Отношения

Структурни конфигурации могат да възникват във всички части на общата система. Това явление е най-силно изразено в сферата на меж­дудържавните отношения. И тъй като междудържавните отношения иг­раят първостепенна роля във функционирането и развитието на цялата система, техните центрове на силови и други взаимодействия имат първо­степенно значение и за всички останали сфери на отношенията. Форма­та на тези центрове може да бъде различна: сфери на преобладаващо влияние, блокове, съюзи, организации, интеграционни общности и дру­ги. Включването на много държави в тях може да очертае общия вид на международната система, общата и структурна конфигурация.

Въпросът за структурната конфигурация в международната система не представлява абстрактна теоретична конструкция, тъй като има голя­мо практическо значение. Видът на конфигурацията определя различни условия за поведението на участниците в международното общуване, стеснява или разширява маневреното поле на тяхното поведение, опре­деля стратегията и тактиката на външната им политика. Поради това особено след 70-те години на XX век към този въпрос се насочи внима-

4. Структура и полиструктурност на системата на... 119

нието на много, предимно американски изследователи. Очертани и из­следвани бяха различни възможности и модели на структурата, изразе­ни бяха разнообразни мнения за преимуществата и недостатъците на един или друг вариант.

Възможностите за конфигурация на обшата структура на световната система на междудържавни отношения са много. Но ако се обобщат, в главни линии те могат да бъдат сведени до три основни модела, в зави­симост от броя на центровете (полюсите ):

• моноцсптрична (монополярна. еднополюсна) структурна конфи­гурация

• билолярна (бицентрична, двуполюсна) структурна конфигурация

• полицснтрична (полицентрична. многополюсна) структурна кон-фигурация

При първите два основни модела има само един вариант, но при третия модел вариантите могат да са много, в зависимост от броя на полюсите.

Преобладаващо е мнението, че биполярността е неизменно присъща на структурата на световната система на международни отношения от момента на нейното възникване до наши дни. Глобализирането на сис­темата съвпадна с пълното разделяне на света на сфери за влияние и колониално господство в края на XIX и началото на XX век и световни­те противоречия, свързани с борбата за тяхното преразпределяне. Ос­новна ос стана въпросът за промяна на статуквото или за неговото реви­зиране. Това доведе до формирането на двата противоположни съюза -Антантата и Тройния съюз и първата световна война между тях. Краят на войната не разруши биполярността на световната система. Само про­мени центровете. След 1917 г. социалистическа Русия бе противопоставе­на на останалия свят. Агресивното настъпление на фашистка Германия и нейните съюзници през 30-те години на столетието измени разположе­нието на полюсите, но запази техния брой, те пак останаха два. За не­продължително време СССР се включи в общия антифашистки фронт на демократичните държави против агресивния блок и втората световна война се разрази отново между два световни силови центъра - антифа­шистката коалиция и фашисткия блок. Краят на войната, създаването на Организацията на обединените нации и някои от приетите многостран­ни споразумения на страните-победителки като че създадоха предпос-

120 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

тавки да се преодолее двуполюсната конфигурация на световната систе­ма. Тази възможност обаче бе пропусната, тя не се реализира. Биполяр-ното разделяне на света отново се възстанови и укрепи в започналата студена война между Изтока и Запада. Около тях отново се групираха почти да края на столетието мощни съюзи и блокове.

За разлика от миналото, биполярното разделяне на световните от­ношения след втората световна война беше още по-дълбоко, тъй като се основаваше на различия в социалните системи и на краен идеологичес­ки антагонизъм. Разпадането на колониалната система през 60-те годи­ни и появата на така наречения „трети свят" не промениха двуполюсна­та конфигурация. Също възникналите конфронтационни отношения меж­ду Китай и СССР не промениха съществено ситуацията, тъй като се развиваха в рамките на социалистическите държави. Конфронтацион-ните отношения между СССР и СФРЮ имаха аналогичен ефект поради същата причина, а и Югославия бе малка държава, чието поведение не беше в състояние да окаже решаващо влияние върху обшосистемната конфигурация. Основните линии на глобалните противоречия продължиха да се разполагат между двата световни полюса. Макар и признавана в една или друга форма, идеята за мирно съвместно съществуване на държа­вите с различен социален строй бе считана и от двете страни като „modus vivendi", като преходно състояние, което в края на краищата трябва да доведе до пълно разрушаване на противоположния полюс.

