Правомощната физическа личност, държавникът, политикът, дипломатът или президентът на международния икономически концерн в края на краищата постъпват така, както разбират интересите на субекта, който персонифицират. Вземат политическото, стопанското или друго решение съобразно със своите убеждения, интелигентност и информираност, а нерядко и под влияние на своя темперамент и емоции. Ето защо. при анализите на ситуациите в международните отношения и особено при прогнозирането на тяхното възможно развитие ролята на качествата на отделни персонифицираши субектите на международни отноше-
g 8 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
ния физически личности се вземат предвид като важни елементи на ре-алнйте или на възможните ситуации. Смяна на президент, премиер, министър на външните работи може да предизвика значителни промени в поведението на държавата и с това - в нейните отношения с другите държави. Разбира се, влиянието на физическата личност зависи преди всичко от поста, който заема в държавния апарат и от нейните правомощия да взема решения в областта на международните отношения.
3. СИСТЕМНОСТ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ
ОТНОШЕНИЯ. ФУНКЦИИ, ЦЕЛИ, ДВИЖЕНИЕ
И ВЪНШНА СРЕДА НА СИСТЕМАТА
Международните отношения не са хаотични. Събитията върху световната сцена, за които всеки ден ни засипват с информация масмедиите, са само външна проява на движението на скрита зад тях огромна система на социални отношения. Независимо от това, дали го осъзнават или не, индивидите ще остават безпомощни, ако не се опитат да разберат и овладеят системата, която ги поражда. Ако не са в състояние да я разберат и овладеят, събитията всякога ще вземат връх над тях, ще бъдат по-силни и индивидите ще са безпомощни да им въздействат.
Понятието „системност" е основно в теорията на международните отношения. То създава фундамент, върху който се изграждат представите за разнообразните трансгранични взаимоотношения. Но самите понятия за система и системност имат много по-широко значение и роля. Те са в основата и на цялото научно познание. Обществото е системно, светът е системен и онова, което ни заобикаля е включено в най-разнообразни системни връзки и отношения. Отразявайки системността на света, нашето мислене, с което се ориентираме в многообразието на света за да постигаме целите си и да задоволяваме своите потребности, също е системно. Разбирането и изучаването на международните отношения като система, открива големи възможности за изграждане и задълбочаване на научното познание. Утвърдило се главно след втората световна война, то позволи системата на международните отношения да се обхване и да се види като нещо цялостно, по-добре да се разкрият и обяснят взаимодействията в нея, да се схванат промените в съставните и части, да се очертаят тяхното място и значение и, което е особено важно, да се
3. Системност на .международните отношения. Функции, цели... 89
построи цялостен теоретичен модел, позволяващ на изследователите, политиците и дипломатите, като правят мислено експерименти с него. да прогнозират възможните му бъдещи състояния. Изучаването на системността на международните отношения съдържа огромен евристичен заряд, тъй като позволява на политиците и изследователите да се издигнат над простата емпирика и да извеждат обобщения, разкриващи нови закономерности.
Това плодотворно развитие на науката за международните отношения към формиране на теорията на международните отношения , както бе вече посочено, в САЩ се свърза най-вече с името на Мортън Каштан. а в бившия СССР - с името на В. Гантман. Но то не беше резултат само на един естествен напредък към задълбочаване на познанията. Не е случайно, че възгледът за системността на международните отношения така бързо се разви през втората половина на XX век. Определено значение имаше и характерната за този период растяща взаимозависимост в изправения пред опасността от термоядрено самоунищожение свят, консолидирането на неговата цялостност и като непосредствено следствие на това - порастване на ролята, която системата като цяло започна да играе в развитието му. Колкото по-взаимнозависим и цялостен ставаше светът, толкова по-необходимо ставаше да се свържат различните виждания в единно систематизирано виждане за него.
Изследването на системата се разгърна едновременно в широк план. Наред с очертаването на цялостния модел, М.Каплан бе последван от Стенли Хофман, Чарлз Маклелънд. Джордж Моделски и други автори. В осъществяването на не толкова концептуални и цялостни изследвания през този период се включиха К. Дойч, К. Уолтц. М. Хаас, а в Европа - Р. Арон, П. Аснер. М. Мерл и други. В края на столетието силно влияние оказаха трудове на Фр. Фукуяма. Х. Кисинджър, 36. Бзежински и други.
Представата за система и системност обикновено най-напред се свързва с представата за множество съставни части. Такава е и системата на международните отношения. Вече стана дума за огромната мно-жественост на действащите върху международната сцена субекти -Държави, групи държави, неправителствени структури и формации. В някои сфери, като например икономическите или юридическите международни отношения, тяхното множество е толкова голямо и толкова подвижно, че практически не може изобщо да бъде изчерпателно уста-
00 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
новено и описано. Но множествеността на съставните части сама по себе си не е единственият, а още по-малко системообразувашият белег. Защото има огромен брой системи, Б това число и системи на социални отношения, които имат само две или три съставни части. И в рамките на огромната система на международните отношения като компоненти се осъществяват неизброимо количество двустранни отношения, всяко от които по същество има всички системни характеристики.
За да се формира система, между частите й трябва да възникне взаимозависимост - промяната, в която и да е част да предизвиква промени в други части на системата. Промените в международните отношения имат този ефект. Но взаимозависимостта сама по себе си също не е характеристика, която да е достатъчна, за да се прецени, че се касае за система. Защото взаимозависимостта е присъща на всичко, което съществува. Взаимозависимост съществува и вътре в системата, и извън нея, между нея и други системи. Тя е всеобщ закон на природата и обществото - в природата и обществото всичко влияе пряко или косвено на всичко.
Представата за система и системност се свързва и с това, че взаимната зависимост, когато е устойчива очертава гюдреденост, изразяваща се като вътрешен ред на системата. На международните отношения е присъщ такъв ред. Неговото очертаване и поддържане по-специално е предназначението на нормативното регулиране на системата. Но това не е единственото проявление на реда в системата. Съчетан с трайните взаимодействия, той очертава повтарящи се промени в някои параметри на системата, при изменение на други нейни елементи. Това позволява да се разкрият закономерностите в нея. И все пак. не всяка подреде-ност е показател за съществуването на система. Телефонният указател е съвършен пример за безупречна подреденост. но системна връзка между идеално подредените в него телефонни номера не съществува - промяната на който и да е от тях не предизвиква никаква промяна в другите. За да се разбере по-добре свързването на частите, мястото на всяка една от тях, взаимните им зависимости, те трябва да се очертаят и да се разгледат поотделно. Всяка система може да бъде разложена на съставни части. Това е възможно и при изучаването на международните отношения. Но разлагането не може да бъде безкрайно, тъй като то достига до предел, отвъд който не може да се премине. Това са границите па системата. Това е една от основните характеристики на системите - те имат външни граници, позволяващи да бъдат разграничавани и изслед-
3. Системност па международните отношения. Функции, цели... 91
вани. Отношенията, които се определят като международни отношения се осъществяват в границите на системата. Поради това изходна точка на подход към нейното познаване е ясното й очертаване.
Наличието на външни граници на всяка система е израз на още една важна характеристика - всяка система има цялостност. Тя се променя като цяло, развива се като цяло. функционира като цяло. Като нещо, което има ясни очертания и характеристики, системата може да бъде разграничена от онова, което е извън нея. Ако международните отношения и тяхната система нямаха граници, системни особености и цялостност, те биха се разтворили в другите социални отношения.
В границите на тяхната цялостност, в рамките на техните граници в сложните системи, множества от техните елементи, оставайки елементи на системата, могат едновременно да установяват системни връзки и взаимодействия, могат да образуват също системи, разположени и действащи в рамките на общата система. Те се определят като подсистеми на общата система. Както ще видим по-нататък, за системата на международните отношения е характерно огромно подсистемно разнообразие. Международната система е система от системи, най-елементарните от които са отделните подсистеми на двустранни отношения. Особеност е, че едни и същи страни на отношения едновременно могат да се включват и взаимодействат по различен начин в множество различни подсистеми. Най-силно това е изразено при универсалните субекти, каквито са държавите. Те участват едновременно и в политическите, и в икономическите, и в юридическите и много още други имащи подсистемно единство области на международните отношения. Характерно е и за другите субекти - например една икономическа или търговска фирма, регулирайки трансграничната си активност с юридически инструменти, едновременно става съставна част на подсистема на икономически и подсистема на юридически отношения. Притежавайки всички белези на системността, подсистемите осъществяват всяка поотделно самостоятелни промени, взаимодействайки заедно с това с другите подсистеми, части на общата система. За разлика от елементите, подсистемите могат да се разлагат и Да образуват сложни структури, могат да бъдат разположени една в друга и т-н. Подсистемите и групите подсистеми се определят калокамионен-ти "а системата на международните отношения.
В тези граници частите, които повече не могат да се разлагат, се определят като елементи па системата. Елементите на системата
92 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
очертават онзи предел, до който аналитично може да бъде разлагана всяка система, В случая на системата на международните отношения, това са, според нас, двустранните отношения. Най-ниският предел, до който системата на международните отношения може да бъде разложена, са отделните двустранни отношения.
Главният, системообразуващият белег на всяка система е нейният ефект, съвокупният резултат от нейното действие. Той се различава от ефектите на всички други взаимодействия вътре в системата или извън нея. Възможно е две или повече системи да предизвикват сходни ефекти, но дори когато сходството е пълно, ефектите от функционирането им принадлежат отделно на всяка от тях. Системният ефект с ефектът, който се получава от цялостното функциониране на системата и който не може да се постигне от функционирането на която и да е нейна отделна част.
Сложните системи обикновено са съставени от системно единство на множество техни подсистеми. Международните отношения са такива системи. Всяка от подсистемите действа в рамките и в съответствие със закономерностите на общата голяма международна система. Всяка от подсистемите също се характеризира от специфичен, присъщ само на тях системен ефект, който допринася за получаване на общия системен ефект на голямата съставна система. Но този ефект, и общият ефект на голямата система се различават и не могат да се заместват взаимно. При това системният ефект на общата, голямата, съставната система никога не е равен на простия, аритметичния сбор от ефектите на съставящите я части. Винаги е нещо различно и повече.
Системата на международните отношения съответства на тези положения. Нейният общ системен ефект, който позволява да се удовлетворяват изискванията на все повече увеличаващата се взаимозависимост между народите, нациите и държавите, зависи от ефективното функциониране на всички нейни подсистеми, тези на междудържавните и недържавните отношения, на икономическите, политическите, юридическите, културните и други отношения и т. н. Снижаването на ефективността в действието на една или друга подсистема или отклоняването на действието на някоя от подсистемите от общото направление в дейността на голямата обща система я уврежда, влошава действието и намалява ефективността й. Обратното развитие има противоположен ефект.
3. Системност на международните отношения. Функции, цели... 93
Значението на подсистемните ефекти за функционирането на общата система може да бъде различно и да се отразява нееднакво на нейното състояние. Разстройването или разрушаването на някоя от подсистемите може да води само към смущение, което общата система може да бъде в състояние да компенсира. Но разстройването, разрушаването или отпадането на някои от подсистемите може да причини частично разпадане и дори пълно разрушаване и прекратяване на съществуването на цялата система.
Връзка съществува не само между подсистемните ефекти и общия ефект на съставната голяма система, но и между функционирането и системните ефекти на съставящите я подсистеми. Добра международна икономическа ефективност не може да се постига, ако международната юридическа подсистема не действа добре също така, както силно външнополитическо влияние се постига само върху здрава икономическа основа.
Това гледище не е единствено. Още повече, то не е и преобладаващо. Голямото мнозинство на изследователите считат, че елементите на системата са отделните субекти. Струва ни се, че това не е така. Промените в един или друг субект на международни отношения не са част от системата на международните отношения. Те могат да имат системен характер, но се отнасят за други системи, при които действат други правила и закономерности и които не са елементи на международната система. Теоретичните проблеми при изследването на международната система се състоят в това, как промените в двустранните отношения на субектите влияят върху цялата система. Така например, промените в политическата обстановка в Германия са явления, осъществяващи се извън границите на международната система и затова имат значение само за външнополитическото поведение на тази страна. Какъв ще е техният ефект е вътрешен въпрос на самата Германия, докато не се изразят чрез нейното отношение с други страни. Но ако тези промени изменят външнополитическите позиции на Германия, например при отказа й през 2003 г. да участва заедно със САЩ и Англия във военни действия против Ирак, явлението вече е изцяло в сферата на международната система и затова може да има в нея един или друг ефект, например усложняването на отношенията й със САЩ.
