План за действие за опазване на черния лешояд aegypius monachus


НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ НАД ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА



страница7/9
Дата17.11.2017
Размер1.48 Mb.
#34795
1   2   3   4   5   6   7   8   9

НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ НАД ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА

  1. Мониторинг


Целта на мониторинга върху изпълнението на Плана за действие е да се оцени степента на неговото прилагане и ефективността му за подготвителните дейности по възстановяването на вида.

Монигорингът да се извършва ежегодно, а напредъкът по изпълнението на Плана за действие да се обсъжда на работни срещи, които да се организират веднъж на всеки две годиин с участието на заинтересовани страни (работна група по изпълнение на плана, съставена от представите ли на МОСВ, НПО и експерти).


Таблица Мониторинг на плана за действие за черния лешояд в България 2015-2024






Дейност

Област за наблюдение

Основен проблем

Индикатор за успех

6.1. Законови и институционални мерки за защита на вида, политики, разработване на стратегически документи

6.1.1

Допълване и подобряване на съществуващите наказателно-процесуални разпоредби, касаещи незаконното използване на отрови.

Наказателен кодекс на Република България, ЗБР, ЗЛОД.

Неприложима нормативна база и законови санкции за лица заложили отровни примамки за хищници.

Внесени изменения в НК, ЗБР, ЗЛОД, даващи възможност за ефективни съдебни действия срещу нарушителтие.

Има наложена наказателна мярка срещу лице заложило отровна примамака за хищници и/или скитащи кучета/котки и ощетило пряко или косвено защитени видове.



6.1.2.

Въвеждане на задължителни застраховки за селскостопански животни, включващи риска „щети от хищници” на територията на цялата страна, като изискване за получаване на субсидии и/или разрешителни за паша в Националните паркове.

Наредба на МЗХ, ПРСР, Наредба на МОСВ, Планове за управление на Националните паркове

Незаконно използване на отровни примамки, поради конфликт между животнвъди и хищници.

Всяко убито от хищници животно е докладвано на застрахователната компания и администрацията на Национален парк или НПО в районите на реинтродукция на черния лешояд. Стопаните получават обезщетение, а останките от труповете на животните се изнасят за храна на лешоядите.

6.1.3.

Приемане на определен допустим запас на вълка в България и приемане на мерки за поддържане на популацията в стабилно състояние, на базата на което да се разработят мерки за намаляване на конфлекта с животновъди и ловни стопанства.

План за действие за вълка в България

Инициатива за по-голяма защита на вълка, без да са предвидени последствията за лешоядите

В Плана за действие за вълка в България са взети предвид евентуалните проблеми за лешоядите от опазването на вида, и са предписани конкретни мерки за намаляване на негативното въздействие. Планиран е брой на популацията на вълка в България и мерки за поддържането на същата в стабилно състояние, на базата на което са разработани мерки за намаляване на конфликта с животновъди и ловни стопанства.

6.1.4.

Да се въведе в регулиращите лесоустройството документи изискване за опазване и на старите дървета, и прилагане на мерки за подобряване на горите, като местообитание за черния лешояд (по мерките предложени в ръководството на Куртев 2015)

Лесоустройствени проекти

Няма изисквания за опазване и/или поддържане на гори, като местообитание на черния лешояд, което води до неумишлено унищожаване на ценни за вида места.

Посочените изсквания са въведени.

6.1.5.

В случай на намиране на гнезда на черни лешояди в гори да се изготвят и съгласуват с ИАГ препоръки за промяна (в предвидените по закон възможности) в лесоустройствените проекти на териториите с гнездовищата, които препоръки да бъдат внедрени от ИАГ.

Лесоустройствени проекти

Видът е много рядък, а потенциалните гнездовища са разпръснати на огромна площ, за да се предвидят специфични мерки за опазването им.

Лесоустройствениет проекти са изменени и гнездовищата са спасени.

6.1.6.

Включване като спешни и приоритетни мерките за опазване на черния лешояд в плановете за управление на защитените територии и местата от НАТУРА 2000, в които се среща вида или е предвидено неговото реинтродуциране спрямо настоящия План.

Планове за управление на ЗТ и ЗЗ

Липса на специфични мерки за опазване или възстановяване на черния лешояд

90 % от плановете за управление на ЗТ и всички Натура 2000 места, в които се срещат вида, включват приоритетни мерки за опазване и възстановяване на вида

6.1.7.

Да се обявят за защитени територии съществуващите подходящи за черния лешояд места (горски участъци с определен видов и възрастов състав на дърветата, места на наблюдаване на черни лешояди, бивши гнездовища), като в тях бъде забранена всяка несъвместиме с изискванията на черния лешояд човешка дейност.

Регистър на защитените територии

Липса на законова защита на потенциалните гнездови местообитания за черния лешояд.

Запазване на максимална част от останалите подходящи за гнездене участъци от местообитанието на черни лешояд.

6.1.8.

Интегриране опазването на черния лешояд в национални, регионални общински стратегии за развитие в общини и региони важни за опазването на вида

Регионални, общински стратегии за развитие

Липса на специфични мерки за опазване на черния лешояд

Стратегиите и плановете за развитие в районите на срещане и/или планирана реинтродукция на черния лешояд отчитат изискванията за опазването на вида

6.1.9.

Адаптиране на дейностите, предвидени в общинските и регионални планове за развитие с изискванията на черния лешояд и съобразяване с бъдещата му реинтродукция.

Общински и регионални планове и стратегии за развитие.

Директно или косвено увреждане на места или местообитания поради липса на информация за планираната реинтродукция и опазване на лешоядите.

Няма случай на увредени местообитания или места, планирани за реинтродукция в този План.


6.1.10.

Разработване на протокол от РИОСВ за действия в случай на спешни ситуации - отравяния, горски пожари и т.н., адресирани до регионални ветеринарни служби, РДГ и общински администрации и кметства;

Регионални, общински и национални стратегии за действие

Липса на план за действие при заплаха от отравяне на защитени и консервационно значими видове.

Бърза и ефективна реакция при спешни ситуации. Няма случай на увреден консервационно значим вид, при който да не са взети необходими мерки за предотвратяване на по-големи щети.


6.1.11.

Разработване на стратегия за действие при избухване на заразни заболявания по домашните и дивите животни

Регионални, общински и национални стратегии за действие

Предотвратяване на потенциална забрана за изкуствено подхранване

Изработена стратегия, която е утвърдена и позната от всички заинтересувани лица и отговорни институции в районите, където се срещат или се планира реинтродукция на челрния лешояд.


6.2. Възстановителни, поддържащи и други природозащитни мерки за вида

6.2.1.

Изготвяне на моментен анализ и оценка и приоритетизиране на избраните райони за започване на реинтродукция на черния лешояд, непосредствено преди началто на дейностите по освобождаване на птици в природата реинтродукция.

Доклад за състоянието и приоритетизиране на районите.

Липса на актуална оценка за най-подходящите за реинтродукция райони

Изготвен доклад и съгласуван с широк кръг експерти.

6.2.2.

Осигуряване на черни лешояди за освобождаване в природата от подходящи донорни популации. Включително създаване на популация на затворено в България.

Протоколи и документи за внос и отглеждане на затворено на черни лешояди за реинтродукция в България

Липса на птици за естествено възстановяване или реинтродукция на изчезналата популация

Осигуряване и внос на минимум 48 птици за периода от 2018-2021 години за осъществяване на програма за реинтродукция на вида. Създаване на популация от минимум 4 двойки на затворено в България.

6.2.3.

Започване на програма за реинтродукция в България.

Доклади за реинтродукцията на вида

Липса на възможности за естествено възстановяване на вида в България

Освобождаване на общо минимум 48 птици за периода 2018-2021 година в рамките на програма за реинтродукция на вида. Създаване на популация от минимум 5 двойки в природата в България до 2024.

6.2.4.

Охрана на двойките и гнездовите територии

Доклади за размножаването и гнездовия успех на вида

Опасност от проваляне на гнездовия сезон, вследствие на човешка дейност/безпокойство

Ежегодно се охраняват всички известни гнезда по време на гнездовия сезон.

6.3. ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ ИЛИ ПОДДЪРЖАЩИ МЕРКИ ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА НА ЧЕРНИЯ ЛЕШОЯД

7.3.1. Възстановителни и поддържащи мерки

6.3.1.1.

Поддъръжане на сега съществуващата мрежа от 9 площадки за подхранване на лешояди в България:

1 бр ДЗХП (Врачански Балкан при с. Долно Озирово);

2 бр на БДЗП (Източни Родопи при гр. Маджарово и с. Студен кладенец);

3 бр на Зелени Балкани ( Източни Родопи при с.Пелевун, Сините камъни при гр.Сливен, Централен Балкан при с.Манолово);

1 бр на СЛРБ (Източни Родопи при с. Нановица, ЛС „Студен кладенец”);

2 бр на ФДФФ (Кресненски пролом при с. Ракитна, и Източна Стара планина при гр. Котел);




Доклади на НПО, регистри на БАБХ.

Недостатъчно количество и качество достъпна храна за лешоядите и превенция от отравяне.

Всяка площадка функционира целогодишно с най-малко 1 подхранване от 200 кг седмично.

6.3.1.2.

Разширяване на мрежата от площадки за подхранване на лешоядни птици в страната

Площадки за подхранване, регистри на БАБХ

Недостатъчен брой места за осигуряване на безопасна храна за лешоядите.

Изградени са още 10 площадки в Източни и Западни Родопи, Рила, Пирин, Камчийска планина, Провадийско-Роякско плато, Западна Стара планина, Странджа.

Ежегодно се извършват подхранвания най-малко по 1 подхранване от 200 кг седмично.



6.3.1.3.

При разработването и актуализирането на плановете за управление на съществуващите защитени територии (особено природните паркове „Врачански Балакан”, „Рилски манастир”, „Сините камъни” и националните паркове „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”) както и на зоните от Натура 2000, където е установяван черен лешояд, следва да се предвидят по-строги режими и норми за значимите за вида участъци.

Планове за управление на защитените територии и зони.

Липса на мерки за опазване на гори със специфични характеристики, като потенциални гнездовища на черния лешояд.

За значимите за черния лешояд участъци са предвидени специални норми на ползване и мерки за управление.

6.3.1.4.

Подобряване на условията за гнездене чрез поставяне на изкуствени гнезда

Целеви територии, обитавани от черни лешояди

Липса на подходящи места за загнездване

Минимум по 10 поставени изкуствени гнезда в целевите територии – Източни Родопи, Сините камъни, Котленска планина, Врачански Балкан, Кресненски пролом, Рила и Пирин.

6.3.1.5.

Подпомагане и стимулиране на животновъдите, прилагащи традициони екстензивни животновъдни практики, сезонна миграция, лятно паша в алпийски пасища и др.

Доклади за състоянието на животновъдството (БАБХ и/или Паркови дирекции)

Намаляване или недостатъчен брой на пасищно отглежданите животни и оттам - хранителната база на лешоядите.

Увеличен и/или групиран в потенциални гнездови територии брой глави добитък (мин. 10 000 овце или еквивалент на 3000 км²) в целевите райони.

6.3.1.6.

Възстановяване на едър копитен дивеч (козирог в Рила, Пирин и Централен Балкан; дива коза във Врачански Балкан и Сините камъни; лопатар в Котленска и Камчийска планини и Кресненския пролом и др.) и повишаване на контрола на бракониерските практики (отстрел, примки и т.н.).

Доклади за състоянието на дивеча (годишна таксация на ИАГ)

Ограничен брой и разпространение на едрия копитен дивеч и оттам - хранителната база на лешоядите.

Увеличен и/или групиран в потенциални гнездови територии брой едър дивеч (мин. 1000 едри диви копитни на 3000 км²) в целевите райони.


6.3.1.7.

Засаждане на фиданки от черен бор в подходящи места за гнездене на черен лешояд.

Доклади за извършване на дейността

Липса или недостатйчен брой дарвета по видов и/или възрастов състав в иначе подходящи места за гнездена на черен лешояд.

Засадени по 10 000 фиданки от черен бор на петте места – Врачански Балкан, Източни Родопи, Сините камъни/ Котленска планина, Кресненски пролом, Централен Балкан.

6.3.2. Мерки за ограничаване на заплахите и премахване на литиращите фактори

6.3.2.1.

Осигуряване на своевременна и адекватна законова защита на бъдещите гнездовища на вида

Предложения за обявяване на ЗТ

Като изчезнал, видът не е обект на защита

Изготвени и внесени в МОСВ предложения за нови защитени територии с гнезда на черни лешояди, както и предложения за разширяване границите на защитени територии

6.3.2.2.