Рухването на тоталитаритарния сталински и постсталински модел на „административен социализъм" в Съветския съюз и други страни от източния блок и обръщането на тези страни към сътрудничество с оста­налия свят на основата на демокрацията, плурализма и пазарното сто­панство откриха за първи път възможност да се преодолее биполярната конфронтационна структура на системата и да се премине към изграж­дане на демократичен и многополюсен свят. В същото време обаче, бързото разрушаване на компенсаторните балансиращи елементи на предишната биполярна система откри възможност за развитието й как­то към моноцентризъм, така и към полицентризъм.

Изразявани бяха и други мнения. Според други изследователи, от гледна точка на способността на държавите да водят голяма термоядре-на война, през втората половина на XX век светът е останал както преди в състояние на биполярност и било вероятно да остане така задълго. Дори ако някои други страни са създали ядрени оръжия, достатъчни за

4. Структура и полиструктурност на системата на... 121

локални войни с употреба на ядрено оръжие или за разпалване на по-мащабен въоръжен конфликт, все пак само две държави разполагат с необходимия ресурс за водене на стратегическа ядрена война. Те са спо­собни да унищожат света. От това гледище светът още остава биполя-рен. Но от друга страна много държави (при това не само средни, но дори и малки държави) са се обзавели с ядрено оръжие и са способни да водят малки войни, при взаимно сдържане на двете суперсили и така са създали множество полюси за съсредоточаване на други силови форми, състоящи се в способности да влияят върху развитието на събитията чрез малки войни, икономически и политически натиск, идеологическо въздействие или дипломация. В този смисъл, ако се абстрахираме от варианта на всеунищожителна всеобща ядрена война поради нейната невъзможност, принципната схема на международните отношения още през втората половина на XX век е престанала да бъде биполярна и се е превърнала в полицентрична.

Практическото значение на структурната конфигурация на светов­ната система на международни отношения може би не би било толкова голямо, ако се касае за изграждане на многополюсен свят по взаимни интереси, ако структурата не се свързва с конфронтация, а с естествено възникващи центрове на сътрудничество. Ако във всеки от тези центро­ве не се проявяваха различни тенденции или форми на хегемония. При този модел на световните отношения полицентричната конфигурация в много отношения би съвпаднала с регионалните структури на система­та. Но реалността показва, че има тенденции конфигурацията да се фор­мира под влияние на силова политика. Близо столетие и половина от възникването на световната система биполярната й конфигурация неиз­менно е оставала структура, отразяваща силово съперничество на групи държави. Историческата инерция, утвърденият политически мантали­тет, стереотипите на външнополитическото поведение са фактори, кои­то не могат да бъдат пренебрегвани и тяхното преодоляване едва ли би могло да бъде лесна задача.

Някои политици и изследователи поддържат тезата, че биполярна­та структурна конфигурация в световните отношения има преимущества пред другите два модела - еднополюсния и многополюсния. Като ос­новни аргументи най-често посочват това, че в този вид тя била по-ус­тойчива, предвидима и се поддавала по-лесно на контрол. Като практи­ческо доказателство изтъкват развитието на международните отноше-

122 ОБЩА ЧЛСТ: СИСТЕМАТА

ния при условията на студена война през последните десетилетия. Из­тъкват, че въпреки конфронтацията взаимното сдържане на двата про­тивоположни силови центъра е стабилизирало мира. Конфронтацията, превърнала се в термоядрена според тях е спасила човечеството от ка­тастрофата. Считат, че ако през първата половина на XX век биполяр-ността е довела до две световни войни, през втората му половина, в но­вите условия тя е действала в обратно направление. Прекъснала се е опасната линия на периодични световни конфликти.

Тази аргументация далече не е толкова убедителна, ако се вземе предвид, че в действителност стабилността на мира в системата не за­виси толкова от броя на центровете, дали те са два или са повече, а от нейната динамична уравновесеност, от наличието и действието на на­деждни обективни компенсаторни механизми. Взаимното сдържане, ко­ето е в нейната основа се основава на преценки на политиците и военни­те, на взаимния страх, а да се крепи мира на субективни фактори, на благоразумието на всички държавни ръководители е твърде ненадежд­но. Страхът, и тогава когато е взаимен, често тласка към неразумни по­стъпки. А и тази преценка за достойнства на биполярността се основава само на един критерий - запазването на мира. Критерият е важен, но не е достатъчен. Трябва да се има предвид влиянието върху цялата система на международните отношения, отражението в икономиката, културата, науката и т. н. Взаимното сдържане води към постоянна надпревара във въоръжаването с най-разрушителни оръжия, а това е твърде скъпо. И много опасно. Да се спре процесът в условия на конфронтация се оказа невъзможно - оръжието винаги остава инструмент на силата.

