Овладяването на устната реч от деца с увреден слух се базира на теоритични положения известни на много науки
Изтегляне 91.5 Kb.
|
Свързани:
PetiaAngelkova Autoreferat 16.05.2018, dokumentite.com-syvremenni-predizvikatelstva-v-obuchenieto-i-rehabilitaciqta-pri-decata-s-uvreden-sluh, Документооборот. Движение на документите – работни процеси,, Регистрация на документите
| Съдържанието на обучението по произношение е в съответствие както с целите на обучение по роден език така и с общото развитие на детето.
Необходимите знания и особено умения и навици са обособени в няколко раздела и са подредени по степен на усложненост. Първият раздел е ``Речево дишане``.В него е вложено съдържание , свързано с формиране на умения и навици за правилно речево дишане, при което фазата на издишване е неколкократно по-дълга от фазата на вдишване.Така се обезпечава плавно възпроизвеждане на думи и кратки прости изречения, създават се умения за разделяне чрез пауза на прости разширени и сложни. Това прави речта плавна, слята, повишава нейната разбираемост. Пълното овладяване на тези умения и превръщането им в навици става поетапно.Например в подготвителния клас децата трябва да умеят да възпроизвеждат слято речев материал състоящ се от 4-5 срички, а в трети клас 10-12 срички. Втория раздел:Развитие и укрепване на гласа обхваща съдържание с което се цели формиране на глас с нормална сила, височина и тембър или коригиране на появили се гласови нарушения вследствие липсата на слух. Умелото използване на съдържанието в този раздел може да изиграе и превантивна роля,като предпази децата, които са овладели умения да си служат с естествен по своята сила, височина и звучност глас да изгубят посочените качества , кото при определени условия може да настъпи /например при късна загуба на слуха/. Съдържанието на третия раздел ``Звукопроизношение`` е най-голямо по обем . В него са включени постановка, корекция/при нужда/ и автоматизация на отделните звукове и техните съчетания в срички и думи. Това става в определена последователност, посочена в програмите и произтичаща от акустичните и артикулационните особености на звуковете,както и от тяхната честотност и значимост за по-ясното очертаване на фонетичния облик на думите.Съдържанието на посочения раздел в програмите за първите класове е свързано преди всичко с постановката, корекцията и първичната автоматизация на звуковете в елементарни съчетания, а в последните класове- с автоматизацията на звуковете в сложни позиционни и комбинаторни условия.Така съдържанието на обучението и на слухо-речевата рехабилитация при малките деца обезпечава създаването на първоначални умения и навици ,а при по-големите тяхното развитие и усъвършенстване. Важно място заема и четвъртия раздел ``Правилно произнасяне на думите``. Съдържанието му е насочено към изграждането на умения за ясно и правилно,от гледна точка на произносителните норми на езика ни, произнасянето на думите.Учениците трябва да се научат да ги възпроизвеждат като изговарят правилно съчетанията и звуковете в тях, спазват словното ударение,запазват слогоритмичния им строеж и съблюдават ортоепичните правила в нашия език, породени най-често от процесите на асимилацията и дисимилацията на звуковете в потока на речта. В петия раздел на програмите -``Правилно произнасяне на изреченията`` се включват най-вече упражненията за ускоряване темпа на речта за слято произнасяне на синтагмите в изреченията, за правилното поставяне не фразовото ударение и за правилното произнасяне на звуковете,които образуват съчетания на границата на отделни думи/най-често между предлозите и следващите ги съществителни и други части на речта/. В съдържанието на програмте по произношение,без да се отделят в отделен раздел, се застъпват и много изисквания, свързани с обучението по зрително възприемане на речта/отчитане/. Начини за постановка на дишането,гласа и звуковете: Първият,както е известно е наречен начин по подражание.Основава се на способноста на човек да подражава.Специалистът демонстрира на ученика опред. произносителен навик и изисква от него да го възпроизведе.Ученикът възприема слухово –зрително произнесеното и го продуцира.Поднесената ръка на детето пред устата на говорещия може да установи силата и характера на въздушната струя/прекъсната, непрекъсната, тласъкообразна,студена, хладна,,затоплена/. Вторият е механичен.Неговата същност се изразява в това,че специалистта си служи с различни механични средства, за да постави говорните органи в необходимата за целите поза или да ги приведе в действие.В качеството на механични средства се използват две групи средства -1.специални и 2.приспособени.Към първите се отнасят шпатулите и сондите,а към вторите –клечки за зъби, тънки дървени пръчици, плоски картонени лентички и др. Третият начин е обяснителен-специалистът обяснява на детето положението на говорните органи и тяхното действие.Детето възпроизвежда необходимия звук или друго произносително умение.Обяснението може да бъде устно или дактилно-устно. Обяснението може да се придружава от разглеждането на макети,рисунки,чертежи, сним ки на говорните органи. Четвъртият начин е смесеният.Той обединява първите три.Смесеният е сравнително най-резултатен поради това че въздействието е многопосочно ,но той трябва да се използва при нужда само след прилагане на подражателният при него по естествен път сеизвършва постановка и корекцията на речевото дишане,гласа,звуковете и техните съчетания. В много страни започва да се практикува и пети начин-компютърен.В игрова форма детето получава задача да изпълни самостоятелно определено произносителна задача напр. да произнесе конкретен звук.Компютърът обработва сигнала и го ``сверява`` с програмно заложения образец.В случаи на успех детето получава стимул да продължи играта.Този начин може да се използва след като ученикът е получил добра представа чрез други начини за правилната поза и действието на говорните органи. Много е важно да се насочат усилията за правилно речево дишане при малките деца със слухови нарушения отколкото да се разчита предимно на корекционна дейност в това отношение следващите класове. Най-напред се предлагат чисто дихателни упражнения-надуване на балончета и играчки,отместване/търкаляне/ на моливи от гладка повърхност,отклоняване на пламък на свещ,игра с хартиени лентички, разрошване косите на куклата, задвижване перките на хартиена вятърна мелничка, правене на сапунени мехури и т.н Този вид упражнения развиват уменията за икономично издишване на въздушната струя и са сравнително лесни за изпълнение.Те не изискват особено напрежение и с тях се преследват три цели :тонизиране на дихателната мускулатура , практическо осмисляне на проблема и поставяне на начало на развитие на уменията. Към решаване на задачата за по нататъшно развитие на речевото дишане насочват упражнения от втория тип:духане с озвучена въздушна струя.Контролът върху правилно осъществени упражнения се извършва по слухов и главно по тактилно-вибрационен път –с ръка пред устата и гърлото. Икономичното изразходване на струята се постига по-лесно, като се следи за малкия отвор между устните ,които лесно се показва чрез огледалото. С този тип упражнения се осъществява постепенния преход от етапа на работа без използване на лингвистичен материал към този при който се прилага . Вторият тип упражнения трябва да сеобособят отделно , тъй като преминаването нраво към третия е трудно за повечето деца. Едновременно със задачата за икономично издишване на струята те трябва следят за правилното произнасяне на съответните звукове, срички,думи или фрази и не концентрират достатъчно вниманието си върху речевото дишане. Времето за преминаване от един към друг тип е много индивидуално и трябва правилно да се прецени във всеки конкретен случай. Ф.Ф.Рау/1977,1981/ съветва детето да не се задържа дълго на първия тип, а бързо да премине към упражнения с лингвистичен материал. И така ,най-напред се произнасят гласни ,после фрикативни беззвучни съгласни, а след това фрикативни звучни. Към назалните звукове М и Н трябва да се пристъпва внимателно ,тъй като увлечението по тях може да повлияе върху назалното произнасяне и на други звукове –глухите деца са склонни към това. При упражнения с изговор на думи отначало може да се използва полуавтоматизирана реч: броене в прав и обратен ред,назоваването на имената на семейството, на другарчетата, названия на цветя , названия на плодове, на зеленчуци и т.н. Дори и когато подобни еденици не са достатъчно добре заучени, но принадлежат към определен клас, това става сравнително бързо. Едва по –нататък се преминава към използване на изречения.Те могат да бъдат прочетени ,повторени по подражание , да представляват отговори на въпроси или да бъдат самостоятелно съставени от детето . Изтегляне 91.5 Kb. Сподели с приятели:
|