Гарантирането на мира и сигурността чрез разоръжаване обаче има особеност - за разлика от въоръжаването,разоръжаването не може да се постига едностранно, постига се чрез едновременно двустранно
350 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
или многостранно балансирано снижаване равнището на въоръженията и въоръжените сили. Освен това, като продукт на конфронтацията, въоръжаването е едностранен процес, който предизвиква аналогична реакция у съперниците и противниците. Съперникът може да бъде принуден да се въоръжава, но той без употреба на оръжието не може да бъде заставен да се разоръжава. Обратното на въоръжаването развитие не е възможно да се предизвика като едностранен акт. дори при най-добра воля. Едностранното разоръжаване може да дебалансира военното равновесие и да изправи неблагоразумията страна пред заплахите на непреодолима сила.
Една от най-сериозните последици от развитието на международните отношения във военностратегическата им сфера след втората световна война стана надпреварата във въоръжаването. В продължение на близо половин столетие опитите да се спре този процес и да се постигнат договорености за разоръжаване натрупаха толкова много инициативи и предложения, че с тях започнаха трудно да се справят дори експертите, а идеологизацията на международните отношения и външната политика преместваше тази активност на правителствата от сферата на практическата дейност в сферата на външнополитическата пропаганда. Твърдението на Ханс Моргентау, че разоръжаването е химера, като че намери многократни и убедителни потвърждения. Много изследователи и на Запад, и на Изток изразиха становището, че в условията на социално и идеологически разделен свят въоръженият мир е неблагоприятно и опасно, но неизбежно състояние. Надпреварата във въоръжаването е станала постоянен и неизбежен елемент на следвоенния период.
Надпреварата във въоръжаването изостря политическите отношения и създава препятствия за намиране на взаимноприемливи решения на международните проблеми, дестабилизира военностратегическата обстановка, подкопава взаимното доверие, възлага тежко бреме върху икономиката и забавя нейното развитие, предизвиква структурни социални, политически и икономически деформации. Създава условия в сферата на международните икономически отношения на предна позиция да излезе носещата големи печалби международна търговия с оръжия, която пък на свой ред още повече деформира структурната конфигурация на международната система и открива големи възможности за възникване на трайни огнища на регионални въоръжени конфликти.
1.4Подсистема па военнострчшг^нчепи отношения 351
Всяка международна надпревара във въоръжаването разкрива тревожни и опасни закономерности. Повишаването на въоръженията и въоръжените сили на всяка от страните неизбежно води към аналогично поведение у другата или другите страни, а това на свой ред подтиква първата страна да полага нови усилия в тази посока. Така лесно възниква порочен кръг, при който надпреварата във въоръжаването започва да получава сама от себе си импулси за ускоряващо се развитие. Затварянето на кръга от положителни преки и обратни връзки превръща надпреварата в една своеобразна подсистема от взаимоотношения с подчертана специфика и относително самостоятелна динамика. Тъй като включилите се в оръжейната надпревара съперници никога не са напълно сигурни, че противникът не ще ги изпревари, те се стремят да се „преза-пасят" с въоръжение. Започнала, надпреварата няма краен предел.
Така процесът на неспирно въоръжаване започва да се откъсва от прякото влияние на политическите отношения, а върху вземането на отговорни външнополитически решения на противостоящите страни постепенно доминиращо влияние започват да оказват военните, а не политическите ръководства. Дипломацията облича военна униформа. Вместо политическата стратегия да доминира над военната стратегия, нещата противоестествено започват да се обръщат и военната стратегия се лишава от политическа мъдрост.
С развитието на високите военни технологии дистанцията между развитите научно и икономически страни, които са основните доставчици на въоръжения и страните-потребителки се увеличава. Проектирането и производството на най-ефективните, а и все по-скъпи оръжия става достъпно за бързо свиващ се кръг от държави. Ще припомним, че обезпечаването на огромни печалби от военните доставки прави страните-производителки заинтересовани от съществуването на противоречия и конфликти между техните клиенти. Тази надпревара се отразява зле върху стопанското развитие на последните и още повече отваря ножицата на неравностойностите в икономическите равнища. Това не импулсира, а спъва световната търговия и затруднява решаването на социалните, продоволствените, здравните и други проблеми у страните-потребителки. Увеличаването на дистанцията между развитите и неразвитите страни, между световния Север и Юг, между богатите и бедните още повече усложнява проблемите, като създава нови огнища на противоречия и конфликти. Така се предизвиква затваряне
352 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
на други порочни кръгове, тъй като конфликтността на свой ред им-пулсира надпреварата във въоръжаването.
Въпреки че след като се появят в областта на военното производство, много технически новости успешно преминават в гражданската промишленост, оръжейната надпревара силно вреди на научния и техническия прогрес. Заангажира голям научен и производствен потенциал за продукция, предназначена да убива или разрушава. Върху научноизследователската сфера се разпростира свързаната с военното противопоставяне секретност на научните изследвания и техните резултати. Започват да се свиват и отношенията в научната и образователната сфера.
И все пак, може би най-зловредната последица от надпреварата във въоръжаването е появата на нови и нови ефикасни средства за масово унищожение в условия на растяща нестабилност на международния ред. Надпреварата увеличава способността на човечеството да се самоунищожи. При топа. техническият прогрес постепенно сближава ефективността на класическите оръжия с ефективността на ядрените и другите средства за масово унищожение.
Научният прогрес и особено ускоряващият се напредък в областта на военната техника води към поява в международните отношения на още един порочен кръг, при който прогресът в сферата на военната техника започва сам да разрушава собствените си постижения. Утвърждава се тенденция към бързо морално остаряване на въоръженията. Възниква нужда все по-често те да бъдат заменяни с нови, по-съвършени, но и по общо правило и по-скъпи въоръжения. За разлика от международните отношения през XIX век и началото на XX век, когато главният потребител на натрупаните в арсеналите запаси от оръжия е била самата война, надпреварата във въоръжаването след втората световна война престана да чувства императивно нуждата от такъв потребите;]. Употребена или неупотребена, все по-бързо остаряващата военна техника започна да се подменя всеки 5-10 години. Правителствата се оказват принудени и без война да отделят нарастващи бюджетни средства за поддържането на въоръжението на армията, за сметка на цивилното потребление, а военната промишленост на богатите и развити държави и в мирно време започна да получава източници за обилни доходи.
Развитието и внедряването на автоматиката в сферата на въоръженията, особено след 80-те години на XX век. очерта реална перспектива твърде бавната човешка реакция да става недостатъчна за управлението
1.4Подсистема па военнастратсгически отношения 353
на модерните оръжейни системи и поради това поставянето в действие на оръжията започна да се поверява все по-често на автоматизирани устройства. Ако през вековете военното нападение имаше прост и ясен израз - откриването на стрелба и преминаването на границите от войскови части, сега временната дистанция между първата атака и унищожителните й последици се ограничиха до броените минути на полета на стратегическите бомбардировачи и на интерконтиненталиите ракети. Получената информация за атаката не може да се проверява и затова съдбоносните ответни действия трябва да се предприемат почти мигновено. Всичко това многократно увеличава опасността от катастрофални технически грешки и започна тревожно да ограничава ролята на човешкия разум при вземането на съдбоносни военностратегически и външнополитически решения.
След втората световна война и създаването на ООН на въпросите за спиране на надпреварата във въоръжаването и за договарянето на стъпки за реално разоръжаване бе отделяно значително внимание, както в рамките на организацията, така и извън нея. Като възложи на Генералната асамблея на ООН разглеждането на общите принципи за сътрудничеството за поддържането на международния мир и сигурност, Уставът на ООН специално отбеляза сред тях принципите относно разоръжаването и регулирането на въоръженията. Значителен напредък до началото на 80-те години обаче не можа да бъде постигнат. А и темповете на ограничения и твърде муден напредък далече не съответстваха на темповете на ефективната надпревара във въоръжаването- Възникна тревожна ситуация, при която темповете на дипломацията започнаха катастрофално да изостават след темповете на въоръжаването и развитието на унищожителните военни технологии. В тези условия ставаше така, че дори неголемите успехи да се постигне известен напредък в областта на регулирането на въоръженията практически се анулираха от постиженията в развитието на военните технологии.
Като известен успех да се ограничи надпреварата във въоръжаването през тези години следва все пак специално да се отбележи договорното ограничаване на разпространението на ядреното оръжие и създаването на безядрени зони в някои части на света. В зоните бе забранено разполагането, притежаването и употребата на ядрено оръжие (Латинска Америка, Космоса, Луната и другите небесни тела, моретата, океаните и техните недра, Антарктика и др.). Мярка за всеобщо, реално и пълно
354 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
разоръжаване през тези години бе договорена и осъществена само за такова опасно оръжие, каквото е бактериологическото оръжие.
Голямата опасност от употребата на ядреното оръжие и обстоятелството, че то е притежавано от ограничен брой държави очерта две паралелни линии на усилията, насочени към постигане на разоръжаването:
• от една страна, ядрено разоръжаване
• от друга страна, разоръжаване в сферата на другите, наричани най-често „класически", „обикновени" или „традиционни" въоръжения.
Това допълнително усложни процеса и забави неговото развитие.
През средата на 70-те години се оформи още едно направление на усилията да се намали остротата на военностратегическата конфронтация и така да се съдейства за ограничаване на надпреварата във въоръжаването - договорното въвеждане на мерки за укрепване на доверието (например раздалечаване на въоръжените сили, взаимна информация за военни маневри, размяна на военни наблюдатели и др.).
Преговорите за разоръжаване през тези години очертаха характерните за тях трудности в няколко направления:
• Едни от тях бяха свързани с липса на съгласие по въпроса как да се процедира - дали да се пристъпва към пълно и всеобщо или към частично разоръжаване. Привържениците на частичното разоръжаване посочваха трудностите да се постига напредък и затова настояваха да се върви стъпка по стъпка. Онези, които поддържаха идеята да се извърши едновременно и отведнъж пълно и всеобщо разоръжаване изтъкваха, че при такъв подход с един замах мотат да се решат широк комплекс от проблеми за всеобща сигурност, за надежден контрол и още много други, които иначе е почти невъзможно да се решат.
• Извънредно трудни се оказаха въпросите, свързани с взаимния контрол. Всяка от страните държеше да разполага с начини да контролира въоръжаването на другата, без да бъде склонна да позволява това на своя противник, поне в степента, в която той би искал да може.
• Различната структура на въоръжените сили, различията във въоръженията и асиметрията на въоръженията и въоръжените сили зат-
1.4 Подсистема на воекноипратс^ически отношения 355
рудняваха намирането па общи показатели, според които да може да се осъществяват стъпките към разоръжаването, без да се получават едностранни предимства.
• Проблемите ставаха още по-сложни поради недостатък на информация и прозрачност, налагана отвоенната секретност.
• Много спорове предизвикваше въпросът за онзи предел, до който едно или друго намаляване на въоръжените сили не би увреждало на отбранителната способност на някоя от страните.
• Нелесни се оказваха въпросите за темповете и етапите на мерките, които следваше последователно да бъдат осъществявани. Впрочем, и самата тази последователност ставаше предмет на различия.
• Трудни за преодоляване проблеми пораждаше обстоятелството, че при въпросите на разоръжаването често се налага едновременно участие и съгласие на много широк кръг страни, а някои от тях изразяваха резерви.
И все пак, основните причини за неуспехите на преговорите за разоръжаване през онези години не се състояха толкова в сложността и отговорността на проблемите или в несъгласията относно технологията на процеса. Главните причини бяха политически. Конфронтацията и идеологизи-рането на външната политика превръщаха преговорите в политически театър, в който страните отиват да преговарят, не защото вярват, че може да се постигне споразумение, а дори и не защото желаят такова споразумение, а за да утвърдят външнополитическия си имидж, неискрено да покажат добра воля, да получат идеологически дивиденти и когато успех не бъде постигнат, да прехвърлят политическата отговорност за неуспеха върху другата страна. Не беше без значение и обстоятелството, че всеки неуспех на преговорите за разоръжаване откриваше нови равнища на безкрайната спирала на въоръжаването, като обезпечаваше и получаването на обществена и парламентарна подкрепа за нови военни кредити. Прояви се парадоксален ефект в международната система, при който поредни неуспехи на преговорите за разоръжаване даваха нов тласък на въоръжаването. Възникна ситуация, при която провалянето на преговорите за разоръжаване ползваше военно-промишленитс комплекси, тъй като откриваше възможност за обосноваване на нуждата от нови военни кредити и така слагаше началото на
356 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
нов кръг във военната надпревара. Значение имаше и обстоятелството, че надпреварата във въоръжаването и произтичащата от това заплаха спомагаха хегемоните в противопоставените военнополитически съюзи и блокове по-успешно да поддържат в тях съюзната и блоковата дисциплина.
Препятствия за по-значителни стъпки към разоръжаване и от двете страни на желязната завеса между Изтока и Запада произтичаха не само от инерцията на конфронтационното мислене, основано на убеждението, че като се постигне решително военно превъзходство може да се вземе връх над противника, на натрупаното недоверие, на идеологическите схеми, при които страните взаимно се гледаха като „империи на злото" или „царство на разбойническия империализъм". Незрими пречки поставяше военнопромишленият комплекс, образувал се от сливането на промишлената и военната върхушка от двете страни на желязната завеса. А и за някои страни нелеки се оказваха процесите на скъпо струващата и свързана с известни стопански затруднения конверсия на военното производство.
И все пак, военностратегическата подсистема на международните отношения, която е съществувала през вековете не може да бъде ликвидирана. Тя ще продължи да съществува, защото е необходима. Както вече посочихме, би било твърде опростено и в много отношения невярно убеждението, че военностратегическите отношения са една сфера, където непрекъснато и изключително се подготвят насилието и войната, че те са отношения, от които произтичат само заплахи и негативни влияния. Полезно е отново да се припомни, че военната сила може да бъде предназначена и за отбрана, за борба против агресията, за отблъскване на въоръжено нападение, за борба за национална независимост, за защита на международното право и на справедливостта.
Международното право безусловно признава тези възможности. Това категорично е изразено и в Устава на ООН. Член 51 на устава определя като неотменимо правото на всяка държава да прибягва към индивидуална и колективна самоотбрана срещу въоръжено нападение. Глава VIII на устава посочва, че няма пречки страните-членки на ООН да сключват помежду си регионални споразумения или да създават регионални органи за поддържане на международния мир и сигурност, които да са подходящи за действия, в това число и действия от принудително естество. За такива действия военната сила може да се оказва необходима.
1.4 Подсистема на военностратсгичсски отношения 357
В лицето на ООН международната общност също разполага с възможността да прибягва към въоръжената сила за защита на международния мир и сигурност и за противодействие на агресията и тероризма. За тази цел международната организация разполага не само с правомощия (глави VII и VIII на устава на ООН), но и с възможността да създава необходимите структури (военнощабен комитет, съответни регионални воен-нощабни подкомитети, обединено командване, система от военни споразумения и др.). Организацията може да възлага на членуващи в нея държави да прибягват към действия от военно естество, ако обстановката изисква това. За да бъде способна организацията да предприема спешни военн остратегически действия от името на световната общност Б защита на мира, членуващи в нея държави трябва да поддържат в състояние на незабавна готовност национални контингенти от военновъздушни сили за съвместни принудителни действия.
Действията, които ООН предприе през 1991 г., за да се противопостави на агресия на Ирак против Кувейт бяха пример за способността на организацията да защитава ефективно международния ред, мир и сигурност. Но те, както и цялото предишно развитие на отношенията във воен-ностратегическата сфера показаха, че за да бъде световната организация способна да защити интересите на международната общност, са необходими съгласие и сътрудничество между нейните членове, особено между великите държави, постоянни членки на Съвета за сигурност. Каквито и да са критиките, отправяни към ООН, трябва да се признае, че тя е единственото демократично и приемливо за всички страни средство да се постави преграда против разгула на военната сила в съвременния свят. Да се повери тази задача на една единствена държава, като се изхожда от нейното военно могъщество винаги ще бъде ненадеждно и опасено, тъй като няма гаранции против прояви на военносилов произвол от страна на самата нея.
Стремежът в условията на растяща взаимозависимост да се установи надежден , основан на правото и справедливостта международен ред, за първи път в края на 80-те години откри възможности и за реално разоръжаване. Постигнато бе известно съкращаване на въоръженията, в това число и на стратегически ядрени и ракетни арсенали на САЩ и Русия. Натрупаните през толкова десетилетия предубеждения и стереотипи, а и деликатността на проблемите, изискват упорита и продължителна работа на дипломацията на бившите противници за създаването на международен свят, в който въоръженията и въоръжените сили на държавите да бъдат поддържа-
358 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
ни само в пределите на една незаплашваща другите разумна достатъчност. За съжаление обаче това все още са възможности, но не и реалности. Сведенията за производството на оръжия и оръжейни системи в света, въпреки разпадането на биполярното противопоставяне, не само не показва тенденция към снижаване на това производство, но свидетелства за неговото увеличаване. Извърши се само преструктуриране и преразпределяне на пазарите за военна продукция в полза на САЩ и някои други големи държави.
1.5. ПОДСИСТЕМИ НА ОТНОШЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА КУЛТУРАТА, НАУКАТА И ОБРАЗОВАНИЕТО
Международното сътрудничество в областта на културата, науката и образованието е свързано с международното разделение на творческия интелектуален труд. Налага се и поради естествените различия, свързани с развитието на страни и народи.
През хилядолетия знанието и културното творчество са се предавали от човек на човек, от поколение на поколение. Взаимните връзки и съобщенията между обширни райони на света са били напълно или почти неразвити. Различията в условията на живот, на бита. на религиозните убеждения, на историческите традиции са се утвърждавали и развивали. Липсата на писменост, езиковите несходства, както и различията в писмеността, несъвършенството в начините и средствата за предаване на информацията допълнително са издигали трудно преодолими бариери. Почти до края на XIX век в различни части на света са съществували непознати за пътешествениците и географите области на пла-нетата.Паралелно, почти без да общуват, са се развивали самобитни цивилизации и култури, центрове на знанието за хората и природата.
Новото време свали съществуващите пречки. Процесите на глоба-лизацията на отношенията, развитието на комуникациите и на средствата за предаване на информация откриха възможности за бързо разширяващо се взаимно опознаване между страни и народи. Свързвайки се едни с други, опознавайки се взаимно, участниците в международното обшу-ване разменят или по различни начини придобиват не само материални, но и нематериални блага. Разнообразните интереси на страните, уменията, знанията и талантите на народите надхвърлят далече националните
/.5. Подсистеми на отношения в областта на културата... 359
рамки и държавните граници. Отношенията в областта на културата, науката и образованието, в сферата на изкуствата и интелекта са естествена, обективна, исторически обусловена социална потребност, а с навлизането в новото столетие стават една от на й-значителните подсистеми на международни отношения.
Основателно е мнението на изследователите и теоретиците, че промените в тази сфера имат много силно въздействие върху състоянието на обществото, върху целия комплекс на социалните отношения, в това число и върху онези, които са трапсгранични и че то много бързо ще се увеличава. Като едно от убедителните доказателства се посочва изобретяването на книгопечатането, произвело гигантска революция в религиозната, философската и научната сфера. Епохалното откритие на Йохан Гутенберг направи научната информация широко достъпна и така откри огромни простори за разпространение на знанията. Църквата загуби монопола си над информацията. Книгопечатането изигра роля за разпада на вселенската църква, допринесе за утвърждаването на националните държави, разпространи принципите на рационализма и възвести настъпването на епохата на великите научни открития. Последваха две столетия на огромни промени, които, утвърждавайки се в съзнанието на обществото, намираха все по-силно отражение в социалните, политическите и религиозните институции.
На границата между XX и XXI век се разгърна нова иптелектуал -на и научна революция, която по мащаби и последствия несравнимо превишава ефекта от книгопечатането. Нито едно от предишните поколения не би могло да си представи такъв обем на информация, до какъвто има почти мигновен достъп съвременният човек. Книгата съхранява и пренася информацията, но затворената в нея информация остава „мъртва". Информацията можеше да оживява и да се раздвижва само в човешкото съзнание. Изобретяването на компютъра представлява епохален скок, преминаване на културата, науката и образованието в качествено ново състояние, зашото позволи не само да се съхраняват колосални количества информация и да се борави с нея, но и позволи на информацията да „оживее". Компютрите могат, обработвайки информацията, да произвеждат вторична информация извън и независимо от човешкото съзнание. За първи път информацията получи живот и движение извън биологичния компютър на човека и така стана възможно без непосредствено участие на човешкото мислене да се произвежда
360 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
нова и нова вторична информация. Това е интелектуална революция, която няма равна и чиито последици засега дори не е възможно да се предвидят.
Ако изобретяването на компютъра изведе движението на информацията извън непосредственото участие на човешкото мислене, връзката между компютрите чрез Интернет отново за първи път в историята на човечеството изведе информацията от затвора на библиотеките и така й обезпечи неограничените простори на универсалното й движение. Стана така, че в новите условия възможността да се възприема, усвоява и обработва информацията започна да става по-труден проблем от нейното придобиване, както за отделните индивиди, така и за страни и нации.
Сподели с приятели: |