118
oguz: Как си?
аз: Ти как мислиш? Разделени сме! А ти как си?
oguz: Добре!
аз: Аз мисля за нас! Щастлив ли си?
oguz: Не съвсем. Просто съм добре.
аз: Обичаш ли ме?
oguz: Не знам какво е това чувство и как да го нарека. Липсваш ми! Желая те! Искам да бъда с теб! Постоянно си в мислите ми. Но също се страхувам от силните ти чувства.
аз: Не, ти се страхуваш от собствените си чувства,
защото разбираш, че ме обичаш повече,
отколкото би искал, и знаеш, че моите са също толкова силни.
oguz: Не знам! Аз не мога да се влюбя в никого, сякаш сърцето ми е капсулирано. Опитвах се да те забравя, но не мога.
Сравнявам те с всички, и то не само като външност, а като усещане. С никое друго момиче не ми е така хубаво. Само при мисълта за теб се усмихвам. Става ми хубаво. Знам, че те има там някъде и съм щастлив.
Тъжен съм, когато осъзная отсъствието ти. Пчеличке моя, ти си барометър на чувствата ми.
Чрез теб осъзнавам, че съм жив.
Кажи ми как се нарича това?
Най-прекрасните мигове в моя живот преживях с теб!
аз: Това е чиста любов. Ти знаеш, че
когато сме заедно, сме като огън.
oguz: Да! Но аз искам да съм свободен.
аз: Ти си свободен. Аз не искам нищо от теб. Просто те обичам!
Давам ти любовта си. Имаш я! Обичай ме и ти!
oguz: Аз не просто те обичам, ти
си много, много специална за мен! Не мога да забравя онова, което преживяхме.
Това е като някакъв печат, който нося в сърцето си. Той не може да бъде изтрит.
аз: Ако ти е нужен просто секс – бъди с друго момиче.
oguz: Нямам друга жена до себе си и не желая друга. С теб преживях най-прекрасните дни в живота си. Ти как я караш?
аз: Ходя при една местна шаманка и изучавам невероятни неща.
Просто няма да повярваш… Сега си събирам багажа.