Втората глава на дисертацията представя емпиричното изследване

14
Фигура 1: Потребност от постижение - теоретичен модел
Фигура 2: Страх от неуспех - теоретичен модел

Личностни фактори
•
Склонност към изпитване на срам
Срамът е интензивна и често изтощаваща отрицателна емоция, придружена от чувство за малоценност и безпомощност, повишена себеосъзнатост и желание за прикриване на негативно възприемани аспекти на характера/тялото/поведението

15
(Tangney, Miller, Flicker, &Barlow, 1996; Wicker, Payne, & Morgan, 1983; Andrews, Qian, &
Valentine, 2002).
В психологическата литература срамът се свързва със страха от провал (Murray,
1938; Atkinson, 1957; Conroy, 2004; Conroy, Willow, & Metzler, 2002; McGregor & Elliot,
2005). Срамът е основна и отличителна емоция на страха от неуспех (McGregor & Elliot,
2005). Когато родителите прилагат тактики на условно възнаграждаване въз основа на успех-неуспех, вероятно е детето да генерализира тези условности в преживяване на Аза като срамен и незаслужаващ любов при неуспех. Това от своя страна води до последващо поведение на избягване на неуспех (McGregor & Elliot, 2005). Конрой счита страха от изпитване на срам и неудобство за основен компонент на страха от провал
(Conroy et al., 2002). Хората със силен страх от неуспех го свързват с потенциална опасност от социално отхвърляне (Conroy, 2001). Социалното отхвърляне от своя страна предизвиква срам, според Кац (Katz, 1999, цит. в Elison and Partridge, 2012).
Въз основа на изложените факти очакваме силна положителна връзка между склонността към изпитване на срам и страха от неуспех. Тази хипотеза е подкрепена от качественото изследване, което проведохме. Помолени да опишат човек, който се страхува от провал, интервюираните посочиха срам от собствените грешки като водеща характеристика.
•
Условно чувство за собствена ценност
Условното чувство на собствена ценност се изразява в тенденция за положително възприемане на Аза единствено когато се постигне успех в определена личностно значима сфера, и съмнение в собствената ценност в случай на неуспех. Според Крокър и нейните колеги, хората се различават по отношение на сферите на които базират своята самооценка (Crocker et al., 2003).
Според Ковингтън хората се стремят към успех или се опитват да избегнат неуспех, да утвърдят или предпазят чувството си за собствена ценност (Covington, 1984).
Способностите често се възприемат като водеща причина за успех или неуспех, а липсата на способности предполага социално неодобрение. Хората, които се възприемат като способни да успеят и приписват успеха на вътрешни причини, ще бъдат мотивирани за постигане на успех. Когато успехът изглежда малко вероятен, а провалът се възприема като резултат от собствените способности, възниква мотивация за избягване на неуспех.

16
Конрой и неговите колеги също разпознават връзката между страха от неуспех и чувството за собствена ценност (Conroy et аl., 2002). Страхът от подронване на личното достойнство е един от компонентите на мултидинменсионалната скала за страх от неуспех, разработена от авторите. В съответствие с представените по-горе факти, ние очакваме силна корелация между условно чувство за собствена ценност и страха от провал.
Мецлер (2007), подобно на Ковингтън, разпознава потребността от постижение като инструмент за повишаване на самооценката и социалният статус. Хората са мотивирани за постижение поради очакване за преживяване на чувство на гордост и повишаване на собствената/ социална ценност, произтичащи от успеха (Metzler, 2007).
Очакваме, че условната самооценка в областта на постиженията ще предизвика потребност от постижение.

Изтегляне 0.66 Mb.

Сподели с приятели: