Последиците от невижданата интелектуална революция не са еднозначни. От една страна, тя може да допринесе за по-добро взаимно опознаване и разбиране между народите, може да даде тласък за всестранно развитие на нациите. Но от друга страна, ако се запазят предимствата на малък брой страни, може да се отиде към опасен интелектуален и информационен монопол, чиито последствия да са много неблагоприятни. Може да се отворят интелектуални и информационни пропасти, които да разделят страни и народи.
Може би при отношенията в тази сфера на й -слабо се долавя различието между малки и големи оържави, между бедните и богатите страни. Всяка страна, всеки народ има какво да даде и има какво да получи. При това мащабите на отделната страна, нейното материално богатство или техническият и научният й напредък понякога изобщо не съвпадат с приноса, който тя е направила или прави в интелектуалния обмен или в световната култура. Има нации и народи, които в материалната култура, в сферата на материалното производство или в начина на живот са отишли далече напред, докато техният принос в областта на световната култура все още е сравнително малък. И обратното, народи, които са били почти изтласкани в периферията на съвременната цивилизация, чиито държави не играят активна роля в световните отношения и не тънат в материално благополучие са създали и продължават да съхраняват забележителни културни постижения. Независимо от това. всяка страна, голяма или малка, влиятелна или незначителна, богата или бедна, в сферата на културата и знанието има какво да даде, за да обогати другите.
Общуването в тази сфера е начин за взаимно обогатяване, което на свой ред е условие за развитието на всяка национална духовност - кул-
тура, наука и образование. Интелектуалният обмен, а в тези рамки и международният интелектуален обмен, както и обменът в областта на културата, ако е равноправен, има особености на информационния обмен, които го отличават от всички други прояви на международния обмен. В странния свят на информацията действат закони, които са различни от законите на материалния свят. Защото информацията е може би единственото нещо, което може да се даде на друг, без количеството на притежаваната информация от това да намалее. Да обогатиш културата си, да научиш нови неща, да се насладиш на постиженията на другия в областта на художествата не означава да го направиш в тези сфери по-беден. Затова в тази сфера на отношенията практически не може да има губеща страна, всички печелят, без нищо да загубят. В културното и научното творчество и малката страна може да стои наравно и дори по-високо от големите страни. Двигател на тези отношения е общата заинтересованост на всички страни от обогатяването на националната им култура и научното познание.
Има несъмнена връзка между разцвета на националното творчество и интензивността на международния интелектуален и художествен обмен, в който една страна, една нация, един народ влизат заедно с другите страни, нации и народи. Страни, които са държали широко отворени границите си за обмен на култура и знания, през различни периоди са ставали огнища на духовно творчество със световно значение. Обратно, международната изолация в тази сфера на международните отношения е водила страни и народи към застой в духовното творчество. Стремежът към „културна автархия" е особено гибелен за културата. Разделяйки света с желязна завеса и създавайки многобройни пречки за свободно общуване, студената война причини голяма вреда на културата на всички народи, на световната цивилизация. Забави развитието на науката, попречи за усвояването на постиженията на световната култура. Самоизолацията на Съветския съюз. на България и на другите страни от бившия социалистически лагер предизвика застой не само в икономическото развитие, но и в научното и културното творчество.
Участието на страните в международното интелектуално и културно сътрудничество зависи от редица условия, сред които немалко значение имат тяхната външна политика, международните условия, сред които се намират, откритият или закритият характер на тяхната икономика и много друго. Първостепенно значение има развитието на национални-
362 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
те средства за масова комуникация - радиото, печата и телевизията. Условията в отделните страни се различават, но нямат научна основа опитите да се делят народите на пълноценни и непълноценни в интелектуално отношение или в областта на културното им творчество. В тази сфера на международните отношения всеки може да даде на всеки. Под влиянието на много фактори в края на XX и началото на XXI век започнаха да възникват условия за формиране на истински общочовешка, космополитична научна, културна и образователна общност, в чиито рамки най-добре може да се оценят общочовешките ценности и интереси. Но все още това са до голяма степен възможности. Вредно и недопустимо е възможността за възникването на тази общност да бъде противопоставяна на културното, научното или образователното разнообразие в света, защото едното и другото се допълват, но не се заместват. В процеса на международното духовно сътрудничество и обмена на неговите продукти всеки народ изразява своята самобитност. Заедно с това спецификата на този род творчество е такава, че всяко национално постижение спомага за обогатяването на общочовешкото интелектуално наследство. Националната култура, наука и образование са елементи на общото интернационално богатство на световната цивилизация.
Развитието на отношенията в тази област оказва силно влияние върху цялостното състояние на международните отношения в още едно много важно направление. То повече от всичко друго допринася ш взаимното опознаване на народите и за изтриване па националната омраза. Укрепва взаимното разбирателство и доверието. Така повишава равнището на всеобщата международна сигурност. Но от друга страна зависи от нормалното състояние и функциониране на цялата система на международни отношения, зависи от утвърждаването на нейния общочовешки и демократичен характер, от взаимодействието на различните й подсистеми.
В тази толкова особена сфера на международните отношения много силно се долавя влиянието на научно-техническия прогрес, на първо място в областта на комуникациите, а същов общите условия на живота и на факторите, отнасящи се за другите сфери на общуване. Тук активно влияят два първостепенни фактора - телевизията и радиото, а от друга страна и свободното и все по-масово трансгранично движение на хората. Значение има и общото състояние на социалната среда - всеобщата грамот-
ност, равнището на образоваността на населението, развитието на радиоразпръскването и телеразпръскването, позволяващото да се притежават и широко да се използват радиоапаратите и телевизионните приемници материално състояние на хората, възможността им да разполагат със свободно време, за да възприемат продуктите на самообразованието и културата и много друго. Обменът на ценностите е полезен при всички случаи, но не може да се очаква, че той би бил максимално ефективен, ако не е взаимен. Бедният духом не се интересува от духовността на другите. Интересът към културата, науката и образованието на други народи зависи, расте или намалява от равнището на собствената национална култура, наука и образование. Колкото се повишава това равнище, толкова повече расте и обменът. Ефективността му се определя не само от възможността за достъп към световната култура и наука или към културата и науката на другите нации, но и от собствената, националната възможност да се възприема тази култура - материална и интелектуална. Ако населението на една страна тъне в мизерия и от сутрин до вечер хората трябва да се борят, за да осигурят физическото си оцеляване, не може да се очаква отношенията в тази сфера да са много ефективни и плодотворни. Дори всички други условия да са благоприятни.
Много зависи от начина на живот и особено от възпитанието на младите хора. Една нация може да постигне високо равнище на материално благосъстояние и на производителността на своя труд в много области, но ако материалното благосъстояние се превърне в абсолютна цел, мислите, разговорите и цялата активност на хората ще се свържат с печалбите и парите, а участието на нацията като равностоен участник в културния и научен обмен може да пострада от това. Между материалното и духовното богатство на нациите има връзка и зависимости, но те нито се заместват, нито с едното може да се „откупи" другото.
С развитието на отношенията обменът може да има още една много специфична обратна страна. В него се крият и възможности, отнасящи се не за науката и образованието, но опасни за културата. В науката и образованието развитието и успехите се изразяват в унифицирането на познанието върху основата на истината. Развитието на обмена на резултатите от изследванията на учените в различни страни неизменно води към сходство на постиганите от тях научни резултати. Материалният саят и същността на човека по естеството си са единни. Научният факт няма национална принадлежност, няма национални характеристики. Ек-
364 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
спериментално потвърдените истини водят към единство в мненията на учените и затова в този смисъл разнообразието в мненията им не е благоприятен за науката знак. В областта на международния културен обмен нещата са диаметрално противоположни. Богатството на културата е немислимо без разнообразието. Размяната на научните резултати трябва да води към еднообразие на мненията, размяната на културните ценности трябва да запазва и увеличава разнообразието. В тази сфера ценностите имат общочовешко съдържание, но носят и трябва да носят националния си отпечатък. В науката и образованието отношенията и обменът целят унификация на изводите, в културата обменът с предизвикан от разнообразието и трябва да го запазва. От това следва, че развитието на международните отношения в тази сфера трябва да се съобразява и да съдейства за това различие.
Развитието на отношенията в областта на културата при условия на неравностойност, при небалансираност и еднопосочност на предаването и възприемането на културните ценности неизбежно започва да снижава разнообразието. А разнообразието е двигател на културните интереси, на развитието на самата култура. Снижаването на разнообразието руши и обмена, тъй като той може да съществува само в условията на разнообразието. Ако се запази, а още повече ако продължи да расте, неравностойността в материалните условия, в които се намират нациите, може да въздейства лошо върху разнообразието. Никоя нация не може да има монопол над културата, но някои нации могат почти да имат монопол върху средствата за универсално разпространение на националните си културни ценности. Никоя нация не може и не трябва да претендира, че нейната духовност, култура или светоглед са единствено правилните и че трябва да се универсализират. В международните отношения културната експанзия не само не обогатява културата на другите, но в последна сметка води и към обедняване на собствената култура, защото прави страната, която я осъществява неспособна да се обогатява от чуждата култура. Универса-лизирането на една единствена национална култура може да повлияе много неблаготворно на общочовешкото начало и разнообразието на световната култура.
В интелектуалната сфера и в сферата на художественото творчество преобладаваща роля играе неформалното общуване на недържавни субекти на културни отношения : културни организации
1.5. Подсистеми на отношения в областта па културата... 365
и институти, университети, национални академии, културни движения и общности, театри, опери и други. Основният поток на обмена е свободен, неформален и в преобладаващия брой случаи е извън държавните канали за трансгранично общуване. В наши дни разнообразна дейност в областта на изкуствата, културата, науката и образованието развиват повече от 400 неправителствени международни организации. Между тях са Международен съюз на архитектите, Международна федерация на библиотеките, Международен съвет на музеите, Международен Пен-клуб, Международен съвет по кино и телевизия, Международен театрален институт, Международен съвет за социални науки, Международна асоциация за юридически науки, Международна асоциация за икономически науки и много други.
Колкото и развит да е неформалният обмен в сферата на тези отношения и колкото и голямо да е неговото значение, естествено е като основни и универсални субекти на международни отношения държавите да не останат настрана от художественото и интелектуалното общуване, от обмена на културните и научните ценности. Заинтересоваността им се определя не само от стремежа да се обогатяват и развиват националната култура, наука и образование, да се използват постиженията в тези области на другите страни и народи, но и от това, че посредством запознаването на другите страни с националните постижения се утвърждава благоприятна представа за собствената страна, печелят нейното политическо влияние и международен авторитет. Живелият дълго в чуждата страна човек, възприел нейната култура, овладял нейния език и получил образованието си в нея, може да запази към тази страна неиз-гасващ интерес и да остане неин привърженик и приятел.
Правителствата регулират и насърчават обмена в тези области, като сключват културни конвенции, насърчават обмена и го финансират, създават благоприятни условия за получаване на образование в чужбина и признаване на дипломите за неговото успешно завършване, улесняват транстраничните пътувания, насърчават и нерядко субсидират дейността на националните неправителствени културни и научни организации и много друго. Стремежа си да развиват културния и научния обмен държавите осъществяват не само на национално равнище. Още след първата световна война те съединиха усилията си на многостранна международна основа, като създадоха към Обществото на народите Международен институт за интелектуално сътрудничество.
366 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
След втората световна война отново и още по-силно се прояви тенденцията към все по-дейно участие на правителствата и други държавни учреждения и институти в културния и научния обмен, към развитието на сътрудничеството в областта на науката и образованието. Държавната политика още по-активно започва да насърчава обмена, да улеснява културните прояви и да регулира юридически отношенията в тези области.
Израз на растящото държавно участие е създаването през 1946 г. на Организация на обединените нации по въпросите на просветата, науката и културата (ЮНЕСКО) Тя има статус на специализирано учреждение на ООН. Задачата й е да съдейства за развитието на международното сътрудничество в областта на просветата, науката и културата, с цел да се спомогне за постигане на траен мир и благоденствие на народите. С разнообразната си дейност ЮНЕСКО допринася за утвърждаване в международните отношения на миролюбивите и демократични принципи на Организацията на обединените нации, за постигане на нейните цели със специфични, характерни за нейното предназначение средства: насърчаване на потока от идеи; подкрепа на различните прояви на правдива и реалистична масова информация: развитие на образованието и обмен на опита в тази област, като се премахнат всички форми на дискриминация; закрила на световното културно наследство; обмен на произведения на науката и изкуството, както и на лица, работещи в тези области: осигуряване на свободен и ефективен достъп към културните ценности. В областта на науката ЮНЕСКО разработва специални програми за международно научно сътрудничество и организира съвместно изследване на проблеми, представляващи международен научен интерес.
Голямо практическо значение има разработването и предлагането на проекти за международни конвенции, които улесняват художествения и научния обмен. Много от днес действащите конвенции в тези области на международни отношения са плод на усилията на ЮНЕСКО. Сред тях са: Конвенция за техническо и професионално образование; Съглашение за внос на предмети с образователен, научен и културен характер; Конвенция за международен обмен на публикации: Конвенция за запазване на световното културно и природно наследство; Конвенция за разпространение чрез спътници на носещи сигнални програми; Конвенция за запазване на културните ценности при въоръжен конфликт и много други. Международната организация пряко финансира културни
/.5. Подсистеми па отношения в областта на културата... 367
и научни мероприятия, подпомага със средства национални организации. Тя полага системни усилия за обективно, свободно и правдиво информиране за живота и културата на всяка страна и за защита на свободата на информацията.
ЮНЕСКО не е единствената международна междуправителствена организация за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата. Успоредно с нея развиват дейност голям брой специализирани в отделни области междуправителствени организации, например: Световна организация за интелектуална собственост или Международен център за изучаване на консервацията и реставрацията на културни ценности.
Преодоляло препятствията на студената война, международното художествено и интелектуално сътрудничество получава силен импулс и от развитието на международните отношения след края на 80-те години на XX век. Възможно е да се ограничи, а защо не и да се прекрати надпреварата във въоръжаването и така да се увеличат възможностите на правителствата да отделят повече грижи и бюджетни средства за културно и научно развитие. В набиращия сили постконфронтационен период, в условията на деидеологизация на международната политика, при новия подем на интеграционни процеси и при бързо увеличаващ се поток от хора започва да възниква увеличаващо се информационно пространство. Това може да допринесе за преодоляване на наслоенията, заблудите и стереотипите на студената война. Още повече, че не е трудно да се осъзнае, че възникването на много от съвременните глобални проблеми е свързано и с културния, научния и образователния сепаратизъм и че решаването им практически ще остане невъзможно без универсално сътрудничество и в областта на науката, културата и образованието. Сътрудничеството става още по-наложително, понеже може успешно да допринася за отблъсването и превъзмогването на надигналата се през 90-те години на XX век в много части на света опасна вълна, както на ксенофобия и национализъм, така и на религиозен фундамента-лизъм.
368 ОСОБЕНА ЧАСТ; ПОДСИСТЕМИТЕ
1.6. ЮРИДИЧЕСКА
НОРМАТИВНА ПОДСИСТЕМА
НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ
Всяка системност предполага съществуване на ред, който да определя взаимодействието на частите на системата. Социалните системи са целеви системи, затова и вътрешният им ред всякога е целесъобразен. Той съответства на предназначението им и е в хармония с целевата им функция. Тези положения се отнасят и за системата на международните отношения.
Редът в системата на международните отношения изисква от субектите на отношенията определено поведение. Взаимодействайки, те следва да се съобразяват с реда в системата. Каквито и съперничества, противоречия и борби да съществуват в системата, тя не би могла да се съхрани без наличие на минимум съгласие относно вътрешния й ред и начина на нейното функциониране. В основата на това изискване е обшият интерес, който е не само първопричината за възникването на системата, но е и един от основните източници на импулсите, поддържащи нейната цялост. Правилата, определящи какви следва да бъдат отношенията между страните, образуват регулативните подсистеми па отношенията. Това са норми за поведение. В международните отношения такива са правилата, които регулират поведението на държавите, на притежаващите международна субектност групи държави и на други недържавни субекти на трансграничните отношения. Израз са на определени изисквания към субектите на международните отношения.
Нормите винаги изразяват изискуемото. онова което трябва да бъде, а не винаги това, което е. Те са нещо различно от реалното поведение, така както и реалното поведение може да бъде различно от нормите. Въпросът за съвпадането на изискуемото и реалното в отношенията върху световната сцена е изключително важен въпрос. От съответствието между едното и другото зависи преди всичко ефективността на международното право, стабилността на правния ред, предвидимостта в развитието и функционирането на системата.
Правилата на трансграничното общуване не са независими едно от друго. Помежду им има връзки и отношения, има взаимни зависимости и определен ред. Образуват системи. Системността им произтича от
1.6. Юридическа нормативна подсистема на мсжд^ча/юдиитс... 369
системността на самите международни отношения, тъй като отразява и закрепява системния им ред.
Има три нормативно регулиращи международните отношения нормативни подсистеми:
• Право
• Морал
• Религия
Първите две са универсални. Действат по отношение на цялата международна общност. Третата има партикуларно действие, тъй като действа само в рамките на общности, които споделят съответната религия.
Юридическата нормативна подсистема на международните отношения е система от принципи и норми, признати от държавите, юридически задължителни т тяхното поведение във взаимните им отношения. Задължителността се изразява в това, че всеки субект на правото трябва да съобразява поведението си с тези принципи и норми, като едновременно с това може да изисква от другите субекти да постъпват като него.
Юридическите норми се основават на единство на права и задължения. На всяко право противостои задължение. Срещу всяко задължение стои право. Нарушаването на единството разрушава действието на правото. Един от най-древните принципи на международното право е, че международните договори трябва да се спазват. Той следва да се тълкува разширително в смисъл, че трябва да бъдат спазвани всички произтичащи от съгласието на субектите на правото правила. Съглашенията създават нови правила и развиват и обогатяват международноправната система.На съгласие се основават и общоприетите международни обичаи. За разлика от вътрешното право, при което обичаите нямат правно задължаваща сила, в международното право правилата на признатите за общозадължителни международни обичаи имат юридическа сила. Ефективността на международното право се определя от степента, в която поеманите в съответствие с него задължения се спазват.
Страните на тези международни правоотношения, определяни като субекти на международното публично право (по-нататък за по-кратко ще използваме термина „международно право") са :
• държавите
370 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
• борещите се нации и народи за национално самоопределение чрез създаване на самостоятелна държава (т.е. на държави в процес на образуването им)
• междудържавните (правителствените) организации и някои държавоподрбни формации (напр. свободни градове)
• Международното право защитава непосредствено и основните права и свободи нафшическителица.
Както се вижда, субектите на международното право са различни от субектите на вътрешните правни системи. За разлика от международното право, за вътрешните правни системи субекти на правоотношенията са физическите лица, юридическите лица, държавата и нейните органи.
Международното право е право, предназначено да действа в особената социална среда, твън юрисдикцията на която и да е държава. Предназначено е правно да регулира отношения, в които за разлика от вътрешнодържавното правно пространство, над субектите не стои власт, подобна на вътрешнодържавната власт, защото юридически тези субекти са независими едни от други. Те са свободни без външна намеса да вземат решения, както за вътрешния си ред и следваната от тях вътрешна политика, така и за поведението си едни към други в международната среда. Дори тогава, когато субектите на международното право създават едни или други наддържавни структури, на които предоставят правото да вземат задължаващи ги решения, те правят това доброволно, самоограничават се, но запазват възможността си по установения от правото начин да излязат от тях.
Националните правни системи са предназначени да действат в държавните рамки, а не в междудържавните отношения и поради това са изградени преди всичко в съответствие с принципите на субординацията. Във всяка държава съществува единен център на власт, който създава във формата на закони основните правила, определящи поведението на гражданите, групите граждани и държавните органи. Спазването на правния ред в държавите се осигурява от специално предназначени за целта органи: съд, прокуратура, полиция и т.н. Гражданите са длъжни да спазват конституцията и законите на своята страна и заедно с това получават от своята държава правна защита против нарушителите на правото. В съответствие с правото, те мога г чрез договори да поемат права и задължения едни към други и ползването на тези права и изпълняването
Сподели с приятели: |