Отношения

Понятията „конфликт" и „конфронтация" не са еднозначни. Те не трябва да се смесват, макар това често да се прави. Двете явления имат близка връзка. И конфронтацията, и конфликтите деформират междуна­родната система със своя деструктивен характер. Конфликтът е един от факторите, поради които възниква, набира сила и острота конфронтаци­ята. В нейната основа винаги се намира остър сблъсък на конфликтни интереси. Възникнала, тя създава условия за развитието на конфликти. При нея и малките международни противоречия могат да имат много тежки последици. Тя сковава действията на дипломацията за развързва-не на конфликтните възли. При нея различията между страните бързо и лесно стават остри конфликти, а съществуващите конфликти трудно се преодоляват и решават. При взаимодействието между двете явления решително доминират положителните обратни връзки, които засилват взаимодействията. И на двете е присъща тенденция към ескалация. Вся­ко ново конфликтно противопоставяне засилва конфронтацията, а след това конфронтацията на свой ред активира и изостря конфликтното про­тивопоставяне.

И все пак, различията са съществени. Това изисква при анализите на конкретните ситуации, а и при преценките за състоянията в системата

486 ОСОБЕНА ЧЛСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

на международните отношения на регионалното и на глобалното й рав­нище различието да се взема предвид. Конфликтите възникват при сблъсък на страните по конкретен проблем, докато конфронтацията е обша характеристика на отношенията между два и повече субекта на международни отношения или е обща характеристика за състоянието в цялата международна система. При конфликтите може да доминира и рационалното поведение, насочено към благоприятно за съответната страна решаване на проблем, докато при конфронтацията водещ еле­мент и доминиращ фактор е емоционалното отношение. Не всеки конф­ликт води към конфронтация, а и сама по себе си конфронтацията не предизвиква неизбежно конфликтите. Възникналият в условията на кон­фронтацията конфликт може да се развие бързо и да бъде приключен, но конфронтацията да остане. В много случаи конфликти върху между­народната сцена възникват бързо и протичат много активно, докато кон­фронтацията е трайно състояние на отношенията, което има ниска ди­намика, голяма инерционност, възниква и се развива по-бавно, но за пре-одоляването му са нужни повече време и повече усилия. От всички емо­ции неприязънта умира най-бавно.

В основата на всеки международен конфликт се намира противоре­чие на интереси. Но не всяко противоречие на интереси предизвиква конфликт. Има противоречия на интереси, които страните съзнават, но не им придават особено и голямо значение. В други случаи, макар да придават значение на противоречието, страните може да намират, че е по-важно да запазят добрите си отношения и да си сътрудничат, тъй като по-съществено е значението на други съвпадащи техни интереси. Една или друга страна може да осъзнава наличието на противоречие на инте­реси с друга страна, но да избягва конфликта, тъй като се съобразява с това, че не й достигат сили и средства, за да го спечели. Примирението на слабия ражда умереност на поведението му. Доминацията на хегемо­на или коалиционна, съюзна или блокова дисциплина могат също да създават пречки за конфликтно поведение на страни, които помежду си имат сериозни сблъсъци на интереси, ако хегемонът изисква това.

Конфликтните отношения се основават па.противоречия на инте­реси, мито страните преценяват като първостепенни и ги нами­рат за толкова важни, че са готови да действат по начин, наруша­ващ нормалното им и неконфликтно международно общуване. Зна­чението на интересите, заангажирани в конфликтното отношение, може

3.3. Международни конфликти 487

да бъде различно и това обикновено определя остротата на конфлик­та и мястото, което той ще заеме в общия комплекс на отношения между страните му. Възможно е конфликтът да разруши напълно нор­малните отношения, но също тъй е възможно да се ограничи само в определен сектор на отношенията и страните да запазят нормалното си общуване и дори активното си сътрудничество в други сектори. Така например, доста често избухващите икономически „войни" между стра­ните в Европейския съюз, между Европейския съюз и САЩ, между Япо­ния и САЩ или Европейския съюз и Япония, макар да се отразяват не­благоприятно, все лак не прекратяват успешното политическо, военно и друго сътрудничество между тях.

Всеки конфликт възпроизвежда някакво противоречие, но го възпро­извежда в много остра форма. Толкова остра, че импулсите за решава­нето му чрез взаимни отстъпки се оказват подтиснати. Противоречието не би довело до конфликт, ако някоя от страните, считайки, че засегна­тият й интерес не е толкова съществен, се окаже готова да отстъпи. От­тук следва, че съществува зависимост между възможността да възникне международен конфликт и твърдостта в позицията на заангажираните в него страни. Но от това не следва, че конфликтите върху световната сцена избухват поради действието само на субективни фактори, и не следва, че те всякога са резултат от неотстъпчиво поведение. Формира­нето на външнополитическите интереси винаги съдържа и силно изразе­ни субективни елементи, тъй като интересите възникват като процес на осъзнаване на потребности. Но заедно с това трябва отново да се при­помни, че независимо от това, интересите не губят обективната си осно­ва, тъй като потребнос гите са обективни състояния. От това следва само, че неотстъпчивостта на страните, заемането от тях на непримирима по­зиция е не повече от един от субективните фактори, който допълнител­но усложнява пътя към решение на конфликта. Неотстъпчивостта на стра­ните може да се дължи на много причини, между които и на погрешни представи за приоритет ите на засегнатите интереси или на неправилно разбиране по същество на тези интереси. От друга страна и готовността да се прояви добра воля има определени обективно съществуващи огра­ничения, определяни от същността на интересите и от техните приори­тети. Във всички случаи обаче твърдата позиция на която и да е от стра­ните, нейната решителна неотстъпчивост предизвиква аналогична реак­ция у другата страна. Обратното влияние на тази реакция на свой ред

488 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

въздейства върху първата страна. Възниква много опасен затворен кръг от взаимни влияния, който води към засилване на противопоставянето. И все пак, само по себе си осъзнаването на противоречието, на зна­чението на засегнатите интереси или твърдостта на позициите не озна­чават неизбежно възникване на конфликтна ситуация. Това са необходи­ми условия, но е потребно още нешо. Международният конфликт се за­ражда като колизия на интереси и би останал no-скоро само възможен или вероятен, ако развитието бъде спряно на това равнище. Ако колизи­ята на интереси не прерасне, както стана дума, в колизия на действия, ако не прерасне в конфликтно поведение. Но когато последното стане факт, конфликтът се екстериоризира и така намира формата на своята открита външна проява. Противоречието приема острата си форма то­гава, когато страните или едната от тях предприеме действие, пряко на­сочено към едностранно решаване на противоречието в нейна полза. Ситуацията приема особено сериозен обрат, когато това действие съдържа силови елементи.

Централна, основна, определяща ос на всеки международен конф­ликт е едно двустранно отношение на противоположни интереси. По съще­ство конфликтът винаги е двустранно коифронтационно отношение. Но като негови участници могат да се включат много страни. И когато като страна в конфликт участва някакво множество от субекти, между тях възниква понякога много сложна система от връзки, зависимости и отно­шения, имащи вторичен характер, тъй като произтичат от качеството им на страни в отношението. Позициите на групата субекти на международ­ни отношения, намиращи се на една и съща страна на конфликтното от­ношение, могат да бъдат еднакви и тогава те действат повече или по-малко монолитно, единно, по сходен начин. Но интересите им, а оттук и позициите им може да не съвпадат напълно. Между тях може да има раз­личия. Тогава възниква сложна градация на отношения между тях. Раз­лично може да бъде отношението към конфликта и на страните, които не участват в него. Тези страни могат да се стремят да го ограничат и да го прекратят, но може да се стремят да го разпалват, могат да симпатизират или дори да подкрепят някоя от участващите в него страни, но могат да имат нескрито враждебно отношение към някои от тях.

Държави, чиито интереси са заангажирани в конфликт, невинаги са склонни открито да вземат позицията на участник в него. Понякога пред­почитат да останат настрана от прякото им включване, да скриват и

3.3. Международни конфликти 489

отричат своето участие, В кризисната ситуация на студената война вза­имното сдържане нерядко заставяше големите участници в двата противопоставили се световни блока, преди всичко лидерите им САЩ и СССР, да се въздържат от пряко участие във въоръжени конфликти меж­ду страни, намиращи се в тяхната политическа орбита.

Между страните, намиращи се на една и съща страна в основното конфликтно противоречие, се установяват отношения на сътрудниче­ство, единодействие, на фактическо или юридически оформено съю­зяване. Така че в рамките на конфликта възниква сложен и подвижен комплекс, който включва не само отношения на конфронтация и бор­ба, но и отношения на взаимна подкрепа и сътрудничество. Все пак най-голямо остава значението на основното конфликтно противо­речие. При всеки анализ на международен конфликт изключително важно значение има точното му определяне, отделянето му от обща­та маса на отношенията, формулирането му. защото то е, което уп­равлява целия пъзел на отношенията, съгласува ги и ги споява. Разре­шаването на конфликта винаги е разрешаване на основното конфлик­тно противоречие.

Понякога наслояването на разнообразните отношения в общата кон­фликтна подсистема е такова, че основното конфликтно противоречие може да се окаже изместено, скрито, засенчено от другите противоре­чия. То може да намери форми на израз, които невинаги ясно показват истинското му съдържание, а това затруднява анализите при опитите да се намери изход от конфликтната ситуация.

Многообразието на интересите, които могат да бъдат заангажира­ни, води до голямо разнообразие на международните конфликти. Те могат да се развиват в сферата на глобалните отношения и да засягат цялата система, но могат да протичат само в регионални рамки, образувайки местни подсистеми на конфликтни отношения. Могат да са резултат от едностранна агресивна активност на една от страните, може да възник­нат поради двустранна агресивност. Могат да протичат интензивно и остро, но има конфликти, които протичат с различна интензивност дълго време и могат да се отделят в група на „конфликти с ниска интензив­ност" или на „тлеещи конфликти". Такива конфликти задълго създават огнища, които съдържат опасност от внезапна ескалация. Когато стра­ните не са прибягнали към пряка употреба на въоръжена сила, конфлик­тите между тях може да се ограничат само в определена сфера на отно-

490 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

шенията им, без да разрушават отношенията в другите сфери.

Типологията на международните конфликти е разнообразна. В зави­симост от избрания критерий, конфликтите могат да бъдат отнесени към различни класификационни групи.

Ако за класификационен критерий се избере естеството на конф­ликтния проблем, международните конфликти могат да бъдат :

• териториални

• политически

• дипломатически

• икономически

• етнически

• религиозни

• идеологически и т.н.

Особено остри са териториалните конфликти, но конфликтите на религиозна или идеологическа основа се преодоляват много трудно. Ако критерий е качеството на страните, конфликтите могат да бъдат:

• конфликти, в които и двете страни са държави

• конфликти между неправителствени субекти на международни отношения

• конфликти, в които едната страна е държава (или държави), а дру­гата страна няма това качество, тъй като е неправителствен су­бект на международни отношения

С оглед на средствата, които използват страните една против друга, конфликтите могат да бъдат:

• конфликти, в които страните не прибягват пряко към въоръжена сила

• въоръжени конфликти

С най-тежки последици са въоръжените конфликти. Техните после­дици са тежки не само за страните, но и за цялата международна обш-ност. Международните войни нарушават международния мир и сигур­ност и увреждат много страни, които не участват в конфликта.

Преценявани с оглед на броя на участващите страни и терито­риалния им обхват, конфликтите биват:

3.3. Международни конфликти 491

• двустранни

• регионални

• глобални

Според скоростта на тяхното протичане, конфликтите могат да бъдат отнесени към модела на:

• конфликти с висока интензивност

• „тлеещи" конфликти, конфликти с ниска интензивност

Конфликтите с ниска интензивност понякога могат да траят десети­летия, променяйки периодично интензивността си.

Теоретиците различават, с огпедвръзката мслсду печалбата и за­губата па страните в резултат от конфликта, моделите на:

• конфликти с нулева сума

• конфликти с ненулева сума

Ще напомним, че към първата група се отнасят конфликти, в които всяка печалба на някоя от страните означава равностойна загуба за Дру­гата и затова сумата на печалбите и загубите в конфликта е равна на „О". Най-силно изразеният и често срещан пример за този тип конфлик­ти са международните войни. Към втората група се отнасят конфликти, в които печалбите и загубите на страните нямат такава връзка и затова могат да бъдат различни за всяка от страните.

Според начина, по който с прик,1ючил конфликтът, могат да бъдат разграничени:

• конфликти, които завършват с поражение на една от страните

• конфликти, които са прекратени в резултат на компромиси и спо­разумение на страните

Спекулативни са твърденията, че докато не се „укроти" суверенността на държавите, конфликтите между тях не ще можели да бъдат избягва­ни. Тъкмо безусловното зачитане на суверенното равенство между тях е основата, на която може да се избягват конфликтите. Вероятно отново трябва да се подчертае, че няма основания конфликтите и конфликтно­стта да се извеждат от някаква изобщо присъща на хората агресивност, по израза на Моргентау - от присъщия на хората и на държавите „animus dominandi". Едно от убедителните доказателства е обстоятелството, че макар и да са твърде опасни и влиянието им върху системата да е голя-

492 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

мо, конфликтните отношения заемат не толкова голям дял от общата маса на отношенията върху световната сцена. Категорично преоблада­ват отношенията на сътрудничество.

Най-често след възникването им конфликтните ситуации протичат интензивно. При тях, също както при кризите, възниква интензивно раз­виващ се комплекс от прави и положителни за изостряне на конфликта обратни връзки и взаимодействия. Образува се затворен кръг, при който конфликтната ситуация започва сама да произвежда импулси, които я подхранват. С развитието на конфликта около основното конфронта-ционно противоречие се развива надстройка от вторични конфликтни отношения. Поради това конфронтационният комплекс получава дина­мика и импулси за развитие, различни от началните.

Вече бе посочено, че за разлика от сътрудничеството, което не може да възникне, да се развива и да се управлява едностранно, без съгласие­то на другата страна, възникването на международния конфликт е ре­зултат от едностранен силов акт. който превръща кризата в ефективен конфликт. Когато това стане, другата страна, дори и да се стреми да избегне конфликта, няма избор за поведение. Встъпва като страна във възникналото конфликтно отношение. При това бива ограничена още в едно отношение - по отношение на средствата. Задейства се безалтер-нативната закономерност на силата в международната система - силата може да бъде спирана само със сила. Защитата от сила винаги изисква да й бъде противопоставена сила.

Когато предизвикалата конфликта страна (или предизвикалите кон­фликта страни) е избрала стратегията на победата, конфликтната ситуа­ция се развива по схемата на „игра с нулева сума". Поне в началото такава е стратегията на страната, която пристъпва към насилствени дей­ствия. Другата страна и в това отношение е поставена в безалтернатив-но положение, защото промяната на схемата предполага сътрудниче­ство, а за сътрудничеството е нужно съгласие за възникването му. И тъй като няма други правила, а желаният резултат е една наложена чрез си­лово надмощие победа, естественият предел на взаимните силови дей­ствия са силовите потенциали на страните. Всяко увеличаване на сило­вия натиск активизира ответните силови усилия на противоположната страна. В тези условия изчерпването на силовите възможности и с това способността успешно да се противопоставя на която и да е от страни­те, означава поражение и победно тържество на другата страна. После-

3.3. Международни конфликти 493

дицата е, че във всеки подобен конфликт е заложена естественателдот-ция към ескалация. Тя не зависи от величината на страните или от мащаба на конфликта. Затова и малките, ограничени по мащаб конф­ликти са опасни, тъй като всека малък и ограничен конфликт съдържа в себе си зърното на голям конфликт с последици, съответстващи на ма­щабите му. Особено, когато възниква и се развива в по-широките рамки на кризисна обстановка.

Движейки се ло възходящата линия на своето развитие, конфликт­ната ситуация, за която отново ще напомним, че не зависи от едностран­на воля на страните, става все по-малко управляема. Затова търсенето на изход към прекратяването на международните конфликти е по-успеш­но в началото, отколкото в по-късните етапи на тяхното развитие.

Върху кризисните, а още повече при конфликтните международни отношения силно влияние обикновено оказва и връзката между вътреш­ната и външната политика, между вътрешнополитическите и външнопо­литическите ситуации, в които се намират страните в конфликта. Сред обществеността на враждуващите страни, под влияние на събитията, се развиват настроения, които пораждат импулси, влияещи върху поведе­нието на правителствата. От своя страна, търсейки да обезпечава под­крепата от обществеността или да снижава степента на нейното неодоб­рение, правителствената пропаганда се стреми да засилва или да от­слабва едни или други настроения в обществото. Екстремистки настро­ени вътрешни кръгове могат да тласкат към изостряне на конфликта. Обратно, активността на пацифистични движения може да сдържа екст-ремистки елементи в правителствените среди. Когато при кризи и конф­ликти с ниска интензивност противопоставянето продължава дълго, в обществеността на враждуващите страни се утвърждават стереотипни представи и настроения,

В теоретичното изследване на международните конфликти значи­телно място заемат трудовете на Лондонския център за анализ на конф­ликтите, на американски и руски учени. Общо е становището, че една от най-неблагоприятните особености на конфликтните отношения е прекъсването на информационните комуникации. В условията на конф­ликта, преследвайки силовата победа, страните пренебрегват възмож­ността да преосмислят своите позиции и да търсят решения, които да съчетаят чрез компромиси техните интереси. Нерядко се оказва, че та­кива решения съществуват, тъй като интересите им не са несъвместими.

494 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

Още по-голямо значение има друга особеност на конфликтите, из­разяваща се s това, че макар за тяхното избухване да е достатъчна едно­странната воля и действие на която и да е от страните, за прекратя­ването им е потребно съгласие и на двете страни. Началото на конфлик­тите се предизвиква с едностранен акт, но те се прекратяват и от тях се излиза само с двустранен акт. Последното изисква особен вид сътруд­ничество между страните, насочено към приемливо и за двете решение. Основателен е изводът на един от бележитите изследователи на между­народните конфликти Джон Бъртън, че възстановяването на комуни­кациите между страните с решаващото условие за намиране на изход от всяка конфликтна ситуация. Обаче сама по себе си кому­никацията не е достатъчна. Тя трябва да бъде и ефективна. Важни усло­вия за това cas:

• Разменяната информация да не се изопачава, да бъде точна и навременна и да се обработва с колкото може по-малко емоции и предразсъдъци

• Да е налице конфиденциален стремеж да се набележат въпроси, относно които да има обща заинтересованост от тяхното реша­ване

• Ако дискусията по тях започне, тя да бъде строго ограничавана само в техните рамки

• Страните добре да разбират, че споразумение ще бъде възможно, само ако всяка от тях бъде заинтересована то да бъде спазвано

• В много случаи дискретността на контактите и преговорите е край­но необходима. Общественото мнение в участващите в прегово­рите страни, под влияние на вкоренили се стереотипи и предраз­съдъци, може да настоява за позиции, които да пречат за постига­не на консенсус или компромис.

• Комуникацията става безполезна, ако страните или дори някоя от тях се води or формулата „Или всичко, или нищо". Тогава един­ственият възможен край на конфликтните взаимодействия е побе­дата на една от страните.

През 60-те години вниманието на теоретиците и изследователите на международните отношения беше привлечено от резултатите от изслед-

3.3. Международни конфликти 495

ванията на професора в Харвардския университет в САЩ Томас Шелинг. Ценността на изследванията на Шелинг беше много голяма и защото тех­ните резултати станаха достояние на политическия и научния свят в мо­мент, когато студената война достигаше своя апогей. Изхождайки от по­ложението, че сътрудничество и конфликт са двата най-крайни варианта на поведението в международните отношения и построявайки възможни­те модели, американският изследовател категорично се противопостави на утвърдилото се в теорията убеждение, че за изучаване и прогнозиране на конфликтите винаги е подходящ моделът на ,,игра с нулева сума". Чи­стото сътрудничество и чистият конфликт, показа Шелинг, са не повече от два крайни варианта на две противоположни отношения, но между тях няма непреодолима преграда. Напротив, съществува широко и разнооб­разно пространство на отношения, в които елементите на сътрудничество и елементите на конфликтността не само съществуват паралелно, но и много често се преплитат. Между сътрудничещи си страни могат да съще­ствуват конфликти с ниска интензивност и острота по определени въпро­си, както и между враждуващите може да има взаимо зависимости, които изискват сътрудничество. Противно на утвърдилото се в теорията стано­вище, че конфликтите върху световната сцена следва да се изследват като „игра с нулева сума". Шелинг доказа, че конфликти от този род са не общо правило, а са частен случай, който при това се среща не много често. В огромния брой случаи победата в конфликта не е унищожаването на про­тивника. Същинската цел е постигането на преследваните цели, съобраз­но със собствените ценностни критерии. Унищожаването на противника или победата над него е само едно от условията, едно от средствата за постигане на преследваните цели. при това невинаги необходимо или най-важно. А и целите на конфликтуващите могат да не съвпадат и ценност­ните им критерии да са съвсем различни. Конфликтите не са спортни състе­зания, в които състезателите се стремят към една и съща цел. В междуна­родните конфликти „състезателите" често преследват много различни цели. Онова, което за единия има първостепенна важност, за другия може да има второстепенно значение. Затова въпреки привидната несъвмести­мост на позициите и остротата на отношенията, ако поведението на стра­ните е рационално, взаимноизгодният компромис в огромния брой слу­чаи е възможен.

Това възлага голяма отговорност на политиците и външнополити­ческите стратези. Те трябвала помнят, че във вьншната политика емо-

496 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

циите са лош съветник и че същинската цел на конфликта не е победата над съперника и противника. Същинската цел е да се свалят препят­ствия, които той поставя за постигане на преследваните цели или да се запазят заплашените от него интереси. Постигането на победата, а още повече унижението и унищожението на противника неизбежно въвежда конфликтното взаимодействие в руслото на „игра с нулева сума", из­ходът от която зависи единствено от реалното съотношение на силите. В тези условия изходът е двувариантен: победа или поражение. Пораже­нието е нежелано, но цената на победата е висока - не бива да се забра­вя, че няма по-упорит, непримирим и зъл враг от победения враг.