Глава 12 - Това е за теб сега

Глава 12 - Това е за теб сега

Нещата стават така. Божието присъствие е средство за получаване на силата. Силата е предшествана от присъствието. Няма заобиколен път. Присъствието и плодовете вървят заедно. Помазанието и силата също.

Когато получаваш помазанието на Духа, резултатът е изпълнение на Деяния 1:8 - “Ще бъдете свидетели за Мен”.

Това означава, че говоренето на езици или проявяването на някоя от дарбите на Святия Дух без присъствието не е това, което Бог имаше предвид. Първо трябва да имаш присъствието, което ще произведе плодовете, а това ще покани Бог да дойде да обитава в теб. Тогава ще дойде помазанието, което означава сила. И ти ще бъдеш Негов служител.

Бог ми говори много ясно относно тези неща, като каза: “Аз не помазвам съдове, които не са изпълнени с Мен, но съдове, които са изпълнени с Мен.” Това беше откровение. Ние получаваме кръщението в Святия Дух, потопени сме в Него и се изпълваме до преливане. Това преживяване е реално и не се основава на емоционално развълнуване. Святият Дух започва да се излива чрез нашия живот, докосвайки тези около нас.

Когато това се случи, Господ ще ни помаже и когато започнем да ходим в покорство, силата ще започне да се проявява – силата да Му служим. Тогава ще можем с дързост да влезем в обещанията и да видим как сърцата на невярващите се съкрушават и се обръщат към Бог. Ще бъдем свидетели на знамения и чудеса като тези, които са записани в Деяния.

Някога ти си бил егоцентричен и малко си се интересувал от Бог – изявявал си само себе си. Но сега ще се освободиш от егоцентризма си, фокусът ти ще бъде Бог и ти ще изявяваш Божиите плодове.

В Адам виждаме добра илюстрация на това. Когато той отклони фокуса си от Бог и беше съблечен от Божието присъствие и слава, които го обличаха, той започна да гледа на себе си. Но тогава той каза: “Много се изплаших.” От този момент Адам започна да се крие от Бог, своя Приятел, Създателя на небето и земята.

Страхът е първият резултат от фокусирането върху себе си, а смелостта е първият резултат от фокусирането върху Бог. Когато имаме съзнание за Бог, ние вече не сме принуждавани да уповаваме на себе си и на собствената си сила, но на Божието присъствие, което обитава в нас и носи сила и авторитет в живота ни. Вече не е нужно да воюваме с нашата сила, но с дързост можем да призовем Всемогъщия Бог чрез авторитета на Духа.

Вярвам, че го разбрахте. Присъствието на Духа ще изпълни вашия дух, а помазанието на Духа ще ви покрие и ще ви направи да бъдете напоени с Него. Вие трябва да имате и двете, за да можете ефективно да изявявате Исус на света, да бъдете Негови свидетели. Присъствието е нужно, за да се промените, а помазанието е нужно, за да може това присъствие да докосва другите.
Има само един начин
“И така - казваш ти, - какво трябва да направя?” Има само един път. Молитва. Това означава воюване. Воюване главно срещу себето, което е най-големият враг. Ако не можеш да се освободиш от егоцентризма, ти няма да познаваш присъствието на Бога.

Плътта умира в молитва и ти ще трябва да се биеш, за да го постигнеш. Повечето от вас ще признаят (също и аз), че когато за пръв път са влезли в истинска молитва, единственото, за което са могли да мислят, са били греховете им и належащите им нужди. Всичко, което са могли да кажат е било: “Прости ми, имай милост към мен, помогни ми, води ме” и т. н. Всичко това е свързано с твоето, твоето, твоето.

Не ме разбирайте погрешно! Ти трябва да изповядаш греховете си, да поискаш и да получиш прощение, да потърсиш водителство, но не спирай до тук! Продължи да общуваш с Господ, вслушай се и говори за нещата, които са в Неговото сърце. Обичай Го, благодари Му, покланяй Му се. Това са плодовете на Неговото присъствие. Другите неща ще дойдат на своето време – на Неговото време, не на твоето.

Пет минути в присъствието на Бог и в общение с Него струват повече, от една година молитви от типа “аз, мен, моето”. Ще видиш, че когато имаш победа в тази война, ти ще започнеш да преживяваш присъствието. Ще започнеш толкова да се наслаждаваш в това, че ще си готов да зарежеш плътта и себето, само да продължиш да бъдеш в Неговото присъствие.

Бог ще ти говори, ти ще Му говориш. Той има толкова неща, които иска да сподели с теб. Ти ще се наслаждаваш безгранично в Неговата любов и топлота, в Неговата нежност и мъдрост. От това положение ти ще започнеш да влизаш във все по-голямо покорство на гласа Му, а това е ключът към помазанието на Святия Дух.

Той ще ти довери малки неща, за да изпита верността ти, за да види доколко Му се покоряваш. Ако си верен в малкото, Той ще ти довери повече... и повече... и повече. Неговата сила ще бъде върху теб, за да изпълниш призванието Му.

Помазание, което получаваш извън това, е предназначено за призванието ти като християнин. Някои са призвани да служат директно на Бог. Това са проповедници, евангелизатори-изцерители, пастири, учители. Други може да са писатели, музиканти, администратори, помощници, лидери на групи и т. н. Други могат да бъдат съпрузи, родители, преподаватели в училище, бизнесмени, обущари, работници и т. н.

Като имаме предвид, че призванието на всички тях е да служат на Бог – независимо дали в църквата или извън нея, – то всеки се нуждае от помазание, за да изпълни специфичното си призвание.

В по-голямата част от тази книга аз говоря за неща, които се отнасят главно за помазанието на Святия Дух при директно служене на Бог. Това е свързано с атакуване на демони и болести, с директно служене от амвона като Божий служител на Божиите хора. Но това в никаква степен не омаловажава помазанието, от което се нуждаем за друг вид недиректно служене. Ти трябва да копнееш за помазанието независимо какво вършиш.

Колкото по-скоро стигнеш мястото, където ще се молиш непрестанно, толкова по-добре. То става твой живот, ако го правиш достатъчно дълго и твоята човешка природа се променя.

Разбира се, не бива да забравяш, че живееш в естествения свят; всеки от нас живее в него и имаме нормален живот. Въпреки че Исус ставаше рано и се усамотяваше за дълго време, все пак Той не прекарваше 24 часа в денонощието на колене в молитва. Има някои естествени неща, които трябва да изпълняваме – да ходим на работа, да се грижим за децата си и т. н.

Някои от най-прекрасните мигове в живота ми са били точно в такива обикновени, ежедневни ситуации. Имал съм чудесно време с моите деца, време, в което сме разговаряли и сме се молили заедно. Не е задължително да съм затворен в стаята си или да съм сам в гората, за да преживявам чудесното присъствие на Господ. Неговото присъствие е с мен също когато съм с жена си и децата си. Това е различен вид помазание, просто нежното и благославящо присъствие на Бог върху семейния ни живот. Това не е помазанието и силата за изцелително служение, но е също толкова значимо и истинно.

По същия начин Божието помазание е с мен, когато съм с екипа си от Орландо Крисчън Сентър - то е толкова окуражаващо, насърчаващо, изграждащо. Присъствието става реално само като кажа: “Исусе.”

Това, на което наблягам, е, че Исус беше в постоянно общение с Отец и че ние трябва да бъдем по същия начин чрез чудесния Свят Дух.

Мълчаливото стоене в присъствието на Бог, както казах, ни учи на това постоянно общение и ние не трябва да го пренебрегваме.

Хората винаги ме питат за моето молитвено време. Аз разбирам тяхното желание да получат инструкция и да следват някакъв образец, защото това често се оказва много полезно. Но по своята същност молитвата е нещо толкова лично, толкова скъпоценно, толкова интимно, че аз съветвам хората да не подражават, но да позволяват на Бог да ги учи.

Понякога започвам да се моля в стаята си, навън или където съм намерил място за усамотение, и става така, че прекарвам повече от половината ден в общение. Друг път се случва да оставам насаме с Бог само един час.

Имало е случаи, в които поради продължителни пътувания и тежък график съм успявал да намеря не повече от пет минутки да бъда сам с Бог. Но не забравяйте, че Господ ме е обучавал на това постоянно общение години наред и аз никога, никога не го пренебрегвам.

В някои от тези дни, в които не съм имал миг спокойствие, а е трябвало да проведа изцелителна служба, аз съм излизал на платформата толкова помазан, че човек би помислил, че съм се молил и съм чел Библията цял ден.

Също така, докато се молиш и преживяваш Божието присъствие, ти винаги трябва да имаш Библията под ръка. Бог ще ти посочва пасажи и ще те учи. И ако някой пасаж те затруднява, попитай Святия Дух за него. Той ще ти обяснява. Библията говори много ясно, че Той е твоят Учител - наистина Святият Дух е единственият Учител, от когото се нуждаеш.

Спомни си І Йоан 2:27:
Но помазанието, което приехте от Него, остава във вас и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило да правите.”
Ако постоянствате в този начин на живот, вие ще откриете принципи и доктрини в Библията, които са от първостепенно значение за вас.