Отношения

7. Състояния па системата: сигурност и несигурност 181

Несправедливостите и несъвършенствата в нея са много и това се при­знава от всички. В системата действат разнопосочни сили. Някои от тях, особено в процеса на интензивна трансформация на системата в нача­лото на XXI век, тласкат напред. За други означават поражение, неус­пех, гибел. Запазването на интересите, свързани с привилегии и домини­ране са неща, често желани и отстоявани настойчиво. Онези, които се стремят да ги запазят, винаги биха продължавали да използват знамето на сигурността, за да защитят ретроградността-

Дори и да се приеме за отживяло деленето на прогресивни и рет-роградни сили, не може да не се признае, че в процеса на международ­ното общуване възникват и се противопоставят различни интереси. Съвпадането им е също толкова естествено, колкото и несъвпадането им в други случаи. От това следва, че сигурността не би могла да се постига чрез абсолютна неизменност на статуквото, замразяването му навсякъде и за всички. Опитите да се наложи такова замразяване биха били пълни с опасности. Биха подкопали сигурността, тъй като биха извикали на живот могъщи сили, способни да взривят неподвижното състояние на нещата.

Затова проблемите, свързани с международната сигурност трябва да се разглеждат, преценяват и решават в развиващ се и постоянно про­менящ се свят. Тъкмо международната сигурност изисква да се изживе­ят и премахнат остатъците от студената война, да се променят отноше­нията, да се изтрие с общи усилия несъответствието между богатия Се­вер и мизерстващия Юг и много друго. Сигурността в света не би била достатъчно надеждна, ако не се помогне на изостаналите страни да ов­ладеят нови технологии, да се присъединят към световната цивилизация и да се развият така, че да обезпечат нормално жизнено равнище на своите народи. Ненадеждна е сигурността, ако не се потърси решението за съществуващите исторически, национални, териториални, религиоз­ни и други проблеми, някои от които и досега създават опасни за мира и сигурността огнища на противоречия, кризи и конфликти.

Полезно е да се припомни, че каквито и да са затрудненията на фи­лософите, движението съществува и ще съществува винаги наравно с покоя. Колкото и бързо да се променя светът, сигурността, всеобща, регионална и национална, остава постижима необходимост. Но тя вина­ги ще се реализира в динамичното взаимодействие между състоянията на сигурност и несигурност.

182 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

Противоречието, за което става дума, се преодолява, системата дей­ства, но за да бъдат постигани полезни резултати са нужни някои усло­вия, някои от които са:

• Безусловно зачитане на суверенното равенство на всички стра­ни и народи, правото им сами, независимо, без каквато и да е, дори и най-благо желателна външна намеса да решават въпросите на своето съществуване. Равни възможности за всички страни и народи, големи и малки, да постигат задоволяване на справедли­вите си и правосъобразни интереси.

• Предходното условие не би могло да се изпълни, ако не се отстрани влиянието на най-влиятелното фактическо неравенство в междуна­родните отношения - неравенството на силите на участващите в отношенията страни. Каквито и да са различията на интересите, колкото и трудно съвместими да са те, недопустими трябва да са употребата на сила и заплахата с нейната употреба.

• Силата превръща всеки диалог в монолог. Но както вече отбеля­захме, постигнатото с нейна помощ не може да бъде напълно си­гурно, тъй като е подчинено на несигурността на силата.Разум­ният и в:шимноприе.млив компромис, макар да не задоволява напълно интересите на нито една от страните му в степента, коя­то биха желали, създава по-висока сигурност, отколкото макси­малното задоволяване на интереса с помощта на сила. А и от­стъпки в една област винаги могат да бъдат компенсирани с полу­чаване на преимущества в друга област. Достатъчно е страните да се водят от добра воля и от стремеж към добросъвестно и спра­ведливо решаване на спора. Връзката между компромиса и сигур­ността идва от това. че при противопоставящи се интереси комп­ромисът единствен води към решение, което да позволява да спе­челят и двете страни, а загубеното, неосъщественото, непостиг-натото да се компенсира с други придобивки. Вътрешното равно­весие на постигнатото с компромис решение може да го прави стабилно, по-сигурно и обезопасено от разкъсващи го сили. Все­ки международен юрист знае, че ефективността на международ­ните договори повече от всичко друго зависи от интереса на стра­ните да ги изпълняват. Затова полезността на компромисите се крие главно в това, че сигурността на собствените интереси може

7. Състояния на системата: сигурност и несигурност \ 83

да намира защита в интересите на другата страна да се изпълня­ват неговите условия.

