Питър Чапел Хомеопатия Практически наръчник

Порнографи: Hyoscyamus

Някои изследователи са направили интересни проучвания, като са се позовавали на спомени на стари хора за детските истории на техните деди. Така теса проникнали стотици години назад и са открили, че и тогава, както и сега, в живота на човека са властвали вечните теми, свързани с емоционални травми. Тези теми присъстват още в древногръцките митове, в легендите и преданията на различни народи, в произведенията на най-големите писатели на човечеството като Шекспир и Достоевски. Травмените модели в днешното общество са може би същите като онези от преди хиляди години. Всъщност, те вероятно никога не са се променяли и винаги са били сравнително малко на брой.

Човекът и травменият му модел могат да се оприличат на музиканта и неговия инструмент, като душата е съвършената мелодия, която търси начин да се прояви чрез тях.

Нека за начало предположим, че инструментът е едно зле повредено пиано. Хомеопатичното лекарство най-напред поправя заглушителите и заседналите клавиши, а след това настройва пианото. Колкото по-здрав става човекът, толкова повече музиката, която свири на своя инструмент, съответства на мелодията на душата му и толкова по-вярно е самото й изпълнение. Подир известно време той решава да създаде собствена музика. По-късно, натрупал опит и увереност, музикантът се слива с инструмента, така че музиката, която звучи от него, се превръща в трансцедентална: чува се само мелодията, а инструментът сякаш изчезва – това е свободната изява на душата. Но човекът все още свири на пиано. Като цяло, хората не променят първоначалния си модел – те по принцип използват един и същ инструмент, понякога с известни вариации (в случая друг клавишен инструмент може би). Когато са здрави обаче, той не действа като ограничение за душата.

Следователно, според това сравнение, всеки от нас свири на някакъв музикален инструмент, създаден в началото на живота му, а хомеопатичното лекарство е средството, което помага на душата да се изяви чрез този инструмент по на-добрия възможен начин.
Описания на травмените модели

Макар и на места доста условно, травмените модели са представени чрез три основни раздела: „Стресове” (или причини за травмата), „Нагласа” (понякога също „Ключови симптоми”) и „Травмата като заболяване”.

Стресът в ролята си пораждащ фактор е свързан също с конкретната уязвимост на човека. И стресът, и уязвимостта могат да бъдат разглеждани като причина или следствие, понеже моделите съществуват от началото на човешкия род, но повечето хомеопати защитават идеята, че именно уязвимостта прави причините да изглеждат реални. (Ако сте уязвими за обидите, вероятно по-често ще ги забелязвате и те ще ви нараняват, докато в противен случай ще ги отминавате безстрастно, като просто установявате, че някой изрича обиди.)

При избора на лекарството, главни критерии трябва да бъдат стресовете и травмената нагласа.

Разделът „Травмата като заболяване” е призван да дава само най-обща представа за обичайната патология, която в някои случаи може да ви послужи като потвърждение на предписанието, но в никакъв случай не бива да бъде основният критерий за определяне на лекарството.

Не съм изложил травмените модели на всички лекарства, които се появяват в индексите. Присъстват само най-често срещаните, като целта ми е била книгата да стане възможно най-ясна и ползваема. Ако имате желание да проникнете в по-дълбоките дебри на хомеопатията, обърнете се към по-обстойни хомеопатични трудове.

Всеки травмен модел притежава свой същностен „образ”, но всяко лекарство е способно да лекува пациенти в бебешка възраст, в зряло и сравнително добро функционално състояние, както и изпаднали в старческа немощ. Така че травмените модели проявяват различни свои аспекти в отделните възрастови групи – например, болките в ушите са обичайни за децата, докато при възрастните се срещат рядко. Това трябва да се има предвид при използване на моделите и понякога ще ви е необходимо повече въображение, за да си представите картината на даден модел в определена възраст.

„Възрастният” модел на едно лекарство нерядко притежава различни „лица” – например философът Sulphur и практичният Sulphur.

