П. Николов Н. Александрова
Качества на вниманието с особено значение за учебната дейност
Изтегляне 1.94 Mb.
|
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
| 14.1. Качества на вниманието с особено значение за учебната дейност
Ограничеността на приемането на информация в рамките на „полето на вниманието” определя редица негови основни характеристики, без които не е възможна цялостната дейност на субекта, в т.ч. и учебната дейност на ученика. Устойчивостта се изразява в продължителното задържане на вниманието върху един и същ обект, върху една и съща задача. Това може да се постигне, както чрез неволево, така и чрез волево съсредоточаване. Разбира се, трябва да се има предвид, че първите колебания настъпват в първия случай само след 2-3 секунди, а във втория - след няколко минути. Съотношението между едното и другото в учебния процес зависи от възрастта на учениците. Колкото по-големи са учениците, колкото са по-различни техните интереси и воля, толкова по-голямо е участието на волевото внимание, толкова по-развита е неговата устойчивост. Ако за първокласниците това са 13-14 минути, за четвъртокласници - 21-22 минути, то за дванадесетокласници това са 34-35 минути. Без съмнение, този възрастов капацитет има особено значение за обучението. Учителят знае, че след този период настъпва умора, която може да се намали само чрез някаква форма на почивка. В това отношение, арсеналът, който се използва, е твърде голям. Други средства за възвръщане на вниманието няма: не помагат нито закани, нито обещания, нито заплахи. Концентрацията се изразява във висока степен на съсредоточаване на вниманието при увеличена интензивност на конкурентен сигнал. Концентрацията има за основа възбудата в доминиращо огнище при едновременно задържане в останалите зони на мозъчната кора. Възникването на такава противоречива ситуация се съпровожда с голямо нервно и психично напрежение, което води до умора поради възрастовия капацитет. Такива ситуации в учебния процес следва правилно да се дозират и силно да се мотивират. Типичната ситуация е позната като устойчивост на вниманието в условия на конкурентни дразнители. Концентрацията на учениците през шестия час, когато те са силно изгладнели /гладът е конкурентен дразнител/ изисква напрежение, което ги уморява по-рано от нормативните им възможности. Ясно е, че мерките за четвъртокласниците срещу умората следва да се вземат, не към 21-та минута, а значително по-рано - след 16-17 минути. Разпределеността се изразява в способността на субекта да държи в центъра на своето внимание определен брой разнородни обекти едновременно. Изследванията на Вундт показват, че всъщност става дума или за бърза смяна на един с друг вид дейност, или за съчетаване на един вид съзнателна психична дейност с други, в различна степен автоматизирани дейности. Да се иска от нетрениран човек да върви по тясна греда и едновременно да решава математическа задача е безпредметно, но това е напълно възможно за тренирания гимнастик. Изводът има принципно значение: натрупването на богат фонд от автоматизирани действия - навици и умения, създава в крайна сметка възможност за освобождаване на съзнанието от тези действия, за по-голяма разпределеност на вниманието. Независимо от митовете за смайващо висока разпределеност на вниманието, масата от населението може да извършва едновременно само две действия – едното от които да е автоматизирано до такава степен, че да не изисква участие на съзнанието. Този факт има практическо значение за правилно разпределение на задачите, които учителят поставя на групите ученици в слети класова. Превключваемостта се изразява в скоростта на прехода от една към друга дейност. Това качество обуславя не само разпределеността на вниманието, но има далеч по-голямо значение за цялостното поведение на субекта. Често срещащата се разсеяност на вниманието всъщност се дължи на лоша превключваемост, на невъзможността на човека да се освободи от съсредоточеност върху особено важни за него мисъл или дейност. Широко разпространени са анекдотите за разсеяни учени, които заради своята дълбока съсредоточеност върху научни проблеми, изпадат в комично положение в обикновени жизнени ситуации. За учебно-възпитателната практика е важно, макар и твърде общо, следното: внимателно и търпеливо формиране на оптимално отношение между силата на неволевото и волевото внимание у всеки ученик, макар той да носи белега на своите наследствени предразположения. Вниманието е задължително условие за протичане на всяка психична дейност, в това число и на познавателна дейност. Трите вида внимание обаче /неволево, волево и следволево/ имат различна роля и място в учебно-възпитателния процес, в обществено-трудовата практика на зрялата личност. Следователно, те трябва да бъдат постоянна цел на учебно-възпитателната работа още в училището. Но като средство за ефективност на учебно- възпитателния процес и особено като фактор за развиващия характер на обучението, те имат решаващи функции и неизмерими възможности. Както от теоретическа, така и от практическа гледна точка е изключително важно чрез кой вид внимание се осигурява успешна познавателна дейност в обучението. Тъкмо подборът и опората на всеки от тях, съобразно конкретните възрастови, индивидуални и др. условия, са част от онази творческа дейност, за която учителят може да получи най-общи насоки, но не и конкретни напътствия. Тази обща насока може да се изрази в следното : Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели:
|