• За изпълняването на тези условия едва ли би било достатъчно да се провъзгласят общите принципи, да се декларира категоричен отказ от употреба на сила и готовност при всички обстоятелства да се търсят компромисни решения. Всичко това е полезно, обаче то не премахва потребността от материални гаранции чрез из­граждане па системи за сътрудничество и колективна сигур­ност, позволяващи на международната общност бързо и ефикас­но да противостои на заплахите и посегателствата против мира и сигурността. Общността ще е по-силна от всеки неин недобро­съвестен участник.

• Не е възможна нито всеобща, нито надеждна национална сигур­ност без непоколебимо да се утвърди в международния живот примат на правото пад политиката. Да не се пренебрегва факта, че на основните начала и принципи на съвременното меж­дународно право трябва да се гледа като на един от най-непос­редствените изрази на общочовешките интереси. Така както всеки частен, национален, съсловен, класов, религиозен или друг гру­пов, парциален интерес трябва да отстъпва пред общочовешкия интерес, така и никое национално право или правен интерес не бива да суспендира международноправните принципи. И тъй като тези принципи съществуват не само в абстрактен вид. а се мате­риализират чрез изпълнението на международни договори и съглашения, спазването на нормите и точното изпълнение на поетите правни задължения представлява условие, без което си­гурността не може. Действайки като един от регулаторите на международната система, правото във висока степен прави пред­видимо поведението на отделните участници и по този начин ограничава сферите на неопределенос гта и несигурността. То. както и принципите на справедливостта, е основата, върху която се крепи международният ред, без който вместо сигурност биха се възцарили законите на джунглата.

Проблемите на международната сигурност са извънредно разнооб­разни. И всеки от тях. отразявайки специфичните вътрешни и външни

184 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

условия, е уникален. Затова решаването им изисква творчески, неорди-нерни, необременени от схеми и шаблони решения. Наред с разнообра­зието обаче съществуват елементи, които са присъщи на всяка свързана със сигурността или несигурността ситуация. Срешат се винаги:

• Обект на сигурността

• Субект на сигурността

• Състояние ианеопределеност на бъдещето, от което зависят обекта и субекта.

Взети заедно, трите елемента очертават теоретичния модел на си­туациите, свързани с международната сигурност.

Наличието на трите елемента и на връзката между тях са необходи­ми условия за възникване на проблемите за сигурността. Отсъствието на който и да е прекратява съществуването на проблема. Колкото и дина­мични да са международните ситуации, първите два елемента - обектът и субектът - запазват относителна стабилност. В замяна на това третият елемент - неопределеността на бъдещето - е извънредно динамичен, подложен е на непрекъснати промени. Именно във връзка с него най-често възникват проблемите на политиците и дипломатите.

Моделът е полезен инструмент на практиката. Той служи за структу­риране, организиране, направляване на аналитичното мислене при си­туационните анализи и подготвянето на решения. Дава насока, спомага правилно да се разложат и решават проблемите. Направлявайки мисле­нето, той предпазва от пропуски и грешки.

От друга страна, моделът е полезен за подреждане на информация­та. Неточното определяне на обекта, на субекта, на връзката между тях или неточната оценка за вариантите на възможното бъдеще могат да доведат до сериозни грешки.

Наред с тези основни елементи, предмет на изследване са също и факторите, от които зависи отношението между посочените елемен­ти, както и средствата, с които може така да се действа, че тези факто­ри да се променят в желаното направление.