Изтъква се, че преимущество ш биполярния модел е, че той е опро­стен, контролира се по-лесно и крие по-малко изненади. Поради това, въпреки опасностите, които крие. той е по-стабилен. При него основни­те връзки са по-малко и са по-ясно изразени, затова развитието на съби­тията е по-лесно предвидимо. На това с основание може да се възрази, че макар да е по-лесно контролируема, предвидима и по-лесно поддържа­на в условия на равновесие, биполярността все пак крие много опасни изненади, тъй като се дебалансира много по-бързо и лесно. При нея възможностите да се маневрира, за да се възстанови равновесието, са крайно ограничени. При разрушаването на единия от центровете е по-вероятно преминаването на системата към монополярна конфигурация, а това е най-лошият вариант.

4. Структура и no.nicmpyKinvpi/ocm на системата на... 123

Всяка конфронтация е двуполюсна. Затова конфронтацията става най-естественото състояние на биполярността. Свързва се лесно със сило­вите взаимодействия, с борбата и съперничеството върху световната сцена. В условия на конфронтация търсенето на подкрепа и съюзници придобива много голямо значение. Лесно възникват тенденции към кри­стализация на отношенията в блокове и групировки, а след това и към свързването им в по-големи външнополитически и военни формации. Крайната степен на това развитие е глобална биполярност. Свързана с конфронтацията и станала неин израз биполярността сама става генера­тор на противопоставянето поради своята ригидност, поради стеснява­нето на маневрените възможности на взаимодействащите субекти - как­то между двата полюса, така и в техните рамки.

Оценката, която преобладава е в полза на многополюсния модел за световните отношения. Най-често тя се прави чрез съпоставката му с двуполюсността. Отхвърля се твърдението, че двуполюсният модел е по-стабилен, тъй като се контролира по-лесно и взаимното сдържане създава мощни поддържащи отношенията в определени рамки компенсаторни механизми. Динамичните резерви на многополюсната конфигурация са несравнимо повече и откриват повече възможности да се търсят начини за поддържане на динамичното й равновесие. А това е благоприятно за поддържането на мира и сигурността, за ефективно фун­кциониране на системата в полза на всички нейни участници. Биполярно­стта има ясни и твърди рамки. При нея дипломацията свива функциите си и нейните аргументи биват заместени от аргументите на силата. Мул-типолярността е по-подходяща при групиране на съвпадащи интереси. за неконфронтационни отношения и развитие на многостранно сътруд­ничество. При нея възможностите за постигане на цели чрез разнооб­разно международно общуване са неизмеримо повече, спектърът на възможните комбинации е широк, свободата на посоките на действията е висока.

Особено неблагоприятна е билолярната конфигурация за малки­те държави. Голямата политика, от която често в буквалния смисъл зависи не само съдбата, а и самото им съществуване, се ръководи и осъ­ществява в ограничен периметър на върховете. Малките, а много често и средните партньори се изключват от голямата политика. Обратно на това, за малките страни мул ти полярността съдържа повече възможнос­ти за разнообразни съчетания на интересите, за инициативи и комбина-

124 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

ции. Биполярността затваря малките в тесните предели на двата полю­са. При нея изборът им никак не е голям. Те по-лесно биват принудени да се групират около по-големите и силни партньори, които се превръ­щат и в лидери на оформящите се блокове и коалиции. В тези рамки бързо се развиват формите на вертикална субординация и лидерство, различни степени на зависимост. В разделения между два полюса свят големите лидери упражняват открит натиск върху по-слабите си парт­ньори, стремят се да насочват тяхната политика, следят за запазването на дисциплината. Колкото повече биполяризмът е очертан и завършен, толкова повече големите доминират над малките и се стремят да напра­вят това състояние постоянно. Макар често малките и средните държа­ви да се надяват, като се включат в единия или в другия силов център на биполярната система и като се поставят пол протекцията на големите и силни лидери, да обезпечат сигурността си, надеждите им се оказват без солидна основа. Не съществуват гаранции, че при остра конфликтна ситуация големите биха защитили енергично, решително и ефикасно интереса на по-малкия си партньор. Особено, ако това ги заплашва с катастрофални вреди. В условията на силово равновесие между двата полюса на системата истинският диалог се съсредоточава по върховете. Преговарят лидерите и получават заедно с това изключителна възмож­ност да уреждат отношенията си, пренебрегвайки малките си партньори и често жертвайки интересите им. Малките и средните не само не са способни съществено да влияят на диалога, но винаги остават изложени на опасността от сепаративен сговор на големите за тяхна сметка.

Несравнимо по-гъвкава, мултиполярната конфигурация позволява да се тушират конфликтите и да се намалява взаимното им влияние. Тя спомага за търсене и намиране на компромисни решения. Много важно нейно качество е способността й да локализира конфликтите в рамките на различни регионални субструктури. Обратно на това, биполярната структурна конфигурация на световната система съдържа в себе си спо­собност да извежда кризите до върха. Тя им придава глобалност, прави ги световни с всички тежки последици от това. И обратно, кризите меж­ду големите, техните съперничества, свади и борби, вървейки по пира­мидалната й структура се разпространяват в цялата световна система. В нея е заложена естествена тенденция към ескалация на кризите, към глобализиране на конфликтите. Биполярността тласка към заличаване до голяма степен на различието между отношенията - глобално, регио-

нално, световно. Така тя създава връзки между конфликтите, при които дори иначе не толкова значителни противоречия могат да изиграят ро­лята на първоначален тласък, на своеобразен „спусък", предизвикващ лавинообразни реакпии, които лесно могат да излязат извън контрола. За разлика от полицентричната конфигурация, на биполярността липсва балансиращият регулатор, каквито са третите сили. Тя разделя отношенията в три основни групи:

• отношения между центровете и страните, които са включени в тях

• отношения между страните, включени в един и същи център

• отношения на страните в общ център и аутсайдерите, онези които остават отвън.

Заедно с това обаче, при подобна конфигурация тези три групи от­ношения придобиват неравностойно значение. Главна, решаваща става първата група.

Наред с двете структурни конфигурации, биполярната и мнотопо-люсната, развитието на системата не изключва възможността за възник­ване на третия вид конфигурация -мопоцентрична. Тя възниква, когато много дълбоко се дебалансира съотношението на силите в определен комплекс на отношения или в пялата система. Тъй като тази конфигура­ция създава само един център на доминиране, тя въвежда под една или друга форма елементи, наподобяващи власт и управление, характерни за вътрешнодържавния правен и политически ред, но твърде чужд за меж­дународните отношения. В най-завършена и крайна форма конфигура­цията води към това, че самите отношения върху световната сцена за­почват да губят онова, което ги характеризира като международни.

Това е конфигурация на хегемонизъм в международните отношения, изразяващ се в доминирането на една сила - отделна държава или мало-числена, но действаща единно група силни държави. От всички вариан­ти тя е най-неблагоприятна за международната общност, за нормалното функциониране на системата на международните отношения. Противо­речи на основните устройствени характеристики на системата на меж­дународни отношения, тъй като руши хоризонталните й връзки и тласка развитието й от система от корелационен тип, към система от суборди-национен тип. Изразяващ се в различни форми на хегемония, моноцент-ризмът в международните отношения изгражда вертикални зависимости

126 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

на доминаиия, на господство. Така той потиска ролята на общите инте­реси и на общочовешките ценности, тъй като придава всеобщност на интересите и ценностите на едного и ги поставя на мястото на истински­те обши интереси и ценности. И понеже това неестествено състояние не възниква стихийно, моноцентризмът се утвърждава със сила. Той се ос­новава на нея, превръша я в решаващ фактор при международното об­щуване. Моноцентризмът ограничава свободата и независимостта на другите субекти и по този начин разрушава компенсаторните елементи на системата

Когато отношенията се градят в съответствие с интересите и в ре­зултат от взаимодействието на множество центрове, е възможно тяхно­то взаимно уравновесяване. Така може успешно да се поддържа дина­мичното равновесие на системата, имащите голямо значение и играещи голяма роля компенсаторни механизми в нея действат. Самоуправлени­ето й е ефективно и спомага да се поддържа хомеостазиса. Господство­то на един означава изтриване на тези възможности, разрушаване на този механизъм. Снижава се самоуправлението, расте значението на управ­ленските елементи в нейното функциониране, но тези елементи се де­формират в посока, която не е присъща на системата.

Трябва да се има предвид, че тези три различни типа структурни конфигурации на системата на международните отношения са очертани като общи модели и в техния най-общ, абстрактен, теоретичен, идеален вид. Действителността на международния живот е много по-сложна. В реалните отношения върху международната арена елементите на моно-центризъм. на биполярност и на мултиполярност съществуват паралел­но, преплитат се, свързват се, рушат се и се заменят едни с други. Много често те съществуват в едно и също време в различни части и сфери на международната система.

Беше посочено, че от създаването си, почти в продължение на век и половина досега тази система очертава характеристиките на биполяр-ната структурна конфигурация, като в края на века основното противо­речие бе разположено по линията, условно определяна като „Изток-За-пад". Но в същото време в рамките на двата конфронтиращи блока се развиваха и укрепваха вертикални, моноцентрични отношения на зави­симост на по-малките от по-големите и силни партньори. Проявяваха се зависимости между монополярните и биполярните структурни елемен­ти. Остротата на биполярната конфронтация стимулираше пентростре-

4. Структура и no.mcinpyktmpiiof/n ни системата на... 127

мителните тенденции в блоковете, сплотяваше ги. спомагаше за укреп­ване на доминацията от моноцентричен вид на лидерите - СССР и САЩ. Обратно, процесът на разпадане на биполярното разделяне и противо­поставяне в света предизвика обратен процес, развитие на центробежни тенденции. Най-силно те се изразиха в „Изтока". Изградената върху официално провъзгласената ръководна роля на Съветския съюз моно-полярна структура на социалистическата общност и на Организацията на Варшавския договор напълно се разруши. В „Запада" този процес поради редица причини не бе така силно изразен и не доведе до толкова крайни резултати. Но проявленията на центробежните тенденции наме­риха и намират чести и ясно изразени прояви.

Различията при процесите, произтичащи в различни сфери и подси­стеми на международната система - политическа, икономическа, воен­на и др. - значително усложняват структурното разнообразие, тъй като дават възможност за възникване на несъвпадащи структурни конфигура­ции. В средата на XX век. непосредствено след втората световна война биполярносгга бе ясно очертана във всички сфери на международни отношения. Два центъра в политиката, икономиката, военното противо­поставяне и т. н. През следващите десетилетия под влияние на иконо­мическото възраждане на западноевропейските държави и Япония, как­то и на бързото развитие на икономическата, а по-късно и на политичес­ката интеграция в Западна Европа възникнаха предпоставките в световна­та икономика да започне възникването на повече от два центъра и фор­миране на многополюсна, а не на двуполюсна структурна конфигура­ция. Създаването в Из-ючна Европа на интеграционната структура на СИВ ускори развитието в тази посока. В края на столетието многопо-лярността в световната икономика се очерта много ясно. докато би-полярността се запази в сферата на военното противопоставяне и меж­дународната политика. Рухването на източния блок, разпадането на СССР, социалистическата общност, СИВ и ОВД разрушиха полити­ческата и военностратегическата двуполюсност на света. В новия век светът навлезе в условия на политическо и военно превъзходство на една единствена суперсила - САЩ. претендираща открито за световна хегемония.

128 ОБЩА ЧАСТ: СИСТЕМАТА

5. УПРАВЛЕНИЕТО И САМОУПРАВЛЕНИЕТО В СИСТЕМАТА НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Въпросът за управлението на международните отношения не е ед­нозначен. Управляеми ли са отношенията върху международната сцена въобще, и ако са управляеми, как се постига това е въпрос различен от въпроса дали е управляема системата на международните отношения. Ако не се вземе предвид различието, възниква неяснота, която прави невъзможен точния отговор.

Да се управлява една система на социални отношения означава, да се овладее нейното поведение, да се влияе целево върху функционира­нето и развитието й, означава да се определят нейните състояния и да се откриват възможности за повишаване на нейната ефективност. Голямо­то значение на международните отношения за съществуването и живота на хората определя голямото значение на отговора на въпроса за възмож­ното им управление.

С термина международни отношения си служим както когато има­ме предвид отношения само между две страни, когато става въпрос за отношения между група страни, така и когато се има предвид управле­нието на световните отношения, на световната система на международ­ни отношения. В първия случай отговорът е очевиден - при двустран­ните отношения страните могат винаги да решават какви ще бъдат от­ношенията им, макар и в рамки, определяни от външните условия, от влияния на общата система и нейната среда. Но колкото повече стават субектите, толкова по-сложно става и управлението на техните отноше­ния. Увеличава се не само броят на влияещите външни фактори, но ста­ва все по-малка възможността на всеки участник поотделно да влияе съобразно своя интерес върху многостранните отношения. Расте нео-пределеността в развитието и на тяхната система. Би могло да се фор­мулира като една ясно изразена закономерност положението, че възможността на всяка от тях да влияе върху общото състояние на отношенията и броя на страните, участващи в тях съществува обратна зависимост. Ако броят на страните се намали, възможно­стта да се управляват отношенията се увеличава. Обратно, ако расте, развитието ще е в обратна посока. Тогава, когато броят на страните стане безкрайно голям, възможността па всяка от стра-