Прецизност и индивидуализация на целите и задачите в учебно-възпитателния процес. Прецизирането и формулирането на целите и задачите на отделния урок или извънурочно занимание е важно условие за тяхното осмисляне от учениците. Прецизирането следва да обхване всички видове цели и задачи: образователни и възпитателни, близки, средни и далечни, общи, групови, индивидуални, интегрални. Разбира се, не става дума за формулиране на задачи от всички тези видове, а да се отразят те като гледни точки, с оглед целеобразуването на конкретните цели и задачи на урока или извънурочното занимание. Индивидуализирането на целите намира израз в степенуването по трудност на задачите и поръченията, които учителят възлага на учениците. Когато тези поръчения са съобразени със силната страна на отделните ученици, с доминиращите им постижения в определена област, тогава се стига до самочувствие за реализация и самореализация. Тъкмо чрез тази комплексна диагностика учителят прецизира целите и се подготвя за отговорно мотивиране на темата на урока /когнитивен дисонанс/.
Мотивиране на целите. Целите и задачите могат да се мотивират по различен начин, според характера и конкретните условия на учебно-възпитателната работа. Логическото мотивиране на целите е най-целесъобразно при осмисляне ролята и мястото на учебната задача в системата на науката и практиката. Аксеологическото мотивиране е подходящо за свързване конкретната задача с ценностната система на човека. Сугестивното мотивиране включва използването на експресивните средства на учителя, с цел да се подкрепи логическото мотивиране. Емоционално-образното мотивиране е подходящо за обогатяване представата за резултата от осъществяването на конкретната цел. Прагматичното мотивиране включва аргументи, които убеждават учениците в личната полза от осъществяването на целта. Мотивирането е успешно тогава, когато то доведе учениците до състоянието „когнитивен дисонанс” /Фестингер/, което означава техните познавателни потребности /потребност от мотивираните цели/ да се изострят до краен предел. Това състояние определя не само първия избор /за концентрация на активността/, но и втория - изборът на знания и ценности от съдържанието на урока за отпращане в подсистемите на личността. Качеството на втория избор оказва влияние върху преструктурирането, а следователно - и върху развитието на всички подсистеми на личността. Съпоставката между преструктурирането, предизвикано от „дисонанса” и това от „силови методи”, е убийствено за втория начин. Без колебания, истинският механизъм за саморазвитие на личността е съзнателното /рефлексивното/ целеобразуване.
