Отношения

98 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

ят. Както всички други социални системи тя е възникнала, развивала се е и продължава да съществува, за да се намери отговор на обектив­ни потребности и произтичащи от тях интереси и цели. Надживяла е много революции, гигантски срутвания на класови, съсловни. религи­озни институции и общества, инкорпорирала промяната, не е оставала същата. Отразявала е промените, но е запазвала своята цялост. Непри­миримите конфликти и кръвопролитните войни са нарушавали нейно­то нормално функциониране, но тя е продължавала да съществува. Рухвали са империи, изчезвали са субекти на отношенията, но тя е ос­тавала, защото в една или друга форма е екзистенциално нужна на хо­рата. Опитите чрез автархия, чрез отхвърляне на сътрудничеството да не се съобразяват с нея в последна сметка са завършвали с неуспех. И най-радикалните и революционни страни в края на краищата са се под­чинявали на нейните системни закономерности.

Не е вярно, че човечеството е толкова дълбоко разделено от национал­ни, съсловни. религиозни, класови, цивилизационни и всякакви други раз­личия и интереси, та това да прави невъзможно съществуването на общо­човешки интереси и цели, валидни не само за отделни части от общество­то, но и на обществото като цяло. Никоя система от социални отношения не ще може да оцелее, ако в нея антагонистичните противоречия и произ­тичащите от тях центробежни тенденции вземат връх. Разпадането й е не­избежно. Ако общи за всички интереси и цели не биха съществували, не би могло да има международен ред, международно право и международна спра­ведливост (колкото и често те да са били нарушавани и потъпквани).

Както бе вече изтъкнато, взаимната зависимост между различните социални общности, страни, нации, народи и т. н. се определя от сте­пента, в която са развити производителните сили на обществото и раз­делението на труда. Необходимо условие и следствие остава обществе­ният обмен на продуктите от различните видове труд. Всяко разделение предполага съществуване на някаква цялостност, така както частното предполага съществуване на нещо общо. Всяко общество, в това число и международното, ако не иска да се разпадне, трябва да се съобрази с общото правило, че разделението на труда може да постига своите ре­зултати, да остава продуктивно само ако се развива в рамките на общо­то. Разделението, и тогава, когато е продиктувано от природни или дру­ги обективни условия, и тогава, когато е резултат от специализирането на труда в определена област, води към възникване на системни връзки.

3. Системност па международните отношения. Функции, IIG.IU... 99

към формиране на системни отношения. Ще припомним, че целостност-та е иманентно качество на всяка система.

Международните отношения са начин да се излезе извън рам­ките на държавно-териториалното разделение на света. Те пре-адОАЯват разпокъсаността на световното общество и възстановя­ват целостта му. Системността им е подчинена на тази цел. Редът в системата и взаимодействията в нея са предназначени да служат на свободното общуване, да способстват за размяна на плодовете от разделения и специализиран труд па хората, е усло­вията на политически, държавно и териториално разделено све­товно общество. Възстановяването на целостта му по най- ефи­касния начин е нейната социална функция и основен системен ефект. Да се получи този ефект е нейното предназначение, нейната цел. Тя трябва да създава онази благоприятна външна среда, която е необхо­дима за развитието и благоденствието на националните общества, да открива и разширява възможността за трансграничното общуване и сътрудничество независимо от разделението и различията. Възниква­нето на международните отношения и на тяхната система би било не­мислимо, ако не съществуваха общите интереси, потребности и цели. В този смисъл самото възникване на международните отношения е плод на социалната взаимозависимост.

Ако се опитаме да си представим света без международните отно­шения, картината би изглеждала катастрофална. Страни и народи биха се изолирани в национално-държавни кутийки. Световната търговия и международният транспорт биха изчезнали. Поради липса на енергия и суровини индустрията би замряла. Рязко би се снижило производството на продоволствия, поради свеждането на производството им към еле­ментарен ръчен труд. Спирането на обмена на информация би блокира­ло развитието на образованието и науката. А изчезването на системнос­тта на тези отношения би предизвикало катастрофален и безизходен хаос.

От това следват два извода:

• Нормалното състояние на системата е това, при което трансгра­ничното общуване, преодоляването на разделението, обмяната на материални и духовни ценности протича свободно и във взаимен интерес. Сътрудничеството е естественото състояние на меж­дународното общуване, защото позволява на системата да по­стига целта, за която е създадена.

