ЗНАЧЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И НА ТЯХНАТА СИСТЕМА

Отдавна е известно, че глобални проблеми са:

• Запазването на човечеството от самоунищожение вследствие на катастрофален термоядрен въоръжен конфликт

• 'Запазването на природната среда от разрушителните въздей­ствия върху нея

• Демографските проблеми, предизвикани от неконтролираното и увеличаващо се в геометрична прогресия население на земята

• Продоволственият проблем, свързан с пределните възможности на земята да произведе нужните хранителни продукти и с това. че увеличаването на тази продуктивност става по-бавно от увелича­ването на населението на планетата.

• Суровинният и енергиен проблем, произтичащ от перспективата за изчерпване на суровинните и не възобновяемите енергетични ресурси на земята

• Запазването па човечеството от гибелни за него пан епидемии, подобни на пян епидемията на СПИН. Каквито и мерки да бъдат взети, ако не се предприемат действия в планетарен мащаб, не ще бъде възможно да се ограничат и премахнат огнищата на смърто­носната зараза. Международната практика вече има значителен опит за премахването със съвместни усилия на всички страни, из­цяло или почти напълно, огнищата на редица опасни заболявания -например на едрата шарка или на маларията.

Тези и другите подобни на тях глобални проблеми имат характерис­тики, които ги отличават от всички други проблеми, пред които са из­правени или са се изправяли в миналото хората. Определят тяхното зна­чение и заедно с това служат като критерии за тяхното различаване. Основни са следните:

• Това са проблеми, които засягат съществуването на всички индиви­ди, па цялото човечество. Не са проблеми на една нация или само на група нации. Не са проблеми само на развитите държави или на онези страни, които обикновено определят като „развиващи се страни". Не са проблеми само на богатите страни, но и на онези, чието население тъне в бедност. Последиците от всяка масирана употреба на термоядрените арсенали, с които разполагат основните ядрени сили може да предизвика всеобща гибел, без да прави разлика между богати и бед­ни, развиващи се и напреднали, големи и малки.

• Глобалните проблеми изискват неотложни решения. Те не мо­гат да се решат с един замах, отведнъж, в кратко време. Но не е възможно да бъдат пренебрегвани, тъй като забавянето на реша­ването носи много сериозни и неблагоприятни последици. Недостигът на продоволствие и питейна вода все повече ще се изостря, а неразумното, разхитител но разпиляване на суровините и на не възобновилите се енергийни ресурси (газ, нефт, въглища) не­избежно води към тяхното изчерпване. Разрушаването на озоно­вия слой или катастрофалното затопляне на климата не могат да бъдат пренебрегвани безкрайно дълго.

• Това са проблеми, които не може да реши сама никоя страна, колкото голяма, богата и силна да е тя. Никоя страна не е в състо­яние да спре на своите граници преминаването на отровните газо­ве, на разваления въздух или замърсените води на международни­те реки. Не може да спре унищожаването на горите, на разнооб­разието на флората и фауната или гибелното замърсяване на мо­ретата и океаните.

• На тези проблеми е присъща комплексност. Те са свързани едни с други, образуват сложен възел, който не може да се развърже на части. Термоядрената гибел се проявява не толкова чрез непос­редствените си последствия, а най-вече като катастрофално и непоправимо разрушаване на екологичния баланс. Растящият недо­стиг на продоволствие и суровини е свързан с промените в насе­леността на земята. Бедността снижава равнището на здравеопаз­ването и на образованието.

Появата на глобални проблеми придава нови измерения на значени­ето на международните отношения, защото решаването на тези пробле­ми изцяло е в тяхната сфера. Затова самото съществуване на човече­ството зависи от състоянието на международната система и от способ­ността на политиците да използват нейните възможности. От друга страна явленията, които смущават нормалното й функциониране предизвикват неблагоприятни последици много по-вредоносни, отколкото неблагоп­риятните последици, непосредствено произтичащи от тях.

Глобалните проблеми влияят върху значението и съотношенията на структурните елементи в системата на международните отношения, действат като критерии за определяне на оптималните й състояния, извеждат на преден план ролята на политическите решения и сътруд­ничеството пред агресивното насилие. Войните и конфликтите увели­чават опасността от термоядрения колапс, рушат природната среда, обричат на глад и страдания огромни човешки маси - с една реч, те не само не способстват за намиране на отговор за големите и трудни об­щочовешки проблеми, но още повече влошават състоянието. Студена­та война, конфронтацията, както и нагнетяването на международно напрежение стават състояния, които ако не влошават нещата, блоки­рат възможността за онова международно сътрудничество, без което проблемите не могат да бъдат решавани. Изводът е еднозначен - през втората половина на XX век развитието доведе до състояние, ко­гато поддържането на определено, оптимално състояние на меж­дународните отношения става жизнено необходимо.

За забелязването и оценяването на глобалните проблеми може би най-голямо значение има развитието на военните технологии - създаването на ядреното оръжие. Великите открития на физиците в овладяването на коло­салната енергия на атома не бяха способни да привлекат вниманието на по­литиците, а още по-малко да ги разтревожат. Но ядреното оръжие е инстру­мент на войната, а войната е форма, състояние на международни отношения. През онези години запазването на световния мир, за да се избегне термоядрена катастрофа често бе определяно като „глобален проблем № 1".

И все пак, беше нужно време, за да се открие проблемът. Вероятно значение за забавянето имаше недостатъчният практически опит - яд­рено оръжие против градове и хора бе употребено само два пъти, против японските градове Хирошима и Нагасаки (август 1945 г.). Друг практически опит нямаше. Значение имаше и относителното несъвършенство на употребените през 1945 г. оръжия. А и събитието стана в края на кръвопролитна световна война, в която всеки ден биваха убивани хиляди хора. Въпреки ужасяващите резултати надеждата за оцеляване и успешна за­щита от ядрено нападение се запази, защото самото това оръжие все още се преценяваше с критериите за традиционните въоръжения. Близо три десетилетия мащабът на истинската опасност остана скрита. За да може тя да бъде оценена, нужно беше ядрената катастрофа да бъде схва­ната като разновидност на друг глобален проблем - на екологическия срив. Колкото страшни и да бяха ударното, топлинното, радиационното и другите въздействия на взрива, те дълго не бяха преценявани като гло­бална опасност. Запазваше се надеждата, че е възможно да бъдат лока­лизирани и че след тях все пак може да се оцелее. Екологическите пос­ледици оставаха в сянка.

През 70-те години беше безусловно доказана смразяващата перс­пектива на „ядрената зима". Беше доказано,че дори употребата на по-малко от 10 % от натрупания ядрен потенциал ще предизвика климатич­ни процеси, които променяйки катастрофално температурата върху цели континенти, а и върху цялата планета, ще прекъснат непоправимо био­логичния цикъл. Проблемът да се предотврати термоядрения конфликт прерасна в проблем за физическото оцеляване на човечеството, за за­пазване на живота върху планетата.

Промяната бе огромна. През хилядите години на своето съществу­ване човечеството практически се беше убедило, че макар всеки човек да е смъртен, то, самото човечество, е безсмъртно. Такъв беше истори­ческият опит. многократно и неизменно потвърждаван от развитието. Въпреки международните кризи, конфликтите, унищожителните и кръвопролитни войни животът върху планетата не е прекъсвал, цивили­зацията е оцелявала, развитието е продължавало. През втората полови­на на XX век човечеството трябваше да разбере, че е загубило безсмърти­ето си. Не само отделните индивиди, но и самото то е станало смъртно, защото неразумното използване на неговия творчески гений и на плодо­вете на научния и технологическия напредък коренно са променили ус­ловията на неговото съществуване. Онова, което през 50-те години бяха прозряли само отделни блестящи умове ( Алфред Айнщайн, Бертран Ръсел или Фредерик Жолио Кюри), в края на века получи неопровержи­мо потвърждение.

3. Значение на международните отношения и на тяхната... 43

Последвалите проучвания показаха, че все пак се касае само за „върха на айсберга" Все повече учени достигаха да извода, че и дори екологи­ческият срив от термоядрена катастрофа да бъде избегнат, неразумното използване на енергетичните, суровинните, продоволствените и други­те ресурси на земята, както и замърсяването на природната среда също водят към екологичната катастрофа. Само че по-бавно. Но с подобни крайни резултати.

Оказа се. че независимо от това, дали се касае за избягване на термоядрена катастрофа или за предотвратяване на екологически срив, един­ството, неделимостта на земната екосистема еднозначно и категорично изисква единни действия в планетарен мащаб. Постепенно стана ясно, че никое национално усилие не би могло само по себе си да реши тези проблеми. Оказа се, че обединените усилия на всички страни и народи са абсолютно необходими. А единствената система на социални отно­шения, в рамките на която могат да бъдат предприемани тези обедине­ни усилия е системата на международните отношения. Такава беше ло­гичната линия на разсъжденията, които довеждаха до заключението ,че от състоянието и от развитието на тази система повече от всичко зависи запазването на човечеството. Системата се оказа решаваща не само за функционирането па всички други системи на социални отношения, но изобщо за тяхното запазване.

Още в условията на студената война правителствата и политиците трябвате да разберат, че колкото и сериозни да са идеологическите спорове и политическите борби, техният смисъл и значението им блед­неят пред възможността от универсално самоунищожение. Наложи се да разберат, че глобални проблеми могат да бъдат решавани само с глобално единодействие, т.е. пак в рамките на международните отно­шения. Възникна положение, при което никой избор в която и да е дру­га социална област не е по-драматичен и съдбоносен от избора между мира и войната и че никоя друга система на социални отношения не може да има такова съдбовно значение, каквото има системата на международните отношения.

Стана явно, че нарушаването на нормалното състояние на междуна­родната система може да има последици, от които никоя нация не може Да се запази. Създадоха се предпоставки за ново политическо мислене, както и за научни изследвания, основаващи се на планетарни категории, изводи и мащабност. Така мостът към очертаването на всички други гло­бални проблеми и свързването им в едно беше построен.

Възникването на глобалните проблеми се оказа фактор, действащ като универсална връзка на цялото човечество, защото те са резултат и израз на взаимозависимостта. Сега взаимозависимостта на страни и на­роди е безспорна. Изучават я учените. Признават я политиците. Самата система на международните отношения е плод на тази взаимозависи­мост. И би било неразрешима задача ла се оспори, че в началото на XXI век тя е получила скорост, форми и мащаби, каквито миналото не е по­знавало. Още по-съществено е обстоятелството, че взаимозависимост­та придоби ново качество, премина в ново състояние. За първи път тя определя не само условията за съществуването на страни и народи, но и запазването им от ужасна гибел.

Развитието показа, че на границата на XX и XXI век с започнало да се утвърждава ново съотношение между националното и общочовеш­кото, между националния интерес, националната политика, от една страна, и общочовешкия интерес и световната политика, от друга страна. Без да губи от своята пъстрота и многообразие, светът е започнал да става все по-цялостни. А това означава, че всяко ограни­чено в тесни национални рамки политическо мислене и произтичащото от него поведение в новите условия стават вече неспособни да решават неотложните, но жизнени проблеми, тъй като пренебрегват общочовеш­ки интереси. Рушат се стари от векове представи, ценностни системи и приоритети на външна политика и световно общуване. Възникват нови. Зараждат се нови форми и структури за международно взаимодействие и общуване. Налагат се други виждания - глобални и общочовешки. Националната ограниченост и провинциализмът във външната по­литика, издигнати до всеобщност може да станат гибелно опасни за цивилизацията.

Разбира се, от това не следва, че националните интереси, национал­ната външна политика, особеното и различното в нея, както и национал­ната международна сигурност ще изгубят предишното си значение. Оз­начава само, че те ще се реализират в нови условия и по нов начин.

Всичко това води към заключението, че в идващите години значени­ето на международните отношения в живота на хората, на нациите, на човечеството, ще придобива нови, още по-високи стойности.

4. ИЗСЛЕДВАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Колкото по-големи стават ролята и значението на международните отношения, толкова расте и потребността от познаването им. А когато тяхното значение стане екзистенциално, когато стане жизнено, съдбо­носно важно, същото значение придобива и потребността от това позна­ние. Към него се насочват не само политиците и държавниците. Все по­вече изследователи, учени от много страни се обръщат към него. Дваде­сетият век донесе наред с всичко друго и извънредно бързо увеличаващ се интерес към знанието за международните отношения. Израз стана появата в много страни на големи научни центрове и институти, чиято дейност е посветена изключително на тази цел.

Това обстоятелство е в противоречие с мнения на някои политици и учени, които са склонни да поставят под съмнение възможността на това познание. Техният брой обаче не е голям и подобни мнения са рядкост. Други по-предпазливо изразяват убеждение, че познанието за междуна­родните отношения било обречено да остане нищожно, крайно ограни­чено в сравнение с мащабите на системата и нейната изключителна слож­ност. Най-често подобни съмнения са свързани с проблемите на про­гнозирането, а от тук, както ще видим по-нататък, и с възможностите за нейното управление.

Аргументи се търсят в три основни направления:

• Първото са мащабите на системата. Тя обхваща цялата човеш­ка интернационална общност. Рамките на международните отно­шения съвпадат с глобалните рамки на общността. Преките и не­преките влияния върху явленията на световната сцена идват от всички посоки. Събития в най-далечни и непознати краища на планетата неочаквано се преплитат, за да предизвикат непредви­дими последици. Това в последна сметка прави участниците в от­ношенията върху световната сцена no-скоро зрители, отколкото актьори.

* Други поставят акцент върху сложността на тази огромна, планетарна система от взаимоотношения и връзки. Движението, промените, явленията в международната среда се предизвик­ват и определят не само от онова, което става в нея. Даже и то, отделно взето е необозримо сложно. Но международните отно­шения зависят от безкрайната пъстрота на социалните процеси в стотици страни, всеки, от които може да има неповторимо сво­еобразие. Някои от сложните явления в международните отно­шения се диктуват от състоянието и процесите в цялата светов­на общност. Влияят промените в природната среда, развитието на производителните сили, формите на общественото устрой­ство, държавният строй, дори значителни научни открития, как­вото например беше разлагането на атома и достъпът до енергия­та, затворена в него.

• Третото направление по свой начин съединява първите две. Осно­вава се на това, че тази стихийно възникнала и също до голяма степен стихийно развивала се система от социални отношения има толкова неустойчиви връзки и вътрешни взаимодействия, че се превръща в царство, па случайностите. Това прави дори при наличието на системност промените непредсказуеми. Познание­то за възможното развитие на международните отношения , за явленията в тях е обречено винаги да остава в рамките на ограни­чен практически опит. Сигурното в тази сфера е нищожно в срав­нение с огромната и непреодолима несигурност. Дори и да оставим настрана принципната а логичност на всеки дове­ден до абсолютизиране агностицизъм, криещ се в това, че за да се от­хвърли възможността да се опознае нещо е необходимо някакво знание за него, дори и да оставим настрана това, ме само с отрицателни съжде­ния не е възможно да се изведе правилно положително съждение, по­добни съображения са неоснователни. Международните отношения са познаваеми. Съществуват и друти системи, какъвто например е Космосът, които са и по-мащабни, и по-сложни, но познанието за тях расте. И е полезно.

Царство на случайността е онова, което е извън границите на позна­нието. Познаването на тези изнесени извън границите и притежаващи такова голямо значение отношения е единственият начин да се ограни­чи случайността в тях. Да се каже, че познаването на международните отношения е нужно и полезно е малко, защото познаването им расте в същите пропорции и темпове, в които се увеличава тяхното значение. И когато те придобият екзистенциално значение, то и познанието за тях също става жизнено потребно - за да се решат глобалните проблеми, за да се подобрят условията на човешкото съществуване и светът да се предпази от международни явления с катастрофални последствия.

За да се опознаят, изследват и изучат международните отношения не е достатъчно да се узнае какви са в момента или какво ги определя. Потребно е да се узнаят и миналото, и перспективата за бъдещето им, начина по който взаимните им връзки действат, нужно е да се опознае тяхната системност.

Два са основните подходи към опознаването на международните отношения и тяхната система - емпирико-историческият и теоретичес­кият. Всеки от тях има предимства, които не са присъщи на другия. Но и всеки има недостатъци, каквито другият не притежава. Затова те се допъ­лват. Само чрез съчетаването им може да се постигнат оптимални ре­зултати. Единият е обърнат предимно към миналото, другият - най-вече към бъдещето, но и двата в тяхната полезност за практическите дейности за обезпечаване на емпирико-историческия подход към изучаването на международните отношения картината на съществуващите във всеки даден момент международни отношения се следи постоянно от полити­ците и учените. Нейното познаване не е само обект на научен интерес. Има преди всичко практическо значение. Международните отношения са средата, в която се реализира външната политика на всяка страна. От тях­ното състояние и от промените, които стават в тях в много голяма степен зависи външнополитическото поведение, реализирането или зашитата на националните интереси, състоянието и развитието на националните со­циални, политически, икономически и други външни отношения. Позна­ването на проблемните ситуации е необходимо за техния анализ и за взе­мането на всяко външнополитическо решение.

Да се обрисува дори моментната картина на съществуващите отно­шения върху световната сцена, не е лека задача. Трудността идва от мащабите и сложността на тяхната система. Но познанието в тази област е толкова необходимо, че всяка страна полага големи усилия за това и изразходва значителни средства.

Тъй като държавите и отношенията между тях имат най-активно и водещо значение за промените в международната сцена, основното внимание се насочва преди всичко към тяхната политика и взаимоотноше­ния. Затова една от основните функции на специализираните за поддържа­не на постоянни отношения техни органи - постоянните дипломатически представителства, е събирането на информация. Наред с тях, всички държави поддържат организационно и функционално обособени служ­би за външно разузнаване. Състоянието на международните отношения постоянно се следи от средствата за масова информация - телевизия, радио, печат, изследва се от специализирани научни институти, полити­чески и други организации.

Би могло очертаваните по този начин картини на проблемните ситу­ации и на общото състояние на международните отношения в даден момент да се определят като своеобразни „разрези по хоризонтала" на реалната международна обстановка, в която се намира една или друга страна. По този начин, повече или по-малко подробно те се разглеждат и анализират от политиците, дипломатическите и други специализирани органи и служби. Това е естествено и необходимо, особено при ситуаци­онните анализи, предхождащи вземането на външнополитическите ре­шения. Обаче, колкото и широко да се използва този начин, той не е лишен от недостатъци.

Преди всичко, за да се очертае картина на всяка конкретна между­народна ситуация в цялата и пълнота е необходимо да се събере и об­работи огромно количество информация. Процесите на постоянни про­мени и особено скоростта, с която те протичат, обикновено изискват тази информация да постъпва и да се обработва максимално бързо. Това невинаги е възможно. Не едновременното получаване на инфор­мацията значително снижава точността на изображението, ако не я направи безполезна. Спецификата па международното общуване е та­кава, че информацията за него винаги страда от непълноти. По различ­ни съображения, голяма част от нея се укрива. Нерядко тя се смесва с дезинформация. Обхващането, обработването и съхраняването на тол­кова големи информационни обеми налага да се ангажират много го­леми материални и интелектуални ресурси. Донякъде тези трудности се преодоляват, като се увеличава числеността на дипломатическия апарат или чрез използване на по-голям брой експерти. С широкото въвеждане на компютърна техника, през последните десетилетия бе направена много успешна крачка към бързо събиране и обработване на големи информационни масиви. И все пак, дори и най-подробната, напълно съответстваща на реал­ностите и навреме очертана картина в много отношения има характери­стиките на моментална снимка. Тя изразява състоянието на междуна­родните отношения към даден момент, но не разкрива тяхната динами­ка. Разбира се, има начини да се преодолее този недостатък, като се приложи онова, което са използвали в края на XIX век изобретателите на кинематографа братята Люмиер. Ако картината на постоянно проме­нящите се международни отношения бъде многократно очертавана през определени интервали от време и образите бъдат сравнявани, движени­ето също както в киното става видимо. Става възможно да се видят тен­денциите, закономерностите и с тяхна помощ да се разкрие движението като непрекъснат процес. На свой ред това открива възможности да се правят предвиждания. В много случаи се постъпва именно така. Но це­ната е висока, защото количеството необходима информация се умно­жава многократно, а и наблюдението изисква време. Порастват изисква­нията за пълнота и точност. Наистина и в този случаи се намират начи­ни да се преодолеят затрудненията. Най-често използвани са:

• Като се увеличи интервалът на моментните наблюдения

• Като се стесни полезрението и наблюдението се осъществява в рам­ките на по-тесен функционален сектор или пространствен район

• Като се елементаризира картината, чрез пренебрегване на детай­лите

Но очевидно е, че при всички тези начини качеството на изображе­нието се влошава и равнището на познанието става по-ниско.

Третият недостатък е още по-трудно преодолим. При този начин на изследване придобитото познание е толкова по-ценно, колкото очерта­ната картина точно съответства на реалното положение. Всяко промяна я отделя от реалната картина и я прави неточна. Освен това вътрешните съотношения и връзки между фактите, между отделните елементи на ситуацията не могат да бъдат променяни без да се наруши точността. Изображението трудно се манипулира, в много отношения то е „неоперабилно". Опитите да се набелязват варианти за въздействие върху си­туациите и да се използва „метода на пробите и грешките", за да се разши­ри познанието или да се оптимизират решенията, като се сравнят резул­тати от различни техни варианти, в сферата на международните отношения е неприложим. В естествените науки широко се използва експе­риментът, но в областта на международните отношения тъкмо по голе­мите и жизнени въпроси залогът е толкова голям, че всякакъв експери­мент е или практически невъзможен, или е неприложим.

Широкото използване на начина за изучаване на международните отношения, за който става дума, се обяснява най-вече с лекотата на не­говото организиране, с редица негови преимущества, с по-ниските изис­квания към подготовката на оперативния персонал, както и с възможно­стта да се запазва по-тясна връзка с реалността. Преимуществата му компенсират много от недостатъците му и той не може да бъде изоста­вен. Нещо повече, в някои случаи той е незаменим.

Има и друг начин за изучаване, опознаване, анализиране на меж­дународните отношения -теоретическият подход. Основава се на това. че редица елементи на международните отношения разкриват сход­ства или просто се повтарят , повтарят се и взаимодействия. Прили­чат си процеси. Международното общуване е силно стандартизира­но, подчинено е на множество трайно установени, в много случаи абсолютно необходими стереотипи. Заедно с това в процеса на раз­витието или при всяка ситуация има елементи, които са съществени, но други са незначителни, временни, ефимерни. Затова международ­ното общуване може да се разложи мислено на отделни елементи. връзки, структури, закономерно повтарящи се взаимодействия и така нататък и всеки елемент да се обозначи с термин, със знак или по друг някой начин. Макар да отразяват спецификата на конкретните ситуации, много елементи могат да бъдат пренебрегнати, ако нямат съществено значение.

За обозначаването няма съществено значение начинът. Възможно е това да се направи с думи - термини с точно определено съдържание. Възможно е да стане със символи. Може с цифри, с електрически, свет­линни или други някакви импулси. Важното е всеки знак да има точно определено значение. Така може да се формализира същественото във всяка информация и всъщност да се изгради теоретичен модел, изобразя­ващ отношенията върху международната сцена. Всяка наука създава но същество теоретичен модел на предмета, който изучава. Предимствата на този начин са значителни:

• Позволява по-добре да се обобщава информацията. Това прави приемането и предаването й по-лесно. Съхранява се по-успешно, а при съхранението и носителите й заемат по-малко място. Ха­рактеризира се с яснота и прегледност. В по-висока степен се под­дава на систематизиране. Недостатъкът, свързан с пренебрегва­нето на специфични, но уникални особености, ако те нямат голя­мо значение, не вреди съществено. Дори е полезно, защото пре­махването на несъщественото позволява на преден план да се из­веде същественото, важното, определящото.

• Формализираният модел може по-добре да отразява не само моментните състояния, но и движението на изобразявания от него обект.

• Така организираната информация може no-лесно да се обработ­ва, да се класифицира и намира, като се използват технически средства.

• Много съществено е, че за разлика от описателната вербална или друга информация за неподвластната на индивида конкретна об­становка, теоретичният модел е само един мислен образ. Гради се в съзнанието на изследователя или на практика. Затова му е подвластен, той може да го променя. Като познава връзките и вза­имодействията, може мислено да експериментира, за да установи по какъв начин промяната на който и да е от елементите ще пре­дизвика промени в другите елементи. С други думи, теоретични­ят модел е „ опсрабиле/i". Това открива много по-добри възмож­ности да се прогнозира бъдещото развитие, да се предвиждат пос­ледиците от приемането на едни или други варианти на решения.

• При формализирането на изображението на реалните отношения еднообразието на елементите, с които се борави позволява да се въвеждат е no-висока степен и количествени характеристи­ки, а това на свой ред открива поле за използване и на математи­чески методи

• Теорията, като позволява да се формализира информацията, пра­ви възможно да се използва изкуствения „интелект" на ком­пютрите.

Понякога към теорията се предявяват неоснователни обвинения, най-често, че практическата полза от нея била малка. Какъв бил смисълът от Дълбокомисленото жонглиране с отвлечени понятия за субекти, структури, взаимодействия и т.н., щом трябва да се предприемат действия. Когато се вземат решения, трябвало да се мисли конкретно и да не се витае из дебрите на теорията. По този повод дори един известен профе­сор в Харвардския университет беше писал в началните години на формирането на теориите за международните отношения, че те можели да ни ориентират в съвременния свят не повече, отколкото старинна географска карта можела да послужи на съвременен мореплавател.

Днес подобни преценки са рядкост и ако се срещнат, идват обикно­вено от страна на практици, на които теорията се струва скучно и труд­но занимание. За да се прецени ползата от Теорията на международните отношения, трябва да съществува яснота за онова, което тя може да даде. И още повече - за онова, което не може да се иска от нея. Тя спомага за намиране на правилни решения, инструмент е за постигането им, но както всяка друга теория, тя не е предназначена да дава готови решения. Пол­зата от нея е неусетна, защото тя насочва мисленето, без да го заменя, като позволява да се обработва информацията така, че да се излезе от равнището на емпиричното. Позволява да се разбира частното, без да се губи от полезрението общото и спомага да се изведе същественото пред второстепенното и незначителното. Разбира се, и най-съвършена­та теория е безсилна при липса на информация или при наличие на де­зинформация. А и голямо значение имат качествата на индивидите, ши­то могат да се възползват от нея - и най-точният и съвършен компас не може да замени интелигентността и мъдростта на капитана.