Питър Чапел Хомеопатия Практически наръчник

Модерната психология и хомеопатията предлагат прост, но задълбочен модел за вникване в травмите и заболяванията. Когато ни сполети някаква тежка беда, ние частично или напълно застиваме във възрастта, при която това става, и започваме да действаме така, сякаш развитието ни е спряло. Разбира се, физическият растеж продължава, но в някои случаи дори той може да бъде повлиян от травмата и човекът да остане прекалено нисък или с недоразвити полови органи, например.

Обикновено се наблюдава частично ограничаване на развитието. Някои хора преминават от детството към старостта, без въобще да достигнат зряла възраст. Общо взето, те цял живот се държат като деца.

Когато действаме върху травмата чрез хомеопатично лекарство, ние я извикваме на повърхността за повторно преживяване на подсъзнателно или полусъзнателно ниво. Получава се „повторение на сценария” от миналото, но с една разлика – преживяването на травмата се връща без самото болезнено събитие. Преди да се уплашите и да се разтревожите от това, което бихте могли да усетите, запомнете, че става въпрос предимно за преживявания по време на сън, които рядко дават отражение върху будното съзнание.

Чрез този процес на връщане и обработване на травмата на подсъзнателно ниво, хомеопатичното лекарство „размразява” човека и го освобождава за промяна и развитие. Той започва естествено да израства или пък се възстановява старата му същност от преди травматичното събитие. Нерядко, след приемане на хомеопатично лекарство, пациентът казва: „Отново съм си аз.”

Ако някоя травма е ограничила развитието ни още от ранна детска възраст или преди това, късното израстване ще отнеме повече време – често пъти месеци, а понякога години. Срещал съм, например, тридесетинагодишни мъже, страдащи от детински наивно обожествяване на жените. Тези пациенти успяха да вникнат в слабостите на другия пол и вече са способни да общуват на равноправна основа.

Може би първата стъпка към по-дълбоко разбиране на живота е осъзнаването, че той има свои тайни. Ако не прозрем това, никога няма да ги потърсим и съответно няма да разгадаем смисъла на съществуването.

Тези тайни са скрити там, където най-малко очакваме да ги открием и където традиционното логическо и редукционистично мислене въобще не би ги подирило – те са вложени в простите неща, в очевидностите, които приемаме за дадени и срещаме ежедневно, така че не ги забелязваме.

Дори ако разберем за тях, не сме ли наистина отворени да ги чуем и видим, не ще ги допуснем в съзнанието си. Следователно, само от нашата отвореност на дълбоко ниво зависи какво в крайна сметка ще стигне до нас. С възрастта човек може да избере да пренебрегва много неща поради необходимостта да се съсредоточи върху определена област, но истинската неспособност да възприема е проблем от различно естество – тя се дължи на неосъзнатост.

Друга велика тайна на живота е, че той представлява пътуване от несъзнание към съзнание на много нива – от личното до планетарното, - като несъзнанието води до болести, а съзнанието твори здраве. В хомеопатията казваме, че болестта поражда кризата, чрез която съзнанието може да израсне. Ако болестта бъде потисната или изкуствено отстранена, възможността за израстване е изгубена. Ако бъде предписано точното хомеопатично лекарство или настъпи подходяща ситуация, съзнанието преминава на ново ниво. Когато по време на лечението признаците на оздравяването биват премахвани, получава се потискане на растежа на съзнанието и истинското излекуване става невъзможно.

Този процес може да бъде илюстриран чрез лекарството Natrum muriaticum. Представете си девойка, която е прекалено затворена поради изключителна емоционална ранимост. Тя страда тежко от разочарования, тъй като сълзите й са блокирани и като цяло не умее да изразява чувствата си. Непрекъснато е на ръба на криза. Всяка връзка е обречена поради инстинктивната й склонност към потайност. Така тя трупа в себе си обиди, мъка и огорчения, които слагат край на връзките й, и всеки такъв край бива преживяван направо болезнено. Ако сподели проблемите си с някого и си поплаче, би могла да се съвземе от поредната криза, ала след време, вероятно, ще повтори същата грешка. Щом обаче бъде предписано лекарството Natrum muriaticum, възстановяването ще стане спонтанно и чрез наблюдение или друго преживяване девойката ще открие, че споделянето на чувства и тайни създава онази близост, която е в основата на стабилните взаимоотношения. По този начин хомеопатичното лекарство издига съзнанието на ново ниво, предполагащо по-голяма зрялост в поведението. Мъката и моделът, който я поражда, се стопяват. Този случай показва как лечебният процес стимулира израстването на съзнанието.

Докато пишех настоящата книга, пътувах из много страни, в които преподавам. Междувременно бях и на един осемдневен семинар, където заедно с моя колежка непрекъснато четяхме лекции и лекувахме. Пациентите бяха главно от близкото село. Чухме истории за невероятни страдания – системни побои и изтезания, въоръжени сблъсъци, шокови състояния, изоставеност и самотност. В доста случаи ставаше дума за дълбоки патологии и сериозни умствени разстройства. На практика, цялото многообразие на човешкото страдание бе намерило израз у хората от този малък и сравнително изолиран район.

Да се проврем през иглено ухо, да възкръснем, да разширим съзнанието си – всичко това означава да преминем отвъд травмите чрез вътрешно разбиране и осъзнаване. Като осмисляме страданието, ние го трансформираме в ново ниво на съзнание, готово за по-нататъшно израстване. По този начин се освобождаваме от болката, от привързването, от разпятието на материята, което ограничава земното ни съществуване, а съзнанието ни се слива с настоящия момент.

Така че аз тълкувам Христовото послание като процес на преодоляване на травмите, при който чрез страдание се изгражда съзнание. Това е, за което пиша в тази книга.

Хомеопатичната лечебна система съществува от около двеста години. Тя се е развила на базата на откритията и многочислените разработки на нейния основател Самуел Ханеман – немски лекар, осъзнал безсилието на медицината по негово време. Той открил или по-скоро преоткрил няколко изключително важни лечебни принципа.

Основният принцип, който Ханеман формулирал, гласи, че лекуването е рационален процес. Това накратко означава, че съществуват правила с основополагащо значение за практиката и когато те бъдат спазвани, хомеопатията се превръща в наука. Днес често казваме, че тя е не само наука, но и изкуство, защото ако самият процес на лечение е научен, то получаването на необходимата информация от пациента и вникването в случая изискват много психологически и чисто човешки умения.

Вторият принцип на хомеопатията означава, че ако дадено вещество причинява определена реакция у здрав човек, то може да излекува болен със симптоми, подобни на тази реакция. Например, ако приемем микроскопично количество арсеник, ще започнем да повръщаме, ще последва разстройство и сериозно ще се разтревожим за състоянието си. От друга страна, ако сме получили хранително отравяне и развием симптоми, сходни с описаните, хомеопатичният разтвор на арсеника ще ни освободи от тях.

Третият принцип е свързан с превръщането на отровни субстанции в безвредни, като същевременно се запазва лечебният им ефект. Ханеман установил, че това може да се постигне чрез разтваряне на субстанцията (друго негово откритие), след което разтворът многократно се разрежда и разтърсва енергично. Този процес нарекъл потенциране.

Така Ханеман създал активни лечебни субстанции, които действат дълбоко и в съгласие с втория принцип, като не причиняват странични ефекти. Самото им производство също е изключително просто. Нищо подобно не било познато преди него. Процесът се оказал алхимия в действие – трансформация на огромна енергия.
Единственото лекарство

Хомеопатията приема схващането, че човешкото същество представлява една душа в едно физическо тяло. От това естествено следва, че във всеки отделен момент индивидът се нуждае от лечебна субстанция – онова единствено лекарство, което ще произведе оздравителния ефект. След като лекарството бъде предписано и поето, необходимо е да изчакаме, преди да решим какво да предприемем по-нататък (макар че при остри заболявания това изчакване може да трае само няколко минути, а единствената доза да означава многократно приемане на същото лекарство в рамките на кратък период).

Единственото лекарство се подбира въз основа на цялостната болестна картина на пациента, тъй като във всички случаи боледува човекът като цяло, а не само отделен орган или част от тялото му. Този принцип налага хомеопатът да вземе предвид всеки аспект на ситуацията, в която живее пациентът. От дълбоките същностни проблеми до дребните детайли на ежедневието му.

Този принцип най-общо означава, че „умствените” симптоми, свързани с волята, желанията и чувствата, проявени на различни нива, обикновено са по-важни от физическите признаци на болестта. Симптомите могат да бъдат йерархично подредени, като умът има предимство над материята и лекарството се подбира в съгласие с този подход, а не отдавайки водещо значение на физическата патология. (Все пак, когато същностният проблем е много дълбоко патологичен, „умствените” симптоми могат да останат на втори план. При критичен случай на сърдечна недостатъчност, например, вероятно ще имаме нужда от лекарство с установен ефект върху сърдечната дейност, но то също трябва да бъде предписано въз основа на цялостната умствено-телесна картина.)

Този принцип утвърждава разбирането, че човешкото същество е духовна енергия, трептяща във физическо тяло. Тялото, от своя страна, също представлява сгъстена енергия или жизненост, която функционира по определен начин. Душата изпраща послания към ума и те активират енергийните чувства и действия като реч, движения и пр.

Болестта се появява там, където поради прегради на енергийно ниво съществува конфликт между желаните действия и практическата ситуация. Преградите се поддържат от енергията на мисли, чувства и физически процеси, следователно е логично да бъдат лекувани също чрез енергия, каквато са хомеопатичните лекарства. Всяка преграда има определена жизненост и за да бъде преодоляна, лекарството трябва да съответства на тази жизненост.
Посока на излекуването

Оздравяването е динамичен процес с определени ясни характеристики. В основата си то протича на нивото на взаимоотношенията между душата, мислите, чувствата и физическите процеси, затова посоката на излекуване съответства на тези взаимоотношения. Излекуването се съпровожда с реакции на физическо, умствено и емоционално равнище и всички те са от значение. Теоретически, най-бързо се появява реакцията на умствено и емоционално ниво, така че обикновено наблюдаваме най-напред установяване на вътрешен мир, след това покачване на енергията и накрая благотворни промени във физическото тяло. В действителност, при всеки отделен случай са видими само някои от тези аспекти.

Признаците на оздравяване във физическото тяло също по принцип се явяват в последователност, която започва с най-дълбоките нива и най-скорошните патологии и върви към по-леките и по-отдавнашни болести. Излекуването обикновено протича отгоре надолу, отвътре навън и от по-важните органи към по-второстепенните – например, от сърцето към ставите, от таза към краката, от белите дробове към носа (което е отдолу нагоре, но отвътре навън и от по-важен към по-второстепенен орган) – в посока, обратна на развитието на болестта.

Нерядко лекуваният прекарва в лека форма всички свои предишни заболявания. Това връщане на симптоми може да трае от няколко секунди до няколко дни, в зависимост от продължителността и дълбочината на съответното заболяване.

Началото на хомеопатията може би датира от деня, в който Ханеман умишлено приел няколко дози хинин, за да установи каква е връзката му с маларията – болест, лекувана успешно с това вещество. Не след дълго изпаднал в треска, започнал обилно да се поти и получил стомашно разстройство – все познати типични признаци на маларията. Значението на това събитие е огромно, той като то поставило основите на първия хомеопатичен закон – „подобното се лекува с подобно” – и довело до приготовлението на първото хомеопатично лекарство, China. В същото време, показало процеса, чрез който ефектът от лекарствата може да бъде открит и описан преди приложението им в практиката. Това, което направил Ханеман, днес в хомеопатията се нарича „изпитване”. Всяко потенциално лекарство, най-напред се „изпитва” върху група доброволци, на които се дават няколко дози от потенцираната субстанция. В продължение на седмици, техните реакции внимателно се наблюдават и записват от специалисти. Цялостният набор от симптомите на всички участници в експеримента, служи за изграждане на лекарствената картина, въз основа на която хомеопатичната субстанция след това се предписва на болните.

Всяко хомеопатично лекарство представлява многократно разреден, но петенциран материал, взет от природата в естествения му вид. Сред най-често прилаганите препарати се срещат минерали, метали, растения, животински секрети и продукти на човешки заболявания. Някои от тези вещества са инертни в естествения си вид, други са силно отровни. Използват се токсични метали от рода на живака и оловото и болестни продукти като секрета на гонореята. Заявявам го, за да премахна заблудата, че хомеопатичните лекарства се извличат само от „безобидни леки билки”. Това не е вярно. Хомеопатичните медикаменти представляват мощни и ефикасни лечебни енергии, често получени от силни природни отрови, но разредени до степен, в която токсичният ефект е напълно елиминиран.

От създаването на хомеопатията насам е извършена много работа по събиране и систематизиране на хомеопатичните знания. Днес съществуват голям брой реперториуми (справочници), които изброяват умствени и физически симптоми заедно с лекарствата, от които те се повлияват. Компютърните версии, например, съдържат над 130 000 рубрики и подрубрики на такива симптоми.

Постепенно станало ясно, че определени лекарства съответстват на конкретни психологични типове и видове травми, които хомеопатите наричат с различни имена – есенции на лекарствата, Материя Медика или травмени картини. С течение на времето, опитът показал, че ако на пациента се предпише лекарство въз основа на същностната картина на травмата, той се възстановява независимо от характера на физическите симптоми, въпреки че в действителност, обикновено симптомите на ума и на тялото са взаимно обусловени. С други думи, физическите симптоми са огледало на умствените и обратно. Ако вникнем достатъчно във всеки отделен случай, ще видим, че умствените състояния, мислите и чувствата отразяват най-дълбоката травма, която има нужда от лечение в настоящия момент. Лечебният разум (имунната система) винаги представя проблемите ни на най-видимото ниво, така че да „изиска” целебна помощ. Често начинът на представяне се основава ва преживявания в най-ранна възраст.

Хомеопатията днес ползва много от познанията в областта на традиционната и модерна психология и все повече хомеопати осъзнават огромното значение на преживяванията в утробата, по време на раждането и в първите месеци и години след това.
Травмени модели

За всяко хомеопатично лекарство е характерна ясно различима картина на онова, което може да излекува. Най-общо става дума за емоционалното състояние на пациента, както и за уникалните признаци и симптоми на болестите. Например, хомеопатичното лекарство Ignatia е подходящо за идеалисти и романтично настроени личности, които страдат от скръб, загуба или разочарование. Хората от този тип проявяват склонност често да въздишат. Това е техният „отличителен белег”, който обикновено е израз на напрежение в диафрагмата (разположена под белите дробове) и има връзка с отрицателните чувства към долната половина на тялото. Индивидите тип Ignatia не плачат лесно, а когато го правят, предпочитат да бъдат сами. Те не обичат плодове и често се боят от птици.

Всички тези особености са описани подробно в травмените модели, които отразяват умствено-емоционално-физическа предразположеност в определена посока, заедно със значителен набор от специфични белези и общи черти, характерни за дадено лекарство. Тези „факти” са в действителност дълбоко отражение на индивидуалния човешки разум, материализиран в модели на дишане, хранителни предпочитания, особености на телесните функции, модели на сън и пози на тялото, речеви специфики, нагласи, любими занимания и стотици други неща, които различават един човек от друг.

Много от тези модели са дълбоко символични – Natrum muriaticum, например, мрази да споделя проблемите си и има сухи устни и очи – с други думи, сухотата на физическо ниво отразява неспособността му да излива емоциите си. По същия начин любимите ни изрази или дрехите, които носим, говорят за нашите травми. Natrum muriaticum често употребява думата „мразя”, докато за Cannabis indica всичко е или „прекрасно”, или „ужасно”. Apis се приготвя от пчелното жило и хората от този тип предпочитат жълти и черни дрехи или раирани тъкани в същите цветове.

Приемането на хомеопатично лекарство е лесно. Таблетката или капката се слага в устата и се абсорбира директно чрез сетивата на вкуса и обонянието в нервната система.

Навсякъде по света можете да намерите хомеопатични препарат в споменатите форми, но според мен, най-ефикасно е поемането им във вид на течен разтвор на потенцията (т.е. степента на разреждане и динамизиране) LM1. Тази потенция представлява разтвор на изходната течна тинктура в съотношение 1:50000.

6

Хомеопатия за скептици

В тази глава се обръщам към онези, които все още са резервирани спрямо хомеопатията. Предлагам информация и идеи, които се надявам да им помогнат да прекрачат прага на неверието. Не съм се стремил да подбирам систематизирани аргументи, а по-скоро да коментирам някои от най-често срещаните възражения, както и становища, които биха могли неоснователно да поддържат скептицизма им.

Моят интерес към хомеопатията бе разпален от следната история. Баща ми страдаше от гангрена, която в продължение на десет години разяждаше краката му. Части от тях бяха ампутирани многократно, но болестта се възобновяваше отново и отново, докато накрая той почина. Едва ли е необходимо да споменавам, че правехме всичко възможно, за да му осигурим най-добрата медицинска помощ.

После майка ми се омъжи повторно и след няколко години вторият ми баща също разви гангренозна язва на крака. Една сестра от местната болница следеше състоянието му в продължение на години. Първото ми хомеопатично предписание – Secale 6x веднъж дневно в течение на десет дни – излекува оплакването напълно и завинаги. Можете да си представите въздействието, което това символично събитие имаше върху мен.
Ефектът на плацебо

Много хора и особено лекари, които знаят, че в хомеопатичните лекарства не се съдържат почти никакви различими активни съставки, споделят твърдението, че целебните резултати се дължат на ефекта на плацебо – лекарствена форма от неутрални вещества, чрез която се упражнява ефект на внушение в медицината. Хомеопатите обаче са наясно, че не е вярно, тъй като нерядко правят погрешни предписания. В такива случаи, както лечителят, така и пациентът вярват, че лекарството ще подейства, но щом то не е правилно подбрано, това не става. В хомеопатията имаме една поговорка, която казва, че „погрешното лекарство не действа, дори да е предписано от най-добрия хомеопат”.

Всъщност, ние се стремим към особена критичност при оценката на собствените си предписания. Критериите за приемане на даден случай за излекуван са ясно определени (ще ги намерите в Десета глава), така че знаем какво трябва да очакваме. Често не стигаме до желания резултат, макар да се наблюдава известно подобрение. Заключението дали пациентът е излекуван или не представлява един от най-важните аспекти на работата ни, тъй като ако заблуждаваме сами себе си, бихме изпаднали в доста карикатурно положение. Коректната, критична и точна преценка на резултата от дадено лекарство е ключът към решението какво да се предприеме по-нататък.

Английската телевизия преди години показа филм за безспорното въздействие на хомеопатичните лекарства върху животни – трудно е да се повярва, че плацебо може да има ефект върху тях. Направен бе експеримент, при който на половината от заболелите от мастит крави в едно стадо бе дадено хомеопатично лекарство. Не след дълго 95% от тях бяха излекувани, докато останалите продължаваха да боледуват. Бебетата също откликват добре на хомеопатията. Правени са строги, безупречно ръководени двойно слепи опити, които показват, че ефектът от хомеопатичните лекарства в никакъв случай не може да се сравнява с този на плацебо.

Разпространено е схващането, че продължителният загрижен разговор с пациентите подобрява състоянието им, тъй като често те за първи път имат възможността да споделят проблемите си с някого. Но ако хората можеха да бъдат лекувани само с изслушване, всички видове медицина отдавна биха изчезнали. Истината е, че дори най-внимателно и умело проведеният разговор, не би могъл да предизвика особени резултати, в противен случай психотерапевтите щяха да бъдат обявени за чудотворци. На практика, много от тях признават, че пациентите им, които се подлагат на хомеопатично лечение, преминават през житейските драми доста по-бързо и безболезнено от останалите.

Често се среща и заблудата, че за да ти действат лекарствата, трябва да вярваш в хомеопатията. Но хомеопатичните препарати са по-силни от нашите задръжки, подозрения и съмнения. Ето какво каза един изключително скептичен пациент с тежък следвирусен синдром месец след първото хомеопатично предписание: „Ако това, че отново се чувствам добре и за пръв път от месеци имам достатъчно енергия, оценявате като успех – да, успяхте. Трябва да призная, че промяната стана в рамките на три дни след първия прием на лекарството, така че ми бе трудно да пренебрегна съвпадението.”

Понастоящем повечето от моите пациенти са лекари, които въпреки това идват при мен с оплаквания, срещащи се и при останалите хора. Много от тях са осъзнали безсилието на съвременната медицина, но немалко са и тези, които проявяват открит скептицизъм. След първите си съприкосновения с хомеопатичните лекарства, обаче, те неизменно признават, че промяната у тях не може да се дължи на нищо друго.
Дългогодишната практика

Самият факт, че от осемнадесет години печеля хляба си с практикуване на хомеопатия показва, че системата действа. Никога не съм прибягвал до реклама, всичките ми пациенти са идвали и продължават да идват по препоръка на излекуваните от мен. А нима някой би бил готов да плаща за нещо безполезно, като се има предвид, че официалната алтернатива е безплатна?

Понеже в тази книга разглеждам хомеопатията като средство за лечение на емоционалните травми, бих искал да се спра на още едно възражение срещу нея: „Как може с хапче да се въздейства на емоциите?” С други думи, идеята, че емоционалните травми могат да се лекуват по холистичен и психотерапевтичен начин с помощта на хапчета, изглежда странна и невероятна. В най-добрия случай, човек си представя, че става дума за нещо като Валиум, който потиска и за известно време скрива травмата, но не я премахва.

И така, какво прави лекарството, за да излекува всички тези продължително поддържани модели и да освободи преградената енергия? Как едно хапче може да въздейства върху психиката ви и да се справи с травма, която датира от момента на зачеването, раждането или ранното ви детство? Как с една таблетка би могла да се компенсира липсата на любящо внимание?

Лекарството е получено от вещество, което притежава качества, открити чрез принципа на изпитването, изложен по-горе. Тези качества резонират с умствено-телесния болестен процес в пациента и припомнят на жизнената сила какво не е наред. Това е изключително важно, тъй като организмът е бил скован в болестния модел толкова дълго, че го е приел за нормален, и първоначалният лечебен стимул е престанал да действа. Когато болният поеме хомеопатичното лекарство, то изостря симптомите на болестта. Тази изкуствено предизвикана реакция автоматично създава нов лечебен стимул, който заменя или засилва първоначалния. Нормалният вътрешен оздравителен процес се мобилизира, сякаш проблемът току-що се е появил.