АРЕС взема общите си решения с консенсус. Те имат характер на препоръки. Основни органи са ежегодни среши на представители на членуващите страни, Тихо-океански бизнес-форум, Икономически комитет, Секретариат, множество работни групи и др. Предвижда се до 2010 г. за развитите страни зоната да бъде напълно формирана, а за по-слабо развитите това да стане до 2020 г.

2.9. СИСТЕМИ ЗА КОЛЕКТИВНА СИГУРНОСТ

Системите за колективна сигурност са трайни междуправителстве­ни подсистемни формации, чието предназначение е да поддържат меж­дународния мир. да укрепват сигурността, да предотвратяват превръща­нето на международни спорове в причина за конфликти и войни, както и да бъдат средище за взаимноизгодно сътрудничество. Те допринасят за стабилизиране на общата световна международна система, защото спо­магат за осъществяването на нейните функции и за постигането на цели-LTC, за които е създадена. Тези формации не възникват стихийно. Винаги имат договорна ос­нова. Договорите за тяхното създаване могат да са безсрочни, особено когато такива системи се реализират като междудържавни организации. В други случаи могат да са срочни. Най-често се оформят с един много­странен договор, но практиката познава и система за колективна сигур­ност, създадена с няколко свързани един с друг договора, при това един от тях многостранен, а останалите са двустранни.

466 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

Взаимните гаранции, които страните чрез подобни системи взаимно си предоставят, са елемент, който има основно значение. Те са главното съдържание на желания от страните системен ефект, но този ефект не може да бъде свеждан само до това. Ако той се ограничи само до взаим­ни гаранции за сигурност и колективна защита на статуквото, не би било потребно да се създават системи за колективна сигурност, тъй като същи­ят ефект би бил напълно постижим и с всеки договор за отбранителен съюз. По общо правило участващите в системи за колективна сигурност държави не се стремят да постигат само това. Ефектът на тези формации е много по-широк от ефекта на съюзите. Системите за колективна сигурност са средство, което диаметрално се различава от между­народните съюзи.

Без да се пренебрегва значението на гаранциите и силовата взаи­мопомощ против евентуални посегателства срещу мира и сигурността на страните, при системите за колективна сигурност основното е съеди­няването на усилията за предотвратяване или разрешаване на опасни за мира и сигурността спорове, а също за развиване на широко мирно вза­имноизгодно сътрудничество. Съответно с това моделът на системите за колективна сигурност съчетава три основни елемента.

• Взаимни гаранции против агресия, нарушаване на териториал­ната неприкосновеност и други посегателства срещу мира и сигурността. Страните взаимно поемат задължение да си оказ­ват помощ за запазване на статуквото. Помощта може да бъде разнообразна, но поначало включва и употребата на въоръжена сила, с цел да се прекрати нарушението и да се възстанови мирът. В такива случаи използваните формулировки обикновено са сход­ни с формулировките на casus foederis при съюзите, но с тази раз­лика, че не визират определена страна или група страни, които могат да станат източник на опасността. Това прави характерис­тиките на системите за колективна сигурност коренно различни от характеристиките на съюзите. Системите за колективна сигур­ност се насочват против възникване на ситуации, а не срещу про­тивник. Противопоставят се на опасности, които могат да възник­нат, а не на определени държави. Формулировките, за които става дума, може да бъдат изразени най-общо, в смисъл, че страните се задължават да си оказват взаимно помощ, но може да предвиждат и точно определени начини за действие. Колкото и голямо значе-

2.9. Системи за колективна сигурност 467

ние да имат политическите и военните гаранции на взаимопомощ­та, те могат да бъдат допълвани и с други, също много ефекти вни начини. Сред тях е контролът и регулирането на въоръженията и въоръжените сили, както и на бюджетните разходи за военни нуж­ди, поддържането по този начин на разумен баланс на силите, а когато обстоятелствата позволяват и ефективно разоръжаване. Споразумения за недопускане на чужди военни бази върху своя територия или установяване на зона, свободна от ядрено оръжие, отказ от придобиването на ядрено оръжие или разполагането му върху територията на страни, участващи в системата, могат зна­чително да увеличат гаранциите. Една нова форма са мерките за доверие. Макар тази форма да е сравнително нова, практиката вече е добре разработена, натрупаният практически опит е значи­телен, а ползата е доказана убедително.

• Вторият елемент на системите за колективна сигурност садого-ворепости относно правила и процедури, към които слепва да се прибегне с цел да се решат опасните за мира спорове. Начи­ните да се решават споровете могат да бъдат разнообразни. Всич­ко зависи от волята на страните. Могат да бъдат включени всички начини, които международната практика и международното пра­во познават: от добрите услуги и посредничеството до прибягва­нето към международен съд. Най-често страните се насочват към задължително прибягване към арбитраж или международен съд.

• Третия г елемент на системите за колективна сигурност са спора­зумения и мерки за развитие на разнообразно мирно сътруд­ничество. Интензивното сътрудничество в различни области е стимул за хармонизиране на интересите. То мотивира страните да поддържат мирни и взаимноизгодни отношения.

В отлика от толкова древната форма на международните съюзи, обез­печаването на сигурността чрез система за колективна сигурност е на­чин, който е сравнително нов. В развития си вид се появи след Първата световна война под влиянието на стремежа да не се допусне повторение на военната катастрофа в Европа. Катастрофата от 1914-1919 г. донесе много нови неща в световната дипломация. Сред тях беше провалът на политиката за стабилизиране на международната система и за запазване на статуквото чрез маневри за търсене и поддържане на равновесие на

468 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

силите в Европа и света. Провалът се съчета с още една новост - върху световната сцена се появи, при това много енергично и убедително, нов играч - дипломация, която дотогава не беше имала значителна роля в световната политика и поради това не беше свързана с нейните тради­ции и похвати - дипломацията на Съединените американски шати. Аме­риканският президент У. Уилсън оказа силно влияние при следвоенното устройство на света. Една от големите идеи, донесени от президента на САЩ в Парижката мирна конференция в 1919 г., беше идеята за поддър­жане на мира, вместо с военни съюзи и силово равновесие, с усилията на всички държави за колективно противопоставяне на посегателства­та срещу мира и сигурността. В принципна форма идеята бе изразена в последния пункт на посланието на президента от 8 януари 1918 г., в което той очерта американските виждания за следвоенния мир. извес­тни в историята на международните отношения като „14 точки на Уилсън": „Със специално споразумение да бъде образувана свободна асоциация на нациите, с цел да се предоставят взаимни и еднакви га­ранции за политическата независимост и териториалната цялост, как­то на големите, така и на малките държави". Тази първоначално най-общо изразена идея намери развитието и конкретизацията си в хода на мирната конференция и в създаването на Обществото на народите (ОН, Лига на нациите). Универсалната политическа организация ОН стана първият опит да се създаде система за колективна сигурност, при това на глобалното равнище на международните отношения. Основопола­гащият принцип бе изразен в чл. 16 от нейния устав, според който неправомерното нападение на една държава против която и да е чле­нуваща в организацията страна трябва да се счита за нападение против всички останали страни.

Този първи опит не се оказа успешен. Обществото на народите стра­даше от съществени недостатъци и тази първа и универсална система за колективна сигурност не можа да се противопостави успешно на фаши­стката агресия, за да предотврати избухването на втора световна война. Още в самото начало на войната организацията се разпадна и прекрати съществуването си.

Въпреки неуспеха и неучастието на САЩ в Обществото на народите, идеята не беше изоставена. През октомври 1925 г. в конференция на външни министри в Локарно (Швейцария) беше подготвена и скоро след това под­писана между няколко западно и централноевропейски държави в Лондон

2.9- Системи за колективна сигурност 469

(20 декември 1925 г.) система от 9 международни договора. Основният беше Рейнскй гаранционен пакт между Белгия, Германия, Франция, Анг­лия и Италия, освен него и арбитражни споразумения между Германия и франция. Германия и Белгия, Германия и Полша, Германия и Чехослова­кия, а също два договора за гаранции, предоставени от Франция на Че­хословакия и на Полша. Участниците в системата се задължиха индиви­дуално и колективно да гарантират териториалното статукво такова, как­вото е според Версайския мирен договор от 1919 г. (в частност границите на Белгия и Франция с Германия), да не предприемат нападение или на­хлуване в територията на страна от така изградената система и да не при­бягват към война една против друга. Спорните въпроси - да се предават на арбитраж. В случай, че някоя от страните наруши споразуменията и извърши „непредизвикан агресивен акт", останалите страни се задължиха незабавно да окажат помощ на жертвата. Франция се задължи да окаже помощ на Чехословакия и Полша в случай, че бъдат нападнати.

В своето времеЛокарнската система предизвика не само одобри­телни, но и основателни отрицателни оценки. Главната й заслуга обаче беше запазването на идеята и създаването на първия модел, на прото­типа на регионална система за колективна сигурност, при това в Евро­па - район, състоянието на отношенията в който има изключително значение за световните отношения. Но тя също се оказа недостатъчно ефективна и не можа да попречи на избухването на новата, втора по реда си световна война само 14 години след нейното създаване. Още през март 1936 г. фашистка Германия едностранно разтрогна споразу­менията и наруши статуквото, като въведе войските си в демилитари-зираната по силата на Версайския мирен договор от 1919 г. Рейнска зона. Въпреки правните основания, системата не бе поставена в дей­ствие. Дори последвалата агресия против Чехословакия не предизвика придържащата се към мюнхенската си политика Франция да изпълни задълженията си към тази страна. Този път, за разлика от последвалия печален опит с ОН, неуспехът не беше причинен от недостатък на оно­ва, което западноевропейската дипломация беше създала, а от непос­ледователната политика на правителствата на Великобритания и Фран­ция пред агресивното настъпление на фашистките държави. Намере­нието да се създаде „Балканско Локарно" също не се реализира. По-късно, в самото навечерие на Втората световна война, идеята да бъде преграден пътят към нова световна или европейска война съживи иде-

470 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

ята за европейска система за колективна сигурност. Започнаха прего­вори в Лондон и в Москва, но те нямаха успех.

Едва след Втората световна война, със създаването шОрганизаии-ята на обединените нации, идеята за изграждане на световна система за колективна сигурност можа да бъде успешно реализирана. В устрой­ството и функциите на тази нова международна организация за мир и сигурност сполучливо бяха съчетани и трите елемента на модела на та­кава система. По-късно в различни варианти идеята за регионална общоевропейска система за колективна сигурност бе издигана и обсъжда­на от дипломацията на Изтока и Запада, но конфронтацията през студе­ната война не позволи тя да бъде реализирана.

В политическата, а нерядко и в специализираната научна литерату­ра, представата за система за колективна международна сигурност обик­новено се смесва с представите за съюз. Причините са различни. Между системите за колективна сигурност и съюзите има определени сходства. И в единия, и в другия случай се касае за подсистемни междудържавни формации. И в двата случая участващите страни поемат задължения да си сътрудничат и да си оказват взаимна помощ. Наистина не всички съю­зи, но онези от тях. които са отбранителни, могат успешно да се ползват като средство за борба против агресията и за защита на мира и сигурно­стта. Немалка е ролята на стремежи у политиците да манипулират обще­ственото мнение. Понякога, поради различни причини, сключвайки по същество съюзи, дипломатите и правителствата се опитват да убежда­ват обществеността, че създават системи за колективна сигурност. Впро­чем, и Уставът на Организацията на обединените нации не прави ясно разграничение между едната и другата форма на обезпечаване на сигур~ ността.

