Периодизация в развитието на счетоводството

Както вече беше посочено в основата на счетоводството се поставят не сметките, а баланса. В основата на баланса е залегнало горепосоченото уравнение, т. е балансираността на активите на предприятието със собствения капитал и пасивите, а самият баланс се разглежда като средство за представяне отделните фази от кръгооборота на капитала. Поради това обстоятелство много често теорията на Шер се нарича балансова теория.

И. Ф. Шер използва няколко балансови равенства

1. А-П = К (активи – пасиви = капитал). Това равенство е известно като равенство на Шер и гласи, че сумата на капитала в едно предприятие е равна на разликата между имуществото и дълговете на предприятието. Практически това равенство изразява имуществото на предприятието в неговото статично състояние. Динамиката се изразява посредством две други равенства като

А – П = К +Пр-У (2) и А-П-К=Пр-У (3), където Пр – печалба (приход) У – загуба (разход).

Уравнение 2 практически повтаря уравнение 1, като разликата между тях е, че в уравнение 1 финансовия резултат се отразява като увеличение или намаление на собствения капитал, а във втория като печалба или загуба. Според Шер началният баланс има вида А+П = К (4), а всеки последващ баланс приема вида А+У=К+П+Пр. (5).

Ето ги основните балансови уравнения, които могат да се модифицират и така А-П = К. Практически и на съвременния етап това са двете възможни форми за построяването на счетоводния баланс. Първата А=К+П е типична за немската счетоводна школа и представя в разгърнат вид трите най-типични елемента на счетоводството – активите, пасивите и капитала. Втората А-П = К е типична за англо-американската счетоводна система, която предпочита по-краткото и по-прагматично изразяване на финансовия резултат.

Шер отделя и необходимото внимание на способа калкулация, разглеждайки я като една от най-съществените части на счетоводството. В сферата на калкулирането той формулира няколко постулата, които впоследствие получават всеобщо признание. 1) необходимо е строго разграничаване между производствените и административни (реализационни) разходи. Първите следва да се включат в себестойността на база основните производствени разходи (съкратената себестойност), а вторите се включват само в пълната себестойност на реализираната продукция. 2. Всички калкулации се класифицират като предварителни, фактически и последващи, 3. Колкото е по-висок дела на преките разходи, толкова калкулацията е по-точна, 4. Непреките (косвени) разходи следва да се разпределят пропорционално на избрана от предприятието база.

Шер е един от първите счетоведи, които въвеждат икономическия анализ. Негова е и методиката за класифицирането на разходите на постоянни и променливи, а така също и на способа на “мъртвата точка,” над която предприятието покрива своите разходи и започва да работи на печалба.

От гледище на баланса всички счетоводни сметки се класифицират като активни и пасивни. Записванията по двете страни на сметките се разглеждат като противоположни – записванията по дебита на активните сметки изразяват увеличение, а записванията по кредита на активните сметки – намаление. По пасивните сметки е точно обратното – записванията по дебита на сметката изразяват намаление, а записванията по кредита на сметката увеличение.

Значителни са заслугите на немската счетоводна школа по отношение на развитието на изчислителната техника и използването на последната за счетоводни цели, създаването на картотечната форма на счетоводството, разделението на счетоводните записвания на хронологически и систематически, използването на математически и статистически методи в счетоводството, унифицирането на сметкоплана и др.

Основното произведени на И. Ф. Шер се нарича Счетоводство и баланс. В него посоченият автор разглежда баланса не като съвкупност от счетоводни сметки, а балансът се оприличава на здание (сграда), която е изградена от кирпичи (сметки) и цимент (кореспондентските връзки между сметките). Сметката, посочва Шер сама по себе си не означава нищо. Всеки един стопански факт, явление или процес, т.е. всяка стопанска операция оказва влияние върху баланса и евентуално върху сумата на баланса, като извън баланса сметките не съществуват.

Разглеждайки кореспонденцията между сметките като развитие на връзките между отделните части на баланса представителите на немската счетоводна школа допускат съставянето на комбинирани счетоводни статии, при които се дебитират две или повече и се кредитират две или повече счетоводни сметки.

През 30-те години на миналия век в Германия, главно под влияние идеите на Шмаленбах започва разработването на т. нар. национални сметкоплани. Практическата реализация на тази идея се е прилагала дълго време в Германия, но в последствие, някъде през 50-те години на миналия век тя е изоставена. Сметкопланът се е прилагал като задължителен и във Франция, докато при англо-американската счетоводна система, задължителния национален сметкоплан не намира практическо приложение.

Непосредствено след първата световна война настъпва и упадък на италианската и френската счетоводна школа.