Всички понятия за система, за елементи и компоненти на системата, за граници на системата и т.н. са основни понятия и на теорията на международните отношения .С тях се анализират и се очертават вътрешните процеси на системата и взаимодействието й с онова,
94 ОБЩА ЧЛСТ: СИСТЕМАТА
което я заобикаля. Както отбелязахме, много от тях, взети отделно, не са присъщи само на системите. При системите, както и при системата на международните отношения те се свързват и съчетават в едно цяло. Значението на отделните социални системи, техните характеристики, полезността или вредността им за интересите на обществото определят отношението на обществото към тях. В зависимост от условията то съдейства за утвърждаване и развитие на системите, за поддържане на най-доброто им състояние, но при други обстоятелства може да се стреми към тяхното разрушаване и замяна с други системи. Всъщност, управлението на всяка система се състои в съзнателно въздействие върху нея с цел да бъдат променени нейни параметри, от които записи системният й ефект.Крайният резултат от управлението на международната система е промяната & нейния системен ефект. Промяната може да се осъществява в системата като цяло, но може да засяга само функциите и взаимодействията между отделните й части.
Някои особености на системата са толкова съществени, че е нужно при изучаването й, както и при анализите на нейните състояния винаги да се имат предвид. Те произтичат от изложените по-rope характеристики на системите и в най-обобщен вид могат да се изразят така:
• Международните отношения са система със силно изразена специфика. Тя има качества, които определено я отличават от заобикалящата я среда, от всички други социални отношения. Има ясно изразени външни граници. Промените в рамката на тези граници имат форми и динамика, които често не съвпадат с промени и процеси, развиващи се извън тях. Спецификата най-ярко се изразява в това. че именно като цяло системата поражда ефекти. които не могат да бъдат постигани, ако тя престане да съществува или ако се разруши системната връзка между нейните части :
• Отнася се към категорията на социалните системи. Движението в нея, функционирането и развитието й не могат да бъдат очертани и обяснени с едно просто, механично прилагане на общата теория за системите, а само като се имат предвид общите закономерности в развитието на човешкото общество. Заедно с това обаче, доколкото системата е само една относително обособена част от него, част, имаща цялостност и подчертана специфика, тя
3. Системност на мсждунаро<)ните отношения. Функции, цели... 95
пречупва тези закономерности по свой начин, модифицира ги съобразно своята природа.
• Системата ^универсална и в пространствено, и във функционално отношение. Обхваща цялото човечество. Има значение за всички аспекти на неговото съществуване. Тази особеност обаче е срав-нително нова. Не е съществувала в по-далечното минало. Както беше посочено, почти до края на XIX век системата не е имала днешните мащаби, обхващала е само отделни части от тогавашния свят. Развитието на това й качество е в основата на изменения, които столетие по-късно ще бъдат определяни като процеси на все повече прогресираща глобализация.
• Системата се отличава с голяма сложност. Това се отнася както за нейното устройство, така и за нейното функциониране. Съдържа огромен брой компоненти, много от които са твърде различни от останалите, при това много от съставящите я елементи се променят, функционират, развиват се по свой много специфичен начин.
• Самоуправлението на системата доминира над възможностите да бъде целево управлявана. Изразява се в това, че в нейните рамки действат много силни и активни компенсаторни механизми, които взаимодействат с целенасочените за нейни промени въздействия. Това прави трудно предвиждането на нейните възможни реакции. На тази особеност ще се спрем отделно по-нататък.
• Системата е извънредно динамична. Всъщност, променливостта е присъща на всяка система. Системните взаимодействия намират израз именно в промените. Но промените в международната система често могат да са интензивни, да протичат паралелно във всички или в много от нейните части и при това много бързо. Поради това тя трябва да се изучава не само като теоретичен модел, като структура от взаимодействащи по определен начин части, а и конкретно-исторически.
• Системата е откорелаиионсн тип. Субектите на тази социална система са равноправни и самостоятелни. Всеки от тях следва свое поведение, води се от особени, присъщи на него интереси. Тя няма централен, общ за цялата система център на управление.
96 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА
В нея преобладават хоризонталните връзки и взаимодействия. Характерна е координацията, която е в самата й основа, макар в нейните рамки да съществуват и отношения на различни форми на субординация. В много случаи обаче тези форми влизат в противоречие с обстоятелството, че тя е система от корелационен тип.
Въпросът за обществената функция и целите па системата на международните отношения е съществен. Изясняването му спомага по-добре да се разбере ролята и вътрешното й движение, да се определя нормалното й състояние, както и перспективата на нейното развитие.
Не само в изказвания на политици, но и в специализираната научна литература, посветена на международните отношения се срещат разсъждения, в които се отрича общосистемна целесъобразност в процесите, развиващи се върху международната сцена. Основни аргументи обикновено се търсят в ролята на случайността. Изхожда се от гледище, че промените върху международната сцена, макар в някаква степен да се влияят от поведението на взаимодействащите субекти, поначало имали стохастичен характер, резултат били от съчетаване на съзнателно поведение с комбинации на случайности, предизвикващи протичане на процеси и явления, които не могли да бъдат контролирани. Това не означавало отричане на необходимостта от тяхното изучаване, тъй като и случайните явления изискват да бъдат наблюдавани и изследвани, за да може поведението на участващите в отношенията субекти да се пригаждат към тях. Всъщност международният ред поставял определени рамки, но и той самият бил резултат от стихийно възникналата и променяща се система.
Утвърдилата се в групираните около СССР страни, в това число и в България, силно догматизирана идеологическа схема също трудно се съгласуваше с идеята за общосистемна целесъобразност на световните отношения. Решението се търсеше по посока на обосновката за възникването на две различни по своята социална същност системи на международни отношения - тази на световния империализъм и световната социалистическа система. В този случай в основата на неточността беше абсолютизирането на нещо, което само по себе си съществува и може да оказва наред с други фактори силно влияние върху международните отношения - интересите на различните класи в съвременното общество. Според схемата международните отношения са форма на изведена върху световната сцена класова борба. Всички други фактори и интереси се
3. Системност на международните отношения. Функции, цели... 97
интерпретираха и в последна сметка се свеждаха до класовата борба. Идеята за общосистемна целесъобразност на световните отношения трудно се съгласуваха с такава схема. Тогава идеята за общосистемна целесъобразност се свеждаше в определени рамки - рамките на двете световни системни общности - империалистическата и социалистическата. Субектите на международни отношения с различна класова същност наистина не само се борят, но и сътрудничат, но без основните им интереси да съвпадат. Идеята за непримиримия класов антагонизъм, пренесена и в сферата на международните отношения поставяше трудни въпроси дори по отношение на съществуването и същността на международното публично право. Да се строи модела на единна, почиваща на общ интерес система от социални трансгранични отношения изправяше неизбежно изследователите, споделящи тази идея, пред сложна и трудно преодолима дилема: или да приемат, че в тази сфера се осъществява едно успешно преодоляло антагонизма класово съглашателство и сътрудничество ( с всички неблагоприятни последици за изследователя от подобно твърдение), или да се изхожда от утвърденото разбиране за разпадането на световната система и взаимодействието на двете световни системи, коренно различни и съответстващи на качествено не-сходни по класовата си същност интереси.
Независимо от твърденията и теоретичните конструкции, универсална, цялостна и единна система на международните отношения съществуваше и се развиваше. Знае се, че всичките съзнателни човешки действия се предизвикват от мотиви, в основата на които стоят определени цели. Друг въпрос е дали тези цели са реално постижими, дали се основават на правилно разбирани интереси и т.н.
Дейността на хората и тогава, когато те изхождат от класови, религиозни, съсловни, етнически или всякакви други интереси остава целесъобразна. Обществените системи винаги са целеви системи. Обществото съзнателно или стихийно създава системи, както и се разделя с тях, когато те се окажат неефективни и то е способно да намери по-сполучлив вариант. А международните отношения са социална система. И тази система не може да прави изключение. Тяхната система е една от многото системи в обществото, която служи на определени Цели. Тя запазва системното си единство и цялост независимо от това, в кой исторически период от нейното развитие какви класови, религиозни или други интереси надделяват и в каква степен могат да й влия-
Сподели с приятели: |