План за действие за опазване на черния лешояд aegypius monachus
НЕОБХОДИМИ МЕРКИ ПО ОПАЗВАНЕ
Изтегляне 1.48 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ, ПОДДЪРЖАЩИ И ДРУГИ ПРИРОДОЗАЩИТНИ МЕРКИ ЗА ВИДА
- ВЪЗСТАНОВИТЕЛНИ ИЛИ ПОДДЪРЖАЩИ МЕРКИ ЗА МЕСТООБИТАНИЯТА НА ЧЕРНИЯ ЛЕШОЯД
- МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЗАПЛАХИТЕ И ПРЕМАХВАНЕ НА ЛИМИТИРАЩИТЕ ФАКТОРИ
- МОНИТОРИНГ НА ВИДА И МЕСТООБИТАНИЯТА
НЕОБХОДИМИ МЕРКИ ПО ОПАЗВАНЕ
Криминализиране чрез НК поставянето на отровни примамки за едри хищници и даване на точно определение за тези случаи за свеждане на незаконното залагане на отровни примамки за хищници до минимум. Важност: Много висока. Приоритетност: Незабавна. Индикатор за успех: Внесени изменения в НК, даващи възможност за ефективни съдебни действия срещу нарушителите.
Цел: Намаляване на конфликта човек-хищник, който води до залагане на отровни примамки. Важност: Много висока. Приоритетност: Спешно. Индикатор за успех: В Плана за действие за вълка в България са взети предвид евентуалните проблеми за лешоядите от опазването на вида, и са предписани конкретни мерки за намаляване на негативното въздействие. Планиран е брой на популацията на вълка в България и мерки за поддържането на същата в стабилно състояние, на базата на което са разработани мерки за намаляване на конфликта с животновъди и ловни стопанства.
Цел: Да се инкорпорират в лесоустройствените проекти мерките за опазване и/или поддържане на гори, като местообитание на черния лешояд, което предотвратява неумишлено унищожаване на ценни за вида местообитания. Приоритетните мерки са набелязани в две издадени ръководства. Важност: Висока. Приоритетност: Постоянна. Индикатор за успех: 90 % посочените изсквания са въведени. В лесоустройствените проекти на приоритетните за възстановяване на черния лешояд държавни лесничейства са включени мерки за подобряване и опазване на гори, като подходящи местообитания за черния лешояд.
Цел: Опазване на установените гнездовища и горските местообитания на вида Важност: Много висока Приоритетност: Средносрочна Индикатор за успех: Посочените изсквания са въведени.
Цел: Прилагане на специфични мерки за опазване или възстановяване на черния лешояд в защитени територии и зони Важност: Висока Приоритетност: Средносрочна Индикатор за успех: 90 % от плановете за управление на ЗТ и всички Натура 2000 места, в които се срещат вида, включват приоритетни мерки за опазване и възстановяване на вида
Цел: Запазване на максимална част от съществуващите подходящи за гнездене участъци от местообитанието на черни лешояд. Важност: Висока Приоритетност: Средносрочна Индикатор за успех: Регистъра на защитените местности включва поне 5 защитени територии, които опазват специфични горски местообитания подходящи за гнездене на черен лешояд.
Цел: Включване изискванията за опазване на черния лешояд при планирането на стопанските практики в ключовите за вида райони на страната Важност: Средна Приоритетност: Средносрочна Индикатор за успех: Стратегиите и плановете за развитие в районите на срещане на черния лешояд отчитат изискванията за опазването на вида
Цел: Предотвратяване последствията от някои непредвидени лимитиращи фактори или опасни екстремни ситуации. Важност: Висока. Приоритетност: Средносрочна. Индикатор за успех: Разпространено предписание от страна на РИОСВ до всички целеви институция с инструкции за действие при възникнали негативни обстоятелства застрашаващи черния лешояд.
Цел: Да се избегне спирането или възпрепятстването на изкуственото подхранване в случай на възникване на усложнена епизоотична обстановка и предприемане на последващи ограничителни мерки върху придвижването на животни и кланнични отпадаци. Важност: Висока. Приоритетност: Средносрочна. Индикатор за успех: Изработена стратегия, която е утвърдена и позната от всички заинтересувани лица и отговорни институции в районите, където се срещат черни лешояди.
5.2.1. Изготвяне на моментен анализ и оценка и приоритетизиране на избраните райони за започване на реинтродукция на черния лешояд, непосредствено преди началто на дейностите по освобождаване на птици в природата реинтродукция. Цел: Определяне най-подходящите и с най-голям шанс за успех сред приоритетните райони за реинтродукцията на черния лешояд за гарантиране оптимална ефективност на предприетите мерки и програма за повторно въвеждане в природата Важност: много голяма Приоритет: висок Индикатори за успех: Реинтродукцията протича успешно в избраните райони
Цел: Осигуряване на минимален брой от 12 птици на година за освобождаване чрез устанояване на контакти с рехабилитационни и размножителни центрове в Испания и програмата ЕEP на Европейските зоопаркове и аквариуми, които да осигурят птици за транслокация. Едновременно сформиране на минимум 4 размножаващи се двойки черни лешояди в плен - Софийски зоопарк, Спасителен център за диви животни към Зелени Балкани - Стара Загора, Център за лешояди на ФДФФ в Кресненския пролом и др. Важност: много голяма Приоритет: висок Индикатори за успех: Осигуряване и внос на минимум 12 птици на година за период от минимум 4 години в рамиките на настоящия План за осъществяване на програма за реинтродукция. Създаване на популация от минимум 4 двойки на затворено в България.
Цел: Възстановавяне гнездящата популация на черни лешояди в България чрез поетапна програма за реинтродукция на черни лешояди, съгласно резултатите от предпроектните проучвания и по описанат в този План методика. Важност: много голяма Приоритет: Незабавно Индикатори за успех: Освобождаване на общо минимум 48 птици за периода 2018-2021 година в рамките на програма за реинтродукция на вида. Създаване на популация от минимум 5 двойки в природата в България до 2024 г.
Цел: Да се предотвратяване безпокойство и бракониерски прояви и да се увеличи гнездовия успех, посредством индивидуална охрана и наблюдение по време на периода на гнездене. Важност: Много висока. Приоритетност: Постоянна. Индикатор за успех: Ежегодно се охраняват всички гнезда
1 бр ДЗХП (Врачански Балкан при с. Долно Озирово); 2 бр на БДЗП (Източни Родопи при гр. Маджарово и с. Студен кладенец); 3 бр на Зелени Балкани ( Източни Родопи при с.Пелевун, Сините камъни при гр.Сливен, Централен Балкан при с.Манолово); 1 бр на СЛРБ (Източни Родопи при с. Нановица, ЛС „Студен кладенец”); 2 бр на ФДФФ (Кресненски пролом при с. Ракитна, и Източна Стара планина при гр. Котел); Цел: Осигуряване на достъпна и безопасна храна за лешоядите в ключовите им местообитания, като подкрепа за опазването и възстановяване на техните популации. Важност: Критична Приоритетност: Постоянна. Индикатор за успех: Минимум 9 площадки за подхранване функционират целогодишно с най-малко 1 подхранване от 200 кг седмично.
Цел: Осигуряване на достъпна и безопасна храна за лешоядите на територията на цялата страна, като подкрепа за опазването и възстановяване на техните популации. Важност: Много висока Приоритетност: Постоянна. Индикатор за успех: Изградени са още 10 площадки в Източни и Западни Родопи, Рила, Пирин, Камчийска планина, Провадийско-Роякско плато, Западна Стара планина, Странджа, възвишения в Тракийската низина и др. Целогодишно се извършват подхранвания най-малко по 1 подхранване от 200 кг седмично.
Цел: Осигуряване на защитени места представляващи подходящи местообитания за черния лешояд Важност: Висока Приоритетност: Постоянна Индикатор за успех: За значимите за черния лешояд територии са предвидени специални норми на ползване и мерки за управление
Цел: Насърчаване загнездването на черни лешояди чрез поставянето на изкуствени гнезда на подходящи за целта дървета Важност: Средна, потенциално висока Приоритетност: Постоянна Индикатор за успех: Има загнездили черни лешояди
Цел: Увеличаване на екстензивното животновъдство и насърчаване практиките за трансхуманция за осигуряване естествена хранителна база на лешоядите в целевите райони Важност: Висока Приоритетност: Висока Индикатор за успех: Увеличен и/или групиран в потенциални гнездови територии брой глави добитък (мин. 10000 овце или еквивалент на 3000 км²) в целевите райони.
Цел: Увеличаване на разпространението и плътността на едрия копитен дивеч и предотвратяване на бракониерския отстрел за осигуряване естествена хранителна база на лешоядите в целевите райони. Важност: Средна, потенциално висока. Приоритетност: Висока. Индикатор за успех: Увеличен и/или групиран в потенциални гнездови територии брой едър дивеч (мин. 1000 диви копитни на 3000 км²) в целевите райони.
Цел: Създаване на подходящи гнездови местообитания за черния лешояд в бъдеще Важност: Ниска, потенциално средна Приоритетност: Постоянна Индикатор за успех: Залесени са над 50000 фиданки от черен бор в отговарящи на изискванията на вида места
Цел: Тъй като черният лешояд се води изчезнал от страната вид, няма предвидени дейности и мерки за управление на местообитанията му в рамките на мрежата от защитени територии и зони в България. Да се включат мерки и да се приложат специални мерки за управление на местообитанията на черния лешояд в районите на планирана реинтродукция, и близки до тях. Важност: Висока Приоритетност: Средна Индикатор за успехи: Обявени от МОСВ нови защитени територии с гнезда на черни лешояди (след появата и локализирането им), както и предложения за разширяване границите на съществуващи защитени територии
Цел: Ограничаване антропогенното въздействие и безпокойство, посредством включване на специални режими и забрани към ПУ на съответните ЗЗ и ЗМ. Важност: Висока Приоритетност: Средна Индикатор за успехи: Изготвени и внесени в МОСВ предложения за режими и забрани към ПУ на съответните ЗЗ и ЗТ, които гарантират в максимална степен опазването и ограничаване безпокойството на черния лешояд.
Цел: Свеждане на възможността за директно или вторично отравяне на черни лешояди от незаконно залагане на отрови за едри хищници до минимум. Важност: Много висока Приоритетност: Спешна. Индикатор за успех: Проблемът с използването на отрови и действието им върху черния лешояд и други консервационно значими видове е разпознат от държавните институции (БАБХ, ИАГ, МОСВ) и целевите групи (животновъди, ловци, гълъбари).
Цел: Предотвратяване смъртността, предизвикана от токови удари в целевите територии, с особено внимание на 20 КV електропреносна мрежа в радиус 10 км от потенциалните гнездови райони, планиране за реинтродукция на вида. Важност: Средна, потенциално висока. Приоритетност: Висока. Индикатор за успех: Обезопасени най-рисковите участъци от електропроводи и недопуснато изграждане на нови, опасни съоръжения в районите за реинтродукция, доказано и очаквано присъствие на черен лешояд.
Цел: Предотвратяване смъртността на реещи се птици (вкл. лешояди), предизвикана от сблъсък с ветрогенератори в целевите територии. Създаването и перспективата за внедряване в производство на електроенергия на ветрогенератори с вертикална ос – безопасни за реещите птици, предполага решаване на този проблем в бъдеще. До тогава, инсталирането на ветрогенератори с хоризонтална ос и витла (тип перка), ще трябва да бъде предотвратявано в избраните райони според този План за реинтродукция на вида. Важност: Средна, потенциално висока. Приоритетност: Висока. Индикатор за успех: Не е допуснато изграждането на ветрогенератори с хоризонтална ос (тип перка) на територията или в близост от 10 км от потенциалните гнездови места за черен лешояд, посочени в този План.
Цел: Осигуряване на информация за състоянието на пуснатите птици, техните предпочитания към места и местообиатния и установяване на действащи или потенциални заплахи Важност: Висока Приоритетност: Незабавно при освобождаване на птици Индикатор за успех: Не е освободен нито един черен лешояд без да е екипиран от пълен набор от проследвяащи устройства и маркери.
Цел: Осигуряване на информация за успеха на реинтродукцията и за състоянието на популацията на черния лешояд, която да послужи за адресиране на природозащитни мерки в бъдеще Важност: Висока Приоритетност: Незабавно при освобождаване на птици Индикатор за успех: Издават се ежегодни доклади за състоянието на черния лешояд в България
Цел: Установяване посещаемостта на площадките за изкуствено подхранване, честотата на посещение в различните сезони и типа предпочитана храна, за планиране на по-нататъшни природозащитни мерки. Идентифициране на птиците, които посещават площадките и честотата на индивидуални посещения. Важност: Висока. Приоритетност: Висока. Индикатор за успех: Годишен доклад за ефективността на площадките с брой и разпределение на птиците по месеци, количество предоставена храна, оценка на тяхната ефективност и препоръки за последващи мерки. Броят на белоглавите лешояди (като индикатор) и черните лешояди ползващи площадките остава стабилен или се увеличава на годишна база.
Цел: По-добро планиране на бъдещите дейности и реинтродукцията на черен лешояд, чрез събиране и анализиране на информация за състоянието на индикаторни видове за качеството на местообитанията и за заплахите. Важност: Висока. Приоритетност: Средна. Индикатор за успех: На база на получената информация от доклади на НПО и държавни институции за състоянието на белогалвия лешояд, скалния орел и гарвана в районите в които се изпълняват дейности по реинтродукция на черен лешояд са предприети действия за предотвратяване на заплахи и опазване на важни места.
Цел: По-добро планиране на бъдещите дейности (инвестиционни намерения, планове за управление на ЗТ и ЗЗ и др.) и реинтродукцията на черен лешояд, чрез събиране и анализиране на информация за състоянието на вида Важност: Средна, потенциално висока Приоритетност: Средна Индикатор за успех: Разработен е специализиран модул за събиране на информация за наблюдения на маркираните индивиди, по модел на изплозвания в Алпите и съвместим с НСБР към ИАОС
Предвид статута на черния лешояд „изчезнал като гнездящ” за България и дългогодишните усилия по възстановяване на вида по естествен начин, които до момента не са дали резултат, настоящият План препоръчва стартиране на програма по повторно въвеждане на вида в България по представената по-долу методика. В настоящия План са описани практическите стъпки за провеждането на програма за реинтродукция на черния лешояд в страната, съгласно условията за вида в България и международния опит и експертиза, съгласно критериите на IUCN. Черни лешяди за пускане в природата ще бъдат предоставени от и чрез Фондацията за опазване на лешоядите (Vulture Conservation Foundation- VCF), която е наследник на Фондацията за опазване на черния лешояд – координирала и участвало в реинтродукцията на Майорка в Испания, НП ”Севен” и Порвансалските Алпи във Франция. При сегашните ангажименти на Европейската мрежа за размножаване на черни лешояди (EEP) координирана от VCF и наличието на рехабилитирани птици от стабилната популация в Испания, възможност за стартиране на освобождаване на птици в България ще има, след 2017 година. На срещата през месец март 2014 в Мадрид беше договорено началото на доставки на черни лешояди за България след 2017, като по-късно VCF и региналното правителство на Екстрамадура потвърдиха че ще доставят по минимум 12 птици в период от минимум 4 години или общо 48 птици до 2021. Старта на пускането зависи и до голяма степен от готовността на районите за освобождаване на птици, които ще дадат допълнителни политически аргументи на българската природозащитна общност за старта на кампанията – предприети мерки срещу нелегалната употреба на отровни примамки, увеличаване и оптимизиране на хранителната база , дейности за запознаване на местната общественост и получаване на подкрепа за дейността, възстановяване на белоглавия лешояд в историческите му находища, като индикаторен вид и т.н. Не на последно място при взимане на окончателното решение за стартиране на дейността ще бъде и финансовото обезпечаване на дейностите. Последното не е задължиетлно да са от един източник или в рамките на един проект. Би могло с финансовите механизми и възможности на НПО, паркови администрации, МОСВ, МЗХ, Общински администрации и други, координирано да се изпълняват и обезпечават текущо голям спектър от дейности. Подходящи финансови механизми предоставят ОПОС, ЛАЙФ и други финансови инструменти на ЕС, както и ПУДООС и други национални финансови инстремунти, които биха могли да бъдат допълвани от частни донори. Към настоящия момент на базата на предпроектното проучване, като най-подходящи за началото на реинтродукцията са определени ПП „Сините камъни”, ЗЗ „Котленска планина” ПП „Врачански Балкан” и ЗЗ Кресна/НП „Пирин”. Съгласно методиката за реинтродукция на всяко място трябва да се пускат по минимум 6 птици на година, и тъй като планираните 48 птици разпределени в четири години не дават възможност на всяко от тези места да се започне реинтродукция, решение за това кое или кои места ще бъдат избрани за начало на реинтродукцията през 2018, ще се вземе на база на нивото на подготвеност на районите и обезпеченото финансиране. В това време ще тече подобряването на условията в останалите райони-кандидати и по експертна оценка, между работещите по вида ще се вземе решение в кой или кои райони да се случват следващите пускания или промяна на някое от първоначално избраните места (в случай на непредвидени обстоятелства), особено ако междувременно пуснатите в страната черни лешояди по своя воля не се фиксират в един или друг район, което ще предопредели бъдещите действия. В предстоящия период до 2018 предстоят предимно подготвителни дейности в районите получили висок резултат в предпроектното проучване за реинтродукция на черния лешояд, изготвено в рамките на проект „Завръщане на лешоядите в България” LIFE08 NAT /BG/278. В същото време дейности по подобряване на условията трябва да се провеждат и в съседните и по-значими защитени територии в страната, където се очаква пуснатите лешояди да се разпръснат и пребивават в известни периоди от време. Това са трите Национални парка „Рила”, „Пирин” и „Централен Балкан”; природните паркове „Рилски манастир”, „Врачански Балкан” и „Сините камъни” и други подходящи територии, като някои райони на Западни Родопи, Котленска планина, Камчийска планина и Провадийско-Роякско плато. За мащабитe на страната и подвижността на черния лешояд, стратегически по- добре би било да се раздели страната на три работни района: 1. Стара планина – вкл. ПП „Врачански Балкан”, ЗЗ „Западен Балкан”, ЗЗ „Понор”, НП „Централен Балкан” ЗЗ „Централен Балкан - буфер”, ПП „Сините камъни”, ЗЗ „Котленска планина”, ЗЗ „Камчийска планина”; 2. Лудогорие – вкл. ЗЗ „Провадийско-Роякско плато”, ПП „Шунско плато” и ПП „Русенски Лом”; 3. Рило-Родопски масив – вкл. ПП „Рилски манастир”, НП „Рила”, НП „Пирин”, ЗЗ „Родопи – Западни”, ЗЗ „Родопи – Средни” и ЗЗ „Родопи – Източни”; ПП „Витоша”, ЗЗ „Земенски пролом”, ЗЗ „Конявска планина” и ЗЗ „Осогово”. Трябва да се има предвид, че дори в дадена територия да не се предвижда пускане на птици, напр. ПП ”Витоша”) дейностите по подобряване на условията трябва да се провеждат паралелно защото след пускането на птиците в приоритетните райони, те ще обикалят вероятно целия Балкански полуостров и ще уседнат в най-подходящите места, някои от които е възможно да се били пропуснати или недооценени при предпроектното проучване. Т.е. програмата за възстановяване на вида е на национално ниво и всяка потенциално подходяща територия трябва да бъде включена в изпълнението на подготвителни дейности и местообитанията за вида подобрени и поддържани в оптимално състояние. Това още повече се обуславя от факта, че някои дейности изискват повече време за да дадат ефект – напр. реинтродукцията на диви чифтокопитни и т.н. Те представляват добра природозащитна практика, дори и без да са под патронажа на бъдещата реинтродукция на черния лешояд. Последното обаче дава възможност за по ясно планиране и комуникиране на дейностите.
Успешно проведените проекти за реинтродукцита на белоглавия лешояд в България и всички съпътстващи дейности, подготвили условията за активна кампания по повторното въвеждане на черния лешояд са в синхорн със заложените цели и стратегия на Балканския план за опазване на лешоядите от 2002 г. Те са базирани на експертното становище, че наличието на активни колонии на белоглав лешояд благоприятства възстановяването на черния лешояд (Terrasse 2005). Във Франция две методики са успешно използвани за възстановяването на вида - освобождаването на новоизлюпени малки от изкуствени гнезда (хакинг), както и освобождаване на млади и възрастни черни лешояди от аклиматизационни волиери (Terrasse 2005). Изкуственото гнездо е изградено върху платформа около 20 кв.м., на малка скала, на височина около 10 м. Изградена е дупка за вода и дървен парапет, който да предпазва птиците от падане. Гнездото побира шест малки. Храненето се извършва в периоди между един и три дни, в зависимост от климатичните условия и нуждите на малките, през нощта, за да няма контакт между лешоядите и гледача (Tewes, Terrasse et al. 1998). За освобождаване от адаптационна волиера са използвани волиерите, първоначално изградени за пускане на белоглави лешояди. За този метод са използвани само птици, които имат опит на свобода, като минималният престой на лешоядите във волиерите е четири седмици (Tewes, Terrasse et al. 1998). Така в Национален парк „Севен” в периода 1992-2005 са освободени общо 36 птици от изкуствени гнезда, произведени в плен от зоопаркове и размножителни центрове в Австрия, Белгия, Франция, Германия, Италия, Испания и Швейцария. По другия метод - с аклиматизационна волиера, са освободени 34 черни лешояда, получени от рехабилитационни центрове и национални и природни паркове от Испания (Terrasse 2005). В периода 2004-2008 други 36 птици са освободени в Алпите, в района на Барони и Вердон (Razin, Eliotut et al. 2009). В случая на Вердон, освобождаването стартира през 2005 г., като в първите три години са освобождавани по две млади птици, 2008 г. съответно 5, 2009 г. - 4 и 2010 г. - само една птица (LPO_PACA 2011). Програмата в Барони стартира през 2004 г., като за 6 години са освободени общо 32 черни лешояди. Общо десет от тях са пуснати от изкуствени гнезда, а останалите 22 - от адаптационна волиера, както следва (Tessier and Traversier 2010):
В Алпите освобождаването се осъществява в периодите януари-април и ноември-декември (Tessier and Traversier 2010) Източните Родопи, макар да са може би най-подходящото в момента място за черен лешояд в България, не е сред приоритетните за освобождаване на птици според този План, поради близостта му до НП „Гората Дадя” в Гърция, където се намира последната естествена колония на вида на Балканите. Този факт е предпоставка за неуспех на реинтродукцията ако бъде изпълнена в Източни Родопи, тъй като се очаква „дивите“ птици да привлекат пуснатите. Въпреки всичко, има възможност пуснатите птици в Стара планина или ЗЗ „Кресна” да достигнат и уседнат в Източни Родопи, и също така е възможно да се образуват гнездящи двойки, които не са инпринтирани към субстрата и местообитанието в Дадя (последното се смята за възможен аргумент за липсата на разпростиране на популацията към балгарската част на Източни Родопи). Това обаче е хипотетично и го съобщаваме, само като възможност, без да е базирано на предишен опит с този вид. В България може да се използват двата метода – пускане на малко от изкуствено гнездо – (хакинг) и пускане на птици от адаптационни волиери (налични от проектите за белоглавия лешояд), в зависимост от характера и възрастта на наличните птици за освобождаване. Препоръчително е да се пускат минимум по 6 птици на място на година в групи с белоглави лешояди. Местата в непосредствена близост едно до друго – ПП „Сините камъни” и ЗЗ „Котленска планина”, както и ЗЗ „Кресна” и НП „Пирин” могат да се приемат като едно място за освобождаване. В районите на освобождаване на черни лешояди, ще се поддържат постоянно площадки за подхранване, както и ще се изградят изкуствени гнезда на подходящи места. Като се започне пускането на птици на едно място, трябва да се освобождават птици всяка година, докато не се оформи гнездяща групировка (колония) от 10 двойки. При установяване на непредвидени обстоятелства (напр. по-голямо от очакваното въздействие върху птиците на някой от потенциалните застрашаващи фактори), и в случай на невъзможност въздействието на този фактор да бъде избегнато пускането на птици ще бъде преустановено или пренасочено към друг район. В такива случаи, ще се иска мнението на максимално широк кръг от заинтересувани институции и експерти.
В реинтродукцията на черния лешояд вече има сериозен опит натрупан в западноевропейските страни, като от 1988 г. съществува проект за реинтродукция на вида на Майорка, Испания (Tewes, Terrasse et al. 1998), а в по-скоро време са стартирали успешни проекти за реинтродукция на вида във Франция (Terrasse 2005). Методиката с освобождаване на малки от изкуствени гнезда има няколко предимства - малките остават близо до местата на пускане, имат тенденцията да се завръщат в местата за пускане за размножаване (филопатрия) и могат да намерят партньори за размножаване сред другите освободени в района птици. Методът е използван за пръв път за черни лешояди в Майорка, Испания, в периода 1988-1990 и е доказал своя успех, сред което е приложен успешно и във Франция (Tewes, Terrasse et al. 1998). Използването на тази методика е възможно, благодарение на европейската програма за размножаване на черни лешояди в плен и координираната система, разработена и използвана от началото на програмите за възстановяване на вида в Испания и Франция. Едновременно с това, в България се работи интензивно по създаване на популация на затворено, която да осигури птици за пускане в природата в близко бъдеще. В НП „Севен”, Франция, първата гнездяща двойка от освободените птици е регистрирана четири години след първоначалното пускане, през 1996 г. (Terrasse 2005). В периода 1996 - 2005 г. са регистрирани общо 68 гнездови опита, в които са произведени общо 28 малки на свобода (Terrasse 2005). Сравнително ниският гнездови успех се свързва с младостта на птиците - някои от тях пристъпват към размножаване на две годишна възраст, като средната възраст на гнездящите птици през 2002 г. е 6,9 години (n=29) (Terrasse 2005). През 2003 г. са регистрирани два успешни опита на двойки, в състава на които участват едва тригодишни птици (Terrasse 2005). Към 2005 г. новосформираната колония от 17 размножаващи се двойки е около 4000 кв.км. (Terrasse 2005). Във каньона на река Вердон, към 2010 г., пет години след освобождаването на общо 16 птици, в района на пускане са наблюдавани поне 11 екзогенни черни лешояда: 2 птици от освободените в Барони, 7 от НП „Севен”, и 2 два млади с неизвестен произход, без пръстени и избелени пера (LPO_PACA 2011). В Барони първите две малки на черни лешояди, излюпени на свобода, са регистрирани шест години след началото на освождаванията, като има регистрирани неуспешни опити за загнездване още в годините преди това (Tessier and Traversier 2010). Екипът, планирал и провел програмата за реинтродукция на черен лешояд в Испания и Франция –Мишел Терас, Хуан-Хосе Санчез Артез и други международни експерти посетиха България в рамките на мисия за откриване на факти за изготвяне на Балканския план за опазване на лешоядите (2001 г.). Експертите препоръчаха подготовката на Национална стратегия и план за действие, както и предпроектни проучвания за реинтродукция на вида в страната. Тези предпроектни проучвания бяха завършени през 2006 г и актуализирани през 2014 г, в рамките на проект LIFE08 NAT/BG/278 като категорично и недвусмислено обосноваха стартирането на повторно въвеждане на вида в България. Предложената методика за реинтродукция е напълно съобразена с международната експертиза и опит и изготвена от Националната работна група за реинтродукцията на брадатия и черния лешояд и екип от международни експерти, успешно провели реинтродукцията на черния лешояд в Провнсалските Алпи и НП „Севен” във Франция. Предложената стратегия напълно отговаря на критериите на IUCN за реинтродукция {IUCN, 1998 #56}.
На базата на предпроектното проучване изработено в рамките на проекта „Завръщане на лешоядите в България” LIFE08 NAT/BG/278 бяха избрани четири приоритетни района за начало на реинтродукцията на черен лешояд в България. Това са: 1. ПП „Врачански Балкан”; 2. ПП „Сините камъни” / ЗЗ „Котленска планина”; 3. НП „Пирин”/ЗЗ „Кресна” и 4. Източни Родопи. Обобщение на характеристиките на избраните райони са представени тук:
Природен парк “Врачански Балкан”, е разположен в Северозападна България обхваща по-голяма част от Врачанска планина и масива на Лакатнишките скали. Най-високата точка на планината е връх Бегличка могила с надморска височина 1482 m, разположен в едноименния дял, а най-ниската точка на планината 237m. Макар, че средногодишното валежно количество в парка, в размер на 851 mm е по-високо от средното за страната (670 mm), като цяло територията на парка е бедна на водни ресурси, поради преобладаващия карстов характер на Врачанската планина. Природен парк „Врачански Балкан” е включен в две защитени зони от мрежата НАТУРА 2000: - Специална защитена зона BG0002053 с площ 30 879.80 ха. по Директива 79/409 на ЕЕС; - Защитена зона BG 0000166 с площ от 38 494.47 ха. по Директива 92/43 на ЕЕС. На територията на ПП „Врачански Балкан” освобождаване на черни лешояди може да започне незабавно. Въпреки липсата на подходящи черно борови гори, се предполага, че за гнездене черният лешояд би могъл да използва всякакви дървета, които са в непристъпни райони. Във Врачански Балкан са най-представителните в България карстови скални масиви, които с огромните си неедостъпни и обрасли с дървета тераси представляват идеален гнездови субстрат за черния лешояд. От този район са и данните на Атанасов 1933 за гнездящи на скали черни лешояди. Надморската височина на района е оптимална за вида. В резултат на дългогодишни дейности, на Дружеството за защита на хищните птици (ДЗХП) след 2010 година включени в проект „Завръщане на лешоядите в България” LIFE08NAT/BG/278, в района има действаща площадка за подхранване на лешояди, и успешно реинтродуцирана и увеличаваща се колония белоглави лешояди. В бъдеще ще е необходимо изграждане и поддържане на още една площадка за подхранване в южната част на Парка. Дирекцията на природен парк (ДПП) „Врачански Балкан” е специализирано териториално поделение на Изпълнителна Агенция по Горите. За изпълнение на функциите си Дирекцията на Природен парк “Врачански Балкан” разполага с щат от 12 човека. Стимулиране на пасищното животновъдство и реинтродукцията на някои видове едър дивеч – дива коза, елен лопатар, благороден елен ще са от полза за черния лешояд и пасищните местообитания. ПП „Врачански Балкан” е отдалечен ан повече от 300 км от единствената колония на вида на Балканите – НП „Гората Дадя” в Гърция. Това предполага малка и почти незначителна емиграция от района в посока на естествената колония.
На изток и север, ПП „Сините камъни” граничи с Котленска планина, а на запад - с Твърдишка планина. На юг сколоновете се спускат стръмно към Горнотракийската низина. Територията се характериза с няколко върха, насечени с дълбоки долини: връх Българка - 1181м; Стидовска планина - 1011м.; Гребенец - 1034м. В подножието на връх Българка, в местността Карандила са разположени най- големите скални масиви на Източна Стара планина. Високите части на върховете са покрити с букови гори и изкуствено залесени борове. В по-ниските части има обширни открити площи. На територията на Парка от „Зелени Балкани” е проведена успешна реинтродукция на белоглав лешояд, чиято численост се увеличава трайно след началото на проекта през 2010. Има изградена и поддържана площадка за подхранване на лешояди. Защитена зона по Директивата за птиците е „Сините камъни – Гребенец” - BG 00002058 с площ 15 844 ха. На територията на Парка е препоръчитлно разселване на чифтокопитни диви животни – дива коза (Вълчев и кл. 2007), лопатар и др. На запад и юг Котленска планина граничи с Твърдишка планина и Сливенска планина. Най-високия връх в района е Разбойна - 1128м. На територията на Зоната, след 2010г., ФДФФ провежда успешна реинтродукция на белоглав лешояд, чиято численост се увеличава трайно. Има изградена и поддържана площадка за подхранване на лешояди. Увеличаване броя и вида на дивите чифтокопитни с реинтродукции на лопатар и дива коза ще подобри условията за лешояди в района. Голяма част от пасищата в планина не се използват за паша, поради липса на водоизточници (водопои). Кооперативно или чрез инициатива на Община Котел може да се осигури вода за водопой на добитъка на пасищата в местността „Сухи дял”, което ще окаже благоприятно влияние на тревните местообитания и ще има повече достъпна храна за лешоядите (по-големи стада и брой животни= очакван по-голям отпад). В района има обширни горски масиви (различни видове дъб, бук, черен бор, габър, и др.), които чрез изграждане на изкуствени гнезда и/или чрез целево управление биха могли да предоставят добри условия зе гнездене на черния лешояд.
Видът се е срещал в миналото. Екстензивното животновъдство е значително намаляло в сравнение със началото на ХХ век и дори в сравнение с периода преди 1989, но все още броят на отглежданите селскестопански животни в района е на едно от челните места в страната. Целево проучване на хранителната база за едрите лешояди в радиус от 50 км от Кресненския пролом показва, че броят на наличните селскостопански животни (еквивалент на 500 000 овце) би могъл да осигури храна за 2500 едри лешояди. Това е при идеални условия, без да се изчислява конкуренцията от страна на други хищници, скитащи кучета и недостъпност. Но дори и само 5 % от тази потенциална храна да бъде достъпна за лешоядите в района, това означава, че 125 лешояди могат да живеят и да се изхранват по естетствен начин. Разбира се нещата биха могил да се оптимизират, чрез по-активно въвеждане и прилагане на изкуственото подхранване и управлението на животниския и кланичен отпад. Бъдещата реинтродукция ще трябва да разчита до голяма степен на изкуствено подхранване, както навсякъде в България. Наличието на диви кози, в сегашното състояние на субпопулацията в Пирин няма да допринесе значимо за изхранването на лешоядите, поради ниската численост. След 2010 година, след началото на реинтродукцията на белоглавия лешояд, районът се посещава и се обитава от неразмножаващи се белоглави лешояди (над 100 различни птици за 2014 ип местна група от над 20). В началото на 2015 има форимирани 6 двойки белоглави лешояди, от които 3 мътят. В района се изпълнява проект „Живот за Кресненския пролом” LIFE11 NAT/BG/363, който предвижда работа с белоглави, черни и египетски лешояди. Благодарение на дългогодишните усилия и дейностите по реинтродукция, провеждани от ФДФФ, през 2011 г. за първи път от 50 години насам в Креснеското дефиле бе установена размножаваща се двойка белоглави лешояди. Освен това през месец май 2013 г. двукратно през 3 седмици бе наблюдаван и хранещ се млад черен лешояд заедно с групата белоглави лешояди обитаваща Кресненския пролом. През 2014 също имаше наблюдения на 2 различни черни лешояди посещаващи площадкта за подхранване в района (Peshev & Stoynov 2015). Недостатъчно подходящите скали в района на Кресненския пролом, вероятно ще са лимитиращ фактор за развитие на голяма колония белоглави лешояди, но тяхното завръщане в района, макар и като малка колония е добра предпоставка за повторното въвеждане на черния лешояд, за когото има достатъчно големи площи подходящ гнездови хабитат в резервата „Тисата”, в НП “Пирин”, но и по незащитените части и Натура 2000 зоните в Пирин, Малешевска планина, Влахина и Огражден.
Близоста с Гърция се оценя и като рисков фактор предвид продължаващото значително използване на отровни примамки за хищници (най вече чакали и лисици). Реални заплахи са неконтролируемия туризъм и алпинизъм, нарушаване на местообитания, вследствие на изграждане на нови ски писти и съоръжения. Останалите заплахи съответстват на значимостта определена в глава Заплахи.
Видът трайно обитава района, като понастоящем редовно се наблюдават хранещи се и скитащи единични и групи черни лешояди, прелитащи от колонията на вида в НП „Гората Дадя”, в съседна Гърция. В района е и последното документирано активно гнездо на черни лешояди, установено край яз. Студен кладенец (Марин 1993 г.). Има сравнително добре развито екстензивно животновъдство. Тук са единствените оцелели и запазени гнездящи колонии на белоглав лешояд в България, както и най-високата плътност на популацията на египетски лешояд. В района няма природен или национален парк, но за сметка на това има много активно действащи неправителствени структури, например Българското дружество за защита на птиците и Зелени Балкани. Заплахите са ссведени до минимум. Макар да е най-доброто място за лешояди в страната – реинтродукцията на черния лешояд в Източни Родопи би била неуспешна, поради близостта на колонията на вида в Гърция, която ще привлече пуснатите птици. Препоръчва се към момента на стартиране на преки дейности по реинтродукцията, по-специално – преди освобождаването на птиците, да се направи актуална към момента оценка на конкретните условия в избраните райони, по-специално в частта:
И да се даде приротет на мястото, което има най-голям потенциал за създаване на трайна гнездова групировка от минимум 10 двойки черни лешояди. Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 1.48 Mb. Сподели с приятели:
|