Обектът на сигурността може да бъде материален (територия, ин­вестиции, производствени обекти и др.) или нематериален (политическа независимост, социален строй, културна и национална идентичност и др.). Представлява ценност за субекта, но има ценности, сигурността на които

7. Състояния на системата: сигурност и несигурност 185

има абсолютно предимство ( територията на всяка страна, международният мир, социалният строй, политическата независимост, равноправието с ду-гите участници в международното общуване и др.}. Разнообразието про­изтича от полиструктурността на системата на международните отноше­ния. От нея произтича и това, че във всяка от нейните подсистеми сигур­ност може да се постига, поддържа или гарантира с различни, често спе­цифични за всяка от тях средства. Сигурността в областта на културата не може да се обезпечава с въоръжена сила също така, както военнострате-гическа сигурност не може да се гради само на културно влияние. Иконо­мическата сигурност се обезпечава преди всичко с икономически, а не с други средства. Социална сигурност не може да се постига със силата на оръжието, освен ако напълно не бъде унищожен противникът.

Заедно с това системата на международните отношения има цялос­тност, в чиито рамки действат отделните подсистеми. Затоеа състояни­ето на сигурността или нейното отсъствие във всяка от тях се влияе мно­го силно (благоприятно или неблагоприятно) от състоянието в другите подсистеми и от общото състояние на цялата, универсалната система. Това позволява поддържането на сигурността да става с много разнооб­разни средства. Да става комплексно в различните сфери на междуна­родните отношения, но винаги при съобразяване с изискването за посо­чената no-горе специфичност на използваните средства.

При една по-висока степен на абстракция става възможно при ана­лизите на обекта представата за него да се отдели от предметната му същност. Онова, което превръща нещата в обекти на сигурността, не са едни или други взети само за себе си предметни качества, а това, че те се свързват с интереса на безпокоящия се за сигурността субект. Всич­ко, което е разглеждано като обект на сигурност може да запазва напълно предметните си характеристики, но в един момент да престане да бъде обект, щом интересът на субекта към него изчезне. Именно интересът, и нищо друго, е онова, което прави нещата възможни обекти на сигур­ност. Без да промени предметните си характеристики всичко - терито­рия, право, инвестиции и т.н. - което е разглеждано като първостепенен обект на сигурността, може да се превърне във второстепенен обект и Дори да престане да привлича вниманието на субекта, ако се промени интересът, ако той се намали или изчезне. Това дава основание на по-високо равнище на абстракция да определим обекта на международната сигурност като интерес. Защитата на общата или националната между-

186 ОБЩА ЧЛСТ: СИСТЕМАТА

народна сигурност винаги остава една и съща - същинският обект на сигурността винаги остава интересът.

Твърде тясното обвързване на представите за обект на сигурността с предметната същност понякога създава значителни неудобства, макар в повечето случаи при външнополитическите анализи да се постъпва именно по този начин. Разнообразието, множествеността на предметните характе­ристики на нещата, дефинирани като обекти на международната и нацио­налната сигурност, усложнява мисленето и повишава ненужно потребнос­тите от информация. Представянето на обекта на сигурността в сферата на международните отношения като инч ерес не само допринася да се намали разнообразието в теоретичните системи, но и приближава теоретичното мислене към същността на самата политика. Отново ще припомним, че съдържанието на политиката и нейният двигател също е интересът.

Политическата, етичната или юридическата характеристика на про­блемите, свързани със сигурността се определят преди всичко от ха­рактеристиките на обекта. През първата световна война Англия воюва за сигурността на нейното колониално господство. Студената война стана израз на борбата за обезпечаване от посегателства, насочени наред с другото против социалния строй. Защитата от възможни дей­ствия на агресор също представляват защита на националната между­народна сигурност на всяка страна. И макар за всеки от тези примери в абстрактния си вид моделът да остава един и същ, различието е голя­мо, тъй като не за всичко е допустимо да бъде обект на сигурност. Обект следва да бъде само онова, което е справедливо и позволено от международното право. Връзката между обекта и международния ред. международното право и справедливостта е много съществена. Не може да се сложи знак на равенство между сигурността на колониалното господство и сигурността на суверенитета и териториалната цялост на която и да е страна.

Субект на сигурността е ползвателят на това състояние. Субекти на международната сигурност могат да бъдат различни социални фор­мации, които осъществяват международни отношения: народи, нации, държави, религиозни, етнически, езикови или други общности. Колек­тивен субект могат да бъдат съюзи, интеграционни общности и др. Су­бект може да бъде и международната общност.

От гледна точка на субекта сигурността може да се представи като определено отношение между него и обекта, както и между него и дру-

7. Състояния на системата: сигурност и несигурност 187

гите субекти, по повод на обекта. В тази светлина проблемите за сигур­ността разкриват своята социална природа. Винаги са свързани с отно­шения между два или повече субекта. Ядрото на тези отношения са ин­тересите на субектите. Сигурността е неотделима от интереса, тя вина­ги се изразява в задоволяване или защита на интерес. Ако интересът не е налице, проблемът за сигурността се лишава от смисъл и съдържание. Преставала съществува.

Разнообразието на свързаните със сигурността проблеми често идва от това, че интересите могат да са многобройни и разнообразни. При това не само поради множеството и различията на техните субекти, но най-вече поради различията в предметното им съдържание и различия­та на сферите, към които принадлежат. При всички случаи ключови ос­тават въпросите за това, какви интереси се намират в основата на конк­ретния проблем за сигурността : държавен, национален, общочовешки, на световната общност и т.н. и какво е отношението към тях на правото, справедливостта и морала. Неслучайно силите, които заплашват чиято и да е национална или международна сигурност винаги търсят квази-правии или квазиетични оправдания за своето поведение. Подривайки сигурността или разрушавайки я напълно, агресорът винаги се позовава на мнима заплаха за негови правно и морално защитими интереси.

Тази връзка между сигурността и правото е толкова тясна, че едното от другото не могат да сеотделят, без да се предизвика реакция на между­народното общество. С други думи, международна сигурност не може да има без надежден международен ред, регулиран и закрепен от междуна­родно право и морал. Ако не би съществувал ред и ако биха били разру­шени регулиращите го нормативни системи, самото съдържание на поня­тието „международна сигурност" в съвременното му съдържание би било разрушено. Правото и справедливостта не само играят ролята на обши. принципни, фундаментални критерии за определяне кое може да бъде обект на сигурност, какви са пределите на сигурността на встъпващите в отно­шения страни, но и самото запазване на правото и морала са изключител­но важен обект на сигурност, който субектите поотделно и заедно трябва да защитават. Сигурността е атрибут на цивилизованото, справедливото, Демократичното и правно организираното международно общество. И об­ратно, такова общество на свой ред поражда стабилност и сигурност за справедливите и правосъобразни интереси на всеки негов член. Ролята на правото и на установения и защитаван от него ред зависят не само от

18 g ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

пълнотата и съвършенството на отделните правила за поведението на су­бектите, но и от ефективността на нормите, от способността на междуна­родната общност да обезпечава тяхното неотклонно спазване.

Точното определяне на обекта и субекта е винаги съществена пред­поставка за намиране на правилни решения по въпросите на сигурност­та. Понякога обаче е трудно да се определи точно обектът. Особено, когато става дума за най-общата оценка за цялостна оценка, за състоя­нието на отношенията, на ситуацията, в която действа субектът. В този случай се взема предвид сигурността в комплекс от обекти, от сигурно­стта на които зависят съществуването, развитието или благоденствието на субекта, без да се индивидуализира който и да е от тях.

Отношението „субект - обект" е сложно. Поради разнообразието на интересите един субект може да има интереси за сигурността на множество и твърде разнообразни обекти. Графично моделът може да се изрази така:

^__^J обект

Субект <С^~^ -----------и обект

^"""~-*j обект

Всеки от тези обекти може да се отнася към различна подсистема на международни отношения: политическа, икономическа, социална, валут­на, финансова, военностратегическа и др.

От друга страна, от сигурността на един и същ обект могат да имат интереси множество субекти. Графичният модел на тези връзки може да се представи по следния начин:

субект субект субект

обект I

7. Състояния на системата: сигурност и несигурност \ 89

Интересът, чиято сигурност се преценява, може да е различен не само поради особеностите на обекта, но и поради различните характеристики и броя на субектите. Субектите може да са държави, но могат да бъдат неправителствени формации. Може да бъде на една страна, но може да бъде на група страни. Групата може да бъде само част от международна­та общност, но субект на интереса може да бъдат международната общ­ност или цялото човечество. Когато е на една страна, проблемите се от­насят за национална и държавна сигурност. Когато две или повече страни защитават общата си сигурност, се касае за колективна сигурност.

Съответно проблемите на сигурността могат да се разглеждат на три основни равнища:

• Равнище на национална международна сигурност

• Равнище на регионална сигурност

• Равнище на всеобща сигурност.

И теоретически, и практически тези равнища са достатъчно разгра­ничени, имат особености, а и изследването им, както беше посочено, е предмет на две различаващи се, макар и близки и свързани една с друга теории - Теорията на международните отношения и Теорията на външна­та политика.

Колкото и определено и ясно да е разграничението, трите равнища са тясно свързани. Връзката е толкова тясна, че не е възможно нацио-

190 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

калната международна сигурност на която и да е страна да бъде раз­глеждана и преценявана, без да се има предвид състоянието на сигурно­стта в цялата система на международните отношения. Спомагайки за укрепване и зашита на всеобщата сигурност, всеки от субектите се стре­ми с това да укрепи и своята сигурност. Все пак различието остава, още повече, че между начините и средствата за зашита на общата и за защи­та на националната международна сигурност, както и между факторите от които те зависят, има съществени различия.

В продължение на векове утвърдилото се разбиране за сигурността в практическото провеждане на външната политика е давало приоритет на сигурността на национално равнище. За това е имало много основа­ния. В последна сметка усилията да се укрепи общата сигурност не це­лят друго, освен да укрепят сигурността на всяка страна поотделно. Нестабилността, високата степен на несигурност в световните отноше­ния или в отношенията в даден район са неблагоприятни, но при тази ситуация всяка правителство би гледало със спокойствие на бъдещето, ако сигурността на страната е надеждно гарантирана.

За да се даде нова оценка за значението на общата международна сигурност едва ли е било достатъчно да се осъзнае, че международните отношения представляват не проста съвокупност от разнообразни връзки и взаимоотношения, а единна, притежаваща своя динамика, специфика и закономерности. Система, в която общото е също така зависимо от частното, както и частното е зависимо от общото. Необходимо е било да се появят и някои обективни предпоставки. Трябвало е ролята на връзката между общото и частното да премине определен праг на значимост, из­раз на растящата взаимозависимост в света. Значение е имало и възниква­нето на глобалните проблеми, на първо място сред тях проблемите на ядреното оцеляване и избягването на екологична планетарна катастрофа. А и в самата система на международните отношения до средата на XX век липсваха механизми и структури, които да са в състояние да играят достатъчно надеждна роля за обезпечаване на всеобща сигурност.

По-цялостното разбиране за връзката между равнищата на сигурно­стта спомогна за утвърждаване на нови виждания. Откроиха се пътища, начини и средства за по-задълбочени анализи. Изследванията и реалис­тичното политическо мислене показаха, че резултатите от анализите могат да бъдат толкова по-плодотворни, колкото по-ясно е разбирането за правилното съчетаване на общочовешките с националните интереси.

7. Състояния на системата: сигурност и несигурност 191

Откъсването на националния интерес от общите интереси на човече­ството и от интересите на световната общност и оше повече противопо­ставянето им се оказа, че заплашва с извънредно тежки последици, тъй като не позволява правилно да се съчетават националната и всеобщата сигурност. Аосолютизирането на националния интерес е условия на увеличаваща се взаимозависимост поражда непреодолими препят­ствия за неговото реализиране или зашита. Пренебрегването на об­щочовешките начала и ценности в последна сметка неминуемо довежда до подриване на националната сигурност. Оказа се, че за всички реали­стични анализи категоричен императив е станало разбирането за взаим­ната връзка между частното и общото, националното и интернационал­ното, за съчетаване на националното с общочовешкото във всеки външнополитически курс. Подценяването на това изискване затваря пътя към създаване на хармонична и ефективна система за сигурност както на национално, така и на глобално и регионално равнище.

Вероятно един от факторите, които са тласкали към отделянето на националната международна сигурност от другите равнища на си­гурността е свързан с различието между средствата и начините за тяхното постигане. Постигането на национална международна сигурност, нейното укрепване и защитата й стават преди всичко с национално средства:

• Умна, ловка и гъвкава дипломация

• Стабилни вътрешни социални и политически отношения

• Силна, процъфтяваща и развиваща се икономика

• Широка обществена подкрепа на външнополитическия курс на страната