Разликите между системите за колективна сигурност и международ­ните съюзи са толкова значителни, че те не могат да се заместват. Съю­зите са нещо диаметрално различно от системите за колективна сигур­ност: те не могат да изпълняват функциите на системите за колективна сигурност, макар тези системи да са в състояние да изпълняват някои от функциите на отбранителните съюзи. Разликите са много съществени и те невинаги са в полза на съюзите. Основни са следните:

• Системите за колективна сигурностне са копфроптационно сред­ство и действието им не е насочено против никоя страна. Те не визират определен враг и са предназначени да се противопос-

2.9. Системи за колективна сигурност 471

тавят на всички заплахи за мира и сигурността, откъдето и да ид­ват. Обратно на тях, съюзите възникват под влиянието на конк­ретна заплаха и затова действието им винаги е насочено против определен противник, който е източникът на заплахата. Те са кон-фронтационно средство.

• Системите за колективна сигурност имат за цел преди всичко да обезпечат състоянието на всеобща безопасност, докато съюзи­те, както бе посочено, могат да обезпечават не повече от гаранти­рана надеждност.

• Системите за колективна сигурност са отворени системи, спо­собни да включат всички заинтересовани страни. Съюзите са против някого и поради това винаги остават една повече или по-малко затворена система. Не могат да се отворят за участие на всички страни без изключение, тъй като в такъв случай губят сво­ето основание, престават да изпълняват силовата си функция по отношение на трета страна или на трети страни в породилото ги конфронтационно отношение. За тези страни влизането в съюза е недопустимо.

• Както вече по друг повод бе посочено, под влияние на различни фактори съюзите невинаги са склонни да приемат нови страни. Разширяването им може съществено да намалява ефективността им. Разширяването па системите за колективна сигурност чрез включване на нови страни увеличава ефективността им. Поради това, за разлика от съюзите, те се стремят към това.

• Съюзите възникват поради вече появили се конфронтации и конфликти. Затова възможностите им да осъществяват превантив­на дипломация са много ограничени. Дори когато са отбранител­ни, превантивното им действие е пасивно, осъществява се чре: сдържане на противника. В това отношение възможностите на си­стемите за колективна сигурност са неограничени, тъй като те а стремят да предотвратяват конфликтите, преди всичко яре: решаване на споровете, сътрудничество и развиване на взаим на зависимост в името на мира.

• Системите за колективна сигурността способни да обезпечавал сигурност за всички. Съюзите обезпечават сигурност за страни

472 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

те, участващи в тях. Те обезпечават сигурност на едни за сметка на несигурността на други.

• Съюзите предполагат съюзна дисциплина, докато системите за колективна сигурност не изискват това. Отварят широко поле за свободно и равноправно сътрудничество.

• Като силово средство за обезпечаване на сигурността, съюзите запазват обективното неравенство между големите и малките партньори, между силните и по-слабитс участници. Ролята на всеки участник се влияе от това неотстранимо различие. При системи­те за колективна сигурност значението ни различието може да бъде сведено до много no-ниска степен.

• Съюзите могат да служат като средство за доминация на големите над малките и по-слаби съюзници. При системите за колективна сигурност тази възможност е много малка,

• Системите за колективна сигурност са предназначени да гаран­тират съществуващото положение, да запазят териториал­ната цялост и политическата независимост на участващите в тих страни, да защитят статуквото от неправомерни по­сегателства. Обаче съюзите могат и да рушат статуквото и като средство за завоевания да действат против политическата незави­симост на страни, против които са насочени.

• Когато са агресивни, съюзите могат да бъдат противоправни. Си­стемите на колективна сигурността винаги едно правосъобразно средство на външната политика.

Откритостта, позволяваща на всяка желаеща страна да се включи в системата за колективна сигурност с несъмнено достойнство и е убеди­телен показател, че системата не е оръдие на конфронтацията и че не е насочена против никого. Откритостта дава възможността, чрез разши­ряване на състава си, системата да увеличава без сложни проблеми сво­ето действие. Обаче превръщането й в затворена система, чрез поставя­не на препятствия за присъединяване към нея на определени държави, може да я превърне в скрита форма на съюз. Откритостта или закритост-та за присъединяването на трети страни е един от основните показатели за различаването на системите на съюзите от тези на колективната си­гурност.

