П. Николов Н. Александрова


Целеобразуването като условие за успешно обучение, развитие и саморазвитие



страница72/107
Дата06.02.2024
Размер1.94 Mb.
#120227
ТипУчебник
1   ...   68   69   70   71   72   73   74   75   ...   107
20240126T130813907.att.931574635153183
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
16.2. Целеобразуването като условие за успешно обучение, развитие и саморазвитие
Зависимостта между степента на активност на учениците и ефективността на педагогическия процес не подлежи на съмнение. Ето защо, колкото е по-висока активността на субекта в педагогическия процес, толкова по-висока е ефективността му върху формирането на личността на ученика. Безспорно, един от факторите за повишаване ролята на субекта, е начинът, по който протича целеобразуването.
Целеобразуването влияе върху ефективността на педагогическия процес, както чрез изискванията към учителя, така и чрез изискванията към ученика. От учителя целеобразуването изисква осмисляне на конкретната цел на урока или на извънурочното занимание. Това означава професионална оценка преди всичко за достъпността на тези конкретни цели, съобразно равнището на развитието на учениците. Чрез емпатийната си способност учителят може да застане на позицията на ученика и по този начин да заложи предпоставките за осмисляне на тези цели. Задължително условие за ефективно целеобразуване е конкретните цели на урока да произтичат и да се вписват в контекста на по-глобалните цели на обучението и възпитанието за учебния предмет, за учебната година, за училищна степен, за целия период на развитието на човека. Чрез такава педагогическа рефлексия учителят естествено осмисля не само целите, но и съдържанието и организация на конкретния урок или извънурочно занимание. Успешното вътрешно целеобразуване реализира ефекта на външното върху развитието на ученика. Активността на ученика, осмислил и заинтригован от целите на педагогическия процес, съществено нараства.
Някои съвременни изследвания показват, че в условията на самоинициатива, на осмислени цели, тази активност нараства 2-3 пъти. Този ефект се дължи на обстоятелството, че в тези условия ученикът се мобилизира и интегрира всички свои психофизически сили по посока на целите. Нарастват неговите волеви усилия, които се сумират по посока на собствените цели. По този начин се постига ефект, който в педагогиката е познат отдавна - ефектът на двустранността на педагогическия процес. Този ефект се осигурява във всеки урок, но той се сумира като ефективност на цялостния педагогически процес, изразявана в последна сметка като интензификация в развитието на учениците.
Целеобразуването влияе върху ефективността на педагогическия процес чрез едновременното си протичане и частичното си покритие с потребностите и мотивите. Чрез целите на урока, които са осмислили, учениците си представят крайния резултат на учебната дейност, представят си степента на удовлетвореност от ученето - всичко това поддържа у тях висока активност. Обосновката на темата, която учителят прави във всеки урок и извънурочно занятие, подпомага мотивационните процеси, които протичат в съзнанието на учениците. Влиянието върху мотивационния процес фактически е влияние върху активността на учащите се. Противоречието, породено от силното мотивиране на целите, протича като мотивация, която е източник на психическото и личностното развитие на човека.
Целеобразуването влияе върху ефективността на учебно-възпитателния процес тогава, когато се изгражда върху основата на закономерностите за обучение и възпитание в „зоната на близкото развитие” на учениците. Тези закономерности, установени от Л. С. Виготски, изискват определянето на такива възпитателни и образователни цели, които могат да стимулират развитието на учениците в онази „зона”, в която се съединява обучението с развитието във всеки отделен индивид, когато поставената задача може да се изпълни с помощта на възрастните. Целите, определени в зоната на актуалното и близкото развитие на учениците, влияят върху ефективността на учебно-възпитателния процес, защото те практически изпълняват ролята на реална програма на това развитие. Известно е, че цели, които надхвърлят зоната на близкото развитие или са под актуалното равнище на развитие на учениците, не водят до развитие на личността. Те ограничават развиващата функция на обучението и задържат развитието на учениците.
Учителят може да осмисли целеобразуването като педагогическа дейност на няколко равнища: като стратегия на диференцирането и интегрирането на целите; като методика и организация за превръщането на външните във вътрешни цели; като управление на процеса в съответствие с неговата системна структура; като диагностика, с оглед постигане на оптимално съответствие на резултатите с поставените цели.
Дори, когато външната система от цели е дадена в готов вид, на учителя остава професионалната компетентност и задължение да осмисли всяка конкретна задача с оглед условията, при които тя се реализира. Когато и това е направено, следва другото - да се осмислят пътищата за обединяването и усложняването на тези цели, т.е. да се приложи интегрален подход към развитието на личността. Тъкмо в това се изразява функцията на целеобразуването като стратегия на учителя, защото чрез вписване на конкретната цел в контекста на всяка подсистема, а чрез тях в цялостната система на личността, той осмисля съотношението между цялото и частите в системата на главната цел на образованието.
От професионализма на учителя зависи как той ще осмисли организацията и методиката на целеобразуването в рамките на урока, на срока, на годината и така нататък. На него принадлежи творческата задача да определи методиката и похватите, чрез които ще „всели” външните цели в съзнанието и поведението на учениците. Ако в процеса на урока той прояви гъвкавост и чувство за импровизация, резултатите от целеобразуването ще бъдат още по-добри. Именно гъвкавост му е необходима, за да се съобрази с равнището на целевата организация на класа, да приложи ситуационни методи и похвати, за да предизвика и стимулира у учениците потребността от избора на целта.
Вече беше отбелязано, че проблемът за целеобразуването е настрани от центъра на вниманието на психолози и педагози. През последните години обаче може да се отбележи нарастване на интереса към тази проблематика, тъй като става все по-ясно, че целеобразуването е един от факторите за повишаване ефективността на човешката дейност, в това число и на учебната дейност. Ефективността на човешката дейност вероятно ще расте заедно с по-дълбокото изясняване на същността на този процес, чрез съблюдаването на психолого-педагогически изисквания, които съвременната педагогика и психология предявяват.
Твърде ограничен е броят на изследванията, насочени към целеобразуването в процеса на обучението. Те са главно свързани с процеса на. външното целеобразуване, дотолкова, доколкото то е предпоставка за изграждане на съвременна учебна документация за училището. Макар ограничени, изследванията в тази област установяват, че целеобразуването е задължителен компонент на учебната дейност. Наистина, авторите, които предлагат структура на учебната дейност, макар и в неявна форма, неизменно включват в нея целеобразуването. Изследванията показват, че за да се осъществи правилно вътрешно целеобразуване, като компонент на учебната дейност, е необходимо да се съблюдават поне две условия: предварително да се осмисли от учениците значението на учебната задача; учебната задача да се постави като „когнитивен дисонанс”, за да предизвика интерес у учениците.
Ограниченият брой на публикациите отразява и ограниченост на изследванията в тази област. Въпреки признаците на известно активизиране, в близко време не може да се очаква тези изследвания да достигнат такова приложно равнище, което да позволява тяхното внедряване в масовата образователна практика. На този етап е по-целесъобразно да се посочат възможностите, които разкрива целеобразуването като фактор за повишаване ефективността на педагогическия процес, за да се разкрият перспективи за онези учители, които искат да оползотворят евристичния ефект от целеобразуването. Структурата на вътрешното целеобразуването няма претенции да оспорва нито една от структурите на обучението. Но за ориентир може да се приеме следната структура на целеобразуването в урока :


Сподели с приятели:
1   ...   68   69   70   71   72   73   74   75   ...   107




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница