П. Николов Н. Александрова

За психологическа и съдържателна структура на личността

Изтегляне 1.94 Mb. страница 17/107 Дата 06.02.2024 Размер 1.94 Mb. #120227 Тип Учебник

3.2. За психологическа и съдържателна структура на личността Тук няма да се изясняват пространно проблемите за същността на личността, защото това е обект на общата психология. Но доколкото същността на личността е тясно свързана с начините на нейното формиране, ще представим накратко основните възгледи за структурата на личността и техните исторически предпоставки. Периодът от края на XIX и началото на XX в. бележи пътя на едно трудно, но постьпателно развитие на възгледите за психологическа структура на личността. Първата интересна концепция за структурата на личността предлага У. Джеймс. В тази структура човешката личност е представена с две главни страни. Първата от тях е: „Аз-ът” характеризира човека като съзнателно и мислещо същество. Втората страна - „мене” представя човека като индивидуалност, сумираща всичко, което той притежава. В тази втора страна са обособени три компонента: „материално аз” /материални и физически притежания на личността/; „духовно аз” /опит, знания, умения и нагласа на личността/; „социално аз” /онова, което личността разкрива пред различни социални единици/. В „Мене” органически са свързани емоциите и действията, които обуславят проявата на личността като нещо цяло и интегрират трите различни видове „Аз”. Потребностите играят важна роля в развитието на възгледите за структурата на личността на З. Фройд и неговите ученици. Две са потребностите, които определят психичната дейност на човека - либидната и агресивната. Поради това че и двете не се удовлетворяват от обкръжаващия човека свят, те изграждат сферата на безсъзнателното. Според З. Фройд психичната структура на личността съдържа три области: „то” - това са безсъзнателните инстинкти, подчинени на принципа на удоволствието; „аз” - съдържа противоположни тенденции в резултат на несъвместимостта между безсъзнателните инстинкти и нормативите на обществото; „свръх аз” - съдържа нормативите на обществото ограничаващи поведението на личността. Не е трудно да се види епохалното, което създава З. Фройд: разкрива дълбините на човешката психика, особено сферата на безсъзнателното, която безспорно влияе върху поведението на човека; издига идеята за различни равнища /етажи/ на човешкото съзнание. Макар и неприемливо от днешни позиции, той търси от собствени позиции, реалните детерминанти за структурата и формирането на личността. През първата половина на XX век бележити ученици на З. Фройд правят съществени крачки към преодоляване на биологизаторските тенденции във възгледите на своя учител за структурата на личността. К. Юнг развива възгледите на Фройд за безсъзнателното като го разчленява на лично и колективно, при определящата роля на последното. Той въвежда съвременни типологии на личността и характеризира различни типове хора: екстраверти, интроверти, интуитивни, мисловни и емоционални. А. Адлер не приема пансексуализма на Фройд като определяща потребност, като вместо нея предлага „чувството на общност”, изразено в стремежа на личността към превъзходство и самоутвърждаване във взаимодействието с другите хора. Целият живот на човека, според Адлер, е изпълнен със стремеж към компенсация и самоутвърждаване, което може да приеме адекватна, но може да приеме и неадекватна форма на отношения между него и обществото. Основополагаща е идеята на Адлер за противоречивостта на структурата на личността, без да накърнява нейната цялостност и единност. К. Хорни не приема тезата на З. Фройд за природните инстинкти като основна потребност на човека. Тя издига друга — „чувството за безпокойство”, което е основен мотив на личността за удовлетворяване на нейните желания да се избави от това безпокойство. Когато тревожността е дълбока, настъпва отчуждаване на личността от обществото, изразено твърде често в невротични състояния. За Г. Съливън тревожността изисква удовлетворяване на потребността от нежност във взаимодействието на личността с другите хора. За Е. Фром човешката тревога се дължи на отсъствието на собственост и отчуждението, което се ражда от научно-техническия прогрес на обществото. По негово мнение под бремето на свободата човек страда и намира изход в конформизма. За Е. Ериксон развитието на човека се определя не от природните инстинкти, а от обществения живот, с който личността се намира в антагонистични взаимоотношения. Обратното, ценностите на обществото се включват в структурата на личността, без тя да е копие на обществото. Както се вижда, учениците на З. Фройд не приемат фаталната предопределеност на природните инстинкти, а търсят други детерминанти. В това отношение те надминават своя учител, макар че не достигат до съвременно научно определение за структурата на личността, защото интерпретират духовните фактори като вродени и наследствени. Структурата на личността, предложена от К. Левин се основава на неговата теория за „психичното поле”. В жизненото пространство на личността са разположени пластове, които включват в себе си подбудите, целите, идеите и т.н. на личността. Тези пластове са разположени в дълбочина. Най-външният от тях включва перцептивните и моторните функции, които му служат за свързване със средата. Този пласт е най-открит за наблюдение и характеризиране. Следващият пласт включва по-малко видими белези и представя характера на личността. В центъра на пространството се намира ядрото на личността, което се разкрива изключително трудно и по-малко се влияе от околната среда. Както се вижда, тук идеята за различните равнища на структурата на личността е научно по-обоснована. Свое място в научните търсения на обоснована теория за личността имат и представителите на хуманистичното направление в психологията. Роджърс поставя на централно място в своите възгледи за личността категорията „самооценка”, която всяка личност изгражда в процеса на взаимодействието с обкръжаващата го действителност. Смисъл и стремеж на всяка личност е създаването на гъвкава самооценка. Само такава гъвкавост е условие за безболезнено приспособяване на индивида към постоянно изменящите се условия на работа. Такъв стремеж към гъвкавост, към непрекъсната промяна на „хомеостазиса”, намираме и във възгледите на Г. Олпорт. Според него, човешката личност е открита система, защото и дава, и взема от взаимодействията си с обкръжаващата среда. Новото и ценното у Олпорт е тезата му за личността като модел за категоризация на отношенията и автономията на мотивацията, която тя запазва в своето поведение. Г. Олпорт остави следа в психологията с предложения механизъм на развитието — „мотиви — черти”, които непрекъснато се трансформират в черти — мотиви на здравата личност. Според него тези черти са: активна позиция към действителността, самопознание, способност към абстракция, автономност и индивидуализъм и редица други. Тези черти и днес ориентират съвременните изследователи на човешката личност. Източникът на човешкото развитие А. Маслоу вижда в непрекъснатия стремеж на личността към самоактуализация, към изпълнение на своята мисия към добро, според собствените си възможности. Основната потребност според Маслоу е хуманната потребност на здравия човек. Тя съществува у него наред с физиологичните потребности, потребността от безопасност, от защита, от истина и справедливост и т.н. Теорията за личността на екзистенциалистите Хайдегер, Сартр, Камю и др. съдържа важни от съвременно гледище положения: човешката психика не може да се свежда до физиологичните механизми, които я обуславят; човешките действия отразяват отношението към действителността; рефлексиращото съзнание на човека е автономно в конкретната ситуация; човек не може да се разглежда изолирано от окръжаващия го свят. Впечатляващо е кредото на Ж. П. Сартр: съществуването /екзистенцията/ предшества същността /есенцията/. Теориите, принадлежащи на екзистенциалистите са призив за признание на човешкото съществуване, за признание на неговите ценности. Интерес представлява и „теорията на ролите”, представена от социалните психолози Дж. Мид, М. Кун, И. Блумер. Основното в техните възгледи е ролевата същност на личността — стремежът й да се идентифицира с референтни личности и групи. Важното в тази теория е, че тези роли на личността се свързват не с абстрактни очаквания, а с конкретни — баща, студент, лектор и т.н. В много отношения теорията за ролевата същност на личността съвпада със съвременната научна теория за ролите в играта и тяхното значение за формиране на детето. Съществен източник за формулиране на съвременните научни теории за структурата на личността имат представителите на френската социологическа школа. Нейният основател П. Жане вижда личността като продукт на социалното развитие. Особено задълбочено той представя структурата на поведенческия акт на човека, в който включва: вътрешна подготовка за действието; възникване на усилия за изпълнение на действието; завършване на действието. Друг представител на тази школа Ж. Нютен вижда личността като интегрална система, при доминираща роля на човешкия индивид във взаимодействието човек - среда. Неговата теория оперира със следните категории: тенденция към реализация, тъждественост на личността, потребност от стабилност, уравновесеност, универсална интеграция и др. Чрез тези категории се изразява хармонията на социалното и интимното в структурата на личността, това, което тя иска да бъде и това, което е. Ж. Нютен вижда мотивацията като непрекъсната активна „селективност”, чрез която се осигурява постигането на целите на личността. Краткото изложение на постиженията на психолозите, създали свои теории за структурата на човешката личност, не дава пълна представа за техните възгледи, защото психологическата структура, без съдържателната структура, не може да служи на образователната практика. Но то е достатъчно, за да се види постепенният напредък в търсенията на научната психология на обяснение на такова сложно явление, каквото е личността на човека. Психолозите от близкото минало направиха възможни редица съвременни модели за структурата на личността, които могат да се поставят в основите на училищната практика. В тези модели намират отражение: дълбочината на детерминантите на развитието, движещите сили на развитието като потребността от самоутвърждаване; тревожността, съвместната дейност /фройдистко направление/; „Аз-образът” и самооценката, самоакгуализацията, /хуманистично направление/ съществуването, което предшества същността /екзистенциалистично направление/; личността като продукт на социалното развитие и като интегрална система /френско, социално-психологическо направление, марксистка концепция/. Близо един век интензивно развитие на психологията на личността на човека е достатъчен, за да се предложат съвременни психологически и съдържателни структури. Но тези структури се нуждаят от операционализиране, с оглед използването им от теорията и практиката в образованието. Ще предложим един проект, който задоволява до голяма степен тези изисквания. Личността според К. К. Платонов е съставена от четири подструктури, които се намират на различно равнище и на различно разстояние на социалното от биологичното. Първата подструктура включва насочеността, т.е. убежденията, светогледа, идеалите, склонностите, интересите, желанията и влеченията на личността. Тук отсъства биологичното, тъй като насочеността е изцяло социално обусловена. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели: