Отношения

5. Науката ш международните отношения 63

е била донякъде начин за политическа застраховка и е представлявала прикритие, защото трудът очерта много широка панорама на постиг­натото на Запад в тази област. Решителната крачка бе направена през 1984 г., когато от печат излиза трудът „Система, структура и развитие на съвременните международни отношения" („Система, структура и процесс развития современньгх международньш отношений"). Съветс­кото закъснение след американските учени беше голямо - близо три десетилетия, но с развитието на познанието и под натиска на необхо­димостта препятствията се рушаха. Подобно на първоначалното от­ричане на социологията или на кибернетиката, окованото от догми мислене трябваше да отстъпи. Неумолимо се налагаше разбирането, че макар да са част от обществените отношения, отношенията върху световната спена се различават от останалите социални отношения. Това не само позволява, но налага да бъдат изучавани отделно, разби­ра се без да се забравя, че са част от по-голямото, общото, което фор­мира човешкото общество. Онези, които догматично считаха, че е до­статъчно да се обособи само тяхната история, в края на краищата тряб­ваше да се съгласят, че всичко, което има своя история, е достойно да има и своя теория.

В България изучаването на международните отношения има дълга история, показваща настоятелно търсене на най-подходящите форми за неговото организиране. Международните отношения първоначално за­почват да се изучават предимно в рамките на историята. В центъра на вниманието са Балканите и политическите отношения на страната. На­учните центрове са предимно в Университета и в БАН. През периода между двете световни войни са публикувани значителни трудове, посве­тени на българската дипломатическа история.

Най-стара традиция за изучаване и преподаване има международ­ното публично право в Юридическия факултет на Софийския уни­верситет. Чете се и курс по дипломатическа история на България. В 1947 г. в рамките на преподаването на правните науки в Юридичес­кия факултет е въведено преподаване на дисциплината История на международните отношения и катедрата по международно право е преобразувана в „Катедра по международно право и международни отношения". Първи професори по история на международните отно­шения в нея са проф.Владимир Поптомов, проф. Петър Георгиев и проф. Слава Стефанова.

64 ВЪВЕДЕНИЕ

В 1974 г. е създаден Институт за външна политика „Иван Башев" като научноизследователско звено, предназначено не само да разработва свързани с външната политика на страната проблеми, но и непосредствено да об­служва практическите потребности на Министерството на външните рабо­ти. В този вид институтът не съществува дълго. Няколко години след създа­ването му, чрез сливането на четири института (Институт по социалисти­ческа икономическа интеграция при Министерския съвет, Институт за външна политика „Иван Башев", Институт за изследване на търговската и икономическата конюнктура при Министерството на външната търговия и Центъра за Азия и Африка) е създаден нов научен институт - Институт за международни отношения и социалистическа интеграция (ИМОСИ). Ме­ханичното сливане на твърде нееднородните институти обаче не можеше да даде добри резултати. Не след дълго от ИМОСИ се отделя и възстано­вява самостоятелността си Конюнктурният институт при Министерството на външната търговия, а през 1989 г. съществуването на ИМОСИ е прекра­тено. Образуват се два научни института към Българската академия на науки­те: Институт по международни отношения и външна политика и Институт по световно стопанство и международни икономически отношения. Про­блеми на съвременните международни отношения се изучават и в други научни институти: Институт за съвременни социални теории, Институт по социология, Институт по история и други. Институтът по Балканистика към БАН изучава развитието па международните отношения на Балканите. В Института по икономика и световно стопанство се изучават и преподават международни икономически и политически отношения. Дисциплината Международни отношения се преподава и във Факултета по журналистика. Особено през 70-тс и 80-те години към историята на международните отно­шения и външната политика на България порасна интересът на българските историци, които публикуваха значителни изследвания.

Тоталитарният режим, идеологическите шаблони, както и откъсва­нето на България от голяма част на световната наука и цивилизация на­вредиха и на българската наука за международните отношения. Голяма пречка за развитието й издигна насаждането на „образа на врага", конфронтационното мислене, секретността на документалните източ­ници. Превръщайки се no-скоро в средство за политическа пропаганда, вместо да бъде оръдие на познанието, външнополитическата наука се отклони от своето истинско предназначение, а откъсването и от практи­ката пресече в продължение на десетилетия жизнените й корени.

5. Науката за международните отношения 65

Демократичните промени след 1989 г. поставиха начало на нов пе­риод на научното търсене и възстановяване на връзките със световната наука. Отварянето на България към света и промяната в следваната от страната външна политика предизвикаха потребност от нови решения. Вниманието от една страна се насочи към критическа оценка на минало­то, но в още по-голяма степен към сложните въпроси на прехода.

Разширяването на международните връзки предизвика значително увеличаване на нуждата от добре подготвени калри. Освен в Универси­тета за национално и световно стопанство, в подготовката на специали­сти по международни отношения се включиха редица висши учебни за­ведения - Нов български университет. Варненски свободен университет и др. Специалност „Международни отношения" бе открита и в Юриди­ческия факултет на Софийския университет. Теория и история на меж­дународните отношения и външната политика започнаха да се препода­ват във факултетите по право, история, журналистика и политология на много държавни и частни висши училища.

За съжаление, поради различни причини прекрати съществуването си единственият в страната Институт за международни отношения и външна политика към Президиума на БАН и събираните през годините научни специалисти се разпръснаха. Но в същото време към проблеми­те на международните отношения насочиха интересите си възникналите частни асоциации и институти. Те обаче е най-вероятно да се съсредо­точат главно към изследвания с практическа насоченост. Може да се очаква, че интересът към науката за международните отношения ще продължи да се увеличава, но за неопределено време в центъра на вни­манието ще бъдат прагматичните проблеми и в много по-малка степен теорията.

ОБЩА ЧАСТ

СИСТЕМАТА

1

1.ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ

Международните отношения се отнасят към тази категория отно­шения - те са социални отношения. Но и в това си качество, те се разли­чават от другите социални отношения. Основанието да бъдат междуна­родни не се крие в качествата на самите субекти, тъй като едни и същи субекти могат да действат като страни на отношения, които не са меж­дународни. Държавите, групите държави, съюзите, интеграционните общности и т.н. се проявяват върху международната сцена само и до­толкова, доколкото са встъпили в отношения с други подобни субекти. Основанието отношенията да бъдат отнесени към международните е свързано с особената среда, в която тези отношения се осъществяват и която обикновено се определя като „международна сцена" или „сфера на международните отношения". Тази среда няма реда и хомогенност­та на средата, в която се осъществяват другите социални отношения. Тя, влияейки се от тях, следвайки общите закономерности в развитието на социалните отношения въобще, заедно с това има различни от тях форми на организация, закономерности и фактори за промени.

НаЙ-елементарната форма на трансграничните отношения са отно­шенията само между два субекта, двустранните международни отно­шения. Наред с тях съществуват отношения, в които страните са повече от две - многостранни международни отношения. За нуждите на ана­лиза, голяма част от многостранните отношения могат да бъдат разла-гани на комплекс от двустранни отношения. Това разлагане винаги следва Да бъде условно. При него се изключва от полезрението на изследовате­ля онова, което представлява ефект от съвокупното взаимодействие на Целия комплекс на многостранните отношения.

70 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

Сложността на отношенията често се свързва с това. че всяка про­явяваща се на международната сцена страна едновременно поддържа участието си в голям брой двустранни и многостранни отношения. Няма ограничения за този брой и влияейки си взаимно, отношенията очерта­ват поведението й в международната среда. Мотивите за това поведе­ние, както и изобщо мотивите на субектите да встъпват в отношения помежду си, са техните интереси Интересите не само подтикват субек­тите да влизат в разнообразни отношения, но заедно с това определят съдържателната страна на отношенията, както и промените в тях. Ето защо, международните отношения не могат да бъдат разбирани, обяс-нявани, предвиждани или целесъобразно управлявани, без да се позна­ват интересите на страните. В знанието за интересите се крие ключът за познаването на миналото, настоящето и бъдещето на двустранните и многостранните международни отношения. От гледна точка на психо­логията интересът може да се определи като трайна насоченост на вни­манието на индивида към определен обект. От гледна точка на Теорията на международните отношения съдържанието на това понятие е друго. В основата на интересите са външнополитическите потребности на су­бекта. Интересите се формират като осъзнати потребности.

Възникването на отношения, както и промяната в тях става, когато потребностите, интересите, а поради това и поведението на едната страна засегне интересите на другата страна и тя на свой ред реагира. Зася­гането може да бъде различно, в зависимост от направлението на ин­тересите един спрямо друг - те могат да съвпадат изцяло, да съвпадат частично, но могат да се противопоставят един на друг. Съвпадат, кога­то задоволяването на интересите на едната страна означава задоволя­ване интересите и на другата. Противопоставени са, когато задоволява­нето на интереса на едната страна изключва напълно или частично ин­тереса на другата страна. Това на свой ред определя характера на отно­шението - то може да се изрази в сътрудничество за задоволяване на съвпадащи интереси или в конфронтация и борба. Съперничеството може да направи отношенията конфликтни, а конфликтните отноше­ния, когато субектите им са държави или групи държави, могат да бъдат както отношения в условия на мир, така и международна война, когато държавите прибягнат към употреба на военната си сила. Мирните отно­шения, както и войните следователно са различни форми на междуна­родни отношения, представляват само различни състояния на отноше-

Юсновни понятия 71

ния между държавите. Те са израз на една и съща политика, преследва­ща целите си с мирни или с военни средства. Заедно с направлението, много важна характеристика е значението на интересите. Всеки от действащите върху международната сцена и водени от тях субекти ги подрежда съобразно приоритетни скали.

Интензивността на отношенията, изразяваща се във високата актив­ност на поведението на страните при сътрудничество или борба между тях се определя от значението на интересите, породили и определящи техните отношения и от външни обстоятелства, свързани с онова, което обикновено се разглежда като „външна среда" на отношенията. Ролята на външната среда ще бъде разгледана по-нататък.

В отношенията си страните в запмо()сч1 'invum, т.е. поведението на всяка от тях се влияе от поведението на другата. Взаимодействат и отношения­та, тъй като промяната на което и да е взаимоотношение може да предиз­виква изменения в други отношения, а и в цялата международна система. Понякога на пръв поглед незначителни промени предизвикват лавинооб­разна каскада от изменения, даваща ново направление на развитието. Връзките между страните и техните отношения могат да бъдат отнасяни към два вида - прави връзки и обратни връзки. Характеристиката на връзка­та като права или обратна се определя от гледната точка за всяка от стра­ните. Прави връзки са онези, чиято посока е към другата страна. По ли­нията на обратната връзка насрещната страна влияе върху нея и пове­дението й. Взаимодействайки, страните в по-голяма или в по-малка сте­пен определят характера, целите и направлението на своето поведение.

Тазивзаимозависимост играе голяма роля за процесите върху меж­дународната сцена. За международните отношения е характерно това, че в естествени и нормални условия, взаимодействайки чрез прави и обратни връзки, страните остават свободни да определят постъпките си. Юридически те са равноправни и по начало политически трябва да са свободни и независими. Могат да избират, с известни свързани с реда и регулирането на общата система на международни отношения огра­ничения, онова действие или поведение, което преценят за най-благо­приятно и целесъобразно за тях. Но те винаги остават ограничени от интересите си, които определят рамките на поведението им.

Понеже страните в трансгранични отношения са групи от индиви­ди, между тях действат много разнообразни и несходни системни връзки. Техните особености, интереси или характеристики като субекти на меж-

72 ОБЩА ЧАСТ; СИСТЕМАТА

дународните отношения също не са еднакви . Те не се определят от трансграничните отношения, в които участват. Определят се от вътреш­ни процеси и отношения в групата, които са извън рамките на междуна­родните отношения. С други думи, свойствата и характеристиките на субектите на международните отношения не възникват от отношенията им с другите субекти, а само намират проявлението си в тях.

Отношенията - и двустранните, и многостранните - са динамич­ни. Могат да се променят и понякога това става изненадващо бързо. Промените могат да се дължат на изменения в техните потребности, интереси и цели, но могат да се предизвикват и от външни обстоя­телства. Някои от отношенията са ефимерни, краткотрайни, възник­ват така бързо, както и бързо прекратяват съществуването си, без да оставят значителна следа. Други са трайни, съществуват дълго и об­разуват устойчиви възли на сътрудничество, съперничество или кон­фликти. Взети в тяхната множественост. промените очертават дви­жението в системата.

