ПОЛИТИКИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

ПОЛИТИКИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

8. Политики и законодателство

Черният лешояд отдавна е набелязан от природозъщитните среди в България, като ключов вид за възстановяване и опазване в страната.

Дори и след като се счита за изчезнал от гнездящата фауна на България, видът не е изключен от съвременното българско природозащитно законодателство, като е защитен вид, за който е забранено убиване или осакатяване на екземпляри, унищожаване на гнезда, яйца и леговища, както и улавяне.

Черният лешояд е защитен още със Закона за лова от 1897 г., по-късно включен и в Закона за защита на природата и със Заповед № 342/21.04.1986 г., споменат и в Закона за защитените територии през 1998 г. Видът е включен в Червената книга на България като „изчезнал вид” още в изданието от 1985 г., като в актуалното издание (2011) на книгата, статусът „изчезнал” не се променя.

През 1992 г. е основан Център за рехабилитация и размножаване на редки видове (днес Спасителен център за диви животни), към СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”, като изходна база за размножаване и реинтродукция на брадат и черен лешояд.

Видът е споменат и в Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие (1993), а през 1999 г. е включен и в Националния план за опазване на биологичното разнообразие (приет от МС през 1999 г.). През 2002 година от БДЗП е разработена и публикувана чернова (към този момент бългораското законодателство няма механизъм за официално приемане на Планове за действие за опазване на видове и те се явяват нещо като неофициални наръчници за планиране дейностите на заинтересуваните страни) „Национален план за действие за опазването на черния лешояд (Aegypius monachus) в България, 2002-2006 г.”, с автори Христо Христов и Емилиян Стойнов.

Голяма част от заложените мерки и дейности в този план са извършени успешно от БДЗП, ДЗХП, Зелени Балкани, ФДФФ и др., което довежда до подготовката на местата и създаване на капацитет за възстановяване на черния лешояд в България.

През 2005 година е подписано Споразумение за сътрудничество за опазването на черния лешояд, брадатия лешояд, белолавия лешояд и египетския лешояд между Министерството на околната среда и водите и Консорциум от неправителствени организации.

Територията на Източни Родопи, която е най-често посещавана от черни лешояди, понастоящем е включена в общоевропейската мрежа НАТУРА 2000 - Студен кладенец BG0002013, Мост Арда BG0002071, Маджарово BG0002014, Бяла река BG0002019, Крумовица BG0002012, Язовир Ивайловград BG0002106 по Директива 2009/147/ЕС и Родопи - Източни BG0001032 по Директива 92/43/ЕЕС.

9. Досегашни усилия за въстановяване и опазване

1. 
   Ex-situ
   

Едновременно с това, през 1992 г. е създаден Център за рехабилитация и размножаване на редки видове (днес Спасителен център за диви животни), към СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора”, като една от целите му е да се превърне в изходна база за размножаване и реинтродукция на брадат и черен лешояд за тяхното повторно връщане в природата.

През декември 2008 г. Спасителния център приема нулевогодишен женски черен лешояд с гранулозни изменения на десния крайник, взет от гнездо от Дадя, Гърция. През ноември 2011 година от Испания е доставен втори млад женски лешояд, с повишена подвижност на ставата на лявото крило.

През 2012 г. екипът на Центъра се свързва отново с координаторът на Европейската програма за размножаване на вида в плен и потвърждава готовността за включване на наличните птици в програмите за размножаване.

През 2011 г., чрез Софийския Зоопарк, ФДФФ внася женски черен лешояд от Азербайджан и го настанява в адаптационна волиера в района на Кресненското дефиле. Птицата развива пододерматит, като през 2013 г. загубва крилото си във волиерата при тежка буря, но и двата проблема са преодолени, след лечение в Спасителния център на Зелени Балкани в Стара Загора. През 2013 година е изграден център за размножаване на черни и египетски лешояди в село Ракитна, Община Симитли по проект „Живот за Кресненския пролом” на ФДФФ финансиран по програма ЛАЙФ на ЕС. По този проект се предвижда до 2017 да има 5 двойки черни лешояди размножаващи се на затворено в Кресненския пролом. До края на 2013 беше уговорен внос на един мъжки черен лешояд, чрез Зоопарк „Биопарк де Доуе” Франция за размножаване на затворено, който да бъде настанен при женската от Азърбайджан във волиерите на ФДФФ в село Ракитна. През 2014 вносът беше осъществен, но женската птица във волиерата в Ракитна беше отровена при нещастен случай, три месеца по-рано. Мъжката птица беше венесена от ФДФФ чрез Зоопарк „Биопарк Де Доуе” – Франция през април 2014 и настанена в Центъра на „Зелени Балкани” в Стара Загора, където беше поставен в една клетка с женска птица. Така може да се приеме, че към средата на 2014 г., вече в страната има окомплектована една двойка черни лешояди на затворено.

2. 
   In-situ
   

През 1980-те години се заговаря за допълнителни, целеви усилия за възстановяването на вида. Още тогава се идентифицира необходимостта от повишаване на обществената култура, внасяне на няколко двойки и пускането им в резервати / народни паркове и опити за изкуствено размножаване в зоопаркови условия (Боев 1987).

Следват редица природозащитни проекти и инициативи, които целят подобряване на условията, премахване на заплахите и подготвяне на условията за стартиране на програма за реинтродукция на черни лешояди.

Целенасочените усилия за спасяване на вида започват още в края на 1980те:

1988 г. - започват първите усилия по изкуствено подхранване на лешоядите в Източни Родопи. След 1994 г. подхранването е трансформирано в цялостна програма за опазване на лешоязите чрез проект на БДЗП в рамките на БШПОБ, като през 1996 г. Зелени Балкани също се включва интензивно в подхранването , чрез изграждане и поддържане на площадка до село Пелевун - обслужваща групата черни лешояди по Бяла река. На територията на Източни Родопи към 2013 г. функционират постоянно 4 площадки за изкуствено подхранване, както следва: две на БДЗП при Маджарово и Поточница, 1 на Зелени Балкани при Пелевун, 1 на ЛС „Студен кладенец” в едноименното ловно стопнство. Отделно няколко туроператорски фирми правят подхранвания за привличане на лешоядите като атракция за бъруочъри и фотографи.

1990 - 1993 г. - БДЗП започва разработването на първите целеви проекти за опазването на вида: „Програма за опазване на българските популации на черния, белоглавия и египетския лешояди” (1990), „Проект - черен лешояд - България” (1993-2002); „Природозащитна и образователна програма в Източните Родопи” (1993); започват и поставянията на специални изкуствени гнезда за привличане на гнездящи двойки черни лешояди, но до настоящия момент нито едно от тези гнезда не е заемано от целевия вид.

1993 – Проведена е експедиция на Зелени Балкани по долината на река Арда за откриване на гнездящи двойки черни лешояд. Експедицията открива гнездо с малко, в района на ловно стопанство „Студен Кладенец“. Това откритие има фундаментална стойност, като насочва вниманието и усилията на европейските експерти и организации, работещи по опазването на черния лешояд към България.

1996 г. - БДЗП създава Природозащитен център „Източни Родопи”, с финансовата подкрепа на швейцарското правителство, в рамките на Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието. Центърът изпълнява цялостна стратегия природозащитна стратегия, която включва наблюдение, мониторинг, изкуствено подхранване и информационни дейности.

1997 г. - Корпусът на Мира - България, финансира проект на Зелени Балкани, който предвижда изграждане на площадка за подхранване на черни лешояди на територията на община Ивайловград, и провеждане на мониторинг и подхранване на лешоядните птици.

1998 г. - ПЗЦИР/БДЗП започва пилотен проект в рамките на БШПОБ за възстановяване на традиционни селскостопански практики като алтернатива срещу използването на отрови и други средства за борба срещу едрите хищници. По-късно подобни мерки се предприемат и от „Балкани” и ФДФФ в Югозападна България и Източна Стара планина.

1999 г. – БДЗП и ФДФФ започват работа по програма ВУЛТУРА;

2002 г. – група от експерти посещава България в рамките на мисия за откриване на факти за изготвяне на Балканския план за опазване на лешоядите. Заключенията на експертите е да се подготви Национална стратегия и план за действие, както и предпроектни проучвания за реинтродукция на вида в страната. Изготвен е Национален план за действие за опазване на черния лешояд. Той очертава девет най-приоритетни дейности за възстановяване на черния лешояд - подобряване на законодателството; обявяване на ПП „Източни Родопи”, изкуствено подхранване; стимулиране на пасищното животновъдство; борба с използването на отрови; реинтродукция на черен лешояд; мониторинг и проучване на вида; подготовка на транс-граничен проект; информираност на обществеността.

2005 г. – Стартират проекти „Развитие на програма за дейности срещу отровите и ангажиране на държавните институции при решаването на проблема с използването на отровни примамки в природата” (ФДФФ София) и „Антидот кампания и създаване на предпоставки за възстановяване на лешоядите в Югозападна България като мост между популациите в Родопите и Македония” (ФДФФ Благоевград), за борба с използването на отровни примамки и ограничаване на конфликта между стопани и хищници чрез компенсаторни схеми и информационни кампании. Едновременно с това БДЗП изпълнява проект „Мултиплициране на успеха: как да се увеличи устойчивостта на едрите видове лешояди в Източни Родопи” за осигуряване на изкуствено подхранване и поддържане на телефон за подаване на сигнали при откриване на случаи на незаконно залагане на отрови. През същата година Алпийски клуб „Еделвайс” заснема научнопопулярен филм за опазването на лешоядите, предназначен да информира широката публика и привлече повече хора.

2005-2009 г. – В рамките на балканския план за опазване на лешоядите, Зелени Балкани изпълнява проект „Дейности за възстановяване популациите на черния и белоглавия лешояд като първи стъпки към реинтродукцията на брадатия лешояд”. Проектът е насочен към проучване, избор и подготовка на места за провеждане на програми за възстановяване и реинтродукция на лешоядните видове. Подготвителна кампания за възстановяването на белоглав лешояд като предпоставка за завръщането на брадатите лешояди стартират и в района на Централен Балкан (ДЗХП). Продължават дейностите по антидот кампанията, движени от ФДФФ София и ФДФФ Благоевград в Югозападна България, както и дейностите, свързани с опазване на едрите видове лешояди в Източни Родопи (БДЗП, Зелени Балкани) и Врачански Балкан (ДЗХП).

2006 г. – Стартира Антидот кампания и развитие на компенсаторна програма за ограничаване на щети от хищници в Югозападна България, разработена от ФДФФ Благоевград. Продължават усилията за ограничаване на заплахите, осигуряване на безопасна храна на изкуствени площадки и мониторинг, в Източни Родопи (БДЗП, Зелени Балкани). Заснема се втора част на научнопопулярния филм „По пътя на лешоядите”, за да се популяризират стъпките, набелязани в Балканския план за опазване на лешоядите (Алпийски клуб „Еделвайс”). Едновременно с това, български НПО се включват в програмата за радио-проследяване на черни лешояди, уловени и маркирани от WWF в НП „Гората Дадя”- Гърция.

2008 г. – Продължават дейностите по ограничаване на заплахите, борба със залагането на отровни примамки, допълнителни подхранвания и информационни дейности в района на Югозападна България, Стара планина и Източни Родопи (Зелени Балкани, ФДФФ, ДЗХП, БДЗП).

2009 г. - Зелени Балкани стартира проект “Консервационни дейности за целеви видове от Директивата за птиците на ЕС - белошипа ветрушка, черен лешояд и царски орел, в основните им местообитания в България”, финансиран по ОП „Околна среда” 2007-2013.

2010 г. – Зелени Балкани заедно с ФДФФ и ДЗХП стартира петгодишен проект „Завръщане на лешодите в България” LIFE08 NAT/BG/278, чиято цел е да реинтродуцира белоглавия лешояд на четири места в Стара планина, освен всичко и като индикаторен вид и да подготви условията за реинтродукция на черния лешояд. В рамките на този проект бяха изготвено предпроектно проучване за възможностите и подходящите райони за реинтродукция на черния лешояд в България.

2012 г. - ФДФФ стартира проект „Живот за Кресненския пролом” LIFE11 NAT/BG/363, който също включва стабилизиране на реинтродуцираната колония белоглави лешояди и подготовка на района за реинтродукцията на черен лешояд.

През март 2014 г., в Мадрид се проведе сраща на проектите за реинтродукция на черния лешояд в Европа, на която бяха обсъдени бъдещите планове и необходим брой птици за пускане в природата. На срещата присъстваха представители на природозащитни организации и отговорните държавните власти от Франция, Испания, както и представители на Зелени Балкани и ФДФФ от България. Взетото решение бе потвърдено със сключване на меморандум (писмо с намерения) между консорциум от НПО и централното испанско министерство на околната среда - Мадрид.