Глава 50 Десятъци и приношения

Глава 50

Десятъци и приношения

В еврейското богослужение народът отделяше една десета от прихода за поддържане на публичното поклонение към Бога. Така Мойсей беше заявил на Израил: “Всеки десятък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен, свят е Господу... И всеки десятък от черда и от стада, десятъкът от всичко... да бъде свят на Господа” (Лев. 27:30, 32).

Но системата на десятъка не произлиза от евреите. От най-ранни времена Господ изискваше десятъка като Свой и тази претенция бе признавана и почитана. Авраам плати десятъци на Мелхиседек - свещеника на всевишния Бог (Бит. 14:20). Яков, когато бе изгнаник и скитник, обеща на Господа във Ветил: “От всичко, що ми дадеш, ще дам десятък на Тебе” (Бит. 28:22). Когато израилтяните се готвеха да се установят като народ, законът за десятъците бе потвърден отново като Божествена наредба, от послушанието към която зависеше успехът им.

Системата на десятъците и приношенията бе предназначена да държи жива в умовете на хората великата истина, че Бог е източникът на всяко благословение за Своите творения и че човек Му дължи благодарност за добрите дарове на Неговото провидение.

“Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко” (Деян. 17:25). Господ заявява: “...мои са всичките горски зверове и добитъкът, който е по хиляди хълмове” (Пс. 50:10). “Среброто е Мое и златото е Мое...” (Агей 2:8). Бог дава на хората сила да забогатяват (по Второз. 8:18). Когато човек признава, че всички неща идват от Господа, Той заявява, че част от Неговото изобилие трябва да бъде върнато пак на Него чрез дарби и приношения за поддържане на поклонението Му.

“Всеки десятък... е Господен.” Тук е използван същият израз, както в закона за съботата. “...седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог...” (Изх. 20:10). Бог запази за Себе Си една особена част от времето и от средствата на човека и никой не може безнаказано да присвоява което и да е от Неговите собствени неща.

Десятъкът трябваше да бъде посветен изключително за използване от левитите - племето, отделено за службата на светилището. Но това по никой начин не ограничаваше приносите за религиозни цели. Скинията, както и храмът по-късно, бе издигната изцяло с доброволни приношения; и за да бъде снабдена с необходимото, както и за други разходи, Мойсей нареди, когато народът се преброява, всеки да внася половин сикъл за “службата на скинията”. Във времето на Неемия всяка година се събираха дарения за тази цел (виж Изх. 30:12-16; 4 Царе 12:4, 5; 2 Лет.24:4-13; Неемия 10:32, 33). От време на време пред Бога бяха представяни приноси за грях и благодарствени приноси, изобилстващи на годишните празници. А най-щедри бяха грижите за бедните.

Но преди да се отделеше десятъкът, имаше едно Божие изискване. Първият пожънат плод от земята се посвещаваше на Господа. Първата вълна, която се стрижеше от овцете, първото зърно, когато се вършееше пшеницата, първото масло и първото вино се отделяха настрана за Него. Същото бе и с първородните на всички животни, а за първородния син се плащаше откупна цена. Първите плодове трябваше да се представят пред Господа в светилището и да се посветят за ползване от свещениците.

Така на народа постоянно се напомняше, че Бог бе истинският Собственик на неговите поля, стада и черди, че Той е, Който изпраща слънце и дъжд във времето на сеене и жътва, че всичко, което притежаваха, бе Негово творение, а Той ги бе направил разпоредители на богатствата Си.

Когато израилевите мъже, натоварени с първите плодове от полята, овощните градини и лозята, се събираха пред скинията, там се изказваше публична благодарност към Бога за добрината Му. Когато свещеникът приемаше дара, приносителят, говорейки като в присъствието на Йехова, казваше: “Праотец ми ...беше скитник сириец...” И описваше пребиваването в Египет и бедствията, от които Бог бе избавил Израил “със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса”. И казваше: “И ни е въвел в това място, и ни е дал тая земя, земя, гдето текат мляко и мед. Затова ето, донесох сега първите от плодовете на земята, която си ми дал Ти, Господи” (Второз. 26:5, 8-11).

Приносите, изисквани от евреите за религиозни и благотворителни цели, възлизаха на една четвърт от прихода им. Можеше да се очаква, че такъв тежък данък върху приходите ще ги доведе до бедност, но напротив! Вярното съблюдаване на тези наредби бе едно от условията за успеха на народа. При условие на послушание Бог му даде обещанието: “И заради вас ще смъмря поглъщателя, та няма вече да поврежда рожбите на земята ви; и лозата ви на полето няма да хвърля плода си преждевременно... Всичките народи ще ви облажават, защото ще бъдете желателна земя, казва Господ на Силите” (Малахия 3:11).

В дните на пророк Агей бе дадена удивителна илюстрация за резултатите от себелюбивото задържане от Божието дело дори на доброволните приноси. След връщането си от робството във Вавилон евреите предприеха да изградят Господния храм, но срещайки решителна съпротива от страна на враговете си, спряха работата. Жестока суша обаче, докарала ги до истинска нужда, ги убеди, че е невъзможно да завършат изграждането на храма. “ Не е още времето - казваха те, - което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом.” Но до тях бе изпратена вест чрез Господния пророк: “Време ли е сами вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато тоя дом остава пуст? Сега, прочее, така казва Господ на Силите: “Помислете за постъпките си. Посяхте много, но малко събрахте; ядете, но не се насищате; пиете, но не се напивате; обличате се, но никому не му е топло, и надничарят приема заплатата, за да я тури в скъсан мешец” (виж Агей 1 гл.). И тогава бе посочена причината: “Очаквахте за много, а ето, излезе малко; и когато го донесохте у дома си, Аз духнах на него. Защо? - казва Господ на Силите. Поради Моя дом, който остава пуст, докато вие тичате всеки в своята къща. И тъй, поради вас небето задържа росата си и земята възпира плода си; защото Аз повиках суша на земята и по горите, на житото, на виното, и на дървеното масло, на всичко, що произвежда земята, на човеците и на добитъка, и на всичките трудове на човешките ръце. “...когато някой отидеше при един куп, който е бил от двадесет мери, те излязоха само десет; когато отидеше при лина, за да източи петдесет мери, имаше само двадесет; поразих ви с изсушителен вятър, с мана и с град във всичките дела на ръцете ви” (Агей 2:16-17).

Събуден от тези предупреждения, народът се зае да изгради Божия дом. Тогава Словото на Господа дойде към израилтяните: “Но сега размислете как ще бъде от днес нататък - от двадесет и четвъртия ден на деветия месец - от деня, когато се положи основата на Господния храм... от днес ще ви благословя” (Агей 2:18, 19).

Мъдрецът казва: “Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия” (Пр. 11:24). Същия урок предава и апостол Павел в Новия завет: “...който сее оскъдно, оскъдно ще и да пожъне, който сее щедро, щедро ще и да пожъне... А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така щото, като имате всякога и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилвате във всяко добро дело” (2 Кор. 9:6, 8).

Бог възнамеряваше Неговият народ Израил да бъде носител на светлина за всички земни жители. Поддържайки публичното богослужение, израилтяните трябваше да представят свидетелство за съществуването и върховенството на живия Бог и тяхна привилегия бе да поддържат това богослужение като израз на верността и любовта си към Него. Господ е наредил разпространяването на светлина и истина по земята да зависи от усилията и приношенията на онези, които участват в небесния дар. Той можеше да направи ангелите вестители на Своята истина. Можеше да оповести волята Си със собствения Си глас, както направи със закона на Синай; но в Своята безкрайна любов и мъдрост призова човеци да станат Негови сътрудници, като изберат да вършат делото Му.

В дните на Израил десятъкът и доброволните приношения трябваше да поддържат службата в светилището. Трябва ли Божият народ да дава по-малко в наши дни? Принципът, положен от Христос, е: нашите приношения към Бога да съответстват на светлината и привилегиите, на които се радваме. “И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква” (Лука 12:48). Спасителят каза на учениците, изпращайки ги пред Себе Си: “Даром сте приели, даром давайте” (Матей 10:8). С нарастването на нашите благословения и привилегии и преди всичко, като имаме пред вид безподобната жертва на славния Божи Син, не трябва ли нашата благодарност да намери израз в по-изобилни дарове, та вестта за спасението да достигне и до други? Разрастващото се дело на евангелието изисква по-големи средства за поддържането му, отколкото в древността; и това прави закона за десятъците и приношенията още по-неотложна необходимост сега, отколкото в еврейското богослужение. Ако народът на Бога щедро поддържа делото Му с доброволните си дарове, вместо да прибягва към нехристиянски, неосветени начини за попълване на съкровищницата, Господ ще бъде почетен и още много души ще бъдат спечелени за Христос.

Планът на Мойсей за събиране на средства за изграждане на скинията имаше отличен успех. Не бе необходимо никакво увещаване. Той не прибягна до никакви изобретения, както правят толкова често някои църкви в днешни дни. Не устрои голямо празненство, не покани народа на веселие, танци и публично увеселение, нито организира лотарии или каквато и да е от този вид светска инициатива, за да събере средства за издигане на Божията скиния. Господ нареди на Мойсей да покани израилевите чада да донесат своите приношения и да приеме даровете от всеки един, дал доброволно, от сърце. А приношенията дойдоха в такова голямо изобилие, че Мойсей помоли народа да спре да дава, защото бе събрано повече, отколкото можеше да се употреби.

Бог е дал на хората да се разпореждат с благата Му. Имуществото, което е поставил в ръцете им, е средство, предназначено от Него за разпространяване на евангелието. На всички, които се покажат верни слуги, Той ще повери още по-големи фондове. Господ казва: “...които славят Мене, тях ще прославя Аз” (1 Царе 2:30). “...Бог обича онзи, който дава на драго сърце” (2 Кор. 9:7) и когато Неговият народ с благодарност Му донесе дарбите и приношенията си, “без да се скъпи”, благословенията Му ще го придружават, както Той е обещал. “Донесете всичките десятъци във влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега за това, каза Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него” (Малахия 3:10).