на тези задължения се обезпечават от държавната власт. С една дума. националните правни системи са структурирани по вертикала. Всяка от тях действа само в пределите на съответната държавна територия и по отношение на гражданите и юридическите лица на съответната държава. Тя регулира цялостно всички основни отношения на правните субекти, всички сфери на социалните отношения. Заедно с това никоя правна система не допуска в пределите на националната територия да действа правна система на друга държава и поради това в света съществуват толкова различни и независимо съществуващи една от друга национални правни системи, на колкото възлиза и броят на държавите.
В международната среда отношенията са напълно различни. Спецификата на международното общество, неговият ред и естеството на отношенията в него правят невъзможно юридическото му регулиране да става по начина, по който това се постига от националните правни системи. В него не е възможно юридическо регулиране чрез правна система, изградена по вертикала. съобразно с принципите на субординацията. За разлика от вътрешното право, между народното право с юридическа система, която е изградена по хоризонтала. При нея няма единен център на власт, субектите са суверенни и са юридически независими, няма законодателни органи, няма право във формата на закони, няма полиция и няма съд, пред който нарушителите на правото да бъдат заставяни да се явят и да се подчинят на неговите решения и присъди. Поради това е невъзможно с правния ред в това различно общество, социалните отношения между толкова независими субекти да се регулират по същия начин, както това се постига чрез националните правни системи.
Последица от това фундаментално различие е, че никоя национална правна система не може да служи като правен регулатор на отношенията върху световната сцена. Не може да урежда цялостно и пряко международните отношения, защото е съвсем непригодна за това. Тъй като е построена по вертикала, ако бъде приложена да регулира световните отношения, тя би създала държава, една единствена световна държава с общ център на власт, с парламент, притежаващ законодателна функция, с правителство и изпълнителни органи, администрация, съд, полиция и т.н. Това, както по друг повод бе вече посочено, би означавало възникването на формация, чиито граници биха обхванали цялата планета. Така Ще се изключи съществуването на отношения, пресичащи държавни гра-
372 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
ници. Международните отношения и тяхната система незабавно биха престанали да съществуват. Необходимостта е наложила да бъде създадена отделна и много специфична правна система, предназначена само за международните отношения. Тази система е международното право.
Международното право радикално се различава от правото, което действа в държавите - и по предмета на правното регулиране, по начина, по който то се осъществява, по субектите, по структурата на неговата система, и по начина, чрез който се използва принудата, за да се обезпечи спазването на неговите норми.
Дори и сега много юристи гледат на международното право като на един от клоновете на една и съща правна система в обществото или като една от многото дисциплини, чието изучаване подобно на гражданското, наказателното, процесуалното или трудовото право формира професионалното им обучение. В действителност професионалната юридическа подготовка във всички юридически факултети в света се основава на изучаването и познаването от всеки юрист на две коренно различни правни системи - националната правна система и системата на международното публично право. За разлика от многобройните правни дисциплини, формиращи като цяло подготовката на юристите да разбират и прилагат вътрешното право, международното право е „друго право", действащо едновременно и напълно независимо от националните правни системи. То взаимодейства с тях, но не е част от тях. Подобно на всяка вътрешна национална правна система, международното право има цялостност, независимо от това, че и в неговите рамки, също както при вътрешното право, се формират отделни клонове. Це-лостността на тази правна система отразява целостността и обособеността на системата от социални отношения, за чието нормативно регулиране е предназначена - системата на международните отношения.
Възникването на международното право, а с това и появата на международен правен ред се губи далече в историята на античния свят. Станало е след образуването на държави и появилата се вследствие от това потребност да се установят правила за взаимните им отношения. Разбира се, това не е могло да стане преди тези отношения да са се утвърдили като постоянни и трайни. Възникването на първите държави не предполага съществуване на международно право, но възникването на международно право предполага възникването на държави и установяване на отношения между тях. Появата на държавните формации е било неотде-
1.6. Юридическа нормативна подсистема на международните... 373
лимо свързано с установяването на вътрешен правен ред, поддържан с принуда, тъй като това е условие за тяхното съществуване. Международното право няма това качество и затова то е възникнало много по-късно. Елементите на вътрешното право вече са съществували, когато дълго след тях са започнали да се формират наченките на международното право. Възникването на вътрешното право предхожда възникването на международното право. Поради това международното право е заимствало от вътрешното право много от неговите форми и институти. Когато то е възниквало, те вече са съществували.
Историята на Древния Рим показва, че дори тогава, когато е съществувала разгърната система на вътрешното право и нейното управление и анализи са се осъществявали от правници с блестящо юридическо мислене, регулирането на външните отношения на римската държава дълго са били разглеждани като отношения, в които се прилага не друго право, а правото на Рим. Но развитието е било тласкано от обективни потребности, както вече отбелязахме, и никоя вътрешноправна система не е била в състояние да регулира пряко и цялостно възникващите и развиващите се междудържавни отношения. С възникването си международното право е задоволило тази потребност, като отразило и закрепило юридически реда в тези отношения. Не правото е създало реда в международното общуване, а обратно, редът е раждал правото, отразяващо го в своите норми. В процеса на междудържавното общуване е възникнало, развивало се е и се е усъвършенствало международното публично право.
В рамките на държавната юрисдикция вътрешното право обхваща сферата на всички обществени отношения, действа по отношение на всички физически и юридически лица, образуващи националната и държавната общност. В международната сфера нещата са различни. Международното право не регулира пряко всички международни отношения, а само една, сравнително ограничена част от тях. То е предимно междудържавно право. Основните негови субекти са държавите, но те не са единствените субекти на международните отношения. А и броят им в сравнение с числеността на другите субекти не е голям. Несравнимо по-голяма е масата на пресичащите границите отношения, страни в които са социални формации - партии, организации, движения, граждански съюзи, културни и други асоциации, стопански фирми и други, чиито отношения не се регулират пряко от международноправни нор-
374 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
ми. Пресичащите границите икономически отношения между две фирми са трансгранични отношения и фирмите са субекти на международни икономически отношения, но това не ги прави субекти на международното право. Отношенията им не се уреждат пряко от него. Това са субекти на международни трансгранични отношения, които никак не са маловажни. Броят им е толкова огромен, че тяхното множество изпълва преобладаващата част от мрежата на трансграничните отношения. Много от тях са малки и незначителни, но други, например отношенията между транснационадните компании (ТНК), международните банки или големите икономически гиганти от класата на „Джснерал мотърс" или „Май-крософт" разполагат със средства и имат роля и влияние в международната среда, несравнимо по-големи от средствата, ролята или влиянието на малки и дори на средни държави.
Аналогично е положението на субектите на международни отношения и в други подсистеми, например в политическата. Политическите партии, движения и организации развиват разнообразна международна дейност, установяват и поддържат отношения, които пресичат държавни граници и са международни. Обединяват се в световни интернационали, някои от които са много деен фактор в международното общуване. Тези отношения също не се регулират пряко от международното право, защото субектите им не са заедно с това и негови субекти. Субекти са на международните отношения, без да са субекти на международното право. С една дума, множеството на субектите на международното право не съвпада с множеството на субектите па международните отношения. То е значително по-малко и е част от него. Всички субекти на международното право са субекти и на международни отношения, но не всички субекти на международни отношения са субекти на международното право.
Положението и отношенията между субектите на международни отношения, които не са субекти на международното право се регулират пряко от множеството национални правни системи. Регулират се от вътрешно право на една или друга държава. И тъй като никое вътрешно право не може да регулира непосредствено международните отношения, никоя от вътрешните правни системи не осъществява юридическото регулиране по друг начин, освен по начина, с който третира положението и отношенията на останалите свои субекти - физическите и юридическите лица. Третира ги като гражланскоправни отношения с международен елемент.
1.6. Юридическа нормативна подсистема на .международните... 375
В нормативното регулиране на тези отношения с международен елемент най-пълно и активно се осъществява взаимодействието на международната юридическа нормативна система и националните вътрешноправни системи. Посредством норми, определяни като норми на международното частно право, международната юридическа нормативна система и националните юридически системи определят пряко, с международни договори или косвено, чрез основани главно на международния обичай правила, коя вътрешноправна система следва да урежда положението и отношенията между тези частноправни субекти. Така международното публично право регулира юридически международните публичноправни отношения, а международното частно право регулира международните граждански, частни по естеството си отношения.
Обстоятелството, че някои трансгранични отношения, главно в сферата на международните икономически отношения (които нямат пуб-личноправно естество), запазват характера си на граждански, частноправни отношения и се регулират пряко от национални правни системи, не противоречи на примата на международното право или на положението, че като система вътрешното право не може да регулира международните отношения. Така е, защото самото отпращане. привързването на уреждането на тези отношения с международен елемент с националните правни системи се определя пак от международно право, в този случай - от принципите и нормите на международното частно право.
Това разделение в правното регулиране, очертаващо един плавен преход, едно гъвкаво и пластично преливане в регулираните от правото социални отношения в международната и във вътрешноправната среда е естествено и необходимо. Правото не търпи вакуум. Колкото и големи да са различията между системите на вътрешното и на международното право, тези системи не могат да не си влияят, да не агрегират, да не проникват една в друга. Като феномен правото обхваща пряко или непряко регулирането на всички обществени отношения и колкото и да са различни международната и вътрешнодържавната социални сфери, те не могат да се отклонят от общата си същност. Това са обществени отношения, които независимо от различията си, имат и сходства, и цялостност. Съществено значение има и обстоятелството, че и вътрешноп-равните норми, и международноправните норми се създават от еднакви по същността си субекти - това са държавите, които определят както
376 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
взаимното си общуване, така и вътрешния си правен ред, като изхождат от интереси, определяни от самите тях като държавни интереси.
Свързването и взаимодействието на международното право с вътрешното право протича и по други канали, а и в обратна посока - от вътрешните правни системи към международното право. Както вече бе посочено, поради исторически причини международното право се обособява като особена правна система по-късно от вътрешното право и поради това е заимствало наготово много от неговите основни положения, форми, доктрина и терминология. Освен това, държавите са онези, които създават международноправните норми, а тази тяхна правотворческа дейност, както и цялото им външно поведение, тяхната политика върху международната сцена се формира съобразно с нормите на вътрешното им право.
От своя страна, регулирайки междудържавните отношения, международното право чрез тях косвено определя съдържанието и правните рамки на трансграничните отношения. Така е, защото пряко регламентираните от него междудържавни отношения са основната, най-динамичната и най-влиятелна подсистема на международни отношения. Както бе посочено по друг повод, те образуват ядрото на цялата международна система. Като отразява и брани техния ред, международното право оказва определящо влияние върху всички останали отношения, върху цялата система на международни отношения. Под въздействието на принципите и другите норми на международното право, както и в съответствие с поеманите с договори международни юридически задължения, държавите решават много от проблемите на вътрешното си право, въвеждат правилата на вътрешния си правен ред. Националните правни системи не регулират международните отношения, но се развиват така. че да спомагат за тяхното осъществяване. Участието в международното общуване, развитите международни връзки и активният материален и интелектуален обмен са свързани с твърде съществени техни интереси и те не могат да ги пренебрегват.
Като регулативна нормативна подсистема на международни отношения, международното право също очертава специфична сфера на отношения, в които страните действат като правни субекти, поддържат отношенията си като страни на права и задължения, произтичащи от юридически задължителни норми. Както и при другите сфери на международни отношения - политически, икономически, културни и т.н., юридическите
1.6. Юридическа нормативна подсистема на международните... 377
отношения са подсистемно обособени. Субектите ги установяват, променят или прекратяват само съобразно с изискванията на правото.
В много случаи политическите, икономическите, военностратеги-ческите и другите отношения се оформят и се регулират непосредствено с международноправни договори и споразумения. Но съвсем не е така във всички случаи и в много от политическите, културните, икономическите и други отношения. Те не се уреждат с инструментите на правото. Трябва да съответстват на изискванията на международния правен ред, но не са юридически отношения. С една дума, юридическата подсистема на международните отношения, правното регулиране прониква, осъществява една своеобразна дифузия и в другите подсистеми на международни отношения, без да обхваща цялата им съвкупност. Международни отношения от всякакво естество могат да бъдат и юридически отношения, по не всички международни отношения са юридически отношения.
Всяка държава суверенно създава своята вътрешноправна система. Вътрешноправните системи са толкова, колкото са държавите и между тях има различия. Понякога различията са много големи. Системата на общото международно право е само една, защото регулира отношения в цялата световна общност. Резултат от правотворчеството на всяка държава, нейното вътрешно право отразява и закрепва нейните особености, традиции и интереси. Поради своята всеобщност международното право като универсално право не се гради в съответствие с нечии национални интереси и затовастои най-близко до интересите на цялото човечество, израз е на общочовешки интереси и е единствената общочовешка правна система. Взаимодействайки, международното право и Вътрешноправните системи съчетават общите, еднаквите за всички страни и народи правила за общуване с онези юридически правила, които уреждат и защитават вътрешния ред в различните държави.
Регулирайки юридически социалните отношения между всички страни и народи, универсалната и една за всички система на международното право създава и поддържа онези общоприети критерии, които позволяват да се съчетават толкова различаващите се държавни и национални интереси.
От това произтичат съществени изводи. Редът в световното общуване, необходим за постигане на целите, за които международното право е възникнало, може да бъде поддържан само тогава, когато се поддържа
378 ОСОБЕНА ЧАСТ; ПОДСИСТЕМИТЕ
надеждна връзка между него и отделните национални правни системи. И тъй като и в този случай едва ли е разумно да се настоява онова, което е общото, да се подчини на частното, не следва да се допуска общочовешкото да се подчинява на един или друг национален, съсловен, класов или какъвто и да е друг парциален интерес. Условието за надеждността и ефикасността на тази връзка е да се признае и да се спазва неотклонно примат на международното право над националните правни системи. Основание за това е и общодемократично естество на международното право, както и обстоятелството, че го е единствената правна система, която изцяло е основана на общото съгласие.
Всяка вътрешна правна система, в това число и в най-демократичните страни, се формира съобразно с тяхната конституция и закони. А конституцията и законите на всяка държава се приемат от нейните законодателни органи, съобразно с принципите за приемане на решенията с мнозинство. Така волята на мнозинството получава всеобщност и сила на закон. Вътрешният законодателен процес позволява да се пренебрегва волята на малцинството, което в някои случаи може да бъде почти равно на мнозинството в законодателния орган. Международното право не допуска такава възможност, то е единствената правна система, която изцяло почива на общото съгласие, то с единственото напълно кон-сепсуалпо право. В сферата на международноправните отношения не е възможно да се създаде съдържаща задължение норма, ако при нейното създаване не се включи положителната воля на правно задължения субект. И двата основни източника на международното право - и международният договор, и международният обичай - изцяло се основават на свободно изразено съгласие. В отличие от вътрешното право, в международните отношения няма норми, кошто да почиват на воля на някакво мнозинство, а не на съгласието на всички субекти на регулиращото ги право.
Международното право е средството за защита на независимостта и суверенитета на малките и средните държави от всесилието на големите и силни държави, брани ги от възможната поради превъзходство на силата правно несъобразна принуда. Правото на световната общност е единствената сфера, в която е възможно напълно да се осъществява и да се поддържа равенството в отношенията на субекти, които във всички други отношения са неравни. То ще стане напълно неспособно да изпълни тази си функция, ако всяка разполагаща със сила държава, по-
1.6. Юридическа нормативна подсистема на международните... 379
зовавайки се на своя интерес и вътрешното си право може да решава да извършва действия, нарушаващи международното право.
В член 27 на Виенската конвенция от 1969 г. за правото на международните договори категорично е посочено, че никой участник в договорите „не може да се позовава на разпоредби на вътрешното си право, за да оправдава неизпълнението на договор". Тази разпоредба има принципно значение и затова 1рябва да се тълкува разширително. Никоя държава не може да се позовава на вътрешното си право, за да откаже да изпълнява международноправните си задължения. Смисълът е еднозначен - в случай на колизия между нормите на национално право и нормите на международното право, държавите са длъжни да обезпечават изпълняването на международноправните норми. Уместно е да се припомни, че решението на този проблем в конституцията на Република България е, че в случай на противоречие между норма на националното ни право и норма на международното право, следва да се приложи международноправната норма.
Приоритетът на международното право произтича и от основните начала и принципи на суверенитета, равенството и независимостта на всички държави, произтича от изразеното още в правото на античния Рим начало, че „pacta sunt servanda" (договорите трябва да се спазват). Тези залегнали в международния обичай и в много международни договори принципи не биха могли да имат юридическата си задължаваща сила, ако тази сила бъде поставена в зависимост от вътрешното право на държавите. Това право зависи изключително и напълно само от волята на съответната държава, а не може да съществува юридическо задължение, ако изпълнението му зависи само от неограничаваната воля на длъжника. Тогава международното право би изгубило юридическата си сила, щом вътрешната лравосъобразност може да бъде основателно противопоставяна на международната правосъобразност.
Вторият много съществен извод е, чемеждуниродното право трябва да има примат над международната политика. Създаването на правото, в тези рамки и на международното право, е винаги и непосредствено един от резултатите на политическия процес. Изработването и приемането на принципите и нормите на правото е политически акт и в този смисъл политиката е родна майка на правото. Но създаването на правните норми заедно с това е акт и на обвързваща юридически държавна воля. Веднъж създадена, правната норма не може да се отменя по друг начин, освен с друга, създадена по реда на самото право норма. Полити-
380 ОСОБЕНА ЧАСТ: ПОДСИСТЕМИТЕ
ката винаги остава целесъобразно прагматична, докато правото не може да се подчинява на капризната политическа или друга намираща се извън него прагматична целесъобразност. Последицата е, че политически целесъобразното невинаги съвпада с изразяващата реда в международната система правосъобразност. Стабилността на правото е една от основните опори за стабилността на международния ред. Естествено е всяка национална политика да служи преди всичко на националните интереси. Обаче утвърждаването на примата на международното право в международните дела крепи връзката на всяка национална политика с общочовешките начала, с общочовешките ценности и приоритети.
В основата на правото са заложени изискванията за ред в обществото и взаимните зависимости на участниците в него. В основата на международното право са заложени изискванията за реда в международната общност и взаимната зависимост на съставящите я субекти. Поради това, с развитието на цивилизацията, с развитието и усложняването на международните отношения и с увеличаването на взаимозависимостта в нея растат ролята и значението на самото международно право. Израз на тази световна тенденция е промяната в съотношението между международното право и вътрешните процеси в отделните страни. Все повече процесите и вътрешният правен ред в отделните страни зависят от състоянието и реда в международните отношения, а това значи че зависят от международното право.
Успоредно с ръста на ролята и значението на международното право се разширява и кръгът на неговата нормираща функция. Системата му обхваща все по-нови сфери на отношения, развиват се традиционните му отрасли, обогатява се тяхното съдържание, възникват нови отрасли:
• Право на международните организации
• Международно административно право
• Дипломатическо право
• Международно морско право
• Международно въздушно право
• Международно космическо право
• Защита на основните права на човека
• Международно наказателно право
• Международно икономическо право и т.н.
1.6. Юридически нормативна подсистема на международните... 381
Юридическото регулиране на международните отношения има различия от регулирането на социалните отношения чрез вътрешните правни системи. При него липсва понятието за закон, а вследствие от това и деленето на правните норми на конституционни, законови и подзакон-ни. В международното публично право се различават две групи норми. Едната от тях са общи правила за поведение, които се приемат и признават от международната общност за всеобщо задължителни. Това са правила, отклоняването от които е недопустимо и които веднъж установени, могат да бъдат отменявани, допълвани или видоизменяни само чрез приемането на други последващи правила, имащи същия характер. Тези общи, императивни, задължителни за всички субекти на международното право норми се определят като основни качала и принципи на международното публично право, а тяхната съвокупност се определя с латинския термин jus cogens.
Сподели с приятели: |