П. Николов Н. Александрова

Изграждане на чувствата и психологически изисквания за формиране на емоционални качества на учениците в учебно-възпитателния процес

Изтегляне 1.94 Mb. страница 70/107 Дата 06.02.2024 Размер 1.94 Mb. #120227 Тип Учебник

15.2. Изграждане на чувствата и психологически изисквания за формиране на емоционални качества на учениците в учебно-възпитателния процес Съдържанието на чувствата определя една от най-важните характеристики на личността. Особена група представляват чувствата, които отразяват цялото многообразие от емоционални отношения на човека, на подрастващия към социалната действителност. Формирането на чувствата е свързано много тясно с развитието на личността на детето. Особено интензивно те се развиват през първите години на училищното обучение. Под влияние на обучението и възпитанието се развива чувството за дълг, другарското чувство, чувството за отговорност, съчувствие към болката на другия. Преживяването на такива чувства е много важно, тъй като на детето му е по-леко да постъпи в съответствие с тези норми, които му поставят и предявяват към него възрастните именно тогава, когато нещо емоционално го ангажира, когато чувства необходимостта да постъпи точно така, а не иначе. Чувствата и то особено нравствените имат голямо значение за самопознанието, т.е. осъзнаването на своите особености, на постъпките, на своето място в живота. Формирането и развитието на чувствата е свързано с изграждането у детето на отзивчивост към преживяванията на другите, в проявата на съпреживяване и съчувствие, което най-общо се нарича в психологическата литература емпатия. В емоционалния отклик на преживяванията към другия се различават емпатийни реакции с различна модалност, преживявания, при които човек изживява неблагополучието на другия се наричат хуманистични. Това е сърадост, състрадание, съчувствие, жалост. Емпатийните преживявания или са идентични на наблюдаваните (страдание, страх, тъга), или са противоположни (радост в отговор на тъга, тъга в отговор на радост). т.е. егоцентрични. Емпатийното развитие предполага разгръщане на способността на човека да се отзовава на широк кръг събития от окръжаващия свят. Тази способност се изразява в отношенията на личността към обкръжаващите и атрибутира т.нар. алтруистично поведени, което е същностна част от просоциалното поведение. Това поведение означава обхващането на широк кръг от явления, които са свързани с емоционалната отзивчивост, и съпреживяването, което от своя страна намира отражение в алтруистичните актове, постъпки. Според редица концепции в основата на алтруистичното поведение лежи предразположеността към съпреживяване емоционалното състояние на другия човек. Много изследователи са разкрили, че съществено се засилва алтруизма с възрастта на детето. Експериментално е показано, че от 4 до 8-9 години нагоре се повишава интереса на децата към чуждото емоционално състояние, увеличава се желанието да се помогне на другите. Изследванията единодушно също така показват, че взаимоотношенията между приятели връстници се характеризират в голяма степен с алтруизъм. Интересен е подходът, предложен от хуманистичното направление, според което хуманните отношения възникват при разбиране и приемане преживяванията на другия. Ценността на хуманистичния подход се състои в това, че се предлагат конкретни методи на работа с децата, насочени към установяването на хуманни отношения между тях. Кои са по-важните емоционални качества на учениците, които се формират в процеса на обучение и възпитание? 1. Емоционална впечатлителност – изразява се в способността на индивида за навременно реагиране по отношение на емоционално значими обекти и ситуации в учебно-възпитателния процес. 2. Способност за емпатия – способност на индивида емоционално да се отзовава на преживяванията на други хора. 3. Емоционална отзивчивост – изразява се в проявата на действено емоционално отношение към другите. 4. Емоционална саморегулация – проявява се в емоционалното регулиране на индивида, на съдържателните и динамическите качества на своите емоции. 5. Култура на чувствата – качество, което се определя както от диапазона на чувствата, така и от характера и формата на тяхната проява. 6. Богатство на чувствата – съставна единица е на културата на чувствата, като разкрива разнообразието от чувства на индивида. 7. Дълбочина на чувствата – съставна единица на културата на чувствата, която се изразява в силата на преживяване на дадено чув­ство. 8. Емоционална устойчивост – при една по-широка трактовка тя се разглежда като качество на личността и като психическо състояние, което осигурява целесъобразно поведение в екстремални ситуации. Устойчивото преобладаване на положителните емоции е едно от главните детерминанти на емоционалната устойчивост. Основна задача, която трябва да се реализира в емоционалното развитие е преди всичко изграждането на емоционална култура. Тя обхваща емоционалната отзивчивост на подрастващите към изкуството в неговите разнообразни прояви, като тук се отнася и способността на ученика да разбира, цени чувствата на другите хора, способността за съпреживяване с другите и художествените образи, а така също умението сами да споделят своите преживявания, чувства. Една от важните насоки за развитие на емоциите е формирането на радостно, положително отношение към всички прояви на живота. В.А. Сухомлински подчертава, че да се учат децата да чувствуват това е най-трудното за реализиране във възпитанието. Той изтъква, че не трябва да се изолира детето от човешките страдания, защото безоблачното детство, необагрено от състраданието, е школа на егоизма. Емоционалното развитие на мотивите за учене се определя и формира от степента на развитие и проява на любознателността и развитието на интересите, от резултатите на цялостната учебна дейност. Особено голям е делът на изкуството като средство и условие за формиране на чувствата, респ. за цялостното развитие на емоционалната сфера на учащите се. Важно психологическо условие за формирането на емоционалния мир на учениците е умението да се тълкуват и анализират емоционалните състояния на учащите се. Необходимо е емоционалното развитие на детето да протича без психологически емоционален дисконфорт, без травми. Такива травми могат да бъдат предизвикани от страх, преживяна обида, несправедливост, страх от неуспехи в учебните занятия. Те предизвикват у децата състояние на повишено тревожност и се отразяват на тяхното поведение. Тези негативни страни в процеса на възпитанието на емоциите и чувствата могат да се преодолеят в условията на взаимното приемане на възпитатели, педагози и ученици, при взаимното разбиране между тях. Изтегляне 1.94 Mb. Сподели с приятели: