План за действие за опазване на черния лешояд aegypius monachus
ОБЩ АНТРОПОГЕНЕН НАТИСК, ЗАПЛАХИ И ЛИМИТИРАЩИ ФАКТОРИ
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Заплахи и лимитиращи фактори и потенциални съвременни заплахи за вида при успешното му възстановавяне
- Конкуренция със сходни видове
- Отравяне (залагане на отровни примамки срещу наземни хищници)
- Загуба и влошаване на местообитания
- Намаляване на хранителната база
- Сблъсък с електропроводи и токов удар
- Сблъсък с ветрогенератори
- Промяна в методите на изхвърляне на труповете
- Ограничени дивечови запаси
- Ниска природозащитна култура
ОБЩ АНТРОПОГЕНЕН НАТИСК, ЗАПЛАХИ И ЛИМИТИРАЩИ ФАКТОРИ
До последната четвърт на ХІХ век черният лешояд вероятно е заемал всички подходящи гнездови места в страната. На базата на сравнение на всички фактори, може да се предположи, че по онова време на територията на днешна България са гнездили между 500 и 1000 двойки черни лешояди, а вероятно и доста повече. Първите данни за намаляване на вида се свързват с края на ХІХ в., като посочваните причини са основно кампанията по залагане на стрихнин (Боев and Мичев 1981). През 1912 г. Пантелеев съобщава за голям брой отровени лешояди и орли в Източна Стара планина (Боев and Мичев 1981). През първите десетилетия на ХХ век в България е осъществена повсеместна кампания за изтребване на грабливите птици като „вредни”. Макар лешоядите да са защитени със закон още през 1897 г. (Спиридонов, 1977), вероятно отделни картали и техни гнезда са били унищожени. В един от ежедневниците от около 1930 г. има снимка на събрани по време на въпросната кампания яйца на грабливи птици, натрупани на висок над 1 м куп, като сред тях ясно се виждат много едри яйца, вероятно и на черни лешояди (П.Янков, лично съобщение). Вероятно след Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна война, много оръжие остава в населенито и отстрелът на грабливи птици става още по-масово явление. От данни от Статискитечския годишник на Царство България, за ловната година 1933/1934, научаваме, че са били избити общо 3207 орли и 19 947 соколи и ястреби. Според същия източник, в периода 1941 – 1947 са били избити 25 272 орли и 220 140 соколи и ястреби. Сред толкова много избити грабливи птици е лесно да си представим, че е имало и черни лешояди. До към 1970 г. в цялата страна са използвани примамки със стрихнин за борба с вълка и другите хищни бозайници. Тази практика продължила десетилетия във добре организираното по онова време държавно горско стопанство и ветеринарно дело, и с участието на доброволци сред ловците, несъмнено е била един от основните фактори, довели до изчезването на черния лешояд от страната към посочената година. Причина за това е, че благодарение на силното си зрение и сканиране от въздуха лешоядите обикновено откриват отровната примамка преди хищните бозайници, за които е поставена или се хранят с трупа на вече отровения хищник. Джунински (1980) посочва като причина прекомерната употреба на стрихнин за тровене на вълци, като цитира, че едва за 30 години във Видинско има регистрирани над 50 вълка, отровени със стрихнин (Джунински 1980). Същата причина - мащабното използване на стрихнин за борба с вълците - е посочена и от Боев (1987), който споменава също изграждането на екарисажи, залагането на капани за хищници през 50те години и лекомислените изстрели на недобросъвестни ловци, въпреки наложената тогава глоба от 600 лв за убит / уловен екземпляр (1986 г.) (Боев 1987). По тази причина Боев и Мичев защитават тезата, че видът е изчезнал вследствие на пряко и косвено преследване от човека, основно употребата на стрихнизирана стръв, отстрел и улавяне в капани (клюси); като за второстепенни причини посочва силно намаляване на вълците, ограничаването на високопланинското екстензивно животновъдство и санитарните мерки срещу оставяне на умрели домашни животни на открито, тоест – увреждането на хранителна база (Боев and Мичев). Много важна причина за изчезването на черния лешояд от България е и промяната в начина на стопанисване (от екстензивно към интензивно след 1950) на селскостопанските живтони и начина на обезвреждане на труповете. Въпреки, че като брой животните в социалистическа България дори се увеличават, то стопанисването в интензивни ферми и високите ветеринарни стандарти за профилактика и унищожаването на труповете в екарисажи намалява достъпа до хранителния ресурс на лешоядите. Използваните преди Втората Световна война „конски гробища” до всяко село, където са се оставяли труповете на добитъка (по този начин досътпни за лешоядите) се заместват с бетонни трупни ями и /или извозване до екарисажи за обезвреждане и преработка. Този фактор сам за себе си не би бил толкова значим, ако не беше съчетан с масово, системно, дългосрочно, добре организирано (в изцяло държавно стопанство) и повсеместно използване на отровни примамки за унищожаване на хищници (най-вече вълк). При комбиниране на двата посочени по-горе фактори се получава така, че голям процент от въобще достъпната храна за лешоядите е отровена. Критично ниската вече численост вероятно под 50 двойки и комбинирането на последните два, изброени по-горе фактори, довеждат практически до изчезване на вида още преди приемането на закона за опазване на приодата през 1962 година. Макар и да са останали единични гнездящи двойки след този период те все още са били подложени на пълен спектър от застрашаващи вида фактори, популацията е била силно фрагментирана и в това положение нови и случайни фактори вече също са оказвали въздействие. Като два такива могат да бъдат приети и последните три описани по-долу. Изграждането на електропреносната мрежа с множество стълбове и кабели преминаващи през планини и ждрела, вероятно също изиграва известна роля за изчезването на вида, като прибавя още един застрашаващ фактор, вероятно действащ предимно върху младите черни лешояди. Допълнително значение оказва прекомерната употреба на силно токсични пестициди в земеделието, довели до вторично отравяне на много грабливи птици. Също така гнездовищата на черния лешояд в средата на ХХ век са компрометирани от лесоустройствени мероприятия, които не са съобразени с изискванията на редица видове, вкл. черния лешояд за опазване на стари разредени гори в отдалечени райони като важно гнездово местообитание.
Несигурните тенденции на популациите на черния лешояд в съседни на България страни и съседни на Балканския полуостров райони (BirdLife_International 2004), в съчетание със сравнителната консервативност по отношение на избора на места за гнезедене (Cramp, Simmons et al. 1980), са пречка за възвръщането на вида в традиционните му местообитания в България. Наличните колонии в Гърция, Турция и Украйна нямат потенциала за развитието и увеличаването популацията на черния лешояд, особено предвид отбелязата тенденция на умерен спад (BirdLife_International 2004), като дори повдигат въпроси за оцеляването на вида в тази част на Европа. Чувствителност на вида: Висока Териториален обхват на въздействието: Източна Европа, вкл. България Интензивност: постоянна Тенденция: Увеличаване Значимост: Висока
Белоглавите лешояди в Източните Родопи откриват по-бързо потенциална храна и хранейки се групово, бързо изяждат намереното. В дългосрочен план вероятно свръх-увеличаване на популацията на белоглавия лешояд може да се окаже сериозен лимитиращ фактор, относно наличната хранителната база на черния лешояд. Подобна е ситуацията в някои райони на Испания, където изключително високата концентрация на белоглави лешояди (в Испания гнездят над 25 000двойки белоглави лешояди), е пречка за развитието на популацията на черни лешояди. Има данни, че поради редовно недохранване, черните лешояди в Испания са намалили с около 1 килограм средната си телесна маса през последните 15-20 години (GREFA pers. comm.). Едновременно с това, черните лешояди трябва да се конкурират с бездомни кучета, гарван, вълк, дива свиня, и т.н. Слаба е конкуренцията от страна на видове като лисица, египетски лешояд, голям ястреб, черна каня, обикновен мишелов, царски орел, скален орел, малък креслив орел. Чувствителност на вида: средна Териториален обхват на въздействието: целия ареал Интензивност: постоянна Тенденция: постоянна Значимост: незначителна
Видът е уязвим спрямо редица абиотични фактори, сред които:
Поради ограниченото разпространение и малка популация на вида в съседни на България територии, тези фактори се превръщат в ключови за оцеляването на вида и възстановяването му в страната. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: целия ареал Интензивност: постоянна Тенденция: постоянна Значимост: висока
Практиката по използване на примамки със стрихнин за борба с вълка и други хищни бозайници безспорно е допринесла за изчезването на вида. През 1984 г. е документиран случай, при който два черни лешояда са уловени след нерегламентирано използване на луминал в района на резерват „Вълчи дол”, Източни Родопи (Христов and Стойнов 2002). Умишленото и вторичното отравяне е посочено като заплаха от потенциално критична значимост в Европейския план за действие за черния лешояд (Heredia 1996). Използваните отрови са стрихнин (България, Испания), карбофуран (Австрия, Германия, Швейцария) – пестициди и родентициди, използвани за контрол на популациите на лисици, скитащи кучета, врани и плъхове (Heredia 1996). До 1981 в Гърция се използва стрихнин, а след това до 1991 калиев цианид за унищожаване на хищници (Sakoulis 2000). Отравянето е посочено сред основните фактори, причиняващи смъртност на черните лешояди (Heredia 1996). В друго проучване (Stoynov et.al in prep.) за отравянията на лешоядни птици в България се посочва, че основният проблем за едрите лешояди е залагането на отровни примамки за унищожаване на вълци, което обаче може да се предотврати или минимизира с интензивно подхранване и поддръжка на мрежа от площадки за подхранване на лешояди. Отряването със стрихнин се посочва като една от основните причини за изчезването на брадатия лешояд от България (Боев and Мичев 1981) (Симеонов, Мичев et al. 1990) (Боев 2011). Данните за отравяния на лешояди датират от края на ХІХ в., като посочваните причини са основно кампанията по залагане на стрихнин (Боев and Мичев 1981). По-късно, в началото на 1980те години е обявена нова “война на хищниците”, като тогава се използват предимно упойващи вещества като луминал, както и отрови от групата на фосфороорганичните съединения. От края на 80те години използването на отровни примамки е забранено от българското законодателство, забранено е и от международни документи, като Бернската конвенция. Последното тровене с по-сериозни последици за лешоядите в Източни Родопи е регистрирано през 1995 г., когато са били намерени 5 възрастни, 1 полово незрял и 5 малки в пухово оперение. Вероятно е имало и още пострадали птици, но са останали неоткрити (Demerdzhiev et al. 2014). През 1997 г. една двойка египетски лешояди е отровена в същия район (Hristov et al.,2012). През април и май 2003 година има отровени с цинков фосфид първо един и после още един белоглави лешояди в района на язовир Студен кладенец (Spasov, 2003). Има доказан случай на отровен белоглав лешояд и от 16.02.2007 г., от района на яз. Студен Кладенец (Зелени Балкани). Може да се заключи, че в Източни Родопи постоянно има използване на отровни примамки, както във всички райони, в които има конфликт между животновъди и вълци. В Източни Родопи обаче, проблемът до голяма степен намира решение, чрез поддържането на площадки за подхранване и дейности по връзки с обществеността и образование на целевите групи (ловци, животновъди, горски специалисти, ветеринари и т.н.), които намаляват въздействието дотолкова, че например популацията на белоглавия лешояд все пак се увеличава, макар и не с темповете, както в безпроблемни райнои, като Централния масив във Франция. Проблемът с използването на отровни примамки е актуален за целия Балкански полуостров, в зоната на присъствие на вълка. От 1996 в базата на ФДФФ са събрани данни за над 100 случая на отряване на животни в природата, от които в 33 случая са засегнати лешояди и орли. Както беше споменато по-горе, само в районите в които има редовно и добре поддържани площадки за подхранване на лешояди се наблюдава стабилна и/или увеличаваща се численост на съответния вид. В случая с египетския лешояд – по-бавно намаляваща численост, поради действието на много повече фактори вкл. критично ниска численост.
Таблица 1. Сравнение на броя на лешоядите и вълка на Балканския и Иберийския полуострови. (по Stoynov et.al., in prep.) Популацията на вълка на Балканския полуостров е не само по-голяма като брой индивиди от тази на Иберийския полуостров, но също и обитава много по- голяма (почти три пъти по-голяма) територия – на Балканите 3314 заети от постоянно присъстващи вълци 10х10 км квадрати, а на Иберийски полуостров- 1203 (при положение че косово не е включено, поради липса на данни) (Stoynov еt al. in prep). Това означава, че лешоядите на Балканите са изложени много повече на конфликта човек-вълк и следващото от това залагане на отровни примамки. Веряотно това обяснява разликата от около 40 пъти по-големи популации на лешоядите на Иберийския полуостров от това на Балканите. От тук следва, че увеличаването на едрите хищници и най-вече вълка в Европа докладвано на скоро (Chapron et al., 2014), представялава опасност за оцеляването на лешоядите Чувствителност на вида: Висока Териториален обхват на въздействието: цялата страна Интензивност: динамична Тенденция: флуктуираща Значимост: Критична
В началото на ХХ век в България е осъществявана мащабна кампания по отстрел на хищни птици като „вреден дивеч”. Като вид с впечетляващи размери, черният лешояд е отстрелван и с препараторски цели за музейни, училищни сбирки и частни колекции. В последните 20 години в Спасителния център за диви животни към Зелени Балкани - Стара Загора не са постъпвали отстреляни черни лешояди. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: места за хранене и гнездене Интензивност: средна Тенденция: намаляване Значимост: висока
В горскостопанските среди и сред обикновените хора има нагласа за унищожаване на стари дървета, особено, когато са изсъхнали или непригодни за дървен материал. Дървото с едно от последните бивши находища на вида в Източни Родопи е унищожено точно по този начин (Yankov, Khristov et al. 1994). Едновременно с това, извеждането на планови сечи, съгласно утвърдените лесоустройствени планове може да доведе до загуба на местообитания или пряко унищожение на гнезда. До влошаване на хабитата водят и прокарването на противопожарни просеки, горски пътища, електропроводи, ветрови паркове и друга инфраструктура. Има документиран случай на изоставено гнездо на десетки метри от новопрокаран горски път, както и случай на незаконно прокарване на горски път през резерват „Вълчи дол”, в непосредствена близост до последното установено гнездово находище на вида в Източни Родопи (Христов и Стойнов 2002). Влошаването на местообитанията често е в резултат на няколко други ключови фактора, чиято важност обуславя отделното им разглеждане – сблъсък с електропроводи, изграждане на ветрови паркове и безпокойство, които имат доказано негативно влияние върху популациите на черния лешояд. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: места за хранене и гнездене Интензивност: слаба Тенденция: динамична Значимост: критична
Тази заплаха се обуславя от няколко различни фактора – намялаване на пасищното животновъдство най-напред след средата на 1950-те години, с интензифицирането на социалистическото стопанство, след това с абсолютния крах на животновъдството след 1990 година. От таблиците и графиките по-долу се вижда, че преди Втората световна война и през социализма, общия брой на селскостопанските живтони (говеда биволи, еднокопитни, овце, кози и свине) варира от 10 до 17 млн. За да спадне рязко слде 1990 година и да достигне най-ниските си нива през 2013 – малко над 3 млн. Абсолютен брой (в хил.бр.) на селскостопанските животни по видове в България към съответните години за периода 1892-2013.
Таблица 2. Брой на селскостопански животни по видове и по години (1892-2013)
Таблица 3. Плътност на селскостопанските животни по видове в България в брой на 1000 хектара (10 кв.км) към съответните години за периода 1892-2013 * В последната колона са посочени данни за Испания, защото при такава плътност на селскостопанските животни, общо за страната, броят на лешоядите там е както следва: белоглав лешояд > 25 000 двойки; черен лешояд > 1700; египетски лешояд > 1500; брадат лешояд > 90 двойки.  
