“ОТВОРЕНИ” ВЪПРОСИ ЗА КОНТРОЛНИТЕ
за първото контролно:
-
Последиците от Великите географски открития за световното стопанство.
-
Възникват нови търговски линии, появяват се нови градове
-
Нови технологии на производство; създават се нови отрасли
-
Първата инфлация и „революция на цените“
-
Утвърдена е т.нар. „безусловна собственост“
-
Натрупване на капитали (пиратство, контрабанда), аристокрацията губи позициите си
-
Предпоставки и същност на Индустриалната революция.
-
Добитият опит при манифактурата (действията на работника могат да се заменят от машина)
-
Извършва се аграрният преврат (евтина работна тъка)
-
Първоначално натрупване на капитал (благодарение на колонизацията)
-
Първата научна революция (принципи на механиката, динамиката и статиката)
-
Посочете в най-обобщен вид причините и факторите за Индустриалната революция. Защо Англия се приема за нейна родина? - ИР означава изнамирането и внедряването на машини в производствения процес и замяна на манифактурния начин на производство (1780 Англия)
-
Обяснете термина „революция на цените”. – увеличен наплив на злато и сребро, като през 16век цените на стоки неколкократно нарастват (инфлация); свързва се с ВГО и колонизирането
-
Избройте някои (до 3) социални последици от индустриалната революция.
-
Водеща сила в обществото става индустриално-фабричната буржоазия
-
Нарастване на безработицата
-
Недоволство на работниците поради неравномерното разпределение на благата – създаване на първите професионални организации за защита на правата им
-
Очертайте основните етапи в развитието на аграрния преврат в българските земи по време на Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.
-
Насилствено настаняване на българско население върху изоставените турски земи. ВРУ издава окръжно, с което им дава право да обработват тези земи и да прибират реколтата
-
Строги наредби за създаване на дисциплина (Журнално постановление)
-
Гл.11 от Сан-Стефанския договор – руските власти успяват да поставят прегради пред турците да възстановят правата си на собственост; голям натиск от Сан-Стефанския и Берлинския договор
-
Руските власти рушат старите стопански структури и създават нови, за да стане Б-я модерна европейска държава
-
По какъв начин Освобождението на България през 1878 г. оказва влияние върху търговията и занаятите в страната?
-
Занаятчийството запада, еснафските организации се разпадат (не могат да задоволят нуждите); развива се фабрична промишленост
-
Вътрешната и външната търговия бележат развитие; увеличава се магазинната мрежа; външната търговия – към западните страни и Турция; износ на зърнени храни, добитък и животински произведения
-
Какво означава „капитулационен режим” и запазва ли се той след Освобождението?
-
Неравноправно търговско споразумение, като страната, която го налага, получава преференции от всякакъв вид, внася стоки с почти нулеви мита
-
Съществува до 1908г.
-
Разкрийте най-важните моменти от първия Закон за насърчаване на местната индустрия в България от 1894 г.
-
Д-р Константин Стоилов (Народната партия)
-
Безмитен внос на машини и суровини, използването на по-голям брой работници, подобряване на транспорта и съобщенията; избягва се облагане с данък на по-едрите предприятия, което е силен тласък на индустриалното производство
-
По какъв начин българските правителства оказват подкрепа на промишлеността в България до Първата световна война? – След Освобождението се създават благоприятни условия за развитието на промишлеността. Голямо значение за развитието на отрасъла има икономическата и социална политика на държавата. Тя може да се разглежда в няколко аспекта: осигуряване на суровини и пазари, привличане на инвеститори и осигуряване гаранции на техните интереси, финансова помощ за някои производства. Като последица от протекционната политика идва вносът на капитали, който активизира развитието на промишлеността. Най-бързо се развива вълненотекстилната промишленост, която постепенно измества старото занаятчийство.
-
Какви институции са земеделските каси и по какъв начин се развиват след Освобождението? Отделя ли им се специално внимание в законодателството? – Земеделските каси представляват кредитни кооперации, създавани по българските земи преди Освобождението. След Освобождението тяхната дейност е под надзора на Министерство на финансите. През 1895 те са реорганизирани в 80 клона и са обединени в „централно управление на земеделските каси“.
-
Какво представляват търговско-индустриалните камари? - Търговско-индустриалните камари се оформят като изборни организации, в които могат да членуват само търговци, индустриалци и занаятчии. Те изпълняват ролята на съвещателен орган на Министерство на търговията и земеделието. В страната са създадени 4 камари – Софийска, Пловдивска, Русенска и Варненска, които развиват широка дейност, подпомагаща цялостната стопанска политика на правителството.
-
Характеризирайте железопътната политика на българската държава до края на ХІХ в. – През първите следосвобожденски години българските правителства не вземат мерки, за да разширят Жп мрежата. Чак през 1888 завършва строителство на линията Цариброд – София – Вакарел – Белово (203км.), като по този начин Княжество Б-я се свързва с Централна Европа. През годините се изграждат още линии (Ямбол – Бургас (1890), София – Перник(1893)). През втората половина на 90те години започва строителството на линия, успоредна на Барон-Хиршовата железница. До 1912 ЖП мрежа на страната достига близо 2000км. Строежът на жп линии става на предприемачески начала,но собствеността и експлоатацията им остава в ръцете на държавата по силата на Закон за железниците (1885)
-
Кои са причините за финансовата криза в България в края на ХІХ и началото на ХХ в.? По какъв начин страната излиза от финансовата криза? – Голяма роля за финансовата криза в края на 19 век изиграва продължителната европейска аграрна криза (1883 до края на 19 век) освен това, приетият проектозакон от правителството на Стамболов за построяването на паралелна на Барон-Хиршовата железница води до огромни загуби за държавата. Западните банки отказват да отпуснат изгоден заем на държавата, водейки до изпадане на страната във финансова криза. Представителите на Либералната партия пък използват властта, за да подобрят икономическото си положение – ограбване и разхищението на държавни средства влошават изключително много финансовото състояние на страната. Водят се преговори с Франция за получаване на заем. Условията предлагани от френските банки са много тежки за Б-я. договорът е приет и внесен през 1901 за ратифициране от НС. За излизане от кризата по време на деветото НС правителството внася за разглеждане законопроекти, целящи да съкратят държавните разходи. Внесен е законопроект за административно деление на територията на държавата. Той е приет и има положително значение за икономическото развитие на страната.
-
В какво се състои напредъка на българската индустрия в началото на ХХ в. – характеризирайте го най-общо. – Важна особеност на развитието на индустрията в началото на 20 век е участието на държавата в трудните сектори на производство, изискващи по-големи и с по-бавна възвращаемост капиталовложения. През 1905 се разширява закона за покровителството на местната индустрия. Сключват се нови търговски договори с Англия, Франция и Германия. Приложена е нова митническа тарифа за стимулиране на родното производство. Вратите на националната икономика се отварят широко за чуждите капитали. Това активизира банките. През този период възникват и нови банки, фабрики и АД.
-
Кои са причините за т. нар. “селски бунтове” в края на ХІХ век? – Основна причина за селските бунтове в края на 9 век е въведения от либералното правителство натурален десятък. С него правителството се стреми да стабилизира финансите си за сметка н а българските земеделци.
-
Характеризирайте Специфичната митническа тарифа от 1904 г. – През 1904 е приета първата обща митническа тарифа, която е на базата на специфичното мито, т.е. всяка стока е с отделно мито. Също така се повишават вносните мита за конкурентните чужди индустриални произведения.
-
Колко външни заема сключват българските правителства От освобождението до края на ХІХ в. и за какво са предназначени те? – Кабинета на Стамболов взема 3 заема, предимно за строителството на жп линии и за въоръжение. Първият е за откупването на жп линията Русе – Варна. Вторият е за строителството на първата държавна линия Цариброд – София – Вакарел – Белово, а последния за линията София – Каспичан.
-
Колко външни заема сключва българската държава в началото на ХХ в. и какво е тяхното предназначение? – Поради финансовата криза, държавата активно търси заеми от чужди банки, но не получава изгодни условия. Кризата е преодоляна през 1902, когато с помощ на Русия се взима изгоден заем от парижки банки при правителството на прогресивнолибералната партия. Народнолибералната партия взема още 2 външни заема – през 1904 за 100 млн. френски франка и през 1907 за 145 млн. френски франка.
-
Характеризирайте външнотърговската политика на втория стамболовистки режим (1903-1908 г.). – През периода 1903-1908 усилията на народнолибералната партия по отношение на външната политика са насочени към извоюване на реални реформи в Македония и Одринска Тракия. В общи линии в международните отношения правителството на НЛП се опитва да следва линията, начертана от Стефан Стамболов. То храни добри чувства към Русия, но се съобразява с позициите на Фердинанд.
-
Колко частни банки има в България до началото на ХХ в. и кои са те. – До началото на 20 век в Б-я съществуват 2 големи банки в Русе (Българска търговска банка и Българска кредитна банка „Гирдап“), а също няколко по-малки банки в Пловдив, Плевен и др. Всички те обаче се оказват недостатъчни за задоволят нуждите от средства на развиващите се в началото на века промишленост и търговия.
-
Какво е отражението на двете балкански войни през 1912 и 1913 г. върху националното стопанство на България? – Те променят цялостния ход на обществено-политическия и икономически живот в страната. Много средства се влагат за въоръжение, а много хора са доброволци във войната. Поради тези причини стопанството на Б-я забавя своето развитие, тенденция, която се запазва и през Първата световна война.
-
Какви институции за регулиране на стопанството в България се създават по време на Първата световна война ?
-
1915 – Централен комитет за стопански грижи и обществена предвидливост (СГОП), целта му е да се бори със спекулата по време на ПСВ, но не успява.
-
1917 – Дирекция за стопански грижи и обществена предвидливост – строго централизирано военно учреждение, за 2 години тя не успява да се справи с икономическите проблеми.
-
1919 – Дирекцията е преобразувана в Бюро за прехрана и продоволствие, пряко подчинена на Министерството на земеделието.
За второто контролно:
-
Избройте икономическите последици за страната ни от Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.).
-
Какво представлява “Консорциумът” и от кое правителство е създаден?
-
Кои са основните закони на реформаторската политика на самостоятелното земеделско управление през 1920-1923 г.?
-
Какви мерки вземат българските правителства след Първата световна война за решаването на бежанския проблем?
-
В каква зависимост е поставена данъчната политика на държавата по време на управлението на първото правителство на Демократическия сговор на Ал. Цанков (1923-1926 г.) ?
-
Характеризирайте законодателството на правителството на проф. Ал. Цанков (1923-1926 г.) в социалната сфера.
-
Характеризирайте аграрната политика на първото правителство на Демократическия сговор на Ал. Цанков (1923-1926 г.).
-
Характеризирайте основните моменти от приетия през 1928 г. Закон за насърчаване на местната индустрия ?
-
Какво прави второто правителство на Демократическия сговор на Андрей Ляпчев (1926-1931 г.) в областта на външнотърговската политика ?
-
По какъв начин се отразява Световната икономическа криза на българската икономика. Посочете основните тенденции в различни отрасли на промишлеността, селското стопанство, финансите и т.н.
-
Кои фактори съдействат за раздробяването на земеделските земи през 20-те години на ХХ в.?
-
Как се изменя по време на стопанската криза 1929-1934 г. структурата на българското селско стопанско производство ?
-
В какво се изразява специфичното проявление на стопанската криза 1929-1934 г. в българската индустрия ?
-
Кои индустриални отрасли са най-засегнати от стопанската криза 1929-1934 г. и защо?
-
Как се отразява стопанската криза 1929-1934 г. в банковата система на България ? Характеризирайте проблема със задълженията на населението.
-
Характеризирайте външнотърговската политика на правителството на Народния блок (1931-1934 г.)
-
По кое време в България се наблюдава режим на „преситеност” на индустрията и по какъв начин е регулиран?
-
Какви идеи има сред българските управляващи в периода 1934-1939 г. за това, как да се развива българското селско стопанство ?
-
Кои са вътрешните и външните причини кризисните явления през 1937 и 1938 г. да не се превърнат в “пълноценна фаза” на стопанска криза ?
-
Плановото начало в регулирането и развитието на българската икономика в годините на Втората световна война. Представете най-обзорно основните характеристики и тенденции на плановете за гражданска мобилизация за 1942-1943 г. и 1943-1944 г. и на петгодишния земеделско-стопански план (1942-1946 г.).
-
Най-важни договорни особености на стопанското обвързване на България с Германия по времето на Втората световна война. Как оценявате резултатите от договора „Нойбахер” (февруари 1941 г.) и спогодбите „Клодиус” (април 1941 г.) и „Фабрициус” (юли 1942 г.)?
Сподели с приятели: |