2.9. Системи за колективна сигурност 473

Беше изтъкнато, че системите за колективна сигурност не се из­граждат против конкретна заплаха. Опасностите и заплахите не са осно­вание или повод за възникването им. Всяка такава система може да бъде една мирна инвестиция в бъдещето. Ползата е несъмнена, но също не може да има съмнение, че най-полезно би било. ако не възниква потреб­ност да се прибягва към поставяне в действие на колективните гаранпии за силовата взаимопомощ. И все пак, колкото по-нестабилни започват да стават международният мир и международната сигурност, толкова по-нужно и полезно става прибягването към създаване на системи за колективна сигурност, за да се постави преграда против вече възникна­ли или възникващи опасности. Възможни са ситуации, когато създаване­то на системите се превръща в жизнена необходимост, за да се постави преграда на тревожно развитие. Но дори в този случай, поставяйки пречка пред агресията и нарушаването на правото и мира, системите за колек­тивна сигурност не предизвикват конфронтация. Упражняват превантив­ната си функция, без да стават източник за заплаха, насочена против трети страни.

Този начин да се защитават и укрепват мирът и сигурността е уни­версално приложим на всички равнища на международната система както на глобално, така на регионалните й равнища. А в случаите, когато по­ради една или друга причина в системата не се включват всички страни от даден район, създаването й може да упражнява въздействие, стабили­зиращо мира и сигурността не само в целия район, но и в райони, разпо­ложени в близост.

Системите за колективна сигурност могат да нямат институционни структури. Създаването на такива структури обаче увеличава ефектив­ността им, като позволява страните-участнички по-лесно да съгласуват поведението си и да развиват мирното си сътрудничество. Елементите на такива структури могат да бъдат периодични конференции, постоян­ни съвети, работни групи и други. Разгърнатата структура може напълно да приеме формата на междуправителствена организация. Този начин намери най-пълно приложение при създаването на двете световни орга­низации - Обществото на народите и Организацията на обединените нации. В наши дни ООН е организационната форма на световната система за колективна сигурност.

Както при всяка международна система за сътрудничество, и в този случай е нужен ясен вътрешен ред, точно определяне на правата и задъ-

474 ОСОБЕНЛ ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

лженийта на участващите страни. Затова, наред с политическите дого­ворености е голямо значението на грижливо разработените юридически инструменти. И все пак, колкото и висока да е необходимостта от пре­цизна разработка на договорната основа на система та, най-съществен остава взаимният интерес на страните, при който нуждата от собствената сиггр/юст органично да се свързва със сигурността на другите.

Тази потребност и голямото значение на правната форма разкриват една от линиите на връзката и взаимодействието на този начин да се обезпе­чава сигурността с другите начини, които външната политика използва за тази цел. Защитата на сигурността чрез създаване на система за колектив­на сигурност не поставя пречка за паралелно използване на всич ки други начини. С нищо, например, не накърнява правото и възможността за са­моотбрана от всяка страна, участваща в такава система. Участието в сис­теми за колективна сигурност не е несъвместимо с участие в отбранител­ни международни съюзи, в международни организации или интеграцион­ни общности. Би могло да се приеме дори, че свързването в система за колективна сигурност не е несъвместимо с политиката на неутралитет, обявена от правителството на една или друга държава.

Системите за колективна сигурност са способни да играят положи­телната си роля, когато в тях се включват всички или почти всички държали в района на тяхното действие. Възможностите им стават значително по-малки, когато извън тях останат силни и влиятелни държави, незаинтере­совани от запазване на статуквото или дори имащи интерес то да бъде променено. Уместен е също така изводът на Х. Кисинджър, че колектив­ната сигурност допринася за сигурността само ако всички народи, имаши значение за колективната отбрана, споделят почти идентични възгледи за естеството на предизвикателствата и са готови да използват сила или да приложат мерки, според оценката за случая, независимо от конкретния си национален интерес във възникналите проблеми. Също така само при наличието на тези условия една световна организация за сигурност като Организацията на обединените нации може да приложи ефикасни мерки или да действа като арбитър в международните отношения.