Като основни представители на френската счетоводна школа, поддържащи икономическото направление в развитието на счетоводството следва да бъдат посочени Жан Густав Курсел-Сенел, Леон Сей, Адолф Гилбо и

Като основни представители на френската счетоводна школа, поддържащи икономическото направление в развитието на счетоводството следва да бъдат посочени Жан Густав Курсел-Сенел, Леон Сей, Адолф Гилбо и Ежен Пиер Леоте.

Разглеждането на двойното записване като обусловено от размяната оказва огромно влияние върху развитието на счетоводната теория. Таи идея се поддържа от редица изследователи на счетоводството като Леоте и Гилбо (Франция), Скубиц (Австро-Унгария), ГАрисон (САЩ), Мальоне (Италия), Волф, Сивер, Блатов (Русия) и много други.

Курсел-Сенел дава различни определения за счетоводството

1. Счетоводството е изкуство за воденето и съчетаването (координацията) на сметките,

2. Счетоводството представлява съвкупност от счетоводни сметки

3.Сметката представлява съвкупност от записвания, отразяващи стопански операции от един и същи вид или осъществявани от едно и също лице. Сметките отразяват фазите на движение на капитала на предприятието.

Подчертавайки управленските цели на счетоводството Курсел-Сенел – посочва: Счетоводното знание е необходимо на всички, но най-вече на управляващите. Интерес представлява неговата теория за същностната природа на счетоводството. Доколкото принципите на счетоводството са постоянни и неизменни във времето, дотолкова безкрайно е неговото приложение. Следва да се изучава не приложението, а принципите. Теорията не може да бъде заменена от практика. Целта на обучението по счетоводство е бъдещите счетоводители да усвоят своя професионален език. Разглеждането на счетоводството като универсален език (метод) води автора до разбирането, че отрасловите счетоводство представляват частен случай на теорията на счетоводството.

С възгледите на Курсел-Сенел започва т. нар. икономическо направление в развитието на счетоводството. Според това направление, целта на счетоводството е изучаване на ефективността от функционирането на предприятието, начинът на функциониране на отделните отчетни обекти. Сметките, които се откриват за отчитане на отделните обекти се наричат вътрешни (за взаимоотношенията с кореспондентите се откриват външни сметки) и поради тази причина вътрешните сметки могат да бъдат класифицирани като материални или както самият автор ги нарича калкулационни сметки. Двойното записване произтича от обективния закон на размяната, а персонификацията, водеща началото си от времето на Лука Пачоли се явява само дидактически прийом, подпомагащ усвояването и изучаването на двойното записване.

Развивайки своите тези и становища, много често Курсел–Сенел цитира Ж.Б.Сей, който посочва – Естествено, че трудът, който се полага за воденето на счетоводството с нищо не увеличава приходите на предприятието Но той (трудът за воденето на счетоводството) постоянно ни убеждава в необходимостта от непрекъснатия стремеж за увеличаване на приходите. Счетоводството не показва пътя към бъдещето, но показва пътя по който трябва да се върви и мястото в което се намираш във всеки един момент. Основната цел на счетоводството е осъществяването на контрол. Посредством контрола стремежа е да се контролира себестойността и цената на продукцията.В условията на конкуренция, когато пазара се характеризира с непрекъснато колебание на цените, себестойността се превръща в един от основните фактори за пазарни успех на предприятието.

Друг представител на френската счетоводна школа се явява Иполит Вание. Посоченият автор класифицира счетоводните сметки на три групи

1 .Сметки на собственика (капитал, печалби и загуби)

2.Материални

3.Лични

И. Вание е известен в историята на счетоводството със своите виждания относно начина по който следва да се води счетоводството. Според него счетоводството се води от името на предприятието, а не от името на неговия собственик, поради което и собственика отговаря за задълженията на предприятието до размера на своя дял в капитала.

Развитието на френската счетоводна школа се свързва най-вече с имената на Е.Леоте, преподавател по счетоводство и Е. Гилбо – счетоводител – практик. Те създават икономическото направление в развитието на счетоводството, първоначално във френската, а впоследствие и в световната специализирана литература по счетоводство. Те формулират следното определение за счетоводството: Счетоводството се свързва с приложението на математиката за изучаване на икономическите явления и процеси, то се явява наука за сметките, по които се набира информация за произведенията на труда и измененията в капитала.Леоте и Гилбо категорично разграничават счетоводната теория от счетоводната практика. Практически те за първи път провъзгласяват независимостта на теоретическите идеи от практическите задачи, които могат да се решават посредством счетоводството. Леоте и Гилбо считат ,че счетоводството изпълнява три основни функции

1. Счетоводна – свързана с разработването на специална счетоводна логика, с класифицирането на отделните отчетни обекти и др.,

2.Социална

3 Икономическа , позволяваща, посредством създаваната по счетоводен път информация да се осъществява ефективно управление на стопанската дейност.

Леоте и Гилбо се опитват да разработят елементарен модел на стопанските операции

R= yx, y=Rx, където

R – себестойност,

у –приход от продажби

х- финансов резултат

Всяка стопанска операция може да породи финансов резултат в следните три направления х  0, х = 0 и х0. Всяка стопанска операция следва да включва количество, цена за единица и договорни условия, ако такива са договорени между страните.

В основата на всяка една стопанска операция лежи разменният акт. Двойното записване произтича от самата разменна операция. Не случайно двамата автори посочват, че всяка разменна операция предполага наличието на две страни – една, която следва да получи и друга, която следва да даде. Всички разменни операции се разделят на външни и вътрешни. Външните са свързани с взаимоотношенията между предприятието и трети лица, а вътрешните се осъществяват в самото предприятие. Първите (външните (са свързани с преместването (движението) на материални ценности (доставка и реализация на стоки), както и на такива, които не са свързани с движение на имущество, например преоценка на задължения. Вторите (вътрешните) се делят на такива, които са свързани с преместване на отделно имущество в рамките на предприятието (например преместването на стоките от един склад в друг) и такива, които не са свързани с подобно преместване, например естествени загуби, липси, излишъци и др.

За отразяване на стопанските факти, явления и процеси се използват две системи униграфическа (просто счетоводство) и диаграфическа (двойно счетоводство) .Само втората се отличава с необходимите данни за да решава проблемите, стоящи пред счетоводството. Имайки предвид горепосочения модел на стопанските операции двамата автори разработват сложна класификация от счетоводни сметки. Според тях счетоводството следва да бъде насочено към установяване на финансовия резултат. От тази гледна точка Леоте и Гилбо считат, че счетоводните сметки следва да се разделят на две големи групи А – сметки за капитала и Б – сметки за имуществото (ценностите), които от своя страна се разделят на 1 – сметки за дълготрайни активи, 2 – сметки за краткотрайни активи – 3.- сметки за разходи, 4 – сметки за отчитане на взаимоотношенията с третите лица и 5 – сметки за отчитане на резултатите. В основата на счетоводството се поставя уравнението между сметките на собственика и сметките за отчитане взаимоотношенията с третите лица. Двойното счетоводство-посочват Леоте и Гилбо може да изразява математически равенства, възникващи в резултат на осъществяването на разменни операции, посредством противопоставянето на личната сметка на собственика и сметка, отчитаща взаимоотношенията с третите лица.

Като основен принос на тези двама автори се счита въвеждането на контрарните, операционните и калкулационни счетоводни сметки. Като такива следва да бъдат посочени – сметка амортизация, която се разглежда като регулираща, сметка Делкредере, използвана за отчитане на резерви за покриване на рискови мероприятия и загуби и др.

Представителите на френската счетоводна школа, застъпващи икономическото направление в развитието на счетоводството поддържат идеята, че като печалба могат да се разглеждат само постъпилите парични средства. В този смисъл те изхождат от правилото – няма парични средства – нямa и реализирана печалба. Например ако стоките са изпратени на клиента, те не следва да се разглеждат като реализирани, докато не са постъпили паричните средства от продажбата им. Точността на създаваната по счетоводен път информация следва да бъде достатъчна за могат да бъдат вземани адекватни икономически решения. В този смисъл представителите на френската счетоводна школа са убедени, че за разлика от италианците, те (французите) отчитат не информацията или сведенията, а конкретните отчетно обекти – парите, вещите или ценностите. Разбира се представителите на икономическото направление в развитието на счетоводството не са в състояние на обяснят голям част от счетоводните записвания, които не са пряко свързани с разменните операции, например изхабяването на дълготрайните активи в процеса на осъществената стопанска дейност.