 
Фигура 5. Плътност на селскостопанските животни в България по видове в брой на 1000 ха (10 кв.км) за периода 1892-2013 През периода 1892-1987 в България плътността на селскостопанските животни (говеда, еднокопитни, овце, кози и свине) е приблизително между 1100 и 1400 броя на 10 км², което е съизмеримо със севременното състояние н животновъдстовто в Испания. Това сравнение е важно, защото при такава средна плътност на селскостопанските животни в Испания има 25 000 дв. белоглави лешояди, 1700 дв. черни лешояди, 1500 дв. египетски и 90 дв. брадати лешояди. Но след 1990 година средната плътност в България намалява за да достигне 277 живтони през 2013, като тук голям дял все още има също намиращото се в упадък интензивно свиневъдство. Черният лешояд разчита до голяма степен на домашни животни за оцеляването си, конкретно кози и овце, и намаляването на традиционните животновъдни практики се отразява пряко върху оцеляването на вида. В България намаляването на екстензивното животновъдство също изиграва своята роля за изчезването на черния лешояд, особено ефективно в комбинация с промени в трупосъбирателната дейност и изполването на отровни примамки. Редица събития, като: отнемането възможността за миграционно отглеждане на овцете (през зимата - в беломорска Тракия, а лятото - в планинските райони на Родопите и Стара планина), национализирането на частното земеделие и животнъвдство през 1950те години, реституцията, приватизацията и безстопанствеността през 1990те години, са довели до почти пълното унищожение на животновъдството в България (виж графиките и таблиците за броя на селскостопанските животни по години от 1892 до 2013. Все пак има райони, предимно в планините и предпланините, където животновъдството е основен поминък на местното население – Централен Балкан, Източна Стара планина, Източни Родопи, Струмската долина и заграждащите я планини между Симитли и Петрич, и в последните години се забелязва окрупняване и ръст на броя на отглежданите животни. В тези райони отглеждането е екстензивно, пасищно и в много случаи отново с вертикални сезонни миграции на стадата. С присъединяването на България към ЕС, страната ни получи шанс за сериозни инвестиции и програми за развитие на животновъдството в планинските и селски райони. Тези инвестиции са насочени предимно към развитие на интензивно животновъдство, но все пак това е добър шанс за увеличаване на броя на селскостопанските животни в страната. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: България Интензивност: висока Тенденция: увеличаване на интензивното животновъдство, за сметка на екстензивното; Значимост: висока
В България липсват данни за смъртност на черни лешояди, причинени от токов удар от необезопасени електрически стълбове или сблъсък с електопроводи. За смъртност на черни лешояди, причинена вследствие на контакт с електропреносната мрежа, съобщават редица автори в чужбина. Например в периода 1992-2005 година 16 % от освободените черни лешояди в рамките на проект за реинтродукция в Алпите са загинали от електропреносната мрежа и това е втората по значимост причина за смъртност (Terrasse 2005). Друго проучване посочва смъртност от 8 % вследствие на токов удар и сблъсък с електропроводите, отбелязана в преода 1990-2004 в Кастлия и Леон, Испания (Azcárate, Carbonell et al. 2004). Изследване, проведено по няколко електропроводни линии в Централна Монголия, в периода 2007 - 2009, установява два смъртни случая от токов удар и други два - от сблъсък (Purevdorj and Sundev. 2012). Едновременно с това, от началото на проект „Завръщане на лешоядите в България” LIFE08 NAT/BG/278, в периода 2010-2015 г. има над двадесет известни случая на белоглави лешояди, загинали вследствие на токов удар в района на Врачански Балкан, Белоградчик и Източна Стара планина. В същия период има данни за два белоглави лешояди, пострадали от сблъсък с електропроводи в района на Котел, Източна Стара планина. Едната от птиците е намерена мъртва, а втората е с тежка фрактура на крилото, която не позволява повторното й освобождаване в природата. В едно свое изследване, Janss (2000) (Janss 2000) предполага дори, че предвид морфологичните характеристики, черните лешояди са по-уязвими на токови удари от белоглавите лешояди. Въпреки показаната добра воля от страна на електроразпределителни дружества в България, огромната част от електропреносните мрежи остават необезопасени и продължават да застрашават оцеляването на редките и застрашени видове. Чувствителност на вида: потенциално висока Териториален обхват на въздействието: места за хранене и гнездене и цялата страна, по-специално равнинни открити места, при липса на естествен субстрат за кацане; Интензивност: висока Тенденция: увеличаване Значимост: критична
Изграждането на ветрови паркове е съвсем нова заплаха за черния лешояд в България. Предвид редкостта на вида в България и разположението на изградените до момента ветроенергийни паркове, до момента няма установена смъртност на черни лешояди, причинени от турбините. Въпреки това, изследване, проведено в съседна Гърция, установява 1 убит черен лешояд в периода 2009-2010 година и още един убит извън отчетния период, като изчислява смъртност от 0,02 черни лешояди / турбина / година (Kret, Cαrcamo et al. 2011). Доказателство за рисковете, свързани с турбините, е установеният случай на белоглав лешояд, убит от перките на генератор от ветроенергиен парк “Свети Никола”, в района на Калиакра, открит ноември 2010 г. (Матеева и Янков 2013). Едновременно с това е налице засилен интерес към изграждането на ветроенергийни паркове от 2005 г. насам. Проекти се реализират и по билата на планините, в потенциални ловни хабитати на черните лешояди – Стара планина (Централен Балкан, Източна Стара планина), Родопите. При настоящата тенденция за изграждане на още повече ветрови паркове и предвид биологичните особености на черните лешояди – голям ловен ареал, височинни миграции и ниска репродуктивност, този фактор може да се окаже критично значим за възстановяването и оцеляването на вида в България. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: планински била в райони за търсене на храна и гнездене Интензивност: средна Тенденция: увеличаване Значимост: критична
Черният лешояд е изключително чувствителен на безпокойство и дори появата на човек в радиус 400-500 м от гнездото, може да предизвика изоставяне, дори ако в гнездото вече има излюпено малко (Христов and Стойнов 2002). Териториите, подходящи за черни лешояди до голяма степен попадат в пределите на вече обявени НАТУРА 2000 защитени зони или защитени територии от по-висок защитен статут – Природни паркове – Врачански Балкан, Българка, Сините камъни или Национални паркове – Централен Балкан, Рила, Пирин. Това от една страна ограничава в известна степен безпокойството, като въвежда ограничения за строителни и горско-стопански дейности, въведени с Плановете за управление на съответните територии, но от друга страна е съпроводено с развитие на туризъм, еко-пътеки, бърдуочинг и парапланеризъм. Едновременно с това се наблюдава увеличен натиск за инвестиции в горските и високопланинските райони, свързани с развитието на инфраструктурни проекти, разширяването на съществуващи и изграждането на нови ски-курорти и т.н. Чувствителност на вида: средна Териториален обхват на въздействието: места за гнездене Интензивност: средна Тенденция: увеличаване Значимост: средна
До около средата на 1950-те години, труповете на умрелите животни от селата са се изхвърляли на определени места извън населените места, наричани „конски гробища”. Голяма част от тях са били достъпни за лешоядите (и е възможно, някога да е било замислено да са достъпни за лешоядите за да се използва този ефективен начин на обезвреждане, по аналогия на човешките погребения в Тибет). Така постепенно на територията на цялата страна са изградени екарисажни заводи и всички трупове на животни и кланични отпадаци са преработвани в тях. Съответно тази система е прекратила до голяма степен достъпа на лешоядите до основният им хранителен ресурс. След 1990те поради срива на животновъдството и особено с разпространението на болестта „луда крава” (заради която се забранява използването на трупно брашно, произвеждано в екарисажите за храна на животни) системата е в упадък и към настоящия момент работят само два екарисажа във Варна и Шумен на територията на цялата страна. Същите към края на 2014 са пред фалит. Последното не е учудващо, след като кланичен отпад и трупове на умрели животни трябва да бъдат превозвани включително от Петрич до Шумен (около 600 км) за обезвреждане. Повишаването на ветеринарно-санитарните норми и въвеждането на специални изисквания и контрол върху складирането и унищожаването на умрелите диви животни, пряко влияние върху достъпа и наличието на хранителни ресурси, оттам и върху популациите на всички мършоядни птици (Camiña and Montelío 2006) (Barov and Derhé 2011). Тази заплаха от потенциално критична значимост е частично решена с въвеждането на Наредба 1069/2009 и Регламент 142/2011, които предвиждат изключения по Член 18 на Наредбата като дерогация, и в - Член 14 на Регламента, с препратка към Приложение VІ, Глава ІІ, раздел ІІ. Въпреки това, в голяма степен този хранителен ресурс остава недостъпен, тъй като труповете на животните и кланничните отпадаци се изхвърлят неконтролируемо в дълбоки дерета, реки или изкопани ями. С присъединяването на България към ЕС в българското законодателство са транспонирани и изискванията на ЕС разпоредбите, които позволяват узаконяването на площадки за подхранване на хищни птици: Наредба 1069/2009 и Регламент 142/2011, които предвиждат изключения по Член 18 на Наредбата като дерогация, и в - Член 14 на Регламента, с препратка към Приложение VІ, Глава ІІ, раздел ІІ. Един от допустимите целеви видове, за чието опазване се предвижда изграждането на площадките, е именно черният лешояд. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: цялата страна Интензивност: висока Тенденция: подобряване Значимост: критична
Черният лешояд до голяма степен е зависим и от наличието и на диви животни. В България още от края на ХІХ век плътността на едродивечовите запаси е ниска. Някои основни видове, като благороден елен (Cervus elaphus) и лопатар (Dama dama), са реинтродуцирани едва към средата на ХХ век и въпреки успехите на ловностапнската дейност до 1989 година, голяма част от едрия дивеч е унищожен през 1990-те години. Като цяло дивечът е равномерно разпределен на територията на страната и с малки изключения няма значение за изхранването на лешоядите днес, пореди ниската плътност на популациите. Единственото място, където ловностопанските дейности подпомагат опазването на лешоядите в България е ЛС „Студен кладенец”, където на площ от 5000 ха се отглеждат над 1000 елена лопатари. В комбинация с доста други фактори, това е и единственото място, в което дейностите по привличане на черни лешояди от колонията на вида в НП „Гората Дадя” в Гърция е възможно. Другите места с популации на диви копитни, подходящи за черен лешояд са трите Национални парка „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”, където освен подходящи местообитания (алпийски и субалпийски безлесни зони) за хранене през летните месеци, все още се среща дивата коза (Rupicapra rupicapra). Едрото дивечовъдство е отрасъл, в който страната ни има потенциал за развитие, особено след упадъка на живтоновъдството и обезлюдяването на отдалечените селски райони. Вероятно в реинтродуцирането и увеличаването на едродивечовите запаси в природни и национални паркове и ловни стопанства има резерви за подобряване и достигане на минумума необходима хранителна база за възстановяването на устойчива популация на черния лешояд в България. Чувствителност на вида: висока Териториален обхват на въздействието: планински райони Интензивност: висока Тенденция: намаляване Значимост: висока
Липсата на елементарна природозащитна култура е била една от причините за изчезването на черния лешояд. Проучване на общественото мнение, извършено от НЦИОМ в рамките на проект Завръщане на лешоядите в България LIFE08 NAT/BG/278, обхванало 650 местни жители, и 103 представители на местните власти, неправителствени организации, паркова администрация, собственици на хотели и лесничеи в района на Стара планина показа, че според 46 % от интервюираните, отношението на местните хора към лешоядите е просто липса на интерес. В последните години в България съществуват редица природозащитни организации и програми, който работят в тази насока и вече се чувства промяната на отношението на хората към редица природозащитни проблеми. Чувствителност на вида: средна Териториален обхват на въздействието: България Интензивност: средна Тенденция: намаляване Обща значимост: средна Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||