Всяко отношение възниква във връзка с нещо. към което едновре­менно се насочват интересите на два или повече субекти. Това именно „нещо" се определя с термина „обект на отношението". В известен смисъл обектът се проявява като свързващо звено, като общ център, към който се насочват интересите, целите и поведението на страните. Зна­чението на обекта е голямо. Без него отношения не възникват. Прекъсва­нето на неговото съществуване прекратява и самото отношение. Есте­ството на обекта, неговото състояние и предметно съдържание влияят на отношението, на естеството му, оказват влияние върху интензивнос­тта и значението му за страните.

Макар съществуването на обект да е conditio sine qua поп за съще­ствуването на отношението, само по себе си то не поражда взаимоотно­шения. Нещото става обект, когато неговото запазване, премахване или състояние се свърже с интереси на субекти, разделени един от друг с държавни граници, от една страна, и когато между тези интереси възникне зависимост. Зависимостта може да бъде различна, тъй като интересите могат да бъдат съвпадащи, паралелни, противоположни и т.н.

Това показва, че голямо значение имат ценностните преценки на субектите, техните разбирания за запазването, премахването или изме­нянето на състоянието на обекта за задоволяване на техните потребнос­ти. На равнището „обект - ценностна преценка" се осъществява много

LOaioeuu понятия 73

важното взаимодействие между приоритетната преценка на субекта и неговото поведение върху световната сцена.

Промените в обекта оказват влияние върху поведението на субекти­те така както и обратното - тяхното поведение и взаимните им отноше­ния влияят върху обекта, запазват го, рушат го или променят състояние­то му. Възможно е обектът да остане непроменен, но отношението да се измени, тъй като страните поради някакви причини са променили цен­ностните си предпочитания и така се е изменила системата на техните външнополитически приоритети.

Потребностите и интересите на действащите върху световната сце­на субекти на международни отношения са безкрайно разнообразни. Поради това също толкова е безкрайно разнообразието на обектите на техните отношения. Всеки опит да се изберат изчерпателно е обречен на неуспех. Възможно е обаче, макар и съвсем схематично, те да бъдат разделени на няколко групи.

Обектите могат да са материални. Обекти на отношенията могат да бъдат всякакви материални вещи - суровини, индустриални произве­дения, фабрики, заводи, съоръжения, културни ценности и др. В отно­шенията между държавите един от тези материални обекти винаги оста­ва държавната територия, като единно пространство, в чиито рамки се осъществява пълно върховенство и независимост на държавната власт. Неприкосновеността на територията е свързана не само с жизнените интереси на отделните страни, но като съществена предпоставка за под­държане на международния ред и за нормално функциониране на меж­дународната система е свързана с интересите на цялата международна общност. Обектите могат да бъдат нематериални : суверенитет, неза­висимост, права на общности и индивиди, сфери на влияние и др.

От това, че обектът е материален или не е материален не се опреде­ля неговото значение за встъпващите в отношения по повод на него су­бекти. Значението му зависи от мястото, което неговото състояние (вътрешно и външно) заема в определящите поведението на субектите Ценностни системи. В междудържавните отношения сред огромното разнообразие на обекти на външнополитически отношения има обекти, които винаги стоят на първо място по значение и ценността им е абсо­лютна. Да не се допуска посегателство върху тях и да се брани тяхното състояние е първостепенна грижа на всяко държавно ръководство. Сред тях са съществуването на държавата и нацията, държавният строй, суве-

74 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

ренността и независимостта на държавата, териториалната й цялост, националното единство и др.

Обектите могат да бъдат трайни, a състоянието им стабилно, не-променящо се с времето. Това се отнася както за материалните, така и за нематериалните обекти. Съществуването им обаче може да бъде много ограничено във времето, нетрайно, ефимерно . В такива случаи нетрай­ни стават и възникналите отношения.

Обектите могат да принадлежат към различни сфери на междуна­родните отношения: политически отношения, икономически отноше­ния, финансови отношения, отношения в областта на образованието или културата и т.н. Заедно с това един и съш обект може да е свързан с отношенията в няколко сфери едновременно, например създаването на една икономическа зона или една интеграционна общност едновремен­но поражда отношения и в политическата, и в икономическата, и във финансовата и в много други сфери на отношения.

2. СУБЕКТИ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ. РОЛЯ НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА.

Както отбелязахме, в качеството на субекти на международни отно­шения ( някои автори като синоним на „субект на международни отно­шения" предпочитат да употребяват идващия от английски език термин „ актор" , „actor") в трансграничното общуване встъпват разнообразни обществени формации, институции, социални групи и общности..

Като страни в трансграничните отношения, субектите

• Създават и прекратяват отношенията си

• Управляват отношенията си, като ги променят съобразно своите интереси.

• С промените на отношенията сн въздействат върху отношения­та на другите субекти.

• Участват в у прав. /енксто. установяването и поддържането на реда в системата на международните отношения. Те са най-активният фак­тор за нейното функциониране и развитие. Промените в нея те пости­гат чрез действия и бездействия, чрез промени на своите отношения.

2. Субекти на международните отношения. Роля па... 75

Числеността на действащите в системата на международните отно­шения субекти е неизброима и постоянно се променя поради появата на нови и отпадането на съществуващи до този момент субекти. За някои субекти, каквито са държавите, качеството им на субекти на междуна­родни отношения е присъщо с тяхното възникване. Те не се нуждаят да бъдат признавани за субекти на международните отношения. Затова тях­ната субектност се определя като първична субектност. Но при други субекти, особено когато отношенията се регулират юридически, взаим­ното признаване на това качество може да е предпоставка за установя­ване на трансгранични отношения. В този случай субектността им се определя като производна, вторични субектност.

В международното общуване се наблюдава особеност, състояща се в това, че поначало връзки и взаимодействие възникват между сходни, при­надлежащи към една и съща разновидност субекти - държавите взаимо­действат върху световната сцена и поддържат отношения с държави, неправителствените субекти - с подобни на тях, икономическите - с по­добни, юридическите - с подобни и т. н. Но тази закономерност се про­явява само статистически, от нея има много изключения. Като субекти на международни икономически отношения например, държавите встъпват и поддържат отношения, в това число и юридически, не само една с дру­га, но и с големи стопански институции, фирми и организации.

Колкото и да са различни, субектите на международни отношения трябва да отговарят на общи за всички условия. Това създава определе­ни сходства между тях. Условията са абсолютно нужни, за да бъде нали­це международната субектност. Трябва да притежават:

• Трангранични интереси, да съзнават тези интереси и да имат во­лята да ги защитят или реализират

• Организираност, включваща способност да бъдат представлява­ни като неделимо цяло в отношения с други субекти

• Способност да вземат самостоятелни решения в процеса на трансграничното общуване

• Възможностда извършват действия в сферата на международ­ните отношения

Липсата на което и да е от тези условия не позволява да се осъще­ствят проявите на международната субектност.

76 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

Мнозина изследващи тази материя не правят разлика между „субект на международни отношения" и „страни в международни отношения. Считат ги за еднозначни и ги употребяват като синоними. Съществува и друго мнение. Основното съображение е, че представите за „страна" и за „субект" съвпадат напълно, когато се касае за двустранни отношения. Или когато всяка от страните в отношението действа като субект, различен от другите. Но наред с такива отношения съществуват и отношения, в които една и съща страна са група субекти.Това сасъста&ш субекти. И е възмож­но едната страна в отношението да е отделен, единичен субект, а другата страна да са множество от субекти, страна да е съставен субект. Такъв би бил случаят, когато една държава установи и поддържа отношения с един международен съюз. При такава ситуация двете понятия вече не съвпа­дат. В отношението има две страни, но участващите в него субекти са повече Опонентите обаче възразяват, че тези съображения не са основа­телни, тъй като многостранните отношения могат да се разглеждат като комплекс от двустранни отношения. Могат да се разглеждат като един­ство на двустранни отношения. Когато съставен субект встъпи в отноше­ния с единичен, самостоятелен субект отношенията възникват между него и всеки от образуващите съставния субект страни.

Истина е, че в голям брой случаи многостранните отношения могат да се разложат на отделни двустранни отношения. Но това невинаги е възможно. Някои групи субекти встъпват в отношения като неделимо цяло, като една, макар и съставена от много субекти страна. При такива ситуации комплексният, съставният субект изразява интереси, преслед­ва цели, проявява воля, взема решения, действа и т. н. по начин, разли­чен от съставляващите го субекти. Това изключва възможността да се разглежда другояче, освен като самостоятелен и неделим субект, нарав­но със субектите, които го съставляват. Неговата субектност е различна от тяхната, тя е единна и не се дели.