За травмения модел обикновено са характерни две противоположни състояния и човек би могъл да проявява или „добрата”, или неприятната му страна. Lycopodium може да бъде диктатор, но да страда от изключително чувство за малоценност. Kali carb веднъж е силен, друг път немощен. При някои модели различните аспекти се проявяват едновременно или пък в зависимост от съответната ситуация - например, Lycopodium би могъл да бъде деспотичен у дома и раболепен в службата (или обратното).

Всеки модел има външна и вътрешна страна. Вътрешната често представлява по-меката, слаба и уязвима природа – анази, която понякога намира реален външен израз при младите хора. Външната страна в повечето случаи е компенсация на вътрешното състояние, тя е проявеното его или отбранителната нагласа, която се опитва да защити вътрешната слабост. Важно е да разберем, че всички ние притежаваме външна личност или фасада, която представяме пред света и зад която крием своята по-крехка и ранима, незряла и детинска, необичана и объркана вътрешна личност. Много от световните проблеми произтичат от конфликтите между външната маска и вътрешната реалност, пренесени на глобално ниво. Тази така бранена маска нерядко е необходима компенсация в детството, за да оцелеем в един враждебен или беден на обич свят, но ако я запазим и след съзряването си, след като е отминало времето, когато би могла да ни бъде от полза, и продължим да я прилагаме във взаимоотношенията си, тя се превръща в затвор и „защита” срещу любовта, отдалечавайки ни от онова, което желаем най-силно. Хомеопатичните лекарства могат да бъдат разглеждани като инструменти за смекчаване на тази външна защита, така че любовта да проникне в нас.

През целия си живот сме заобиколен от множество източници на любов, но сме се научили да се оттегляме на „сигурни” затворени места, където тя не може да достигне. Например, хората тип Arsenicum са много критични. Те критикуват другите открито или индиректно, като по този начин ги държат на разстояние. Кой би пожелал да се сближи с такава личност? По същия начин съдят собственото си поведение и подценявайки се, очернят своя вътрешен „аз”. Лекарството помага за отслабване на склонността им към критика. Това от своя страна позволява на околните да изпитат топлота спрямо тях. Намалява и самокритиката, при което вътрешната им природа усеща сърдечността на другите и добива увереност и сила.

Понякога травмените картини са доста сурови. Например, когато се запознавате с някого, той би могъл да ви порази със своята надменност или арогантност. Ако за първи път се сблъсквате с подобни качества, вероятно не ще можете да повярвате. Ако обаче самите вие сте надменни, естествено ще откриване тази черта у другите, защото ще виждате там своето отражение. Така че, ако ви се струва, че всички притежават дадена черта, най-вероятно тя е ваша собствена слабост. Самоосъзнаването е от изключително значение за непредубедеността на наблюдението, съществено условие в хомеопатията.

Трябва да подчертая също, че описаните модели отразяват моето лично гледище. Това са словесни картини, които не е лесно да бъдат нарисувани, а аз като художник съм част от процеса, така че вие виждате какъв е моят избор на цветове, моите „слепи петна”, доловените от мен светлини и сенки. Да се постигне равновесие между „образа” на модела, собственото отношение и разнообразието на личностните изяви е трудно, така че ви моля да бъдете благосклонни към резултата и да се опитате да вникнете сами в подвижните и многостранни картини, които съм се помъчил да скицирам.
ACONITE

Ключова характеристика: Податливост на шок

Източник: Самакитка
Стресове

Ключавата характеристика на този модел е „податливост на шок”. Страхът и уплахата при шок са направо смразяващи. При Aconite се наблюдават най-силните страхове сред всички хомеопатични типове. Огромна паника и страх от смъртта. Поразяващ шок при вида на произшествие или при известие за смъртта на познат човек, но не ужас или дълго поддържан страх, което е по-характерно за Sramonium.

Сериозни проблеми, свързани със страх, породен от лоши вести. Също така гняв, съчетан с тревожност, уплаха или мълчалива скръб. Свръхвълнението или прекалената радост могат да разстроят този тип хора. Влияят им и унижението и прекаленото бързане. Мразовитото време или леденият сух вятър (които също са форма на внезапен шок) могат да ги разболеят.
Нагласа

Жизнени, енергични, екстровертни, жилави личности, които въпреки това са изключително чувствителни към ситуации, водещи до психически шок – например, земетресения, засядане в асансьор, угасване на осветлението в тунел и всякакви злополуки. Срещат се и по-слаби хора тип Aconite.

Държат се така, сякаш всеки миг ще умрат. Страхът им от смъртта е невероятно силен (това може и да не е очевидно, затова трябва да опитате да вникнете в същностното им умствено състояние). Изключително тежка клаустрофобия, роди при шофиране по магистрали, а също в асансьори и др. Огромен страх от земетресения.

Състрадателни и дружелюбни.

Клаустрофобия. Шок или уплаха, които водят до фобии, многократно надвишаващи мащабите на случилото се.

Внезапни и бурно протичащи болести. Пристъпи на силна паника, особено в резултат на събитие, подобно на онова, причинило първоначалния шок. Сърцебиене.

ANACARDIUM

Ключови характеристики: Пълна изолация

Източник: Кашу
Стресове

Изолация и отделяне на бебето от майката веднага след раждането или скоро след това – резултатът е огромна загуба на самоувереност. Пренебрежение от страна на околните. За да докажат себе си, работят усилено при неблагоприятни условия, след което рухват.

Жестоко себепотискане, често представяна като „дисциплина”.
Нагласа

Изключително чувство за малоценност и липса на сомоувереност, които водят до жестокост, бездушие и убийствена агресивност. Фантазии, свързани с насилие. Образът на самотния вълк с оголени зъби, който не е достатъчно самоуверен, за да нападне.

Усещане за безсилие. Трябва да доказват себе си, защото чувстват, че са „никой”. Изпитват отчаяна нужда от обич и приемане.

Характерно за Anacardium е, че самооценката е силно зависима от постиженията – например, взет изпит, повишение и т.н. Ако не успеят, развиват чувство за малоценност и изпадат във вътрешен конфликт, което води до изолация и раздвояване.

Децата Anacardium са онези, които ще видим да разкъсват мухи или непрестанно да рисуват зли животни. По време на събрания Сталин често драскал върху листа си скици на вълци … В началото Anacardium могат да изглеждат много боязливи. Винаги се чувстват аутсайдери, самотни, лишени от подкрепата на близък човек, независимо от усилията си да я получат.

Така те си изграждат нещо като двойствена личност – или много мила, или много зла, без почти никакви нюанси между крайните състояния.

Ето каква последователност от събития може да доведе до израстването на един престъпник: Бащата безсърдечно и жестоко бие детето, а майката не се възпротивява или пък също попада под ударите. В отговор на насилието детето става сурово и безчувствено. В училище получава добри оценки и насочва енергията си към ученето, защото това му донася одобрение и „любов”. Но ако се старае прекалено много и се провали или пък стане обект на критика, бързо губи увереност. Започва да закача другите деца и да ги дразни. Заради подобни прояви възрастните го лишават от своето съчувствие, обич и грижи. Детето Anacardium все повече тормози и заплашва останалите деца, задълбочава се в този модел и накрая става агресивен и зъл лидер на някоя банда, готова да извърши престъпления.

В крайнотосъстояние пациентите от този тип са убийци или хора, които не биха се спрели пред убийство, ако не умееха да се контролират. Можем да ги видим като лидери на организации, поддържащи евтаназията или „планираната смърт”, като професионални войници, агресивни диктатори или полицейски служители, привлечени от възможността за убийство. С Anacardium бихме да се срещнем и в съдебната зала - той ще бъде прословутият със своята злонамереност съдия или прокурор.

Чувство за малоценност; пълна липса на самоувереност.

Двойственост, изолация, самота.

Наслаждават се на жестокостите и насилието. Ругаят и обиждат, но вътрешно се чувстват изключително непълноценни. Храненето им действа благотворно. Често пъти не проявяват агресивност, а само търсят одобрение.

Усещане за обръч и стягане около някои части на тялото („психологически белезници” или „нашийник”).

Студен суров поглед.

Способни на жестоки престъпления. Затворници. Хора, живеещи в изолация. Шизофрения. Свирепи диктатори.