П. Николов Н. Александрова


Самопознание, самовъзприятие, саморегула-ция. Психологически предпоставки за личностно саморазвитие



страница35/107
Дата06.02.2024
Размер1.94 Mb.
#120227
ТипУчебник
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   107
20240126T130813907.att.931574635153183
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
5.3. Самопознание, самовъзприятие, саморегула-ция. Психологически предпоставки за личностно саморазвитие
Познанието на себе си се извършва по пътя на анализа на резултатите преди всичко от собствената дейност. Самопознанието се актуализира и в процеса на общуването, като при това, колкото е по-широк кръгът на общуване на детето, толкова са по-големи възможностите за сравняване и познаване на своята собствена личност. Конкретно при учащите се самопознанието се осъществява в учебната дейност и общуването, особено в учебната дейност, която по своя характер е целенасочена, резултативна.
Друг компонент на "Аз"-а разгледан като съществена негова характеристика и като процес на неговото формиране, е самовъзприятието. Анализирането на самовъзприятието може да се разглежда двуяко: като някъкъв модус на самосъзнанието и като процес. От емпирична гледна точка се приема това понятие да се разглежда на базата на неговите структурни съставящи ("Аз"-образа и "Аз" в групата) и динамичните характеристики. Така представени тези структурни съставящи отразяват съществуващото в литературата диференциране като "Аз"-за себе си и "Аз"-за другия. Отделени са също така и динамическите характеристики на самовъзприятието според анализа на психологическата литература, като те са диференцираност, гъвкавост и конфликтност.
Особено внимание заслужават изследванията по проблема за формирането на саморегулацията при децата. Така например, П. Керули изтъква личностно- опосредствения характер на саморегулацията и отделя от множеството установени от него показатели- четири основни за формирането на тези саморегулативни способности:
1) различаване на правилата или ситуативните изисквания на поведението;
2) осъзнаване на несъответствието между неуправляемото, неправилно поведение от външните изисквания;
3) мотивация за самоизменение и самоподдържане;
4) инструментални и познавателни навици като задължително условие за самоуправлението.
Умението за саморегулация представлява важно психологическо условие за реализирането на процеса на личностно самоусъвършенстване като саморегулацията включва:
1. готовност за правилно възприемане на изискванията на другите хора, на групата;
2. готовност за анализ на ситуацията, в която трябва да се действува във връзка с реализацията на тези изисквания;
3. готовност за анализ на собствените възможности за успешно изпълнение на изискванията;
4. умение да се планират различни сфери на живота съответно с външните условия и вътрешните възможности;
5. готовност на личността да се предявяват изисквания към самата себе си;
6. умения за стимулиране на своите мотиви и да се съсредоточи върху изпълнението на предявяваните към самия себе си изисквания.
Индивидуалните способности и нагласи за саморегулация биха могли да се обяснят чрез установяване на различията в нивата мотивация, а така също и през призмата на анализиране относно прилаганите стратегии за учене.




Сподели с приятели:
1   ...   31   32   33   34   35   36   37   38   ...   107




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница