Отношения

• първият път - за да се узнае какво е казано,

• вторият път - за да се шцикакво не е казано и

• третият път - за да се прецени как а казано.

В тези документи формата често има не по-малко значение от съдържанието. Понякога в обширен документ no-важно е не оноаа. кое­то е написано, а отсъствието на положение, което се е съдържало по дадения въпрос в предишните документи, или изразяването на известни неща с нов нюанс, по нов начин, в друга връзка или дори ново подреж­дане на въпросите.

Основната писмена форма са дипломатическите ноти. Други доку­менти са паметните записки (изложение, което пояснява позицията по определен въпрос), меморандумите (подробно юридическо или факти­ческо излагане и аргументиране на гледището по определен въпрос }, декларациите, посланията на ръководители от най-висок ранг и други.

Стеснявайки приложното поле на дипломацията, конфронтацията в условията на студената война наложи отпечатък върху дипломатически -

1.2 Политика и политически отношения 309

те изявления и преписки, извеждайки на преден план силно изразени пропагандни функции. В много случаи правителствата започнаха да гле­дат на дипломатическите документи не като на средство да сближат ста­новищата и да постигнат споразумение, а като оръжие на пропагандата, като начин да се влияе върху обществеността и да се създава и под­държа пред нея собственият благоприятен образ. Така дипломатическа­та преписка биваше отклонявана от прякото й предназначение, изпълва­ше се с нападки, предназначаваше се не да улеснява решаването на про­блемите, а да притиска политически и да злепоставя противната страна. Вероятно тази практика никога няма да се изостави, но при всички слу­чаи тя отклонява дипломацията от нейното истинско предназначение.

В дипломатическата практика все по-широко се застъпват доку­менти, които не са адресирани пряко към определени страни и поради това според някои те също могли да се отнасят към дипломатическата преписка, Това са декларации и официални съобщения за печата, в ко­ито се изяснява отношение към събития или към принципи на правото и политиката, официални публични обръщения на правителствата и пар­ламентите, публични изказвания на държавни ръководители в медиите и други.

Непосредственото лично общуване и дипломатическата преписка не са единствените начини за предаване на дипломатическата информа­ция. Има още един начин, който за разлика от предишните два е невер-бален. Значението му обаче съвсем не е малко. Това е езикът на мълча­ливите дипломатически жестове. Касае се за съзнателни постъпки, кои­то имат смислово съдържание.

Не е възможно да се състави речник кадипломатическите жестове. Всичко зависи от конкретната обстановка. Неслучайно в дипломатичес­ката практика много неща в поведението на дипломатите или в изразни­те форми на дипломатическата преписка са закрепени с твърдо следва­на традиция. Действат строги правила на етикета, протокола и между­народната вежливост. Има стереотипи за поведение, които са общопри­ети. Всяко отклонение от обичайното може да бъде преценявано като знак, като многозначителен сигнал. Жест може да бъде пропускането на някоя фраза, която преди това многократно е била употребявана в пре­писката, неуважителното отношение към дипломатическия представи­тел, изпращането за среща или преговори на дипломат с по-нисък ранг. неочаквано извикване на ръководителя на постоянното представител-

З ] О ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

ство в страната му „за доклад", неоправдано отсъствие от прием, воен­ни маневри в навечерието на важни преговори и много други действия или бездействия.

За опитния дипломат неща, които нищо не биха означавали за неопит­ния наблюдател, могат да означават много. Разбира се, за да се „чете" мълча­ливия език на дипломацията са нужни подготовка, наблюдателност, опит, професионализъм. Още повече, че всеки дипломатически жест трябва не само навреме да бъде забелязан, но и трябва да се изтълкува, за да се открие истинският му смисъл. Не винаги този смисъл е ясен и еднозначен.

Неяснотата и двусмислеността на някои жестове понякога създава неудобства. Но в много случаи тя е много удобна, тъй като прехвърля отговорността да се забележи и да се изтълкува жестът върху онзи или върху онези, за които той е предназначен. Освен това жестът по-малко ангажира, тъй като винаги може да бъде отречен. Някои мълчаливи дипломатически постъпки могат да имат ясен адрес, но в други случаи могат да предават информация за всеки, който може да ги забележи и „прочете".

Наред с четенето на дипломатическите жестове опитният дипломат умее „да чете" и много непреднамерени постъпки на неговите партньо­ри или в поведението на наблюдаваната от него страна. Те също могат да му донесат важна информация.

Между вербалните и невербалните форми за предаване на информация отношението може да бъде различно и това дипломатът също трябва да схване навреме. Езикът на жестовете може да подчертава и така да засилва значението на онова, което е казано или написано в дипломатическите до­кументи. Напълно е възможно и обратното - жестът да има значение про­тивоположно на онова, което се декларира във вербалните и писмените форми, може да му придава друг смисъл и дори да го лишава от значение.

В теорията на международните отношения е широко разпространено разбирането, че начините да се постигат външнополитическите цели са три:

• Убеждаване, че интересите на страните съвпадат или че може да се намери начин да бъдат едновременно задоволени

• Компромис, когато споразумението се постига с взаимни отстъпки.

задоволяващи частично интересите на страните

• Налагане волята на една или няколко от страните съссила Наистина е много трудно да се отрече, че поотделно или в различни

съчетания външната политика на много страни си служи и с трите сред-

ства. Но същността на дипломацията се проявява само в първите две средства - взаимното убеждаване и компромиса. Независимо от това, дали се използва пряко или косвено, силата ограничава или дори много често прави излишна дипломацията. Същинската цел на дипломацията, резултатът от нейните усилия е постигането на споразумение, което да реши възникналите проблеми. Употребата на силата обезсмисля други­те начини, а и наложеното със сила не е основано на истинско споразуме­ние. По същество то не е плод на дипломацията. Когато на сцената из­лезе употребата или заплахата със сила, функцията на дипломацията се свежда до простото регистриране на онова, което е принудително нало­жено. Дипломацията не може да замени напълно силата, но и силата не може да замени напълно дипломацията

Дипломацията предполага партньорство, допуска съперничество, но не и откровена вражда. Изисква контакти и преговори, чиято крайна цел е постигането на споразумение. От това следва, че няма място за дипло­мация, когато се изисква капитулация от другата страна. Формулата „или всичко, или нищо" не е формула на добрата дипломация. Убеждаването и компромисът, двата същински способа на дипломацията обикновено вървят заедно, съчетават се, проникват един в друг, преплитат се взаим­но. Никой от тях не е по-маловажен, нито пък който и да е от тях може да бъде напълно излишен. Постигнатото по дипломатически път остава трайно, докато наложеното със сила трае само толкова, колкото се за­пазва силовото превъзходство.

Като субекти на международни отношения държавите са равни само в едно отношение - в сферата на правото. Те са равноправни. Но във всяко друго отношение те се различават : по численост и състав на насе­лението, по размери на територията, по природни и географски усло­вия, по равнище на политическо, икономическо или културно развитие, по военна сила и по много други неща. Това прави твърде утопична иде­ята, че с помощта на дипломацията може да се постигне в международ­ните-отношения такова органично съчетаване на външнополитическите интереси, че върху международната сцена да се възпари безметежно панбратсгво. непоколебимо ,.братско единство". Обективните различия между държавите и различните условия, в които те се намират, винаги пораждат различни потребности, а от тях произтичат различните им интереси, ценностни критерии и външнополитически приоритети. Не винаги онова, което е добро за една страна, е добро и за другите страни.

312 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

Противоречията на интересите и следователно противоречиеята във външнополитическото поведение не могат да бъдат премахнати, винаги ще съществуват. Те са също така естествени и постоянни явления, както и в много други случаи съвпадането на интересите. Затова дипломация ще съществува, докато съществуват междудържавни отношения. Мъдра­та дипломация не храни илюзии, че може да пренебрегва интересите, свои или чужди, но тя трябва да умее да се опира на тях, да борави с тях, да ги съчетава или да ги противопоставя.

Несъгласието с партньора не противоречи на добрия тон в между­народното общуване. Нещо повече, „безкрайно преданият", съгласният с всичко послушен партньор е много удобен за другите, затова те го хвалят, потупват го по рамото, но той скоро заплаща старанието си с основателно неуважение, а нерядко и с нескривано презрение към него. Добра дипломация не може да се прави на колене. Тя се основава на баланса на интересите, а не на благодеяния и „безплатни" отстъпки. Във външната политика въобще и в дипломацията в частност, нищо не след­ва да се прави даром. защото всичко трябва да има цена. Външната по­литика, а оттук и дипломацията, винаги е била родна сестра на бизнеса -дипломацията е бизнес с интереси. Тя е най-потребна, където може да се прояви мнимо или основателно несъвпадане на интересите, където е нужно не да се изострят, а да се омекотяват и решават противоречията. Разбира се, добрата дипломация остава полезна и между приятелите, за да задълбочава и да разширява разбирателството и сътрудничеството между тях.

Като начин за постигане на споразумение, убеждаването изисква не само превъзходно познаване на общото в интересите, но и умение убедително и аргументирано то да бъде разкривано, да бъде показвано и доказвано. Последното е нужно, защото е възможно другата страна не винаги да съзнава общия интерес. Може и самото противоречие на ин­тересите да е мнимо, тъй като задоволяването на единия интерес да не пречи с общи усилия да бъде задоволен и насрещният интерес. Убежда­ването е най-ефикасно, когато почива на реалности, а не на неволни греш­ки, на скриване на истини, а още по-малко на преднамерено заблужде­ние. Дипломатическото общуване не е диалог на хитреци, всеки от кои­то се стреми да излъже другия.

Умението да се постига споразумение по пътя на компромисите е умение да се съчетават интереси и да се постигат споразумения чрез

взаимни отстъпки. Дипломатическото майсторство най-ярко се проявя­ва в реализирането на вариант, при който се жертват второстепенни неща. за да се постигне или да се запази главното. Това е възможно, защото често онова, което е най-главно за едната страна, може да няма същото значение за другата страна. Компромисът не е възможен, ако не се води диалог или ако на партньора се гледа като на враг. Възможността да се намерят повече допирни и съвпадащи точки, т.е. широтата на диплома­тическото маневрено поле при търсенето на компромисни решения, за­виси много от умението да се разчленяваг проблемите по такъв начин, че да може да се открият различни ценностни преценки за отделните им елементи (свои и насрещни), като неизменно се проявяват търпение и добра воля.

Един от начините да се разшири маневреното поле и така да порас­нат възможностите да се постигне дипломатически компромис е свързва­нето на няколко различни въпроса в едно цяло, т.нар. „линкидж". Кога­то общият коктейл от въпроси е добре съставен и в него са включени наистина въпроси, по които страните могат в различна степен да пости­гат движение, което да ги сближава, резултатите могат да са много доб­ри. Понякога обаче линкиджът се използва и с противоположна цел. В пакета се включва въпрос, по който двете страни или някоя от тях заема непримирима позиция. Това издига непреодолимо препятствие за по­стигане на споразумение и преговорите се провалят.

Тайната може да бъде едно от необходимите средства на диплома­цията, но може да бъде и една от качествените й характеристики. Наи­вно е да се мисли, че някога дипломацията може да се откаже от дипло­матическата тайна. Когато обаче става въпрос за скриване на истински­те цели и за заблуждаване на обществото, тъй като тези цели и интереси са му чужди, когато дипломацията се бои от гласността, истината и от-критостта, тъй като влиза в противоречие със законността и морала, такава дипломация е тайна дипломация. В този случай се касае за обща характеристика на дипломатическата активност, за общо качество на самата дипломация, а не за напълно естественото и необходимо изпол­зване на тайната като средство да се обезпечават независимостта и сво­бодата в преценките на правителствата и дипломатите и защитата на информацията при дипломатическото общуване. Тайната дипломация е характерна за недемократичните държави и тоталитарните общества. Тя разцъфтява, щом вьншната политика се откъсне от здравия национа-

314 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

лен интерес, влезе в конфликт с правото и морала или пренебрегне об­щочовешките ценности и бъде поставена в услуга на теснопартийни, лични или други егоистични интереси. Това е дипломация на сделки зад гърба на обшеството, дипломация на дворци, резиденции и тайни каби­нети. Тайната дипломация не може да се основава на здрава социална опора и е чужда на демократизма в международните отношения.

Като наука и като изкуство дипломацията изисква висок професио­нализъм. Наивно е да се разчита, че тази толкова специализирана дей­ност може да се осъществява от улиците и площадите или от всеки ин­дивид. Обаче заедно с това дипломацията се нуждае от широка социал­на опора. Нуждае се от демократизъм, от яснота и публичност на цели­те, от гласност и прозрачност. Ако това отсъства, тя ще се лиши от тол­кова нужната й обществена подкрепа, и вътрешна, и международна. Впро­чем, дипломацията дължи тази гласност, яснота и прозрачност, тъй като дипломатите боравят не с личните си интереси, а с интересите на обще­ството, на нацията, а понякога и на цялото човечество. Дипломацията винаги придобива качеството на тайна дипломация, когато пожелае да избегне обществения контрол.

И все пак. наивно е да се мисли, че демократичността изисква от добрата дипломация да се откаже от използването на тайната. Секрет­ността е потребна на дипломацията като едно от естествените и поради това законни нейни средства. Без нужната дискретност дипломатичес­ката дейност би срещнала сериозни затруднения, а и в някои случаи про­сто не би била възможна. Намиращият се в странство дипломат не може да допусне всеки да има достъп до информацията, с която разполага. Поддържайки постоянна връзка с правителството на своята страна, той трябва да има възможност да държи в строга тайна преценките си за политическите дейци или за политическите събития в страната, където е акредитиран. Не бива да се бои, че някои негови верни, но неблагопри­ятни и неласкави оценки могат да навредят на нормалните отношения. Трябва да е напълно освободен от външни влияния. Тайната обезпечава тази негова свобода. В навечерието на отговорни и сложни преговори, при които с взаимни усилия и отстъпки трябва да се търси взаимноиз­годният компромис, липсата на тайната за първоначалните и за запасни­те позиции, за пределите на допустимите отстъпки или за възможните ходове и предложения може да разруши стимула у насрещния партньор да извърви добросъвестно своята част от пътя към взаимноприемливото

1.2 Политика и политически отношения 315

решение. Не случайно една от основните привилегии и имунитети, от които дипломатът правосъобразно се ползва, са свързани с правото му да поддържа шифрована и строго секретна връзка с ръководството на своята страна, както и неприкосновеността на неговите лични и служеб­ни помещения. Дипломатическите архиви, кореспонденцията и дипло­матическата поща са неприкосновени, за да се запази дипломатическата тайна.

Правилната, достатъчна и навременна информация е абсолютно необходима, за да се вземат правилни външнополитически решения. Да се разполага с такава информация е преимущество. В процеса на дипло­матическото взаимодействие при равни други условия преимуществото винаги е на страната на по-информирания. В редица случаи, като се из­ползва дипломатическата тайна, лишаването на съперника от определе­на информация също може да дава предимство. Но това не означава да се лъже.

Естествено, тези положения не трябва да се абсолютизират. Те не дават основание за правило, което да е безпогрешно и еднозначно и чи­ето следване винаги да дава положителни резултати. Всяко нещо има разумни предели. Има своята мяра, която ако се наруши, може да пре­дизвика ефект, противоположен на желания. Възможни са ситуации, при които грешката на контрагента, на съперника или на противника може да се окаже изгодна, но при други условия тя може да бъде по-опасна и по-трагична от собствените грешки. Неинформираният или заблужда­ващ се противник може да бъде непредвидим и поради това неговото поведение да стане несравнимо по-опасно.

Поради това умението да се намира понякога доста деликатната граница между тайната дипломация и дипломатическата тайна е крайно необходима. Опиращата се на реалистични преценки, на обективната истина, на искреността, добросъвестността и добрата воля дипломация укрепва доверието между партньорите и получава надеждна подкрепа. Голямото умение на дипломата не е сръчността да се крият истинските Цели и намерения, за да се злепоставя партньорът, а умението да се раз­крият интересите, връзките между тях и да се борави с тях така, че те надеждно и изгодно да се съчетават. Оставайки през вековете едно от средствата на дипломацията, дипломатическата тайна е много далече от съзнателната дезинформация, която изобщо е присъща на тайната дипломация.

316 ОСОБЕНА ЧАСТ; ПОДСИСТЕМИТЕ

1.3 ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

Никоя от подсистемите на международни отношения не е свързана с толкова жизнено необходими потребности, както подсистемата на международните икономически отношения. Неблагоприятните проме­ни на политическите, културните, военностратегическите или други отно­шения могат да имат за всяка страна твърде неприятни последици, но последиците от тотално разрушаване на икономическите отношения и пълната икономическа изолация в този толкова взаимнообвързан меж­дународен свят са катастрофални за всяка страна.

Историческото развитие на всички страни и народи показва тенденция към все по-разнообразен и многопосочен обмен на резултатите от труда. В наши дни без него не биха могли да действат нито промишлеността, нито земеделското производство. Международните икономически отношения са най-пряко свързани с материалното и нематериалното производство и с обмена на неговите продукти. Централно място сред формите на този об­мен заема международната търговия. Но заедно с нея съществува обширна мрежа от нетърговски международни икономически отношения: регулира­не на взаимни доставки, инвестиции в чужбина, междудържавно финансово сътрудничество, валутни отношения, международни заеми и много друго. Със задълбочаването на международното разделение на труда и с напредъ­ка на техниката трансграничният икономически обмен расте във всички области. Вероятно не би било преувеличение да се каже, че в международ­ните икономически отношения най-отчетливо и най-пълно намира израза си взаимозависимостта на съвременния свят.

При изследването на международните отношения и при очертава­нето на теоретичния модел на тяхната система би следвало междуна­родните икономически отношения да бъдат разглеждани като отделен обект на изследване, тъй като това е подсистема, която има много сил­но изразена специфика. Различията от политическата и другите подсис­теми на международни отношения се очертават в няколко насоки :

• Международните икономически отношения са отношения, субек­тите на които в повечето случаи са различни от субектите в други подсистеми па международните отношения. Ако се из­ключат държавите, които в качеството си на универсални субекти встъпват във всички видове международни отношения, включи­телно и в международните икономически отношения, в тази под-

1.3 Икономически отношения 317

система страни на отношенията поначало са обществени форма­ции, ксито са характерни само за нея. Така, както политическите партии не са субекти на международни икономически отношения, така и стопанските фирми, които осъществяват трансгранични икономически отношения не са субекти на политически, култур­ни, военностратегически или други отношения. Субект на между­народни икономически отношения става всяко предприятие, фир­ма, производствено обединение, транспортна организация и т.н., които установяват и осъществяват трансгранични икономически отношения. Поради това, в отлика от другите подсистеми на меж­дународни отношения, числеността на субектите в тази подсисте­ма е необхватна и неизчислима. Това са отношения, в които раз­нообразието на връзките и различията между субектите са несрав­нимо по-големи от всяка друга подсистема на международни от­ношения. Поради това наблюдението, контролът и управлението на отношенията тук често са много по-сложни, отколкото в която и да е друга подсистема на международно общуване.

* Макар че като универсални субекти държавите развиват активно­стта си и в сферата на международните икономически отноше­ния, в тази подсистема тяхното място и роля могат много съществено да се различават от ролята и мястото, които заемат в други подсистеми. В икономическата сфера мястото на Швейца­рия далече не е същото, каквото е нейното място и положение в световната политика или в световните военностратегически от­ношения.

• От спецификата на мястото и ролята, която субектите на между­народни икономически отношения заемат в подсистемата, произ­тича и нейната особена структура и структурна конфигура­ция. В тази подсистема с всички последствия и проблеми, които произтичат от това, най-определено се очертават двата полюса на световния „Север" и на световния „Юг", на високоразвитите и на развиващите се страни, на богатите и на бедните нации. В рам­ките на световния „Север", вместо биполярната политическа или военностратегическа конфигурация, през 70-те години определе­но се очертаваше не двуполюсна, а четириполярна структурна конфигурация - Америка, Западна Европа, Далечният Изток и

8 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ

Съветският съюз заедно със страните, участващи в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ). С разпадането на социалистическата общност и СИВ, структурната конфигурация в подсистемата стана триполюсна, докато биполярността на политическото и военностратегическото противопоставяне започ­на да отслабва и да се размива.

• В тази подсистема далече не са еднакви интересите, определя­щи поведението па страните, с интересите, които управляват поведението на субектите в други подсистеми. Не би могъл да бъде достатъчно точен никой анализ на международна ситуация, ако в него се пренебрегне обстоятелството, че например във военностратегическите отношения интересите на страните могат извънредно бързо да обединят дори довчерашни противници, до­като през това време икономическите им интереси и произтича­щото от това поведение да са насочени в друга посока. Не са ред­ки случаите, когато политически интереси биват пожертвани за­ради икономически интереси, а и обратното.

• В рамките на подсистемата отношенията се определят от категоричното действие на икономическите закони. Тези зако­ни налагат своя логика на отношенията, много пъти напълно раз­лична от логиката на политическата необходимост.

• Различия има и в нормативното регулиране на отношенията в тази подсистема. Общо взето, то се осъществява със специални преговори и споразумения, в които не се уреждат въпроси от по­литическо, военно . културно или друго подобно естество. Само някои от тези договори и споразумения са междудържавни, т.е. едновременно са и политически договори. В огромното мнозин­ство са договори и споразумения, които за разлика от меж­дудържавните не се регулират пряко от международното публич­но право. Касае се за трансгранични икономически отношения от частно естество.

• Много характерна и важна особеност на международните иконо­мически отношения е това, чете непосредствено са свързани с особена материална структура: суровинни източници, енергийни потребности и производства, индустриална база, транспортни връзки и много друго. Поради това промените в тези отношения