Предотвратяване на безпокойството по време на гнездовия период

ПУ на ЗТ

Липса на мерки за опазване на вида

Изготвени и внесени в МОСВ предложения за режими и забрани към ПУ на съответните ЗЗ и ЗТ, които гарантират в максимална степен опазването и ограничаване безпокойството на черните лешояди

6.3.2.3.

Провеждане на кампании срещу незаконното използване на отрови

Доклади и поротоколи за незаконно използване на отрови

Има случаи на незаконно използване на отрови в целевите територии

Проблемът с използването на отрови и действието им върху черния лешояд и други консервационно значими видове е разпознат от държавните институции (БАБХ, ИАГ, МОСВ) и целевите групи (животновъди, ловци, гълъбари) .

6.3.2.4.

Изолиране на опасни електропреносни стълбове и предотратяване инстелирането на нови опасни трасета в районите на реинтродукция на черния лешояд.

Доклади за състоянието на електропреносната мрежа

Има случаи на загиване, вследствие от токов удар и сблъскване с жици.

Обезопасени най-рисковите участъци от електропроводи и недопуснато изграждане на нови, опасни съоръжения в районите за реинтродукция на черния лешояд.

6.3.2.5.

Предотвратяване изграждането на ветроенергийни паркове на територията на или в близост до районите на планирана реинтродякция на черния лешояд посочени в този План.


Карта на ветроенергийните паркове

Има случаи на убити от ветрогенератори (тип перка) лешояди и орли.

Не е допуснато изграждането на ветрогенератори с хоризонтална ос (тип перка) на територията или в близост от 10 км от потенциалните гнездови места за черен лешояд, посочени в този План.


6.4. МОНИТОРИНГ

6.4.1.

Изготвяне на схема за маркиране на индивидите – стандартни орнитологични пръстени, ПВЦ цветни пръстени, крилометки, GPS/GSM предаватели.

Доклад и протоколи от маркиранията

Възможност за индивидуално идентифициране и проследяване ефективността на реинтродукцията

Маркиране на 100 % от освободените лешояди, маркиране на 90 % от излюпените на свобода

6.4.2.

Извършване на редовен мониторинг на популацията, включително гнездови успех

Доклад за продуктивност, гнездови успех, размножаващи се двойки, неразмножаващи се индивиди

Необходимост от ежегоден мониторинг за гарантиране ефективността от програмата и предприемане на адекватни мерки при нужда

Ежегодно се изпълнява мониторингова програма от поне 24 посещения на година във всяка една заета гнездова територия. Представят се годишни доклади в МОСВ и МЗХ.

6.4.3.

Ежемесечен мониторинг на използването и ефективността на площадките за изкуствено подхранване

Доклади за мониторинга на площадките за изкуствено подхранване

Недостатъчен брой места за осигуряване на безопасна храна

Годишен доклад за ефективността на площадките с брой и разпределение на птиците по месеци, количество предоставена храна, оценка на тяхната ефективност и препоръки за последващи мерки. Броят на белоглавите лешояди (като индикатор) и черните лешояди, които посещават площадките се запазва постоянен или се увеличава на годишна база.

6.4.4.

Мониторинг на видовете с които съжителства черният лешояд – белоглав лешояд, скален орел, гарван в териториите избарни за реинтродукция на вида според този План.

Доклади за състоянието и разпространението на видовете

Липса на други индикатори за качеството на местообитанията, заплахите и хранителната база.

На база на получената информация от доклади на НПО и държавни институции за състоянието на белогалвия лешояд, скалния орел и гарвана в районите в които се изпълняват дейности по реинтродукция на черен лешояд са предприети действия за предотвратяване на заплахи и опазване на важни места.

6.4.5.

Разработване на специализиран модул за събиране на данни за маркираните индивиди

Бази данни НСБР, ИАОС

Необходимост от събрана и анализирана информация, достъпна при планиране на консервационни и/или инвестиционни дейности

Разработване на специализиран модул за събиране на информация за наблюдения на маркираните индивиди, по модел на изплозваната в Алпите и съвместима с НСБР към ИАОС

6.5. Мерки за обществено осведомяване

6.5.1.

Подготовка и разпространение на серия от специализирани информационни материали

Доклади от проучване на общественото мнение за нагласа към опазването на вида

Липса на природозащитна култура и познания за значението и опазването на вида

Ежегодно в гнездовите райони на вида са разпространявани поне 500 бр. информационни и образователни материали. Ежегодно в местни медии публикувани поне 10 статии за нуждата от опазване на вида. Заснет един филм за нуждата от опазване на вида

6.5.2.

Разработване на специални информационни табла и материали за съществуващите информационни центрове и паркови администрации

Доклади от проучване на общественото мнение за нагласа към опазването на вида

Липса на природозащитна култура и познания за значението и опазването на вида

Ежегодно в гнездовите райони на вида са разпространявани поне 500 бр. информационни и образователни материали.

6.5.3.

Провеждане на семинари с уредниците на ловно-рибарските дружества в гнездовите райони, за разясняване нуждата от опазване на вида и прилагането на добри ловностопански практики целящи опазването на лешоядите

Доклади за проведени семинари.

Доклади от проучване на общественото мнение за нагласа към опазването на вида



Липса на природозащитна култура и познания за значението и опазването на вида

Проведени десет семинара в ключови райони за опазването на вида за десет годишния период на Плана

6.5.4.

Организиране на семинари със специалистите по селско стопанство и екология в областните управи и в общините

Доклади за проведени семинари

Липса на природозащитна култура и познания за значението и опазването на вида

Проведени два семинара със специалистите по селско стопанство и екология в областните управи и в общините, където се среща вида.
Специалистите са запознати с изискванията по опазване на черния лешояд

6.5.5.

Организиране на семинари със специалисти и служител в сферата на горското стопанство за представяне на изискванията на черния лешояд кам горите и представяне на ръководството за подържане и опазване на гори за черния лешояд на Куртев 2015.

Доклади за проведени семинари

Липса на познания за значението и опазването на черния лешояд.

Проведени два семинара със специалистите по горско стопанство.
Специалистите са запознати с изискванията за опазване и поддържане на горите, като гнездови местообитания на черния лешояд.

6.5.7.

Организиране на презентации и срещи с местни хора живеещи в населените места в близост до гнезда или планирана реинтродукция на черния лешояд

Доклади от проучване на общественото мнение за нагласа към опазването на вида

Липса на природозащитна култура и познания за значението и опазването на вида

Ежегодно провеждани срещи с клубовете по екстремни спортове в страната, които практикуват дейността си в райони с обитавани гнезда на черни лешояди

6.5.8.

Реализиране на дългосрочна програма по превенция на използването на отрови.

Доклад за използване на отровите

Има случаи на незаконно използване на отрови в целевите територии

Осъществени кампании във всички населени места от гнездовите райони на вида, където съществува практика за незаконно ползване на отрови

6.5.9.

Провеждане на семинар с представители на районните прокуратури в страната за съгласуване на мерки срещу използването на отровни примамки и унищожаването на защитени видове.


Съдебни решения

Има редица случаи на отказ на прокуратурата от наказателно преследване срещу лица отровили защитени видове по ЗБР.

Има поне две повдигнати обвинения на извършители на отравяне на защитени видове в България.


6.5.10.

Популяризиране, сред заинтересуваните институции и целеви групи на новата генерация ветрогенератори с вертикална ос- безопасни за реещите птици.


Становища, ОВОС, инвестиционни намарения.

Все още се инсталират ветрогенератори (тип перки), въпреки, че има по-ефективни и безопасни за реещите птици такива с вертикална ос.

Всички заинтересувани страни – държавни институции, консултантски компании, НПО, инвеститори, и др. знаят и имат прдевид ветрогенераторите с вертикална ос при планиране изграждането и обсъждането на проектите за изграждане на ветроенергийни паркове.


6.5.11.

Насърчаване на международното сътрудничество и обмяна на опит

Участие в международни и национални срещи за обмяна на опит

Необходимост от координирани усилия и обмяна на информация за адекватното опазване на вида

Провеждане на семинари с организации от различни страни, работещи по опазване на черния лешояд. Участие на български представители на международни срещи за опазване на черния лешояд


    1. Ревизия


Настоящият план е със срок на действие до 2024 г. В случай на необходимост по предложение на баротната група по изпълнение на плана, ще му бъде извършена ревизия, ако черен лешояд се появи по естествен път и заеме територия в страната или някакви обстоятелства доведат до ускоряване на стартирането на пускането на екземпляри от вида в природата преди планирания период 2018-2021.



  1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница