Човек в търсене на смисъл
Изтегляне 1.46 Mb. Pdf просмотр
|
| който той носи бремето си“. Често идеите на Франкъл са вдъхновяващи, тъй като, когато той обяснява как умиращите и парализирани пациенти се примиряват със съдбата им. Други са амбициозни, както когато той твърди, че човек намира смисъл чрез „стремеж и борба за ценна цел, свободно избрана задача.“ Той показва как екзистенциалното разочарование провокира и мотивира нещастния дипломат да търси нова, по-удовлетворяваща кариера. Франкъл също използва морални увещания, за да обърне внимание на „пропастта между това, което човек е и това, което трябва да стане“ и идеята, че „човекът е отговорен и трябва да актуализира потенциалния смисъл на живота си.“ Той вижда свободата и отговорността като две страни на една и съща монета. Когато говори с американската публика, Франкъл обича да казва: „Препоръчвам Статуята на свободата на Източното крайбрежие да бъде допълнена със Статуя на отговорност на Западното крайбрежие.“ За да се постигне личен смисъл, според него, човек трябва да надмине субективното удоволствия, правейки нещо, което „насочва и е насочено към нещо или към някой, различен от себе си… като се отдаде на кауза да служи или на друг човек да обича.“ Самият Франкъл избира да се съсредоточи върху родителите си, като остане във Виена, когато e можел да има безопасно преминаване до Америка. Докато е бил в същия концентрационен лагер като баща си, Франкъл успява да се сдобие с морфин, за да облекчи болката на баща си и останал до него през умиращите си дни. Дори когато се сблъсква със загуба и тъга, оптимизмът на Франкъл, постоянното му утвърждаване и изобилство от живота, го кара да настоява, че надеждата и положителната енергия могат да превърнат предизви- кателствата в триумфи. В „Човекът в търсене на смисъл“ той бърза да добави, че страданието не е необходимо, за да се намери смисъл, а само че „смисълът е възможен въпреки страданието.“ Всъщност той продължава да казва, че „да страдаш излишно е мазохистично, а не героично“. За първи път прочетох тази книга като професор по философия в средата на 60-те години. Книгата беше представена на вниманието ми от норвежки философ, който сам беше затворен в нацистки концентрационен лагер. Колегата ми отбеляза колко силно се съгласил с Франкъл за важността на подхранването на вътрешната свобода, прегръщането на ценността на 122 красотата в природата, изкуството, поезията и литературата и чувството на любов към семейството и приятелите. Но други лични избори, дейности, връзки, хобита и дори прости удоволствия също могат да дадат смисъл на живота. Защо тогава някои хора се чувстват толкова празни? Мъдростта на Франкъл тук си струва да се подчертае: въпрос е на отношението, което човек заема към житейските предизвикателства и възможности, както големи, така и малки. Положителното отношение дава възможност на човек да изтърпи страдание и разочарование, както и да повиши удоволствието и удовлетворението. Отрицателното отношение засилва болката и задълбочава разочарованията; подкопава и намалява удоволствието, щастието и удовлет- ворението; може дори да доведе до депресия или физическо заболяване. Моят приятел и бивш колега Норман Казън беше неуморен привърженик на стойността на положителните емоции за подобряване на здравето и преду- преждава за опасността отрицателните емоции да го застрашат. Въпреки че някои критици атакуват възгледите на Казън като опростени, последващите изследвания в психоневроимунологията подкрепят начините, по които поло- жителните емоции, очаквания и нагласи засилват имунната ни система. Това изследване също затвърждава убеждението на Франкъл, че един подход към всичко – от животозастрашаващи предизвикателства до ежедневни ситуации помага да оформят смисълът на нашия живот. Простата истина, която Франкъл така пламенно популяризира, има дълбоко значение за всеки, който има уши да чуе. Изборите, които правят хората, трябва да са активни, а не пасивни. При правенето на личен избор ние утвърждаваме нашата самостоятелност. Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|