Периодизация в развитието на счетоводството

БАЛАНС

Христо Бунев

Счетоводител Пловдив

“Счетоводна мисъл” 1931 г.

В специализираната литература у нас понятието “баланс” е въведено под влияние на руската счетоводна школа след освобождението. Дотогава в българския език се употребявала думата равносметка или биланц (билянц). В издадената от братята Стоян и Христо Караминкови в Цариград първа българска книга, имаща характер на ръководство по счетоводство през 1850 година се говори за “месячна равносметка книга” или за месячни бiланци”. По данни на Г. Георгиев думата “биланц” се използва и в издаденото от Хр. Хамамджиев през 1858 година търговско ръководство, както и в преведената книга на Едмонд де Гранж, озаглавена Ръководство за држание трьговскы книгы (тевтеры), издадена през 1873 г.¹⁸ Същият автор посочва, че в българския език непосредствено след освобождението се е употребявал термина “паландза” или “ паландзи, което също означава везни.

Могат да бъдат посочени и други авторови становища, но и тези са достатъчни за да се стигне до извода, че независимо от съществуващите различния в тълкуването на понятието “баланс” всички автори се обединяват около схващането, че това понятие има латински произход и означава равновесие, равенство. Разбира се в счетоводството понятието “баланс” се употребява в преносен смисъл, тъй като в случая не става въпрос за уравновесяване на тежести, а на активите, пасивите и капитала на предприятието, имащи съответната парична оценка. В този смисъл, както правилно посочва Г. Георгиев понятието “баланс” – “добива вече чисто символистичното значение на противопоставяне и сравняване на два реда противоположни величини. Доколкото противопоставяните величини не са еднакви те могат да бъдат изравнени чрез добавяне на съответната разлика към по-слабата страна – нещо, което е свойствено впрочем и на тегленето с везни.”¹⁹

Историческите факти сочат, че счетоводен баланс като един от елементите на годишния финансов отчет се е прилагал още в т.нар. долитературен период в развитието на счетоводството.²⁰ Така например финансовият отчет на предприятието на италианския търговец и банкер Франческо ди Марко Датини за 1399 г. включва счетоводен баланс и отчет за приходите и разходите, от които може да се установи имущественото състояние и реализирания финансов резултат за период.²¹

Повечето автори приемат, че счетоводният баланс е възникнал на определен етап от развитието на отчетността и свързват неговата поява с литературния период в развитието на счетоводството, т.е след появата на произведението на Лука Пачоли. Сред специалистите, занимаващи се с история на счетоводството не съществува единомислие по отношение на момента от време в който е възникнал счетоводния баланс като елемент на годишния финансов отчет. Обикновено се приема, че появата на този термин е възникнал между края на XIV и началото на XV век. На този етап балансът е ползван като инструмент за осъществяване на контрол върху осъществяваната търговска дейност. Альберто Чичерелли посочва, че понятието “баланс” се среща за първи път в отчетни форми през 1427 година, “независимо от това дали тези отчетни форми могат да се нарекат баланси в съвременния смисъл на това понятие или не.”²² И. А. Кошкин приема, че балансът се е появил за първи път в отчетни форми през V век от новата ера.²³ Същевременно балансът все още не се възприема в съвременния му счетоводен смисъл. Така например бащата на съвременното счетоводство Лука Пачоли разглежда баланса като счетоводна процедура, свързана с установяване на равенство между дебитните и кредитни обороти по счетоводните сметки, открити в главната книга. Самият Пачоли посочва, че балансът представлява “способ за пренасяне на данните от старата главна книга в нова, когато първата е изписана “²⁴ или по други причини. Следователно процесът на съставяне на баланса се свежда от автора до установяване на несъответствията, допуснати при текущото счетоводно отчитане и отстраняването на грешки при счетоводните записвания. ²⁵

Имайки предвид становищата на горепосочените автори може да се стигне до извода, че счетоводният баланс възниква на определен етап от развитието на счетоводството. Първоначално появата му е породена от нуждите на практиката, като посредством баланса се обобщава получената по пътя на практическия опит информация, характеризираща имущественото състояние на предприятието. Впоследствие се правят и първите опити за изясняване на неговата теоретична същност и значение. Постепенно с развитието на производителните сили и акционерното дело в края на XIX и началото на XX век се обособява и самостоятелно направление в счетоводната наука – балансоведение (учение за баланса), разглеждащо счетоводния баланс като основен елемент на счетоводството на предприятието.