Овладяването на устната реч от деца с увреден слух се базира на теоритични положения известни на много науки
Изтегляне 91.5 Kb.
|
Свързани:
PetiaAngelkova Autoreferat 16.05.2018, dokumentite.com-syvremenni-predizvikatelstva-v-obuchenieto-i-rehabilitaciqta-pri-decata-s-uvreden-sluh, Документооборот. Движение на документите – работни процеси,, Регистрация на документите
| Сега в нашите учебни заведения за деца с увреден слух се използва аналитико-синтетичния метод, разработен и описан от руски учени –Ф.Ф.Рау, Н.Ф.Слезина, С.А.Зиков.
По този метод обучението в устна реч започва с опора на дактилната. Като спомагателно средство се използва жестовия език. На тази основа у детето се създава потребност от подражание на движенията на устните на говорещия и по-нататък започва целенасочена работа по произношение и отчитане. Аналитико-синтетичния метод се прилага на полисензорна основа.Вкачеството на изходен речеви материал се използват думи и словосъчетания, а по-късно и кратки прости изречения. При необходимост от детето се изисква да произнесе съответната по-малка еденица. Така , в случай, че думата не се произнася правилно се разчленява на срички. Накрая детето се стимулира да произнесе отделно звука,който овладява в момента. При невъзможност да стане по подражание специалистът използва подходящ начин да го постави. След съответната постановка и първоначална автоматизация звука отново се произнася в състава на сричката, от която е бил изолиран,както и в други , близки по трудност, а след това в думата. Когато за изходен материал служи изречение, процесът може да се представи така: ИЗРЕЧЕНИЕ – ДУМА- СРИЧКА – ЗВУК При малките деца често за изходно ниво служат думи. Това предполага подбор на думи, словосъчетания и изречения , които се отличават с висока честотност в процеса на ежедневното общуване. Отработването на звука се осъществява в по-леки а след това в по-трудни фонетични условия. Така детето произнася определен звук отначало в едносрични думи, след това в двусрични думи и трисрични думи под ударение, по-нататък в неударени срички и накрая в думи с по-сложни сричкови структури и в съчетание с различни гласни или съгласни , предизвикващи по-големи трудности у детето /най-често това са думи, в които звукът е в съседство със сткрупани съгласни/. Ф.Ф.Рау и Н.Ф. Слезина включват в първия концентричен кръг 17 фонеми, които се определят като основни. Техният състав/17 фонеми/ се определя в съответствие с различните критерии: акустична характеристика/в преобладаващата си част звуковете се възприемат добре и при частично запазен слух/,артикулационна характеристика /с някои изключения, например като К иР не представляват много голяма артиикулационна трудност за децата с нарушен слух/, честотност ред на поява на звуковете в онтогенезата и т.н. 17 –те осн. Фонеми не са подбрани в съответствие с цялата съвкупност от посочените критерии. Типичен случай е вибранта Р той е включен в първия кръг,главно поради използването му за автоматизация на други звукове/той обикновено не се провокира от съседните/ а също така и поради сравнително добре изразената си характеристика. При произнасянето си звуковете от втория концентричен кръг са акустично близки с основните. ПЪРВИ КОНЦЕНТРИЧЕН КРЪГ: А О У Е И ПТКФ С Ш Х В МНЛР ВТОРИ КОНЦЕНТРИЧЕН КРЪГ: Ы П` Т` К `Х Ф` С`Щ`Х`В`М`Н`Л`Р` Й Б Д Г З Ж Б` Д` Г` З` Ч Ц Ц` Поставянето на звуковете от втори кръг ползва за основа първия кръг. До тяхната постановка и автоматизаация децата трябва да бъдат стимулирани от специалиста да използват при говор най-близкитя в артикулационно отношение звук.Не са желателни произволни замени, които по-нататък усложняват хода на отработката на звуковете. Например при неосъществена още постановка на звук ``З`` думи като ``заек`` или ``зеле`` трябва да бъдат произнасяни съответно ``саек`` и ``селе``, а не ``таек``, ``каек`` или по друг неподходящ начин. Всяко дете с нарушен слух може да се научи от квалифициран специалист да произнася правилно звуковете по описания метод в различните предучилищни и училищни структури. Децата не преминали през съответните звена на предучилищна рехабилитация могат да овладеят звуковете в специално организирания за тази цел подготвителен клас. Аналитико-синтетичния метод дава възможност на децата да овладяват произнасянето на звуковете по-бързо и по-леко в сравнение с аналитичните методи, както и това да се осъществи по пътища близки до тези , които използват чуващите деца, при които цялостното овладяване на звуковия състав на думите също става постепенно, с развитието на слуховата функция и артикулационната моторика. Създаденият от руските сурдопедагози и използван у нас аналитико-синтетичен метод може да се определи като полисетивен, концентричен, изискващ при прилагането употреба на писмената форма на езика. Създателите на метода Ф.Ф.Рау и Н.Ф.Слезина изказват мисълта, че разчленяване на цялото на елементи трябва да става при необходимост а не като задължителен етап от работата. Проучванията показват, че сурдопедагозите насочват търсенията си по отношение на създаване на методи застъпващи по-широко самостоятелната дейност на детето при овладяване на произношението.В това отношение богати възможности предлагат компютърните технологии. Изтегляне 91.5 Kb. Сподели с приятели:
|