Памет и суперпамет
характерни за процеса на запомняне
Изтегляне 0.66 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- „познаването
| характерни за процеса на запомняне: 1. Всички впечатления притежават свойството да възбуж- дат предишни сходни на тях впечатления, като старите впечатления могат да не се върнат в съзнанието ни ако са неясни и силата им не е нараснала, тъй като не са били възпроизвеждани често. 2. Впечатление, което не се свързва с друго старо впечатле- ние, но има един и същ източник с него, се съхранява отдел- но. Но ако старото впечатление се възпроизведе в момен- та на възприемането на новото и ние осъзнаем тяхната еднородност, двете се асоциират и съхраняват заедно в паметта ни. 3. Когато възпроизвеждаме една част от асоциативни впечатления, най-лесно е да възстановим и останалата. Същевременно възпроизвеждането на едно впечатление облекчава извикването в съзнанието на всяко друго впе- чатление, което е било възприето едновременно с него, без двете да са сходни. Процесът на извикване на спомени в съзнанието ни е подсъзнателен и ние не осъзнаваме действието му. Поня- кога сме погълнати от мисли, които преминават през съз- нанието ни една след друга, без да осъзнаваме връзката между тях и без да ги асоциираме. Въпреки това често сме в състояние да проследим хода им и да установим и най-отда- лечената връзка между тях. Например, можем да започнем с мисли за масата, на която седим, и да свършим с неща, намиращи се на другия край на света. Обикновено си спомняме най-добре, когато асоциаци- ята между впечатленията е естествена, непосредствена и близка. А когато искаме да си припомним нещо, прибягваме до помощта на волята, за да открием връзката, асоциацията между впечатленията. При процеса на спомняне едва ли е нужно съзнателно мислене, докато при процеса на при- помняне то е неизбежно. В този смисъл първият процес е непосредствен, а вторият – зависим. Вече отбелязахме, че е трудно да възпроизведем впечат- ления, които са били възприети повърхностно или небреж- 52 но. Но не бива да забравяме, че слабото впечатление може да се засили чрез често повторение и по този начин да при- добие графичността на всяко отчетливо и ясно придобито впечатление. Естествено, най-ясно се запечатват в паметта ни и най-бързо се възпроизвеждат впечатления, които са възприети при особени, необичайни или важни за нас обс- тоятелства. Бих искал да насоча вниманието ви към едно обстоя- телство, което въздейства върху възможността да засилите впечатленията си чрез честото им повторение. Ясно е, че същността на този процес се свежда до съзнателното възбуждане на първичното впечатление, задържането му за известно време в съзнанието ни и връщането му отново в паметта ни, но вече съпроводено с нова доза внимание. Съзнателното възбуждане има по-голям ефект, отколко- то продължителното наблюдение върху предмета, пре- дизвикал това внимание. Същевременно допълнителните наблюдения върху предмета разкриват нови негови харак- терни особеност, които обогатяват първото впечатление. И така при вида на определен предмет ние си припом- няме предишното впечатление от него и го асоциираме с новото, като то става част от него. В паметта ни има много неизползвани впечатления, които, ако бъдат асоциирани, ще са ни от несъмнена полза. Често размишляваме над нещо ново и го асоциираме с други, несвързани един с друг факти, захвърлени и неизползвани в склада на психиката ни. Припомнянето винаги се съпътства с усилие на волята да намери верига от асоциации, които да върнат желаното впечатление в съзнанието ни. Този процес може да трае част от секундата, тъй като реакцията на ума ни е много бърза. Но понякога минава много време, преди да си го припомним; възможно е дори да не можем да го възпроиз- ведем; има и случаи, когато подсъзнанието ни продължава да работи по възложената му задача и го възпроизвежда в момент, в който напълно сме забравили за него. Припомнянето на едно впечатление често се съпровожда от спомени за мястото и обстоятелствата, при които е било 53 възприето, както и за случилото се преди и след него. Разу- мът ни инстинктивно се стреми да ни даде пълната серия от впечатления, които са нужни за асоциативното ни мислене. Що се отнася до „познаването“, то може да бъде частично и пълно. Срещайки някого, когото сме виждали и преди, ние можем да го разпознаем напълно, т. е. да си спомним името му, кой е, с какво се занимава и пр. Но се случва да срещнем някого с познато лице, без да можем да си спомним името му, да сме забравили кой е или по-скоро кой е бил при първата ни среща, т. е. да го познаем само отчасти. Чух за един госпо- дин, който срещнал една дама с познато лице, но не можал да си спомни името ú. Той прибягнал до следния трик, за да разбере коя е: „Госпожо, забравил съм как се пише името ви“. „С удоволствие ще ви кажа – отговорила тя. – Пише се Д-ж-о- н-с.“ Често ни се случва да срещнем човек, който се обръща към нас по име, но ние едва си го спомняме. И докато търсим „мястото му“ в паметта си, една случайна дума или някоя под- робност изведнъж събужда у нас недостигащата асоциация, която ни връща спомена за него. Има разлика между спомена и „познаването“. Често тър- сим някой добре познат предмет и изведнъж го намираме на място, край което сме минали няколко пъти и не сме могли да го „видим“. Това означава, че способността ни да познаем този предмет не е била приведена в действие – макар да сме ви- дели предмета, не сме осъзнали, че го виждаме, т. е. не сме го познали. За да я приведем в действие, е необходимо ясно да си представим предмета, който търсим, и ще го познаем веднага, щом той попадне пред очите ни. Този начин на „познаване“ (на- миране) е приложим към всеки предмет, колкото и добре да го познаваме. Приведеният случай се обяснява с това, че пси- хическият образ на предмета е бил толкова слаб в съзнанието ни, че не сме го познали дори когато погледът ни е бил насочен към него. С други думи, паметта ни е запомнила името, а не об- раза му. Известни са случаи, когато съпругът дълго време тър- си жена си в някоя тълпа, без да я види, макар да гледа право в нея. Причината се крие в това, че безпокойството е изтрило временно психическият ú образ от паметта му. |