Парадигма на активното учене
Конструктивизмът като метод на работа
Изтегляне 39.28 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.Характеристики на активното учене
| 2.Конструктивизмът като метод на работа
Развитието на активността ,чрез която ученика се превръща в субект, действащ отговорно, осъзнато и свободно в новия за него образователен контекст. Продуктовата активност на ученика се подхранва от умелото регулиране и удовлетворване на потребността от общуване, нови впечетления и самоизява. За да се постигне това , трябва да се дава възможност на ученика да изказва своето мнение свободно, да разказва за своите преживявания, да излушва другите внимателно и търпеливо, да задава своите въпроси без да се притеснява, да отстоява своята позиция без да обижда другите, да оценява собствените си постижения и знания и тези на другите. Много е важно, ученика да се включва в интересни игри,чрез които да развива и изявява своите възможноси. За да придобие смисъл ученето и да стане желана дейност, учителя трябва да приложи конструктивизмът, като метод за работа. Конструктивизмът дефинира ученето, като процес на „ конструиране и реконструиране в съзнанието на учащия”. - Да се действа целенасочено и ангажирано в ясно маркирани реалнсти; - Да се предлагат собствени решения и да се поема отговорност за собствените действия. - Да се осъществяват социални взаимодействия насочени към споделяне на опит и оказване на подкрепа. От тях зависи до голяма степен качествената определеност на обазователните резултати; - Да се формират на стратегии и техники за самостоятелно учене. 3.Характеристики на активното учене Ученето чрез собствен опит и преживяване е много по ангажиращ и интересен за ученика, отколкото обикновенния метод на обучение, при които се предава една информация на ученика в редуциран вид и той трябва да я запамети. Това учене разкрепостява ученика, освобождава го от страха да сгреши, дава му шанс да анализира, коригира, планира и преценява собствената си дейност , както и да се оценява , да вижда грешките си и да може да ги коригира. Особено важно е преживяването, което засилва усещането на значимост от конкретната работа и носи удовлетворение. Друга характеристика на активното учене е „ контекстното учене“. То се осъществява с помоща на различни модели, създаване на проекти, решаване на проблеми, учене и в чрез опита ( симулации и игри), както и тяхната комбинация. Констектното учене е учене, при което се създават ситуации свързани с решаването на конкретни проблеми от живота на децата близки до тяхното ежедневие и инереси. При решаване на проблеми, децата сами успяват да намерят вярното решение, дава им се вузможността да бъдат самите себе си в лутанията, грешките и постиженията. Друга важна част от активното учене е работата върху грешката. Ученето винаги е супроводено с грешки, ако ученика не греши, ако не може да открие своите грешки и да ги поправи, то тогава той не може да се учи. Маркирането на грешка и правилното насочване на ученика да я коригира го стимулира към откриване и значима информация, преформулиране и моделиране на задачите постановки, търсене на връзки и зависимости, откриване и съотнасяне на различни варианти за постигане на вярното решение. Друга важна фаза от активното учене е мотивацията и оценяването. Мотивацията е много важна в процеса на обучението. Като най-типични мотивационни равнища за включване в учебна дейност се сочат: „ самостоятелно включване в дейност“, „ постигане на успех“, „ избягване на неуспех“. Така се изгражда конфигурацията на вътрешната мотивация, която потдържа активната позиция на ученика и е насочена към субективните му изживявания и действия в контекста на настоящето. Активното учене е един много важен процес, чрез който ученето се превръща в удоволствие и постоянно държи учениците будни за нови знания, затова всеки един учител трябва да използва стратегиите свързани с активното учене. Конструктивизмът тълкува ученето като процес на „конструиране”и „реконструиране” в съзнанието на ученика. Така знанието се тълкува като конструкция, самостоятелно изградена от ученика в съзнанието му. Според конструктивната теория:- да се действа целенасочено и ангажирано, да се предлагат собствени решения и да се поема отговорност за действията, да се осъществява социални взаимодействия, да се формират стратегии и техники за самостоятелно учене. Така ученето придобива смисъл и се превръща в желана дейност. Изтегляне 39.28 Kb. Сподели с приятели:
|