100 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

• Извеждането на системата от това състояние нарушава нормал­ното й функциониране. Състоянието на конфронтация и борба, конфликтите и международните войни също са международни отношения. Но те не съответстват на целевото предназначе­ние на системата, защото разделят обществата, противопоста­вят ги едни на други и така препятстват системата да изпълнява функциите, за които е предназначена.

При взаимодействието между компонентите и елементите на сис­темата, както и между системата и онова, което е извън нея се осъще­ствяват процеси на изменения във вид на безкрайна верига от последо­вателни и преливащи едно в друго състояния. Това е движението в сис­темата. Променя се поведението на субектите, възникват нови конфигу­рации на нейната структура, появяват се разнообразни подсистемни цен­трове на сътрудничество и съперничество, други престават да съществу­ват. Вече стана дума, че това нейно вътрешно, непрестанно движение я характеризира като много динамична система. Тя изпълнява своите фун­кции, реализира своето предназначение чрез непрекъснати промени. Но в движението й намира израз оше една много съществена, закономерна и стабилно действаща особеност. Преходите от едно състояние към друго състояние на международната система не става мигновено, а се осъще­ствява чрез множество преходни процеси. „Революционни" , скокооб­разни качествени промени в системата не стават, колкото и ради­кални да са промените в политическото, стопанското или друго устрой­ство на субектите, при изчезването на някои от тях или при появата на нови субекти. Структурата й се променя, но основните структурни еле­менти се запазват, основните й закономерности също, главните принци­пи и норми на нейното регулиране не се променят. Начинът на нейно-то изменение с еволюционен, не е революционен.

Двадесетият век беше богат на големи събития и промени върху све­товната сцена, някои от които причиниха много жертви и страдания. Отново ще припомним двете световни войни с интервал между тях едва от двадесет години, продължилата четири десетилетия и половина сту­дена война между Изтока и Запада и много друго. Първата световна война завърши с разгром на Германия и нейните съюзници от Тройния съюз. Опитът на Германия коренно да промени системата като преразпре­дели сферите на господство и влияние в света се провали. Версайската система от мирни договори закрели наложените от победителите про-

3. Системност на международните отношения. Функции, цели... 101

мени върху световната сцена. Трудно е да се отрече, че всички опити коренно, скокообразно да се измени системата, да се въведе качествено нов ред" в нея са завършвали неуспешно.

Още преди световната война да е завършила, през октомври 1917 г. в Русия революцията помете царския режим и радикално промени соци­алното й устройство. Опитът на САЩ, Англия, Япония, САЩ и други държави да спрат революционния процес с непосредствена въоръжена интервенция се провали. Революцията предизвика дълбока промяна в политическото поведение на Съветска Русия. Тя се оказа изолирана от останалия свят. В международните отношения и в определена част от тяхната система възникнаха остри противоречия във всички сфери - по­литическа, икономическа, военна и т. н. Обявявайки, че е опора на све­товния революционен процес и преден отряд на победилия пролетари­ат, Русия заяви, че отхвърля предишните форми на дипломация, на правно уреждане, на икономическо сътрудничество, че е за нови форми на пре­ки отношения между страни и народи през главите на правителствата, че въвежда нова демокрация чрез диктатура и т. н. Конфронтацията с останалия свят създаде траен център на напрежение и дълбоко измени съдържанието и формите на международните отношения с Русия. Но колкото и голяма да беше промяната, в останалата си част, в системата на отношенията между другите субекти, във формите, структурата, пра­вилата и т. н. на техните трансгранични отношения, промяна не настъпи. Системата не само запази целостта си, но продължи да функционира, както преди. Тя просто инкорпорира, включи в себе си промяната в оп­ределени пространствени и функционални свои сектори и запази пре­дишните си форми, съдържание и начини на функциониране. Не след дълго, в рамките на 1 - 2 десетилетия Русия възстанови отношенията със западния свят, положи усилия да излезе от изолацията и заяви, че ще спазва съществуващия ред в междудържавните отношения, в условия на мирно съвместно съществуване на държавите с различен обществен строй. Нещо повече, тя активно участва в антифашистката коалиция и допринесе много за разгрома на фашистка Германия и нейните съюзни­ци, за запазването на съществуващия ред в международната общност.

Почти едновременно със събитията в Русия, след световната война се развиха събития, които имаха друга насока и политическо съдържание. През 1922 г. в Италия се установи фашисткият режим на Бенито Мусолини, пре­тендиращ да превърне Адриатическо море в „наше море" („mare nostro") и

102 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

да направи част от африканския континент своя сфера на влияние и господст­во. Почти десетилетие по-късно, след тежка световна икономическа криза. в Германия Адолф Хитлер също установи фашистка диктатура. Претенции към господство и завоевания в Далечния Изток предяви Япония. Под еги­дата на хитлеристка Германия само в рамките на няколко години се оформи извънредно агресивен военно-политически съюз, който обяви, че ще въве­де „нов ред на земята", основан на господството на висшите раси над непълноценната част на човечеството. Резултатът беше нова световна вой­на, която завърши с поражение на претендентите да наложат с насилие ко­ренни промени в системата на международните отношения.

След войната революционни събития се развиха в много страни на Европа, Азия и Латинска Америка. Около Съветския съюз се оформи силен блок от държави, противопоставящ се на останалата част на меж­дународната общност. Почти в границите на само едно десетилетие ла­винообразно се разруши колониалната система, възникнаха десетки нови държави, независими субекти на международните отношения.

В последното десетилетие на века ново сътресение внесе промени в системата. То дори преобразува в някои нейни части структурното й ус­тройство - Съветският съюз се разпадна, социалният строй в Русия от­ново се промени и тази страна престана да играе ролята на една от двете световни суперсили. Преходи към ново състояние и ново поведение в международните дела станаха в много други страни. Промените в съдържанието и направлението на отношенията върху световната сце­на, както се вижда, бяха бързи и съществени, но отново системата запа­зи в общи линии основното си устройство, реда, закономерностите и формите на своето функциониране.

Тази особеност на движението в международната система разкрива още едно фундаментално различие в сравнение с движението в други сфери на социалната среда, по-специално при движението в рамките на социалните отношения от вътрешно естество, осъществяващи се в рам­ките на отделните държави. Революция, държавен преврат, идване на нова политическа сила на власт, дори персонални промени по върхове­те на властта могат да предизвикат внезапни, моментални и радикални промени във външнополитическото поведение на всяка страна или да разруши предишните й икономически връзки. Страната може да замръ­кне с един политически режим и да осъмне с друг. В рамките на много кратко време може да преустрои основно цялата вътрешна система на

3. Системност на международните отношения. Функции, цели... 103

социални отношения. Такива скокове на качествени промени във вътреш­ните социални отношения са не само възможни, но са явление, което не е много рядко. В отношенията върху световната сцена, в системата на международните отношения движението е различно. Както стана дума. то става чрез еволюция. В отделни сектори внезапни промени на отно­шенията са възможни под влияние на процеси в отделни страни и на външнополитически и други действия па големи и силни държави и дру­ги причини, но като цяло световната система остава стабилна.

Тази особеност на движението в системата вероятно е свързана не тол­кова с мащабите и сложността на универсалната система, макар това също да е от значение. Основното е съчетанието на две основни причини:

• Наличието на ефективни компенсаторни механизми и на голя­мата и активна роля, която играе самоуправлението в нея. Това позволява на системата, променяйки се да запазва вътрешния си баланс и основните си параметри.

• Отсъствието на общ център, който да е в състояние бързо и властно да налага промените в нея.

Естествено, системата на международните отношения като цяло, в основните си форми и параметри, структура и закономерности търпи изменения. В началото на XXI век тя е дълбоко променена в сравнение с онова, което е представлявала например в края на втората световна война. Промени настъпват, понякога много съществени, дори ради­кални. Тя преминава в нови състояния, отговаряйки на новата обста­новка, развива се, но това става в по-продължителни периоди и срав­нително плавно. Ако се обобщи, може да се направи извод, че на уни­версалната система на международни отношения не е присъща скокообразната форма на промени и развитие, на нея са присъщи ево-люитивните начини да се променя.

Поради това е неподходяща склонността на някои да търсят анало­гии с форми и начини на развитието на вътрешнополитическите процеси в отделните страни. Отново ще напомним, че трана раничните отноше­ния образуват много специфична социална среда. Процесите и събитията в различните държави несъмнено въздействат за съответни промени и в отношенията върху световната сцена, но тези процеси и събития стават в Чруга, несравнимо по-различна социална среда от международната, сре-Да с други закономерности и други темпове и форми на движение.

104 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

Причините за промените идват от различни посоки, както от стра­ната на отделни елементи и компоненти на системата, така и от онова, което я заобикаля. Много от въздействащите за промени фактори имат собствени, специфични, в значителна степен различаващи ги от другите структури, форми на промяна, динамичност или чувствителност към въздействия. Различно е влиянието, което един външен или вътрешен фактор може да оказва. При различни условия един и същ подтик може да има различен ефект. Понякога дори и незначителни, едва забележи­ми промени на равнището на двустранни отношения могат да предизви­кат малко очаквани, понякога протичащи лавинообразно изменения, които пък на свой ред, по линията на обратните връзки стават причина за нови изменения. Но тези изменения не променят скокообразно и коренно ця­лата система.

Когато една система, каквато е системата на международните отно­шения, е динамична, а заедно с това е и огромна и много сложна, карти­ната на нейните промени, формите на нейното движение и закономер­ностите, които ги определят, стават твърде трудни за описание и анали­зи. Основната причина, и това е друга особеност на международната система, се крие в това, че динамиката, вътрешното и движение се проявява в пея като цяло и заедно с това в множеството нейни компоненти. При това нееднакво, съобразно със спецификата на всеки от тях. Събитията, последвали разпадането на Югославия много силно засягат страните от Югоизточна Европа и отношенията между тях, но по друг начин засягат страни от Северна Европа или о г Северна Амери­ка. За едни те могат да са причина за тревога, но за други са удобна ситуация за използване на конфликтите за проникване и влияние. Про­тиворечия между страни, участващи в международен съюз, са неблагоп­риятни за ефективността на съюза, но тъкмо поради тази причина могат да радват неговите противници. Разширяването на Европейския съюз може да има едно значение и съответни реакции за Франция, други за Англия и различни за Русия. Влизането на България в НАТО предизвик­ва коренно различни преценки и външнополитическо поведение напри­мер във Вашингтон и в Москва.Покачването курса на долара може за едни да е неблагоприятно, за други да е изгодно, а за трети да е лишено от съществено значение. Съответно с това при всеки от случаите пове­дението на различните субекти на отношенията, а от тук и направле­нието и динамиката на отношенията между тях, остава различна. Това

3. Системност на международните отношения. Функции, цели... 105

означава, че системата на международните отношения има извънредно широко множество па динамични равнища. На всяко равнище ефектът от едно и също събитие, едно и също поведение има различно значение и последствия.

И все пак, каквито и да са динамиката, естеството и интензивността на промените в системата на международните отношения, определена част от нейните елементи и връзките между тях остават относително стабилни, проявявайки се като носители на нейните основни характери­стики. Това е едно от последствията на обстоятелството, че вътрешните връзки в системата са по-силни и по-устоичиви от външните и вътреш­ните въздействия, предизвикващи промените.

Движението в системата става по два начина, всеки от които има особености. При единия от тях, след промяна, предизвикана от външни или вътрешни въздействия, под влияние на стабилността на връзките между елементите й системата се връща отново към предишното си състояние. Този начин на движение може да се определи като функци­ониране на системата. Разгромяващото поражение във втората све­товна война изведе Германия от положението й на велика държава и я раздели. Днес тази страна, възстановила единството си, отново е воде­ща в централна Европа. Разпадането на СССР предизвика коренна про­мяна на положението на Русия, но едва ли може да има съмнение, че тази голяма и с огромни възможности страна пак ще заеме едно от водещите места в световната политика или в световните икономичес­ки отношения.

В други случаи, след отклонението от съществуващото състояние системата не се връща напълно към него. Преминава към ново състоя­ние. В този случай се проявя ва разв и т ието на системата. Основната разлика между тези два начина на движение в системата на международ­ните отношения е в това, че в първия случай тя запазва основните пара­метри и структурата си, докато при развитието промените повече или no-малко засягат основните й параметри и нейната структура.

В процеса на нейното движение, отговаряйки на отклоняващите я въздействия, пригаждайки се към променящата се вътрешна и външна сРеда, системата се колебае около едно имащо най-широки параметри и поради това относително стабилно, свързано със запазването на ос­новните й качествени характеристики състояние. Това състояние се оп­ределя като хомеостатично състояние, или катохомеостазис на систе-

106 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

мата. Тя неизменно се стреми да го запази. Това е израз на нейната стабилност. С този термин, употребяван първоначално в биологията за характеризиране на вътрешното движение в биологичните системи и оттам преминал в кибернетиката и други научни области, обикновено се обо­значава процесът на динамично уравновесяване на системата с нейната среда.

Тъй като системата на международните отношения е социална сис­тема, на нея е присъща особеност, която отличава запазването на хоме-остазиса при системи от този вид, в сравнение с някои други, предимно биологичните и механичните системи. Докато при последните системи хомеостазисът им се запазва винаги или предимно чрез постоянни връща­ния, чрез непрестанни колебания около някакво изходно състояние (т.е. главно чрез процес на функциониране на системата), при международ­ните отношения, както при социалните системи въобще, това става пре­ди всичко благодарение на постоянното им развитие, на преминаването на системата в нови и нови качествени състояния. С други пуми, разви­тието с основната и решително преобладаваща

Способността на системите да реагират на въздействащите им импулси е важно условие за запазването на тяхното съществуване и цялост в условията на постоянно променяща се вътрешна и външна среда. От тази гледна точка системата на международните отноше­ния разкрива много развита чувствителност. Тя е извънредно гъвка­ва, подвижна, пластична. Вариантите на нейните промени са много. Това нейно качество също е една от причините много трудно да се прогнозира нейното движение.

Все пак това движение не е безразборно и хаотично. В реакциите й се проявяват типични, повтарящи се промени. При определени сходни ситуации измененията също са сходни. Съществуват закономерности, за чието разкриване най-вече способства теоретичният модел на систе­мата. Като част от човешкото общество системата, както вече не веднъж подчертавахме, винаги остава подчинена на общите закони на обществе­ното развитие. Заедно с това обаче, функционирането и развитието й се осъществяват съобразно с особени, специфични, характерни за нея. дей­стващи само в нейните рамки закономерности.

Между гъвкавостта на системата, способността й бързо, пластично и адекватно да реагира на различни променящи я импулси, от една

З Системност на международните отношения. Функции, цели... 107

страна, и, от друга страна, да възстановява предишното си състояние или развивайки се да се колебае около него, има определено съотно­шение. То не е постоянно. Променя се под влияние на много факто­ри. Познаването му има голямо практическо и теоретическо значе­ние, тъй като от него зависи и в него намира израз едно състояние на системата, което е първостепенна ценност за всички страни. Това състоя­ние е международната сигурност. На този въпрос ще се спрем, за да го разгледаме, по-късно.

Много от движенията в системата се предизвикват от външни при­чини, от явления и процеси, които са извън нея. Понеже обективната реалност е безгранично голяма, всяка система, макар и толкова мащаб­на като системата на международните отношения, се намира в някаква среда. Средата я заобикаля, включва я в себе си. Разбира се. междуна­родните отношения биха се разтворили в общата маса на социалните отношения, в тяхната среда, ако не биха съществували ясно отделящите ги от тях особености.

Вече беше посочено, че целостността на системата, различието от всичко, което я заобикаля предполага тя да има очертани граници. Тъй като системата на международните отношения е голяма и сложна, включ­ва огромен брой компоненти и елементи, всеки от които е системно формиран, в нея съществуват разнообразни вътрешни граници. Това са границите на нейните подсистемни формации, на нейните компоненти и елементи. Външните граници отделят системата от всичко, което не е част от нея, намира се извън нея, заобикаля я и представлява нейната външна среда. Ако трябва да си послужим с още по-точно определение трябва да кажем, че външна среда на системата на международните отношения е онова, което е извън нея и с което по един или друг начин тя взаимодейства.

Разбира се, понятията за „граници в системата" и „граници на сис­темата" или „вътрешни граници" и „външни граници" не трябва да се възприемат само в тесния, пространствения им смисъл. Субектите на международните отношения, каквито са държавите, имат ясно очертани пространствени рамки - границите на тяхната територия. Интеграцион­ната общност Европейски съюз, като субект на международни отноше­ния също има очертан пространствен предел, който я отделя от остана­лия свят. Но Организацията на обединените нации, която също е влия­телен и активен субект на международните отношения, не разполага с

] 08 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

територия в държавно-правния смисъл на този термин. Тя няма простран­ствени граници. Затова, когато става въпрос за външни граници на сис­тема от социални отношения, каквато образуват международните отно­шения, разбирането за външни граници е по-различно.Външните гра­ници на системата на международните отношения са пределите, до които се простират нейните елементи, действат нейните закономернос­ти и се осъществяват движенията в нея. Външните граници са израз на нейната обособеност и цялостност.