Пчелата Оура Лов Любов извън времето и пространството оура лов пчелата

120
– Сега ли? Да!
– Отпусни се и затвори очи! – Рая изключи камерата, за да може да чува само гласа му. – Помисли си за мен и си ме представи.
Опитай се да ме усетиш с пръстите си!
– И?
– Направи ли го?
– Да!
– Сега ме докосни...
– Да...
– Докосваш лицето ми!
– Да, как позна?
– Включена ли ти е камерата?
– Не!
– А сега?
– Докосваш устните ми.
– Не може да бъде!
– Сега аз ще го направя! Отпусни се и ми кажи какво чувстваш!
– продължаваше Рая.
– Чувствам топлина. Усещам те!
– Какво правя?
– Сякаш поставяш ръка на гърдите ми. Усещам топлина!
– Прегръщам те!
– Как го правиш? И ти можеш, нали видя! Ние сме свързани и се усещаме!
– Къде те докосвам сега? – Оуз се разигра като малко дете.
– Стига вече, не може да го правиш без разрешение! – засмя се
Рая.
– Невероятно! Виждаш ли ме отнякъде?
– Да!
– Как?
– Цели три години бях с теб навсякъде. Обичам те! Ти също - това е!
– Има такава силна енергия между нас!
– Да и затова сме разделени! Трябва да я споделяме и с други хора. Техниката не може да издържи на тази силна енергия.

121
Компютърът ми се разваля нещо. Връзката не е стабилна. Там ли си?
– Да. Искам да те видя!
– Ще ми се усмихнеш ли?
– А ти?
– Да!
– Не те виждам!
– Почувствай ме! – Рая осъзна, че когато бяха заедно, усмивката не слизаше от устните им. Това беше тяхно естествено състояние.
– Усещам погледа ти върху мен!
– Винаги съм била с теб! Знам проблемите ти, мислите ти… –
Рая имаше една играчка пчеличка и му я показа на екрана.
– Това ти ли си? – засмя се той.
– Да! Не ме ли позна?
– Покажи се!
– Неее – закачливо се засмя Рая.
– Аз съм твоят любим, познаваш ме, не се срамувай!
– Можеш ли да прочетеш мислите ми?
– Да! И ти ме желаеш! – засмя се той.
– Ела и ме виж в реалния живот!
– Засега е невъзможно, но ти можеш да дойдеш при мен!
– Не мога! Не съм приключила с обучението си, но щом съм готова, със сигурност ще се срещнем. Ще оставя съдбата да ни срещне. Няма да ти кажа кога и как, но ако ти си моята душа близнак, ще ме намериш. Аз няма да дойда повече при теб! Ти ще ме търсиш. Знаеш ли приказката за Василиса Прекрасна? Всяка вечер тя събличала жабешката си кожа и се превръщала в чудна девойка. За да я задържи, принцът изгорил жабешката кожа и така всъщност я загубил. Не си спомням детайлите, но тя му казала, че за да я намери, трябва да прекоси морета и океани и да скъса няколко чифта железни обувки и чак тогава, след девет планини в десета, като мине още хиляда изпитания, ще си я върне.
– Това наказание ли е? Ела!

122
– Не, просто трябва да натрупаш опит и да си готов да получиш това, което най-силно желаеш. Защото когато го получиш наготово, понякога не можеш да го оцениш и задържиш.
– Липсваш ми! Толкова хубаво говориш! Искам ди те видя!
– Ще се видим в истинския живот. Компютърът ми не издържа енергията между нас, а и интернетът е слаб. Може да се загуби всеки момент. Но сигурно усещаш, че те целувам всяка вечер за лека нощ!
– Толкова си сладка и емоционална! А аз те прегръщам всяка вечер! Липсва ми прегръдката ти нощем!
– Вземи си възглавница! Защо се натъжи?
– Липсваш ми!
– Заспивай! Трябва да си събирам багажа.
– Къде ще ходиш?
– Ти ми кажи!
– Не отивай никъде! Ела при мен!
– Наистина те обичам, но трябва да тръгвам. Моят живот тече и аз трябва да го изживея пълноценно не само заради себе си, а и заради другите около мен. Трябва да сме отговорни за всеки миг.
Лека нощ, любов моя! – едва го изрече и изчезна от екрана.
Оуз се замисли. Сякаш беше минала цяла вечност от мига, изживян в залива. Излезе на терасата и се загледа в небето. Все по- често съзерцаваше звездите. Каква любов бе това? Променяше го, терзаеше го, караше го да усеща и да изживява необясними неща.
Но Рая имаше обяснение за тях. Той знаеше, че дори от толкова голямо разстояние тя го водеше по тайнствен и вълшебен път – път към самия него. Променяше душата му, вълнуваше го, караше го да се чувства цял, завършен, истински. Всички условности на семейните традиции, предразсъдъци, религия и мнението на обществото сякаш бяха останали много, много далеч в миналото.
Вече нищо не го интересуваше, вече знаеше всичко се бе преобразило благодарение на нея. Някак Печ думи тя му беше предала познанието. Нищо нямаше значение, освен близостта на душите им, освен любовта му към нея. "Рая, къде си, Рая?", усети

123 се да шепне, вперил поглед в звездите. А луната го наблюдаваше съзаклятнически.
Рая беше отново в колибата на Халу, където гореше огън и съчките пукаха приятно. Настъпи дъждовният период и навън от часове валеше като из ведро. Времето не беше за излизане и Рая щеше да остане при Халу. В такива дни само за минути се изливаха огромни количества вода, които правеха въздуха влажен и горещ от изпаренията. След известно време температурата падаше, а пътищата се превръщаха в реки. Тя се беше отпуснала блажено на меката кожа и слушаше със замечтан поглед думите на Халу.
Ромонът на дъжда ѝ действаше успокояващо. Рая беше омагьосана от звуците на дивата природа, която сякаш си говореше с нея.
Изведнъж навън присветна. Чу се силен гръм. Бурята се вихреше с цялата си мощ. Силният дъжд образуваше плътна водна завеса. Капките силно удряха по покрива на колибата. Рая погледна навън. В локвите се образуваха огромни мехури, а дъждът се лееше като из ведро.
Рая настръхна сякаш осъзнала, че ѝ е студено. Наметна се с кожа от някакво животно, а в това време навън някой изпищя… Рая погледна Халу. Двете заедно бързо излязоха от колибата. Наблизо беше паднала гръмотевица и бе запалила сухо дърво, което гореше като факла. Под него се гърчеше Маул, седемнайсетгодишно момче. Гръмотевицата беше поразила и него. Той имаше рана на рамото и крака, откъдето тя беше преминала. Бързо го пренесоха в колибата и Халу се разпореди:
– Ти ще го лекуваш. Знаеш вече всичко, на което съм те научила.
Рая извади сухи билки от дървената ракла на Халу и донесе няколко вида животинска мас от етажерката. Сложи още вода на огъня. Старата Халу само наблюдаваше строго и държеше главата на момчето. Не след дълго Рая вече беше счукала билките и ги прибави към малка купичка с мас. Намаза раните на Маул и му даде да пие от отварата. Протегна ръце към него и изрече думите, които беше научила от Халу. Визуализира аурата му и изпрати лековита енергия към него. Момчето се успокои и заспа.

124
Рая и Халу го оставиха да почива и отново продължиха с уроците. Сякаш нещо ги караше да бързат. Времето не им стигаше, но билките, които пиеха, им даваха сила. За да издържат на интензивното обучение.
– Ще те науча как да спираш бурите – каза старицата.
– Невероятно! И това ли можеш? – учуди се Рая.
– Методът е същият, както когато лекуваш. Усещаш енергията на бурята и си взаимодействате – старицата протегна съсухрените си ръце към небето и направи призив към вселенските сили и стихията.
С изумление Рая видя как облаците бавно започнаха да се разкъсват над тях, а вятърът промени посоката си. Постепенно светкавиците и гръмотевиците се отдалечиха от селището на Халу.
Рая повдигна ръце нагоре и повтори призива и действията на Халу.
След минути над главите им започна да прозира звездното
Прибраха се в колибата, за да нагледат поразеното от гръмотевицата момче. Рая почисти отново раните му и протегна ръцете си към тях. С бавни движения проследи линията на червения белег по тялото му и го намаза отново със специалната мас, която беше приготвила. небе. Облаците бавно се придвижваха на запад… Скоро бурята започна да утихва в далечината.
Халу я беше обучила как да прави мехлеми от билки и други съставки, взети от природата, но Рая не можеше да приеме ритуалите с жертвоприношения или терапиите, в които се използваше кръв на животни. Тя не понасяше да причинява болка на живи същества.
– Халу, не мога да приема, че шаманите правите жертвени обреди.
– Нормално е! Ти си човек от новата епоха. Тези ритуали на вас няма да са ви нужни и затова не ти ги разкривам. Има по-важни неща, които да правиш. Заклинанията са всъщност призиви за помощ към духовете, които ни помагат. Ти използвай молитвата.
Чрез заклинанието ние заповядваме на тялото да оздравее и налагаме волята си. Що се отнася до жертвените обреди, те отново

125 са свързани с подсилването на вярата на човек, че ще оздравее. Все още в някои страни се правят курбани и други ритуали, които са израз на благодарност. При нас, ловуващите племена, все още се консумира месо. Понякога кръвта на жертвеното животно се използва за лекарство. Маже се с кръвта му болния човек и той оздравява като по чудо. Дори събираме кръвта на свещените животни и я изсушаваме. Но при теб нещата са други. Няма да те уча на това – не ти е нужно. Човечеството ще използва все по-малко животински продукти в своето хранене, а в бъдеще хората ще започнат да изоставят и растенията като храна. Ще се премине към използване на по-фини източници на енергия – додаде Халу, след което ѝ показа още няколко вида билки, които Рая все още не познаваше.
– Тогава с какво ще се храним? – зачуди се тя.
– С енергия, слънчево хранене, прана от земята, въздуха и дърветата – каза Халу. – Знаеш, че тялото е изградено от енергийни канали – меридиани или "нади". Самата дума означава енергиен поток. Материалът, от който е изтъкано праничното или етерното тяло, е чувствителен и възприемчив на светлина. Слънчева енергия получаваме от растенията, с които се храним, но може да я получим и директно от Слънцето при изгрев и залез. Може да се пие вода, изложена на слънчева светлина в различни на цвят стъклени бутилки.
– Вие, шаманите, сте имали своята важна роля, но във века на техническата и технологичната революция има лекарства за всичко!
– Грешиш, сега идва времето на възраждането на шаманизма от нов тип. Повече отвсякога хората имат нужда от заздравяване на връзката си със земята. Затова те обучавам, за да може да се справиш, когато всичко изкуствено създадено, няма да може да ви служи. Навремето шаманът се е грижел за душевното и телесно здраве на хората, направлявал е живота им. Сега отново имате нужда от някой, който да поведе хората в правилната посока. Ще има много объркани души, загубили вяра, които ще търсят

126 подкрепа и ще имат нужда от водач. Отново настъпва времето на шамана.
Дъждът беше спрял и навън отново пееха птички. Скоро щеше да изгрее слънцето. Халу помоли Рая да излязат навън.
– Ходенето бос на открито позволява свободния енергиен обмен – приемане и отдаване на енергия през ходилата и главата – каза Халу. Човек се превръща в "посредник" на потока, който тече между Слънцето и Земята. Освен това има директна връзка с палците на краката, където са разположени акупунктурните точки, съответстващи на епифизата и хипофизата.
Двете жени тръгнаха боси по мократа трева. Усещането беше прекрасно и освежаваше телата им, които бяха започнали да се уморяват.
Слънцето показа първите си лъчи и росата заблестя като сребро.
Халу започна да обяснява на Рая как да наблюдава изгрева, за да може да генерира слънчева светлина в тялото си.
– Доста дълго говорим за енергия, защото присъства не само в храната, но и във въздуха, земята, водата, огъня и в етера, но тази материя е доста специфична… За да разберем по какъв начин новите хора може да се хранят изключително с течна светлина, трябва да осъзнаем, че това е праната, известна като жизнена сила или фин първоелемент, изпълващ всяка клетка на живата тъкан и течностите в организма, фината субстанция, която циркулира в организма, синхронизирайки импулсите и усещанията, управлявайки всички органични функции на тялото. Запасите от светлина и нейното действие са подчинени на свръхразумната космическа енергия, чрез която тя се привежда в постоянно движение. Невярно е да се предполага, че енергията, поддържаща физическото тяло на човека, идва основно от твърдата храната, която той изяжда. Това е една от най-големите заблуди на този свят… Енергията на човешкото тяло идва от по-фин и мощен източник. Действително силата, която движи човека, не е с физически, а с етерен произход. Етерът запълва цялото триизмерно пространство на човешкото тяло и даже разстоянията между протоните и електроните, които вашата наука смята за "празно

127 пространство". Източните религии първоначално са знаели за съществуването на тази необикновена субстанция и доста добре са разбирали ролята ѝ в поддържането на човешкия живот.
– Да, говорихме за това, когато обсъждахме чакрите
– Помогна ѝ мислено Рая.
– Извличането на праната за хранене се извършва чрез пробуждането на кондалини и тогава енергоснабдяването на тялото претърпява радикални промени, за което е необходима определена степен на духовно пробуждане – продължаваше Халу.
– Обяснявай ми още, моля те! – погледна към нея Рая.
– Когато човек изпълва с въздух белите си дробове, праната като етерна съставка на въздуха, прониква в етерното тяло и го зарежда. Кислородът, постъпващ в кръвта чрез белите дробове, играе най-важна роля в обмяната на веществата, но неговата роля е несравнима по важност за осигуряването на жизнеността на организма. Това е Божествена храна за него, докато твърдата храна може да бъде и източник на болести и страдания, вреден навик и заробващ фактор.
– Всички живи същества живеят за сметка на храната.
Енергията, която се намира в храната, е основата на живота – намеси се Рая.
– Храната е само средство за предаване на жизнена енергия. За съжаление, често с храната получаваме не само полезна енергия, но и отрицателна в зависимост от това какво ядем. Не случайно съществува поговорката ние сме това, което ядем. Древните мъдреци са черпели прана от въздуха и светлината.
– Възможно ли е да се живее пълноценен, здрав и щастлив живот без груба храна?
– Изисква се специално обучение за дълъг период от време и след това всеки може да премине към хранене със слънчева светлина. Представяш ли си свят, в който няма глад и всички хора са здрави. Тела, изпълнени със светлина, мъдрост и любов. Макар че ползата от праническото хранене за отделните хора и за цялата планета е очевидна, за мнозина животът без храна им се струва фантастика, като в същото време за позналите силата на

128
Божествената енергия, чудесата са станали всекидневна реалност.
Това е път на самоусъвършенстване и е нужно да се преизпълните с абсолютно доверие към своя Божествен вътрешен глас, а също и да установите добър контакт със своето тяло.
Постояха за кратко, взирайки се в изгряващото на хоризонта слънце. Това упражнение беше опасно и не трябваше да се започва с дълго вглеждане. Постепенно с времето очите на Рая щяха да свикнат. Двете жени започнаха да обикалят по поляната и скоро се почувстваха заредени и освежени. Няколко ранобудни членове на племето се присъединиха към тях. Всички се усмихваха, а Халу ѝ каза:
– Погледни как се увеличава аурата им. Когато се смеят.
Усмивката е велика сила. Когато насочат погледите си нагоре, коронната им чакра засиява като ореол.
Рая наблюдаваше хората около себе си и ги виждаше не само физически, но и като енергийни същества, отделящи от себе си нежни като дъгата цветове.
– Босоходството е средство за регулиране на натрупания енергиен заряд, който се приема от слънчевата енергия. Освен това по този начин се заземяваме. Осъществяваме енергийна връзка със земята – продължаваше да говори Халу Към тази техника тя прибави и упражнения за изтегляне на праната от тревата, земята и въздуха. Протягаше ръце към небето, после към земята сякаш танцуваше. Учеше я как да генерира енергия в чакрите си.
Последваха упражнения за дишане. Направиха ритуал към
Слънцето. Въпреки че вече нямаше спомен от вечерния дъжд, който жадната земя беше погълнала, въздухът все още беше влажен и задушлив. Кислородът сякаш не достигаше. Рая дишаше бавно и дълбоко. Халу ѝ повтаряше – вдишай, издишай, вдишай, издишай
Никога досега Рая не беше осъзнавала важността на дишането както в този момент. Халу не спираше да ѝ обяснява всеки детайл.
– Смисълът на дишането, освен да осигуриш кислород на тялото си, е да осъзнаеш, че си свързана с всичко, което те заобикаля, и ако се прекъсне тази връзка – умираш. Въздухът е спояващата верига между всяко живо същество – растение,

129 животно, човек. Ние сме част от цялото. Когато вдишваме, ние получаваме. Когато издишваме – отдаваме. Така е и в живота ни – трябва да дадем, за да получим. Трябва да се освободим от старото, за да дойде новото. За да дойде нова любов, трябва да оставим старата да си отиде. За да дойде радостта в живота ни, трябва да освободим място, като позволим на тъгата да си отиде.
Рая попиваше всичко. Сякаш винаги го е знаела, но трябваше някой да ѝ го припомни. А имаше и неща, които никога не беше чувала...

130

Изтегляне 1.13 Mb.

Сподели с приятели: