П. Николов Н. Александрова
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
- Навигация на страницата:
- Задачи и въпроси
- 6. Мотивацията в учебно-възпитателния процес 6.1. Мотивация и развитие на личността
| Обобщение
Самосъзнанието заема централно място във формирането на личноста. То дава възможност на учащия се да отдели себе си от външния свят, да познава вътрешния си свят, да го преживява и по определен начин да се отнася, както към външния, така и към вътрешния си свят. Основни сруктурни единици на самосъзнанието са самооценката, "Аз"-образът, самопознанието, самовъзприятието,саморегулацията и др. Развитието на тези психологически компоненти е условие за цялостно развитие и личностен растеж на подрастващите. Психологическите изследвания показват и редица проблеми, свързани с. формирането на самосъзнанието, "Аз"-концепцията на учениците. Особена ценност за изменението и формирането на"Аз"-концепцията е методиката на К. Роджърс. Задачи и въпроси: 1. Посочете специфичните функции на отделните психологически компоненти на самосъзнанието по посока личностен растеж на подрастващите: а/ на Аз-образа; б/ на самооценката; в/ на самопознанието, самовъзприятието и др.; 2. Опитайте се да анализирате поведението си в конфликтна ситуация с близък приятел, родител като опишете и изведете самокритично проявените качества и действия. Тези качества и действия съотнесете към Вашата самооценка, Аз-образ. 3. Смятате ли, че методиката на К. Роджърс е успешна обучителна програма за развитието на позитивно самовъзприятие както на учащите се, така и на учителите? 6. Мотивацията в учебно-възпитателния процес 6.1. Мотивация и развитие на личността В съвременната психология с понятието мотивация се изразява най-общо “насочената активност” на личността. Мотивацията се разглежда като йерархична система на много равнища, в която различните мотиви се намират в единство и взаимодействие. В понятието мотивация обикновено се включват всички видове подбуди: мотиви, потребности, интереси, стремежи, цели, влечения, мотивационни установки или диспозиции, идеали и т.н. Проблемът за мотивацията заема централно място в педагогическата психология. Изградената личност се характеризира с формирани възгледи и убеждения, обществена активност, съзнателно поставени цели, готовност за действие в определена дейност и социална насоченост. Мотивацията представлява ядрото в общата психологическа структура на личността. Системата от мотиви, намираща се в противоречие и единство помежду си, регулиращи дейността и поведението на човека могат да се разглеждат като база в психологическото развитие в личността. Мотивацията има следните функции: подбужда и насочва поведението, организира го, като му придава личностен смисъл и значение. Тези функции на мотивацията показват, че тя не само предхожда поведенческия акт, но и присъства на всички негови етапи и звена. Единството на посочените функции е необходимо условие за регулиращата роля на мотивацията в поведението на личността. Смислообразуващата функция е специфично човешка и има централно значение за характера на мотивационната сфера. Например в зависимост от смисъла, който има учебната дейност за личността на ученика се определят и останалите мотивационни функции – подбуждаща и насочваща. Подбудителната сила на учебните мотиви и тяхната роля в реалната организация на учебната дейност зависят главно от формирането на смислообразуващата функция на учебната мотивация. В съвременната педагогическа психология е популярно становището, че отношението към ученето се определя от системата на доминиращите мотиви в поведението на ученика. Структурата на мотивационната сфера се състои от различни изменящи се и намиращи се в различни отношения помежду си елементи (идеали, мотиви, цели, емоции, интереси) .Формирането на мотивацията е процес, при който не се извършва елементарно нарастване на положителното или отрицателното отношение към учението, а се преструктурират отделните страни в мотивационната сфера, установяват се нови, по-зрели, понякога противоречиви отношения между тях.Мотивационните процеси могат да се разглеждат на различни равнища и различна степен на съзнавано и несъзнавано. Вероятно не всяко действие в поведението на ученика се вербализира и ролята на мотиви могат да изпълняват различни състояния в психичната дейност. Независимо от факта дали мотивите се осъзнават или не от субекта, тяхната функция винаги се състои в оценка на жизнено важните обективни обстоятелства, техния смисъл и значение за личността. Системният подход има важно теоретическо и практическо значение и предполага разглеждането на мотивацията като йерархична структура на различни равнища. При положение, че мотива се осъзнава от личността той се превръща в мотив-цел и получава актуална подбудителна сила. Необходимо е социално-значимите мотиви да се доведат до равнището на тяхното пълно осъзнаване и по този начин те получават реална действенa сила в поведението на учениците. Развитието и формирането на мотивите се осъществява в организацията и съдържанието на учебната дейност. Поставянето на цели е специфична характеристика на човешкото поведение. В своята практическа дейност ученикът се научава да поставя пред себе си различни цели. Подобно на мотивите, целите се различават помежду си главно по своето съдържание. Ученикът може самостоятелно да поставя пред себе си цели и да ги реализира в своето поведение, но понякога тези цели не съответстват на съвременните представи за нравствена личност. Целите на ученика по своето съдържание трябва да отговарят на ценностите и идеалите в съвременното общество. Целта може да се определи като осъзнато, изразено с думи предвиждане на бъдещия резултат от действията. Тя се изразява в насочеността на ученика към изпълнение на отделни действия, влизащи в състава на учебната дейност. Необходимо е да се отбележи, че мотивите характеризират учебната дейност като цяло, а целите определят отделните учебни действия.Това означава, че целите сами, без наличие на съответен мотив не определят учебната дейност и поведението на ученика. Трябва да се знае, че и най-висшите социални мотиви без наличие на цел остават само благородни стремежи. Мотивът създава нагласата за действие, а осмислянето и реализацията на целите води до изпълнение на учебните действия. Развитието на целеполагането е важен показател, характеризиращ зрелостта и мотивационната сфера на личността. Необходимо е педагозите да формират у своите ученици стремеж към осъзнаване на целите, на извършваните действия и съпоставянето им с мотивите на учебната дейност, в която са включени тези действия. Учебната цел може да остава една и съща (овладяване на похвати за самообразование), а смисълът на учебната дейност да се изменя в зависимост от нейния мотив. Педагогическата практика показва, че учителите поставят пред учениците готови цели, които се приемат от тях, но почти винаги преосмислени от позицията на техния индивидуален жизнен опит. Процесът, при който се извършва преходът на готовите цели, дадени от учителя към вътрешните цели на учениците, се извършва много често стихийно, без необходимия контрол и внимание от страна на педагога. В съвременната педагогическа психология се поставя изискването посоченият процес да се превърне в активно целепоставяне на учениците, като у тях се формират редица активни действия с приложени от учителя подходящи учебни задачи. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|