НАУКАТА ЗА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Може би първа към международните отношения се обръща майката на всички науки - историята. Запазвайки образа на миналото и изуча­вайки неговото развитие, тя разглежда миналото и развитието на отно­шенията върху световната сцена, разкрива смисъла и съдържанието на сегашното им състояние и позволява да се прозре възможното бъдеще. В течение на векове развитието на международните отношения се отра­зява и изучава само в рамките на общата история. В достигналите до нас съчинения на старите автори се съдържат разсъждения за началата, върху които трябва да се изграждат отношенията между страни и народи, как трябва да се строи международното общуване, за достойнствата на мира и войната. Но тези разсъждения са насочени почти изключително само към съдържанието и към формите на външнополитическото поведение,

За едни от първите прояви на виждане за спецификата и произтича­щата от нея обособеност на отношенията между държавите допринася онзи клон на научното познание, който изучава специалната система от правила, регулиращи международните отношения- международното право. В античния свят се откриват наченките на отделни негови еле­менти, но по онова време то още не е възникнало. Дори блестящите със своята способност да анализират и да обобщават римски юристи, въвеж­дайки и употребявайки понятието „право на народите" (jus gentium) раз­глеждат неговото съдържание като част от правото на римската държа­ва, уреждащо отношенията с чужденците. Все пак в практиката и на Древ­на Елада, и на античния Рим отчетливо се утвърждават много практи­чески положения, които по-късно ще залегнат в основата на между­народното право: и това, че договорите трябва да се спазват, и че при създаването им трябва да се поддържа определен ред, и че личността на пратениците трябва да бъде неприкосновена и още много друго. На ос­новата на повтарящата се общоприета практика израстват обичаите, а когато обичакте надхвърлят пределите на държавните граници, те ста­ват международни обичаи - началният, най-дълбок и неизсъхващ корен на международното право. Зараждането на неговата доктрина открива път към особеностите на неговия обект. Защото не може да се обясни възникването и особеностите на международното право, без те да бъдат свързани с особеностите и обособеността на неговия обект. Отделно право не може да съществува без отделен и обособен предмет. Разбира се, до подобни разсъждения ще се дойде след векове , но с възникването на международното право и неговата доктрина се дава силен трасък към появата на науката за международните отношения.

Този естествен и закономерен процес е забавен от утвърждаването на феодалната разпокъсаност. Но още в късното средновековие, когато под скиптрите на кралете в Европа възникват големи и с централизирана власт държави, условията коренно се променят. През XVI век върху основата на дошлото от древността понятие за „право на народите" (jus gentium ) испанецът Филипе де Витторио въвежда понятието и основаните на него разсъждения за „право между народите" GUS inter gentes). а през XVII век холандският юрист Хуго Гроций публикува труда си „ За правото на мира

54 ВЪВЕДЕНИЕ

и войната" (De jure belli ас pads , 1625). Неговият труд е предхождан от трудове на автори, които очертават вече утвърждаващите се развити еле­менти на международноправната регулация; Николо Макиавели (1469- 1527)струда „Князът", БалтазарАйала(1548-1584) с труда „За пра­вото на войната и военните учреждения" (De jure belli et oficis bellicis), Алберико Джентили (1552- 1608) и др. Но Гроций първи очертава цялост­но международното право, като самостоятелна система от естествено възникнали правни норми, регулиращи международните отношения. Ха­рактерно е, че още по онова време тези автори, както и много други след тях, третират не само специфичната правна материя, но развиват схваща­нията си за естеството на международните отношения, за позволеното и непозволеното в тях, за интересите като основа и двигател на взаимодей­ствията, за ролята на светската и религиозната власт и много друго.

През средновековието и в по-ново време се появяват съчинения, чии­то автори се опитват да чертаят модели на справедливи и съвършени отно­шения между страни и народи, но наред с несъмнените си достойнства тези модели, обшо взето, имат умозрителен и утопичен характер.

За развитието на познанието за същността, формите и началата на международните отношения много допринасят трудове на утвърдилия представите за държавното върховенство и суверенност Жан Боден (1538-1589), трудовете на Жан Жак Русо (1712-1778), Рене Дидро (1713-1784 ),идруги.

Силен тласък за изучаване на международните отношения дава първа­та световна война. Отнела живота на повече от 10 милиона души, причи­нила неимоверни страдания и огромни материални щети. световната тра­гедия привлича вниманието към тази сфера на обществените отноше­ния, които са я предизвикали и израз на които е и самата тя. Инициати­вата на американския президент У. Уилсън да бъде създадена световна политическа международна организация, която обхващайки направле­нието на международните отношения да може да защити установеното с Версайската мирна система статукво и да спомага да се предотврати повтарянето на катастрофата от 1914-1919 г. вече съдържа в ясна форма идеята за целостността и значението на международната система. В за­падните страни възникват първите самостоятелни научни институти за изучаване на въпросите на мира и войната. Един от първите е английски­ят Кралски институт за международни изследвания („Чатам хауз", осн. 1919 г.). През 1927 г. в САЩ се създава Брукинският институт. Междуна-

5. Науката за международните отношения 55

родните отношения започват да се изследват и преподават в много уни­верситети. Интензивно се развиват международното право и неговата теория. Разработват се и се изследват международни проблеми, но като общо правило, и тогава, когато предметът на изследванията е проблем на международните отношения, подходът все още остава исторически. В изследването на международните отношения решително преобладава емпирико-теоретичният подход, теорията на международните отноше­ния още не е възникнала като самостоятелно научно направление. Ис­торията на международните отношения (и в нейните рамки Историята на външната политика, обща и на отделни страни) е напълно оформена като обособена и специализирана част от историческите изследвания. Започва да се очертава процес на интензивно формиране на отделни направления и школи

Въздействието на втората световна война е подобно на въздей­ствието от първата - след нея възникват нови научни институти, пре­димно в Европа и в САЩ : Център за международни изследвания {Масачузетски университет, осн. 1952 г.), Лондонски институт за стра­тегически изследвания (осн. 1958 г.), Хъдзъновски институт за изслед­ване на международните отношения (осн. 1961 г.), шведският Инсти­тут за изследване на международното сътрудничество, разоръжава­нето и конфликтите СИПРИ (осн. 1966 г.), норвежкият Институт за изследване на мира и конфликтите (осн. 1966 г.), италианският Ин­ститут за международни отношения (осн. 1966 г.) и др. През тези го­дини е характерно още едно явление - докато преди втората светов­на война водеща роля имат европейските центрове и научни школи, след нея водеща роля започват да играят американските научни шко­ли. Най-активна роля в науката за международните отношения за­почват да имат американски учени.

Блоковото разделение на света наложи отпечатък и върху научните изследвания, особено в такива области, които имат политическо и идео­логическо значение. Сред тях са и международните отношения. В по-голяма степен на Изток, отколкото на Запад изследванията на междуна­родните отношения търпят силното влияние на идеологическите разли­чия. Влиянието е негативно. Много от публикациите по онова време по­вече или по-малко явно носят характера на политическата поръчка. На­учната обективност страда, всички злини се приписват на противника, неговият образ се демонизира като „образ на врага". Западът е „цитаде-ла на империализма", Изтокът е „империя на злото".

56 ВЪВЕДЕНИЕ

Успоредно със западните институти възникват и се развиват инсти­тути в социалистическите страни. Водеща роля играят Московският държавен институт за международни изследвания, изследователските звена на Московския държавен университет, Институтът за световна ико­номика и световна политика към Академията на науките на СССР.

Всъщност международните отношения стават предмет на изучаване от множество науки, всяка от тях ги разглежда от различен аспект:

• Теорията па международните отношения изследва същността на тези отношения, характеристиките на действащите върху све­товната сцена субекти на отношенията, възникването, устройство­то, действието на тяхната система, нейните състояния, подсис-темното й разнообразие, особеностите на нейните подсистеми.

• Историята на международните отношения разглежда разви­тието върху световната сцена като процес, изследва направлението и формите на промените в отношенията, съществували в различ­ни времена.

• Теорията на външната политика изучава същността на външно­политическите отношения, формирането и управлението на външната политика, вземането на външнополитическите решения, средствата, с които външната политика постига целите си.

• Историята на външната политика изучава развитието на външнополитическото поведение на дадена страна или група стра­ни, взаимодействията им с друтите участници в международното общуване.

• Теорията на международното публично право изучава система­та от правни норми, регулиращи международните отношения и определящи правата и задълженията на държавите в процеса на тяхното сътрудничество и съперничество.

Със задълбочаване на познанието се развива процес на вътрешно диференциране в рамките на различните клонове на науката за между­народните отношения:

• Теория на международната сигурност,

• Теория на .международните конфликти,

• Дипломация и дипломатическо изкуство,

5. Науката за международните отношения 57

• Международен протокол,

• Теория на дипломатическото преговаряне и др.

Различни сфери на международните отношения се изучават и от други научни дисциплини, например икономическите науки, военните науки, социологията, политологията, философията, психологията и др.:

• Международни икономически отношения,

• Военнополитическа стратегия,

• Геополитика

• Социология на международните отношения,

• Психология на международните отношения и др.

Както бе вече изтъкнато, формирането на Теорията на международ­ните отношения е сравнително ново явление. Като самостоятелно науч­но направление тя възниква през средата на XX век, главно след втора­та световна война. Особено интензивно е развитието през периода на 50-70-те години. Преди това съществуват изследвания в теоретичен план, но те третират отделни аспекти или проблеми, липсва им концептуален подход.

Още в началото развитието трябваше да преодолее препятствия, някои от които и досега не са напълно превъзмогнати. През споменатия период студената война е в разгара си. Остри кризи поставят на няколко пъти света на ръба на катастрофата. Катастрофалните последици от опре­делено развитие на международните отношения направиха така, че раз­работването на теорията стана един от инструментите за запазването на мира. В тези условия интересът към международните отношения заста­на в центъра на вниманието на политиците и учените. Обаче нуждата да се познават закономерностите в развитието на международната система порасна много по-иитензивно, отколкото можеше да расте и се развива самото познание за нея. Въпросите ставаха повече, отколкото научнообоснованите им отговори. Към международните отношения се насочиха изследователи от отдавна вече оформили се и обособили се клонове на науката: историци, юристи, социолози, философи, военни, политолози и други. Това беше полезно, но скоро се появиха и отрица­телните страни на това явление. Всички тези специалисти и учени се насочваха към проблемите на международните отношения от гледна точка на онази област на знанието, с която професионално са свързани, служейки си с методологията и категориалния апарат на своите науки.

58 ВЪВЕДЕНИЕ

Възникна своеобразно „парциализиране" на свързаната с международ­ните отношения материя, започна разнасянето й по различни „научни феоди". забави се формирането на учени и специалисти - международ-ници, имащи комплексна и специфична подготовка. Задържа се процесът на разработването на обща теория на международните отношения.

Проявите на явлението се очертаха в няколко насоки. Една от тях се състоеше в това. че определени изследователи се насочиха към решава­не на проблема, без да свързват изучаването на международните отно­шения с определен клон на науката. Международните отношения са тол­кова разнообразни, разсъждаваха те. че следва да се изучават от множе­ството различни науки. Според тях познанието за международните от­ношения било интердисциплинарно и затова трябвало да обединява из­следователските усилия на различни науки. По същество това обаче оз­начаваше отричане на нуждата и отказване от усилията да се изгради самостоятелна теория. Колкото и странно да е, подобни мнения се сре­щат и досега. Несъстоятелността на това гледище се състои в това, че то противоречи на целостта, обособеността, силно изразената специфи­ка на системата на международните отношения. По същество замъглява нуждата единната и специфична система да бъде изучавана с помощта на също така единен и специфичен категориален и понятиен апарат. Води към несъответствие между единството на системата и неизбежната едностранчивост и разпокъсаност на множеството научни подходи за изучаването й.

Друга неблагоприятна проява станаха проявите на желанието да се „монополизира" изучаването на тези материя от някой вече съществу­ващ клон на обществените науки. По друг повод вече стана дума за гле­дището, че изучаването на международните отношения трябвало да пред­ставлява неразделна част от историческата наука, която била достатъ­чна, за да отговори на всички възникващи въпроси. Поради това опити­те да се създаде някаква отделна теория, а още повече нов клон на на­уката не били потребни. Гледище твърде разпространено преди, но сега привържениците му не са много. Международните отношения имат своя история. Тази история е неразделно свързана с общата история на об­ществото. Но история имат и правото, и моралът, и различните обще­ствени учения и това съвсем не се приема като основание да се отхвърли необходимостта да съществуват отделни от историята клонове на на­уката, които да ги изучават. А и изучаването на международните отно-

шения не е насочено толкова към миналото, колкото към опознаването на настоящето и предвиждането на бъдещето. Историята е наука, изуча­ваща цялостното развитие на обществото и не може да отговори на по­требността да се изследва устройството, функционирането и развитие­то на системата на международните отношения.

Друга проява стана схващането, че изучаването на международните отношения следва да бъде предмет на социологията. Ставало дума за социални отношения. Подобен аргумент също няма достатъчно основа­ние. Социологията има свои, специфични средства и методи за изучаване поведението на човека в обществото, но това не пречи например един отделен клон на науката да изучава политическото поведение на индиви­дите - политологията. Методите за изучаване на международните отно­шения са също твърде специфични. Социалният характер на юридическите отношения е безспорен, но това не може да даде основание да се отрича правото на съществуване на особен клон на науката - юридическата на­ука. Международните отношения представляват твърде обособена и мно­го специфична социална среда, за да бъдат разтворени в общата маса на социалните отношения на индивидите и техните общности.

Според други мнения, международните отношения не следвало да се разглеждат като предмет на изучаване от отделен научен клон, тъй като изучаването им представлявало само един раздел

60 ВЪВЕДЕНИЕ

чащи държавни граници отношения - икономически или културни на­пример.

С една дума, изучаването на международните отношения следва да се разглежда като самостоятелен клон на обществените науки, тъй като предметът е достатъчно обособен. Международното общество се различава твърде много от всяко друго общество. Субектите са осо­бени, мястото и ролята на индивидите специфични, закономерностите в него, както и правилата и нормите, които ръководят отношенията са особени и много от тях действат само в неговите рамки.

И историята, и политологията, и социологията, и другите обществе­ни науки разглеждат обществените отношения. Но от своя, специфична гледна точка. Всяка има своя гледна точка, свой предмет, категориален апарат, методи за изучаване. Специалистите за всяка наука се формират особено. Да се каже, че науката за международните отношения не е под-раздел, клон на която и да е от тези науки означава само, че този клон на науката също има свой особен предмет, методи, категориален апарат, свой научен инструментариум. От тоаа разбира се не следва, че различ­ни страни на отношенията върху световната сцена не следва да са обект на другите науки, всяка със своя метод и от своя гледна точка - история­та, социологията, политологията, икономиката и т.н. Между различните науки има взаимодействия, те взаимно се обогатяват, нови проблеми и направления изникват на границите между тях. Но условието за резул-татността на такива изследвания предполага, а не изключва съществува­нето на единния поглед на общата теория на международната система, позволяваща да се изгражда и изследва научнообоснован неин модел.

Теорията на международните отношения заема наред с другите клоно­ве на научното изследване на международните отношения, за които вече, стана дума, особено място. Тя заема централно място, тъй като осигурява комплексен поглед върху цялата система на трансграничните социални от­ношения и така позволява да се излезе от неизбежната едностранчивост на интердисциплинарните подходи. Международните отношения са поле, в което намират приложение познанията и на юристи, и на историци, и на икономисти, и на военни, и на политолози и т.н., но тези специалисти не могат да заместят специалиста по международни отношения. Неслучайно всички тези специалисти се готвят отделно. И ученият-международник, и практикът- международник са нещо различно и са също така необходими, както политолозите, юристите, соцолозите или икономистите.

5. Науката за международните отношения 61

Решаващо значение за формирането на Теорията на международни­те отношения имат две обстоятелства. Никоя теория не може да възник­не преди да се натрупа информацията за нейния предмет и преди това натрупване да премине определено равнище. В средата на XX столетие този предел бе преминат. Изследването на историята, разработването от многобройните институти и университети на различните аспекти на международното общуване създадоха нужните предпоставки. Второто обстоятелство бе възникването и бързото развитие на световната систе­ма. В известен смисъл самото формиране на обща и единна Теория на международните отношения е последица от възникването на обща и един­на световна система на международните отношения.

Неслучайно Съединените щати и Съветският съюз са страните, в които най-напред и най-бързо се разви теорията. В условията на студе­ната война двете световни суперсили съперничеха глобално, интересите им се срещаха във всички части на света и на тях повече от всички други бе нужен цялостен поглед върху световната система. А и заедно с това те разполагаха с най-големи средства и научен потенциал за разработ­ването на този нов клон на научното познание.

За Съединените щати е характерно почти едновременното възник­ване на множество направления и школи. Щедро финансирана от прави­телството научната общественост по същество изпълни важна и нео­тложна социална поръчка. Предложени бяха различни гледища, изпол­звани бяха различни методи - от структурно-функционалния анализ, социалното моделиране, бихейвиорализма, до опитите за математичес­ко моделиране. Прелом към общоконцептуален подход към изучаване­то на международните отношения бележат два почти едновременно пуб­ликувани труда - през 1955 г. „Изследването на международните отно­шения" от К. Райт и особено „Системата и процесът на международните отношения" от М.Каплан. Но водещо направление на изследванията и с най-силно влияние върху съдържателната им страна дава школата на «политическия реализъм", свързана с името на проф. Х.Моргентау и капиталния му труд „Политическите отношения между нациите. Борба­та за сила и мир" („Politics Among Nations. The Struggle for Power and eace", първо издание в 1948 г., а след това многократно преиздаван), ъзгледите на изследователи от тази школа се налагат много бързо - те впадат с мисленето на политиците в страната и оказват силно влияние ърху тях. Основната идея е, че борбата за влияние и надмощие е

62 ВЪВЕДЕНИЕ

съдържанието на отношенията в международната сфера и затова те не могат да бъдат разбирани, ако световната им система не бъде разглеж­дана като система от силови взаимодействия. Възгледите на американс­ките теоретици в общи линии намериха многобройни последователи сред западноевропейските учени и политици.

Би могло да се очаква, че в Съветския съюз и другите страни от източния блок ще има всички предпоставки за още по-бързо формиране на теоретическите подходи. Още в края на XIX век, а още по-определе­но през XX век силно влияние за теоретичен подход към международ­ните отношения оказва марксизмът, разглеждащ историческото разви­тие като закономерен процес и стремящ се да разкрие и изследва теоре­тичния му модел и движещите го сили. Не стана така. Попречи догма-тизмът, канонизирането и шаблонизиранего на марксовата теория. Съпротива оказа убеждението, че изследването на международните от­ношения по никакъв начин не следвало да бъде отделяно от общия по­ток на историята. На опитите да се създаде обща теория на междуна­родните отношения в някои научни среди се гледаше като па ревизиони-зъм. Те биваха преценявани като вредно посегателство против „единна­та, неделима и универсална теория за развитието на обществото -Историческият материализъм. Класово разделение на обществото вина­ги е съществувало и е оказвало влияние върху хода на историческия про­цес. Но представата за международните отношения бе изопачавана чрез абсолютизпране на класовите интереси и свеждането на международните отношения до класови взаимодействия. Международните отношения се разглеждаха като „изнесена върху международната арена специфична форма на класова борба'", а ролята и значението на другите социални ин­тереси биваше поставяна на залсн план или изобщо пренебрегвана. Зас­лугата за решителната крачка към системен и концептуален подход, за разработването и утвърждаването на теорията на международните отно­шения в социалистическите държави принадлежи на проф. В. И. Гантман и на групирани около него млади изследователи като В. Размеров. К. П. Зуев, Е. А. Поздняков. В. Г. Барановски, Н. А. Косолапов и др,

Характерно е, че първият ход към теорията беше под формата на колективен труд, критично разглеждащ теориите за международните отношения в западния свят: „Съвременните буржоазни теории за меж­дународните отношения" („Современние буржоазние теории междуна-роднььх отношений", публикуван през 1976 г.). Критичността изглежда