П. Николов Н. Александрова


Психологически форми за изграждане на „Аз”-а



страница36/107
Дата06.02.2024
Размер1.94 Mb.
#120227
ТипУчебник
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   ...   107
20240126T130813907.att.931574635153183
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
5.4. Психологически форми за изграждане на „Аз”-а
Значителното отклонение на самооценката от адекватната у човека води до нарушаване на душевното равновесие като се променя и цялото поведение. Занижената самооценка се проявява в една повишена тревожност, повишена ранимост, което кара човека да намали, да съкрати контактите с други хора. Тази занижена самооценка намалява у личността надеждите за хубаво отношение към нея, а реалните свои успехи и положителната оцен­ка на окръжаващите, човек възприема като временни и случайни. За хората със занижена самооценка много проблеми изглеждат неразрешими.
Високата самооценка създава условия у човека да се ръководи от своите принципи независимо от мнението на обкръжаващите го. Ако самооценката не е много завишена, то тя може да окаже положително влияние на самочувствието. В тези случай човек сам си знае цената, мнението на заобикалящите го за него няма решаващо значение.
Съществен въпрос е проблемът за т. нар. самооценъчна тревожност - възприемане от човека на относително неутрална ситуация, като съдържаща заплаха за самооценката, представата за себе си и преживявания, в резултат на което се развива силно вълнение, тревога, страх. Повишаването на нивото на самооценъчната тревожност особено в осми клас, както показват емпиричните данни може да се разглежда като показател за потребност от удовлетворяване на отношението към себе си. Анализът на резултатите показва, че при ученици от пети клас нивото на междуличностната тревожност се повишава два пъти повече от самооценъчната тревожност. Това показва за нарастване на значимостта на потребността от общуване с връстниците.
Изследванията на Дж. Стейнс показват, че учителят е в състояние да измени "Аз"-концепцията на ученика, като демонстрира определено поведение. Като действува с помощта на позитивни стимули, той може да засили увереността на своите ученици в техните способности, да развива у тях умението спокойно да възприемат себе си, да се научат в голяма степен как да оценяват обкръжаващите.
Установено е, от американските изследователи Дж. Хилър и У. Митчел, че съчетаването на спортно-оздравителни дейности с психологическо консултиране е ефективно средство за подпомагане на учащите се с ниска самооценка с цел подобряване на самовъзприятието. Разбирането на "Аз"-концепцията на своите ученици учителят може да осъществи по два начина. Първият-саморазкриване на учащия се, т. е. информацията, която той дава за себе си. Вторият-наблюдението, което е в резултат на изводите, които прави учителят според външното му поведение.
Според К. Роджьрс за личността ключово понятие и структура е самосъзнанието и особено от гледна точка на развитието у човека на позитивно самовъзприятие. Резултат от самосъзнанието е не само приемане на себе си, но и вяра в себе си, в способността да се направи правилен избор по отношение на самия себе си. Един от начините за оказване на помощ на личността е в решаването на психологически проблеми, с изменение на тяхната "Аз"-концепция в позитивна посока. Според него съществуват три необходими и достатъчни условия за личностни изменения: емпатия, безусловно позитивно отношение към ученика, искреност и неподправеност в общуването.
Емпатия. Емпатийното разбиране изисква от психолога в училище, от учителя пълно съсредоточаване върху положителното възприемане на вътрешния свят на ученика. Изразяването на емпатическото отношение дава на ученика одобряващо усещане, че не е сам, че го разбират и го приемат такъв, какъвто е той. К. Роджърс предлага и някои характеристики на психолога, които показват неговата способност за емпатия. Те са:
1) Проява на търпимост по отношението на изразяването на емоциите от страна на нуждаещите ученици.
2) Способността дълбоко да вникне в субективния вътрешен свят на учениците, като при това не разкрива своя вътрешен свят.
3) Готовност да адаптира своето възприятие към възприетото на другия човек с цел постигане по-голямо разбиране на този човек.
Безусловно позитивно отношение. Едно от най-важните условия за развитието на детето на позитивна" Аз"-концепция се отнася до безусловното приемане на самото него с всички достойнства и недостатъци. Приемането означава и осъзнаването на трудностите. Приемането на детето способства за формирането у него на позитивна "Аз"-концепция. В резултат на това позитивно приемане у него се развива висока самооценка от действието на два механизлш: 1) Детето не се страхува да бъде отблъснато, ако то обсъжда и проявява своите уязвими, слаби страни. 2) То е уверено, че към него се отнасят благосклонно независимо от неговите успехи или неуспехи.
Искреност. Това е проява на неподправеност при изразяване на реакциите по отношение на чувствата към детето от страна на психолога, учителя. Тази искреност предполага естествени реакции, и то особено към нуждаещите се от помощ деца.
Условията, които определя и формулира К. Роджърс, необходими за психологическото консултиране и могат да се разглеждат като ценни личностни качества, които трябва да се формират и развиват у психолози и учители посветили се на училището и образованието.
Съществуват и други условия, които дават възможност максимално да се повиши ефективността на взаимодействието на уччителя с учениците по посока на разгръщане на тяхната позитивна "Аз"-концепция. По-конкретно тези условия са:
Психологическа подръжка от страна на учителя-това дава възможност на детето да се почувства самостоятелно в постигането на успехите.
Възпитание на дисциплинираност у учащите се. Установяването на определена система от разумни правила, в рамките на които детето може да проявява самостоятелност и да приема едни или други решения, като това служи за предпоставка за позитивно развитие "Аз"-концепцията на детето в семейството, в училището.
Установяване на реалистични цели. Това означава, че е необходимо целта така да бъде поставена, че да мотивира детето към нейното постигане. Това трябва да бъде индивидуално избрана цел, реалистична, за да може успехът да е реално възможен. Всичко това спомага за повишавало на самооценката и създаване на условия за това, за да може детето да започне да възприема себе си като успяващ ученик.
Развитие на реалистичната самооценка у учащите се. Необходимостта да се помогне на децата във формирането на реалистична самооценка и е свързана с това, че в тяхната среда е силно изразен оценъчният аспект. Някои деца погрешно оценяват себе си отрицателно, поради малки неуспехи, които се възприемат от тях катастрофално. Нереалистичните оценки водят до това, че преживяването на неуспеха се пренася от детето върху целия негов опит. Реалистичната оценка трябва да се основава на сравнението с предишните резултати. При оценяването на децата необходимо е учителят да се въздържа от сравнение между самите деца, а при сравнението между децата в класа и други деца да се опира на реалното ниво, постигнато от детето- ученик в сравнение с предишни резултати по отношение на успеваемост и поведение.
Формиране на способност за самоодобрение. Тук е необходимо да подчертаем, че "Аз"-концепцията се развива в резултат на научаването и интериоризацията на психологическия опит. Тя включва в себе си знанията, които индивидът във фрази и думи изразява, и които характеризират самия него.


Сподели с приятели:
1   ...   32   33   34   35   36   37   38   39   ...   107




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница